Докато лобита воюват в здравеопазването – болните – Бог да ги прости!

Най-добра и обобщена характеристика на родното здравеопазване даде навремето Радой Ралин. И то, когато кусурите в бранша съвсем не бяха като сегашните. Ето и епиграмата му:

Докторите – скарани,

сестрите – издокарани,

санитарите – прости,

болните – Бог да ги прости!

Сегашната здравна министърка Десислава Атанасова не е лекар, за първи път от много години МЗ се ръководи от мениджър. Би трябвало, той, т.е. тя, да реши поне част от проблемите на здравеопазването или поне – ясно да ги формулира, за да се търсят решения. Вместо действия в тази насока министърката прави пиар-акции. Например последния и бисер е заплатите в бранша скачат 20 на сто, но болниците сами трябва да преценят дали могат да поемат тези разходи. Това лесно може да стане с преоценяването на клиничните пътеки. Те обаче не се променят! Известен факт е, че лекарите масово лъжат и пишат фалшиви диагнози, за да получават пари от НЗОК. Това обаче се казва под сурдинка, в министерството не знаят или не са чували за подобно нещо. Пример – пациент с високо кръвно се приема в болницата като „жертва” на инсулт. Ако не се вземат мерки за нормализирането на кръвното налягане, той наистина ще получи инсулт, но такава пътека не е предвидена. Естествено, подобни примери има още много.

Мениджър-министърът пък още по не знае и не чува!

Наскоро Десислава Атанасова обяви, че е намалила цената на 50 лекарства от Позитивния списък, дето се реимбурсират от касата. Други лекарства от списъка обаче вече се плащат наполовина. Пример - Madopar HBS-КАПСУЛИ и Madopar tablet 250 mg – от средата на миналия месец вече не се поема напълно от касата. Това са фармацевтични препарати за лечение на „Паркинсон”. И тук внимание - Menkart 100 mg/25 mg tabl. X 100 бр." от новия списък е със същото международно непатентно наименование както "Madopar 100/25 mg x 100 бр." и е с аналогично действие. Новият лекарствен продукт "Menkart" се заплаща напълно от НЗОК. За да се замени обаче трябва нов протокол от ТЕЛК. Кое налага заменката на лекарствата в списъка? Явно лобитата във фармацевтичния бранш воюват за сфери за внимание. А пациентите – ех, те не са толкова важни.

Договорите за клиничните пътеки пък зависят от специалистите, работещи в дадена болница, които определят нивото. От договорите зависят парите, които ще получи от касата лечебното заведение. Когато болницата няма пари (в някой малък град), тя не може да привлече добри специалисти, от там получава по-малко пари и… колелото се завърта. От МЗ обаче искат и такива болници да са на печалба?! Става така, че макар и неофициално, такива болници са фактически закрити. В големите градове обаче също се губи кадрови потенциал, защото добрите специалисти отиват в столицата, в чужбина или в по-големия град. Фактически, малките селищата, де факто имат здравеопазване, еквивалентно на медицинското обслужване в България в началото на 20 век.

Това е само кратко, и непълно описание на проблемите в здравеопазването. Те ще се задълбочават, защото не само никой не търси решение, но и дори не се опитва да ги каже ясно. Макар и хората да ги знаят, особено тези, които са потърпевши от забъркания с години здравен батак. А навремето страната ни бе в челните места на Световната здравна организация, показваща нивото на здравеопазването.