Качват досието на Тато в нета

Досието на Тодор Живков влиза в нета. На специален сайт от Държавна агенция "Архиви" ще качат сведенията за Тато, предаде АСН.

Така всеки желаещ ще може да се осведоми по една от най-спорните от 1989 г. насам теми - бил ли е бившият първи агент на знаменития шеф на царската Държавна сигурност Никола Гешев.

Освен папките за Тато, онлайн ще бъдат качени и досиетата на 50 знакови личности отреди 1944 г. Сред тях се отличават имената на  Никола Вапцаров, Гео Милев, Вълко Червенков и редица още известни на времето си имена, партийни другари на Тато.

Отделно от това 22 000 страници от архивите на Политбюро на БКП от периода 1944-1989 г. също ще бъдат дигитализирани и качени в интернет.

До последно Тато си имаше фенове и стабилна охрана

Така всеки ще може да си направи сам за себе си преценка какво е представлявал тоталитарният режим у нас, поясниха от агенцията.

След 9.IX.1944 г. немалък брой законспирирани агенти на полицията, на Обществена безопасност, на службите РО-1, РО-2 и др. вземат дейно участие във формиране структурите на МВР и Държавна сигурност.

Още след 9 септември т. нар. репресивни органи лягат в пирамидалната основа на изграждащата се нова държава
Внедрените в силовите звена бивши полицейски шпиони с успех реализират няколко неща - придобиват служебен имунитет и не заминават на фронта, грижливо почистват останалите полицейски архиви от смъртоносно компрометиращите ги агентурни досиета и лични картони и вече почувствали се освободени от бремето на престъпното си минало, започват да катерят с настървен кариеризъм един след друг етажите на партийната пирамида. Ето какво се говори за Янко-партизанко:

Веднага след 9.IX.1944 г. в столичния хотел „Славянска беседа” (който е превърнат в щаб на партизаните) се сформира „Народна милиция”, чийто заместник-директор става неизвестното на повечето присъстващи партизани селянче от Правец Тодор Живков, произведен направо в чин подполковник. За началник на Софийското областно управление на Народната милиция е определен Добри Джуров (Лазар).

До ушите на Димо Дичев (тогавашен началник на Държавна сигурност) достига информацията, че новоназначеният милиционерски зам.-директор Т. Живков имал странния навик да рови непрекъснато из архивите на бившата Дирекция на полицията. Но той, както и останалите отговорни служители от Държавна сигурност не обръщат достатъчно внимание на този факт. През цялото това време подполковник Живков, необезпокояван от никого, търси уличаващите го в сътрудничество с полицейските служби документи, но попада на такива за други комунисти, неиздържали изтезанията при разпитите и подписали декларации за сътрудничество. Всичко това той старателно прибира и укрива, създавайки си лична картотека от имена на доносници, които шантажира и използва като специални сътрудници в годините на дългото си царуване.