Романът „Война” на Яна Язова преоткрит след дълга забрава

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова "Война".

Сюжетът се развива сред драматични за съвременната българска история събития - Втората световна война, смъртта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд. Според литературната критика именно "Война" е единственото произведение в рамките на половин век (или поне едно от малкото), в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се представя без обичайната идеологизация.

Поради това, след завършването си през 1946 година, ръкописът дълго време остава неизвестен за читатели и изследователи. Произведението за първи път вижда бял свят чрез откъси в списание "Летописи" в средата на 90-те години, а настоящото издание на "Българска история" е първото самостоятелно след почти две десетилетия.

В романа "Война" ходът на историята противопоставя един на друг двама стари приятели. Успоредно с личната, бурно се развива и обществената история, като в един момент двете стават едно. От този момент разказът потича драматично и стряскащо, а благодарение на блестящия писателски талант на Яна Язова читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията.

Яна Язова по псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена в Лом на 23 май 1912-а, в семейството на търговци. Завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г. омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

До 9 септември пише мого статии,стихове и романи, голяма част от тях на историческа тема.

Отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. метод на социалистическия реализъм. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков( по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Умира при неизяснени обстоятелства1 предполага се, че е убита от ДС. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ (заедно с дневника, разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено..

След десетки години, творбите й отново са преоткрити от българските книгоиздатели, макар и авторката да продължава да не бъде позната на обществото