Настоящата кампания за местните извори протича по-вяло от
обикновеното. Управниците, които се готвят да повторят големия си успех от
предния вот, е нормално да се хвалят: преобразили града, привлекли стотици
милиони, успешни проекти и т.н. Опозицията или поне тези, които търсят място в
Общинския съвет обаче, в повечето случаи си мълчат. На повечето от тях тезите
са: избирете ни, ние сме необходими, компетентни и ще помогнем за ускоряване на
развитието…Демек кампанията е позитивна, място за сериозна критика няма. Именно
тук е заровено кучето.
ГЕРБ надмина старото БКП в хвалбите, макар че има какво да
покажат, но, избирателно, като премълчават гафовете си, които също никак не са
малко. Например проекта за Аязмото – почти целия бюджет отиде за алеи, беседки
и бордюри, а за самата растителност, която всъщност е най-главното в парка,
бяха заделени символични средства. Вярно, позасадиха и нови дръвчета, част от
тях вече са изсъхнали, а тепърва предстоели нови залесителни акции. Същото се
получи и с жпнадлезът към „Кольо Ганчев”, проекта бе поизменен в движение, но с
финансирането нямаше проблеми – нали с Бус-ленти или без тях, кръстовището
долу-горе се оправи. Методът проба-грешка се открива и в по-стари дела на
водещата партия. Например кръговото до „Билла”, където след установяването на
неговата нефункционалност, се направи корекция на плана. Част от вилоалеите пък
ги асфалтираха два-три пъти, последно след направата на гранитната облицовка на
централния булеварт. В западната част пък те са нефункционални, защото „изядоха”
тротоара, но решение се намери и това е нов принос в градското планиране,
което, сигурно няма в цял свят. А то е – велоалеите ще се ползват съвместно от
колоездачи и пешеходци. Задълбочаващите се проблеми с трафика пък бяха „решени”
по още по-загадъчен начин. Първо бе направен план, т. нар. план Буланов, който
по-късно бе преработван и преправян много пъти. Резултатът бе хаос – пътни знаци
се появяваха и изчезваха, посоки на движението се сменяха и в резултат на
всичко, ситуацията не се промени особено. Най-трайната промяна в тази област е
разширението на „зелената зона” и вдигането на приходите от глоби, скоби и
паяци. Парите пълнят общинската хазна, а нови паркинги така и не се появяват.
Сега ще търсят решение за натоварения трафик с умни сфетофари, ново таксуване в
градския транспорт и елекрически автобуси. Парите за това са естествено по
проекти, а за следващото им поддържане, познайте откъде ще дойдат? То и
обновения автобусен и тролейбусен парк вече дава фира, въпреки че колите още са
в гаранция. Най-мощната партия се надява да повтори успеха си 50-1%, т.е. 26 или
повече съветника и като нищо може да ги получи, въпреки че две години заралии
трябваше да обикалят около центъра заради нескончаемия ремонт и едно лято
нямаха достъп до Аязмото, все едно ремонтът там не можеше да се направи на
отделни етапи. Многократното повтаряне на най-добрия за живеене град, най-добрия
кмет и други подобни мантри ще допринесат за единението на твърдия управляващ
електорат под лозунга – единство (за доброто на града, разбира се) и
единоначалие. Тези хора не искат нищо друго освен Командир, макар че не всички
да са били в казармата. Затова и се множат групите в социалните мрежи –
подкрепяме Живко за трети мандат (засега), всеки ден негова снимка и т.н. Това
е отговор на многобройните мрънкачи и непрофесионалисти (според адептите на
управата), които ежедневно вадят греховете на управляващите в мрежата...
