Pussy Riot от абсолютно неизвестни, до „търговска марка за свобода”

Едва ли някой извън Русия е предполагал за съществуването на групата Pussy Riot. Дори след молебена им срещу Путин през февруари нямаше кой знае каква реакция. Мина като новина и замина.
Сега обаче, Надежда Толоконникова, Мария Альохина и Екатерина Самуцевич получиха по две години затвор в трудова колония, а веднага след обявяването й започнаха декларации и изказвания. От говорителя на президента на САЩ Барак Обама до партията на Иван Костов осъдиха присъдата. Опозицията в Русия възседна процеса и го използва като оръжие срещу президента Владимир Путин, Гари Каспаров пък бе арестуван. Общо взето нищо ново.
Всъщност истерията по Pussy Riot е планирана, просто трябваше да се вкара и религията, за да напусне пределите на Русия.
Едва ли има човек, дори и без капка музикален слух, който да не е наясно, че пънкарките са толкова певици, колкото и омразния им Путин. Имат шест песни и пет клипа, откакто е създадена групата през 2011 година. Общо взето мненията на критиката се доближават до това на репортер на АП - "лоши записи, елементарни рифове и крещене, което би трябвало да наподобява пеене".
Ясно е, че бандата не е създадена да продава албуми, а като политически проект. Защото е по-лесно да предизвикаш внимание, особено ако се намеси и вярата. За справка -  можем да си припомним Шиниъд О'Конър и кръстовете на Мадона. Но последните го правеха в името на някой и друг милион долара в повече, а не срещу управлението в собствената им страна.
Преди това опитите за протест на част от девойките са приключвали без необходимата гласност, а някои от тях говорят, поне според мен, и за някакви медицински отклонения. Може би е старомодно, ама някак не ми се вписва акцията на Надежда Толоконникова и съпругът й, които са филмирали секса си в Биологичния музей в Москва. И вместо оргия да се нарича пърформанс.
Политическите анализатори могат да дадат оценка доколко присъдите ще се отразят на управлението на Путин.
Въпреки голямата международна подкрепа за Pussy Riot, фалшът личи отвсякъде. Всеки преследва някаква своя собствена цел и няма нищо общо със състраданието.
Мадона, Стинг, Пол Маккартни, Браян Адамс и още десетки звезди застанаха зад трите изпълнителки, но при първата покана от някой руски олигарх, ще литнат с частния си самолет да приберат няколко милиона долара за час пеене. Независимо, че той ще е от приближените на "тиранина Путин".
Феминистките организации също видяха повод да припомнят за себе си и да застанат, ронейки сълзи, в защита на певиците, две от които майки.
Политиците пък използваха случая да намекнат на световната общественост, че в Русия нещата не са толкова демократични, колкото се представят.
Дали обаче щеше да има същата загриженост на Меркел, Обама и куп други институции, ако тази "молитва" на Pussy Riot бе изкрещяна в джамия или синагога? Със сигурност не. Щеше да бъде осъдена като варварски акт срещу вярата на милиони, със сигурност в редица страни щеше да има безредици, посланици в опасност и изгорени национални флагове.
В крайна сметка акцията на Pussy Riot е меко казано хулиганска. За много хора тя е обидна и провокативна. Но във цялата политическа и PR игра това остава на заден план.
Най-вероятно присъдите на пънкарките ще бъдат отменени или намалени примерно за срок, който те вече са излежали. Те ще излязат не само известни, но и по-богати. Защото марката "Pussy Riot" ще се продава като символ на свободата. Целта е изпълнена!

В България подкрепа също не липсваше (никой не може да каже още колко паметници ще бъдат пременени с качулки), само Светльо Витков събра кураж да заяви, че акцията на „пуситата” е глупава, а качествата на музиката им е слаба. И това певец, който също има скандален имидж у нас, ангажиран и с политиката. Явно обаче той може да прави разлика до границата, която човек не трябва да премине…