Според министър-председателя Бойко Борисов трябва да се помисли дали студентите, чието образование се финансира основно от държавата, да се обвързват с работа в България. Този въпрос постави Борисов на икономически форум, посветен на иновациите.
Ангажимент на държавата е да прецени кое, кога и как да бъде дотирано или да се увеличи броят на чуждестранните студенти, за да може да ги "продаваме", заяви премиерът, дълбоко впечатлен от публикациите в пресата колко търсени са нашите лекари зад граница, предаде БГНЕС. Гражданите обаче най-добре си знаят къде могат да намерят своето европейско развитие. Изходите от кризата са два – терминал 1 и терминал 2 на софийското летища.
Това се потвърждава и от данните от последните 5 години, според които рязко се увеличава желанието на българите да се преселят в чужбина.
Нагласите на потенциалните емигранти са за по-дълъг престой зад граница, трайно установяване и спестяване на средства в държавата, в която живеят.
Това става ясно от изследване на българската диаспора в Западна Европа на Института за икономически изследвания на БАН. Последното такова е правено през 2007 година.
Данните показват, че близо 20% от трудоспособното население у нас желае да емигрира.
Докато при влизането на България в Европейския съюз емигрантите са посочвали професионалната реализация и семейните причини, за да се установят в чужбина, сега водещи са икономическите причини.
Половината от тях аргументират решението си с думите „просто не искам да живея в България”. Това са около 200 000 души, посочват експертите.
Изследването регистрира над 650 хил. сезонни или т.нар. циркулярни емигранти, които са близо 15% от трудоспособното население у нас, сочат данните от изследването.Променени са и предпочитанията на българите към страните, в които желаят да емигрират.
Преди 5 години в челната тройка са били Испания, Гърция и Германия. Сега желаните дистанции са Англия, Германия и Испания.
Изпадането на южната ни съседка от предпочитаните дестинации, както и преместването на Испания от първа на трета позиция, се дължи основно на икономическите проблеми в тези държави, коментираха от изследователския екип.
Според тях българите избират страни, които по-бързо излизат от финансовата криза, което обяснява и защо към новите дестинации са прибавени Холандия и Швейцария за сметка на Турция и Белгия.
Без промяна остават САЩ и Италия, които и в двата периода на изследване са посочени съответно на 5-о и 7-о място.
Световната криза е увеличила броя на завърналите се емигранти. Проучването сочи, че за 5 години върналите се от чужбина са се увеличили с над 17%. Въпреки това относителният дял на текущо пребиваващите зад граница се запазва стабилен.
Сред основните причини за прибирането си в България сънародниците ни посочват: „семейни” и „здравни” причини – общо 47,6,%, а „съкратиха работното ми място” и „не си намерих никаква друга нова работа там” се изтъкват от около 40 на сто от запитаните.Третата по важност причина е формулирана като: „върнах се временно, ще търся работа оттук за чужбина”, което показва трайна нагласа за емиграция.
Общо средствата, с които разполагат завърналите се и т.нар. настоящи емигранти днес, се оценяват на 1,280 млрд. евро.
Близо 1/5 от сънародниците ни зад граница не се интересуват какво става в България, а тези, които го правятq се информират за събитията основно от радио и телевизия.
Нагласите на потенциалните емигранти са за по-дълъг престой зад граница, трайно установяване и спестяване на средства в държавата, в която живеят.
Това става ясно от изследване на българската диаспора в Западна Европа на Института за икономически изследвания на БАН. Последното такова е правено през 2007 година.
Данните показват, че близо 20% от трудоспособното население у нас желае да емигрира.
Половината от тях аргументират решението си с думите „просто не искам да живея в България”. Това са около 200 000 души, посочват експертите.
Изследването регистрира над 650 хил. сезонни или т.нар. циркулярни емигранти, които са близо 15% от трудоспособното население у нас, сочат данните от изследването.Променени са и предпочитанията на българите към страните, в които желаят да емигрират.
Преди 5 години в челната тройка са били Испания, Гърция и Германия. Сега желаните дистанции са Англия, Германия и Испания.
Изпадането на южната ни съседка от предпочитаните дестинации, както и преместването на Испания от първа на трета позиция, се дължи основно на икономическите проблеми в тези държави, коментираха от изследователския екип.
Според тях българите избират страни, които по-бързо излизат от финансовата криза, което обяснява и защо към новите дестинации са прибавени Холандия и Швейцария за сметка на Турция и Белгия.
Без промяна остават САЩ и Италия, които и в двата периода на изследване са посочени съответно на 5-о и 7-о място.
Световната криза е увеличила броя на завърналите се емигранти. Проучването сочи, че за 5 години върналите се от чужбина са се увеличили с над 17%. Въпреки това относителният дял на текущо пребиваващите зад граница се запазва стабилен.
Сред основните причини за прибирането си в България сънародниците ни посочват: „семейни” и „здравни” причини – общо 47,6,%, а „съкратиха работното ми място” и „не си намерих никаква друга нова работа там” се изтъкват от около 40 на сто от запитаните.Третата по важност причина е формулирана като: „върнах се временно, ще търся работа оттук за чужбина”, което показва трайна нагласа за емиграция.
Общо средствата, с които разполагат завърналите се и т.нар. настоящи емигранти днес, се оценяват на 1,280 млрд. евро.
Близо 1/5 от сънародниците ни зад граница не се интересуват какво става в България, а тези, които го правятq се информират за събитията основно от радио и телевизия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар