28.07.2011 г.

Приказка за празнодумци и пълнодумци

Имало едно време, така започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи от къде ще го погледнеш.
В това царство-господарство, сега република, било много важно какво приказваш! Преди двайсетина години, преди едно хилядолетие, който приказвал правилно си имал каквото му трябва, дори малко повече. Който приказвал каквото не трябва, често попадал Където трябва. И често не му оставало почти нищо... Дори и свободата му вземали! Повечето от хората тогава знаели, че за да живеят по-добре трябва да се подобри международното положение, да бъде победен външния враг, да се сплотят редиците и да се напълнят джобовите и хладилниците. Това не можело да стане изведнъж, но хубавото наближавало и било съвсем близко...
Но времената се променили и изведнъж станало възможно да се приказва почти всичко, дори срещу управляващите и това станало главното занимание на повечето хора. Те разбрали, че досега са били заблуждавани и не бил това начина за всеобщото разбирателство и благоденствие. Най-после разбрали кой е правилния начин за постигането на целите... Отначало всички вярвали, че политиката ще промени живота на хората в това царство-република. Че всеки ще има достатъчно, и дори малко повече. Вярвали и на политиците, че знаят какво и как да го направят, обаче с годините тяхната вяра се изпарявала. Тогава повярвали, че ще дойде чуден герой и дори извикали бившия си цар и го избрали за пръв министър, мислейки че той е героя. Той обявил срок от 800 дни, след който ще настъпи такъв живот… Но и той не оправдал очакванията. Избрали нов герой, който също казал, че знае какво и как да направи, за да оправи нещата, които пак не вървели във вярната посока. Но уви, международното положение отново се влошило. Комшиите от юг били пред фалит, оттатък Океана също били пред фалит, всички държави вървяли към един Голям и Всеобщ ФАЛИТ. Как тогава нещата да се оправят?
В тази приказна страна хората все приказвали и приказвали, като това отнемало много време, че чак не можели да си вършат работата. Празнодумците били заети толкова много с приказки, че не успели да видят как някои от техните съграждани съвсем се оправили. Пък самите те се оказали с дългове, ниски заплати, куп битови и емоционални проблеми.
Други обаче говорили каквото трябва, но били пълнодумци, не хвърляли думите си на вятъра. Имали цели, които преследвали и постигали. Вярно, за другите целите звучали съвсем неразбираемо, но за тях били кристално ясни. Те били ЕС, Шенген, Евро Плюс, хармонизиране на законодателството с европейското, интеграция на малцинствата, защита на демократичните ценности и т.н. Неусетно пълнодумците, които иначе говорили не по-малко от празнодумците, се оказали с по няколко имота, скъпи автомобили и дори със самолети, с тлъсти банкови сметки у нас и в чужбина. Затова обяснявали, че животът си върви съвсем нормално и то в правилната посока. А на останалите свои санародници обяснявали, че като преборят престъпността, построят магистралите, доразвият бизнеса си, като се пооправи международното положение и се пребори външния враг, тогава, съвсем скоро, и за тях ще настъпи хубавия живот. Трябвало само още да се почака, съвсем малко... Празнодумците пък вече съвсем нищо не разбирали, какво им се казва, въпреки че им говорили уж на техния език и не искали да работят за толква малко пари, затова се правили само че работят или пък съвсем напуснали тази приказна страна!
Но това е вече друга приказка...
ДиМитко

Няма коментари:

Публикуване на коментар