 |
| Семейство Пейс (вдясно) с комшийката Вълка и верния Тоби |
От две
години, целенасочено и упорито Емануел и Илона Пейс изграждат своя дом в Ковач,
което противно на очакванията ми е в полето, а не в Балкана. Всички в селото
харесват работливите малтийци. Пръв тук идва Емануел, който от свой приятел
научава, че в България е много хубаво и може да се купи къща само за 5000 евро,
колкото не струва и един гараж в Малта. Сънародникът му хвали много и родната
природа и въпреки първоначалния му скептицизъм, оказва се, че всичко което
казва неговия сънародник е вярно!
„Свързах
се по интернет с агенции за недвижими имоти, хареса ми този в Ковач и така
пристигнах тук”, разказва Емануел. На
островната страна е горещо през цялата година, всичко е в скали и бетон и
цените на повечето стоки и услуги са много по-високи от българските. Това е
основния мотив за г-н Пейс да емигрира в България. Той говори няколко езика –
малтийски, английски, италиански, малко арабски, а вече и български. Признава
си, че българският му е най-сложен. Илона също трудно говори, но това не им пречи
ежедневно да имат често гости от махалата.
„Системата
тук е съвсем различна, това го разбрах още щом дойдох за пръв път. Когато
кимнем отрицателно с глава, тук значи да, и обратното. Но тук има страхотна
природа – дори около една обикновена къща кипи от живот – летят птички, в
близост до селото съм виждал зайци, лисици…В Малта да видиш заек навън, без да
е в клетка – това е събитие”, споделя Емануел. „Средиземно море, не ми липсва –
много е солено, от него излизаш бял. Тук водата е много по-хубава и чиста. На
острова, хората за всичко викат майстор и плащат много пари. Аз обаче се
справям почти с всичко по къщата в Ковач. Зидам, шпакловам, боядисвам, нямам
планове кога ще завърша работата си, важното е да стане както съм замислил”,
допълва разказа си той.
За
разлика от родината му, у нас през зимата не може да се извършва външно
строителство – например, да се лее бетон, поради ниските температури. Затова
Емануел сега работи външно строителство, а през студените месеци вътре в
помещенията. Малтиецът се е обзавел цяла работилница, като е пренесъл в
българския си дом всички инструменти от своята страна. Емануел е бил
водопроводчик. Той не смята, че на хората им е необходим лукс, важното е да си
направят най-добрите за тях условия за живот.
Затова той
и съпругата му са много добре приети от своите съседи, от които са научили и
много нови, „чисто” български неща. Така градината им съперничи и дори
превъзхожда много от градините на жителите на Ковач. За нея основно се грижи
Илона. Безценни съвети по градинарство им дава Вълка Йорданова. Малтийците вече
правят и домашни консерви. „Имаме над 200 домата”, хвали се г-жа Пейс, които са
неразделна съставка от традиционните за малтийската кухня спагети. Поради
малката площ на острова да имаш цветна или зеленчукова градина там е лукс.
„Трябва да си поне милионер”, категоричен е Емануел. Тук се иска мерак и здрава
работа, нещо от което малтийците не се плашат. Илона не прекъсва работа и в
късните часове, когато прави ръчно изработени кукли и кашпи за цветя или за
великденските яйца. „Куклите са за декорация, не си играя с тях”, усмихва се
Илона.
Другата
страст на фамилията са кучетата. Те са две –
Джена и Тоби, също пристигнали от чужбина. Засега не са ползвани за лов,
въпреки че малтиецът има и такива планове. Емануел е и голям любител на
моторите, 1500-кубикова Хонда стои в работилницата, винаги в готовност. Въпреки
че най-близкото малтийско семейство живее в Габровския балкан и нямат много
контакти със свои сънародници, семейство Пейн не страда от носталгия.
„Българите имате само един малък проблем”, казва Емануел. Не разбирате в каква
хубава страна живеете…” Вярно е, но и българите, които могат да имат техните
доходи също не биха емигрирали, макар че кой знае? Не всеки се задоволява с
това, което има. При нас семейните планове рядко са съобразени със социалното
положение, няма такава нагласа…
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар