Рауи Хадж гостува в старозагорската библиотека

На 8 юни в Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора гостува  Рауи Хадж. Той отраства в Ливан и Кипър. През 1982 г. се мести в Ню Йорк, където учи фотография. През 1991 г. отива в Монреал, където изучава визуални изкуства в Доусън Колидж. Негови фотографски творби са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия.
Хадж пише “Играта на Де Ниро” на английски, който за него е трети език след арабския и френския. Романът е публикуван през 2006 г. от независимото издателство “Ананси Прес”. В първоначалната селекция за наградата ИМПАК за 2008 г. книгата се състезава със 136 заглавия от 54 държави, а сред номинираните са автори като Томас Пинчън, Филип Рот и Маргарет Атууд.
Хадж е едва вторият отличен канадски писател в 13-годишната история на литературната награда с най-висок паричен фонд в света – 160 000 щатски долара. (Предишният канадски автор е Алистър Маклиъс с No Great Mischief, 2001).
Вторият роман на Рауи Хадж, Cockroach, излиза през 2008 и вече е номиниран за множество престижни награди.

Първият му роман, „Играта на Де Ниро”, публикуван през 2006 г. е издаден на български от ИК „Жанет 45“ през 2009 г.

 “Твърди се, че на въпроса кое е най-важното качество, което писателят трябва да притежава, Рауи Хадж отвърнал: “Късмет”. Късметът обаче няма нищо общо с награждаването на дебютния му роман “Играта на Де Ниро” с Международната награда ИМПАК (International Dublin IMPAC Literary Award 2008), един блестящ, мощен, а също лиричен и състрадателен роман.
Късметът е централният елемент на сюжета. Заглавието отпраща към предизвикващата смъртта игра на руска рулетка, която героят на Робърт Де Ниро играе във филма “Ловецът на елени”. Героите на Хадж са впримчени в една напълно различна, но също толкова крайна ситуация – гражданската война, която опустошава Бейрут през 80-те. Прозата на Хадж  въвлича читателя в шокираща близост с въздействието на подобни конфликти върху индивида. Чрез съдбата на антигероите  Джордж и Басам авторът показва по какъв начин войната капсулира живота и лишава човека от избор. Разбиранията за вина и невинност се прекъсват от непрестанни бомбардировки и ежечасна битка за оцеляване. Самият живот се превръща в игра, в която няма победители, а само ужасени оцеляващи. Тяхното отчуждение е по-страшно от куршумените рани, а бъдещето им е по-черно от небето над града с прекъснато електричество.
Стилът на Хадж поразява с филмографския си усет, той е истински образен, непосредствен и завладяващ. Тъкмо езикът на романа кара читателят настървено да обръща страниците, проследявайки историята на разказвача Басам, който успява да се спаси от десет хиляди бомби, да се наслади на десет хиляди целувки и накрая да измине десетки хиляди километри далеч от всяко усещане за сигурност или дом.
В проследяването на усилията на Басам да се измъкне, Хадж залага взривния сюжет, който е и размисъл за войната и психологическата й цена. В този дълбок разрез няма лесни решения, няма печеливша карта и катарзисен завършек. Въпреки това има място за възвишена и оригинална лиричност в моментите, когато авторът смесва сцените на ужас с пасажи ярка поетична наситеност. Тук има и старозаветни модулации, и гневната литания на Гинзбърг, а също и силно европейско ехо, най-вече на “Чужденецът” на Камю. Черното, но богато нюансирано чувство за хумор, избликва през наблюденията на разказвача.
“Играта на Де Ниро” е забележително постижение за автор, пишещ на не-майчин език. Късметът няма нищо общо с награждаването на този роман. Неговата оригиналност, сила, лиричност, а също и дълбоко хуманистичното му измерение – всичко това превръща “Играта на Де Ниро” в творба на мощен литературен талант. Една напълно заслужена победа за Рауи Хадж.