Обединените патриоти се явяват разединени на изборите,
защото така им казали от партийните централи. Едните от тях подкрепят
стария-нов кмет, другите имат свои кандидати, но и те го подкрепят тайно. В
кампанията се изброяват родолюбивите заслуги – раздаване на знамена по
празниците, прекръстването на турските топоними, обявяването на Град на бойната
слава и с това, долу-горе идеите им се изчерпват. За бъдещето имат визията да
прокарат програма за образована раждаемост, т.е. – тези, които са учили да
получават повече средства за раждане от неграмотните. Това напомня за един
разказ на Булгаков, в който, на театър се допускат само неграмотни, че да се
образоват. Тук е обратното, само дето не се знае колко пари ще искат да получат
умните, че да се решат да раждат...
Социалистите четири години бяха почти единствени, които се
опитваха плахо да критикуват упаравата и сега, вместо да се възползват от
грешките им, говорят за ускорено развитие, работни места и други общи приказки,
които едва ли ще привлекат гласоподаватели, извън техния кръг. Гвоздеят в
програмата им е възстановяването на летището, което е кауза пердута, и то по
тяхна вина.
Има и други партии и местни коалиции, които си имат своите
твърди привърженици. Те ще си вкарат колкото могат, а някои от тях имат и
интересни идеи. Например арх. Беров, който е в една дясна формация, е автор на
проект, поръчан от първата формация в града на ГЕРБ за подземни гаражи. За тях
са необходими много средства, но ако се прокара решение, половината от близо
милиона, получаван от „зелената зона” да се инвестира в това, строителството им
не е невъзможно. Тази формация има и други интересни предложения, които обаче
не са съвсем обяснени – проект за електронни услуги (един такъв бе провален
преди повече от два мандата, за което общината бе санкционирана от ОЛАФ),
по-бързи и евтини административни услуги и т.н.
Гражданите са новия силен участник, но и те са разделени
като обединените патриоти. За намаляне на тяхната сила бе направена съответна
маневра – партиите включиха много хора от т. нар. гражданска квота, демек –
непартийци. То в някои формации не са останали и много членове, но…
Една от граждански формации се водят от вездесъщия Янко
Янков, който гледа и към кметското място, без да има реални шансове. Неговата сила
и слава дойде от фейсбука. Другият граждански участник е „Нашият град”, който е
известен с липсата си на каквато и да е платформа, освен общото – общината да
помага на дребния и среден бизнес?! Всъщност, водачът на листата вече е получил
и получава такава помощ, включително и при включването му в проекта за
несбъднатото електронно управление преди години.
„Ние гражданите”
обединява интересни личности. Тук е Тихомир Томов, който има необходимия
административен опит, а освен това, в миналото е свършил доста работа в полза
на общността. Дори само предложението му за паспортизация на растителността в
парк „Бедечка” през 2012-а да бе направил, това не е малко. Защото именно това
бе в основата на спасяването на района от мераците на строителите. Митко
Трайков пък има идеята да се направи обществен съвет (транспортни фирми, общински
служители, таксиметрови шофьори и автоинструктури), които да ревизират транспортната
схема. Йордан Йорданов е администратора на една от най-големите старозагорски
групи в мрежата и също е доказал, че не се страхува да дискутира и търси
решения по различни проблеми на града. Тези хора и други от листата нямат
партийна спойка, но ще бъдат по-добър коректив в ОбС от мнозинството от
партийните кандидати, ако имат успех на вота.
Има и една партия, която отскоро е участник в политиката на
местно и национално ниво – „Възраждане”. Нейните кандидати са най-крични към
днешната система на управление, но твърдолинейната им тактика – да не търсят
партньори и подкрепа едва ли ще им донесе такъв успех, който да ги направи
фактор в местния парламент, ако влязат разбира се.
Има само един въпрос около изборите, който вече има отговор.
Знае се кой ще бъде кмета! Този, който е благословен от владиката и подкрепен
от премиера. То и опонентите му едва ли си мислят нещо различно…След четири
години младите с гордост ще могат да казват: Родих се, изучих и израстнах под
мъдрото ръководство на…
Това е за нашите и вашите, дано всеки открие своите
кандидати!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар