Писателят пристига за „Пловдив чете“, ще има премиера и в София
Един от най-големите фламандски писатели – Кун Петерс, пристига за участие във фестивала „Пловдив чете“ на 1 октомври от 18 ч. във „Винтидж хаус“, а на 2.10. от 17:00 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София ще се състои премиерата на българското издание на магичния му роман „Изцелителят“.
Кун
Петерс (1959) е автор на богато, заслужило много награди творчество. Дебютира
през 1988 г. С книгите си „Пощальонът“ и „Голям европейски роман“ печели
награди и известност. Преведен е на множество езици.
За
новия си роман „Изцелителят“ Кун Петерс получава престижната литературна
награда ЕСИ, а освен нея и наградата на читателите. Книгата излиза на български
в превод на Анета Данчева-Манолова и издание на „Персей“. Преводът е реализиран
с подкрепата на „Литература на Фландрия“ и програма „Творческа Европа“.
Оценките за романа са: Литературна магия. Майсторски изграден сюжет,
разказан завладяващо. Формулата, която обяснява защо се превръщаме
в хората, които сме. Не бива да се стремим да търсим истината, а
извора.
В
„Изцелителят“ младият Реми е преследван от неудържими сънища и гласове под
въздействие на историите на чичо си за духа, който властва навсякъде, за
чернокожия войник, донесъл със себе си чудати вярвания, предания и обичаи.
Когато Реми съобщава на родителите си, че е усетил в себе си призвание и че
иска да постъпи в ордена на йезуитите, никой не може да го разбере. Но
вътрешният му даймон – тайнственият посредник от някакъв
невидим свят – не го оставя на мира и непрестанно му повтаря, че трябва да
изцелява хората. Старите предания и личните духовни търсения подтикват Реми да
поеме към самото сърце на Африка, за да открие жадуваните отговори.
След
няколко десетилетия Реми вече е професор психоаналитик, чийто ученик тръгва по
неговите дири и стига дори до далечното и екзотично Кванго, за да открие истините,
пазени от преподавателя му.
„Изцелителят“
– кого изцелява той и от какво? Дали е професорът психоаналитик в
университетския град Льовен, с целия си високо интелектуален арсенал от Фройд
до Лакан, или заклинателят Кхуундзи, с прилеповите отвари и зловещи фетиши в
сърцето на Африка; и дали те двамата всъщност не са едно и също нещо, търсачи в
дълбините на човешката душа. „Защото всеки един от нас, във всеки момент от
времето, по всяко място на света, дири собствените си тъмни загадки“ – казва
авторът.
Как
да се излекуват онези, които таят в себе си скрито наследство от неведоми
предци, как да се прогони вината, без значение защо е дошла? „Ние не току тъй
сме тези, които сме“, казва един от героите. И нищо не е напълно ясно в мъглата
на съществуването, сред нея се различават само духове. Даймони, ги назовава
героят във Вестхук – но това съвсем не означава демони. Напротив, даймоните са
добри, защото са полубогове в безбожния свят, те са вестители,
същества-посредници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар