Рядка
експозиция, пресъздаваща будителския дух на българския възрожденски печат, ще
бъде показана в Русе.
Изложбата "Родени свободни" ще бъде открита днес от 17и 30 часа от генералния директор на БТА Максим Минчев и кмета на община Русе Пламен Стоилов в централното фоайе на Доходното здание.
На откриването на експозицията ще присъства и нейният съставител - фотографът Иво Хаджимишев.
Появата и ранните години на българските медии се експонират за първи път в най-новата история на страната.
Премиерата на изложбата се състоя по време на Осмата световна среща на българските медии, организирана от БТА през май в Букурещ.
Румънската столица и град Браила отдавна са възприети като "люлка на българската журналистика", тъй като голяма част от възрожденските вестници и списания излизат там.
Изложбата "Родени свободни" ще бъде открита днес от 17и 30 часа от генералния директор на БТА Максим Минчев и кмета на община Русе Пламен Стоилов в централното фоайе на Доходното здание.
На откриването на експозицията ще присъства и нейният съставител - фотографът Иво Хаджимишев.
Появата и ранните години на българските медии се експонират за първи път в най-новата история на страната.
Премиерата на изложбата се състоя по време на Осмата световна среща на българските медии, организирана от БТА през май в Букурещ.
Румънската столица и град Браила отдавна са възприети като "люлка на българската журналистика", тъй като голяма част от възрожденските вестници и списания излизат там.
Изложбените
табла разгръщат страниците на непознатите революционни български вестници и
списания.
И днес техните гласове звучат с удивителна актуалност
"Укоряватъ ни хората, че нямаме печатъ и иматъ право. Ако попитаме кой е кривъ на това, то народътъ ще каже вестникарите са криви, а вестникарятъ ще каже - народътъ е крив...".
Това пише в уводната статия на в. "Българин" на публициста Димитър К. Попов, издаден в Букурещ през октомври 1877 г.
В изложбата са вплетени и лицата на най-напредничавите за времето си български умове.
Посетителите ще могат да видят как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов - "Свобода", "Независимост", на Христо Ботев - "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме", на Георги С. Раковски - "Бранител", "Бъдущност", на Стефан Стамболов - "Нова България".
Тази изложба не е само за гледане, но и за четене
казва съставителят й Иво Хаджимишев. Отличителна черта на букурещките български издания е тяхното тематично многообразие.
Съобразявайки се с изискванията на времето и с жаждата за знание, те пишат за всичко: информират за актуалното, коментират политическата реалност, подбуждат към промяна, образоват.
Жанровият им обхват е завиден - актуални социални анализи, земеделски съвети, указания за поддържане на домакинството, възпитателни и нравоучителни дописки, разсъждения по философски теми, дори клюки от световните медии.
Сред експонатите са също първият български вестник, печатан в Румъния под забележителното име "Българска пчела", първото списание за образование и наука на Българското книжовно дружество, преобразувано след Освобождението в Българска академия на науките, първият всекидневник "Секидневний новинар", който публикува информация на френската телеграфна агенция "Хавас" (днешната Агенция Франс прес).
Цветен акцент в експозицията са поместените в нея карикатури
осмиващи тогавашните световни политици, чорбаджии и управници, цели държави и отношенията между тях. Стари снимки с изгледи от Букурещ, първите печатници и печатни преси на българските хъшове допълват експозицията, внасяйки в нея специфичния дух на времето.
Сред уникалните документи е удостоверение за почетно членство на Виктор Юго в Българското централно благотворително общество.
"Родени свободни" се осъществява по идея на БТА и на Асоциацията на българските медии по света. Партньори в проекта са Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Великотърновският университет.
И днес техните гласове звучат с удивителна актуалност
"Укоряватъ ни хората, че нямаме печатъ и иматъ право. Ако попитаме кой е кривъ на това, то народътъ ще каже вестникарите са криви, а вестникарятъ ще каже - народътъ е крив...".
Това пише в уводната статия на в. "Българин" на публициста Димитър К. Попов, издаден в Букурещ през октомври 1877 г.
В изложбата са вплетени и лицата на най-напредничавите за времето си български умове.
Посетителите ще могат да видят как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов - "Свобода", "Независимост", на Христо Ботев - "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме", на Георги С. Раковски - "Бранител", "Бъдущност", на Стефан Стамболов - "Нова България".
Тази изложба не е само за гледане, но и за четене
казва съставителят й Иво Хаджимишев. Отличителна черта на букурещките български издания е тяхното тематично многообразие.
Съобразявайки се с изискванията на времето и с жаждата за знание, те пишат за всичко: информират за актуалното, коментират политическата реалност, подбуждат към промяна, образоват.
Жанровият им обхват е завиден - актуални социални анализи, земеделски съвети, указания за поддържане на домакинството, възпитателни и нравоучителни дописки, разсъждения по философски теми, дори клюки от световните медии.
Сред експонатите са също първият български вестник, печатан в Румъния под забележителното име "Българска пчела", първото списание за образование и наука на Българското книжовно дружество, преобразувано след Освобождението в Българска академия на науките, първият всекидневник "Секидневний новинар", който публикува информация на френската телеграфна агенция "Хавас" (днешната Агенция Франс прес).
Цветен акцент в експозицията са поместените в нея карикатури
осмиващи тогавашните световни политици, чорбаджии и управници, цели държави и отношенията между тях. Стари снимки с изгледи от Букурещ, първите печатници и печатни преси на българските хъшове допълват експозицията, внасяйки в нея специфичния дух на времето.
Сред уникалните документи е удостоверение за почетно членство на Виктор Юго в Българското централно благотворително общество.
"Родени свободни" се осъществява по идея на БТА и на Асоциацията на българските медии по света. Партньори в проекта са Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Великотърновският университет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар