„Пламъкът е в теб“ ще е мотото на тазгодишния Луковмарш

„Макар реално тази година да започнахме по-рано подготовката за Луковмарш, спазихме вече утвърдената традиция и открихме официално кампанията на 6 януари. Денят, в който е роден ген. Христо Луков, но също и Христо Ботев, а през двехилядната година от този свят си отива Илия Минев. Затова всяка година на този ден почитаме паметта на тези трима велики синове на нашето Отечество” – се казва в обръщението на организаторите на шествието.

„В проливния дъжд и студеното време се събрахме първо пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, а след това на този на Илия Минев в градинката до НДК. На двата паметника бяха поднесени цветя и беше запазена минута мълчание, а пред събралите се говори водача на БНС-София Пламен Димитров. Той описа каква е връзката между Христо Ботев, ген. Луков и Илия Минев, която в никакъв случай не се ограничава просто до датата 6 януари. Защото всеки от тях, като едни от най-ярките представители на своята епоха, се явява като вдъхновител на следващия и пример за неговата борба в полза на България. Пламъкът на тази борба, която всеки от тях е носил в сърцето си, и който днес трябва да пламне в сърцата на младите българи. Затова и мотото на тазгодишната кампания е „Пламъкът е в теб“.

Очаквайте съвсем скоро информация за тазгодишната кампания – рекламни материали, градове и програма за събрания и лекции, свързани с ген. Луков и Луковмарш, нови и интересни инициативи, както и всичко друго, свързано с шествието, което ще се проведе на 13 февруари” – допълват инициаторите.

Отново има призиви маршът да бъде забранен, от обичайните противници – Шалом, Български хелзински кабинет, БСП и т.н. Въпреки това, при всяко провеждане на шествието, то протича при изряден ред и дисциплина и досега никога не се е стигало до ексцесии. Странното е, че големите застъпници за демокрацията, включително и деклариращи своя антикомунизъм винаги се опитват да ограничат тази проява на гражданска позиция и продължават да разглеждат родната ни история в черно-бели краски. Може и някой ден да успеят, особено ако младите продължават да учат политкоректни измишльотини и преправена история. А героите са герои, независимо от своите идеологически пристрастия!

Кой е генерал Луков:

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в град Варна. Завършил е Военното на Н.В. училище през 1907-ма година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорния пост във военната йерархия – министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938-а. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в град Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.

Генералът-герой е убит от членовете на една от комунистическите бойни групи – от Виолета Якова и Иван Буруджиев на 13 февруари 1942 година. Лично политическият вожд Васил Коларов призовава по „черната радиостанция” „Христо Ботев” от Москва – генералът да бъде ликвидиран физически. В памет на Луков от 2003 г. насам ежегодно се провежда траурното факелно шествие Луковмарш.