"Шерлок Холмс" (2009) пожъна касов успех, въпреки че не бе шедьовър, и от това моментално последва продължение. То идва да докаже, че откак си легна с Мадона, Гай Ричи вече не е същият режисьор. Въпреки че основните му оръжия са същите - хиперактивно действие, герои с логорея и разнообразен акцент, големи пушки и намусени злодеи, стилът му, толкова зарибяващ в "Две димящи дула" и "Гепи", тук развлича умерено. За щастие, бракът - и големите му провали - са минало, така че Ричи продължава да снима един и същи филм, този път обръщайки с хастара навътре класическите криминални истории на Артър Конан Дойл.
Както и в първия филм, брадясал и с налудничав поглед, Робърт Дауни младши отново си партнира с Джуд Лоу. Личният живот на Уотсън (Лоу) е съсипан от кариеризма на Холмс, който този път препуска из цяла Европа в почти бондовска мисия за спасяване на света. Ако 007 съществуваше в края на XIX век, вероятно щеше да изглежда така. Но щеше да говори три пъти по-бавно и да артикулира думите по-ясно. Останалото е, каквото си го знаем от цялото творчество на Гай Ричи. Преследвания, много стрелба, експлозии и каскади - от Лондон през Париж и Германия до швейцарските Алпи, героите все много бързат за някъде, да не би случайно да отегчат зрителя.
Новите попълнения в "Шерлок Холмс: Игра на сенки" са три. Злодеят Мориарти, или Джаред Харис, е най-голямата находка на филма. Най-силните моменти на Ричи са, когато изправя един срещу друг детектива и антагониста. Нуми Рапас помним с добро от шведската адаптация на "Момичето с татуирания дракон" (съвсем скоро ни предстои да гледаме високобюджетния холивудски римейк на Дейвид Финчър под заглавие "Мъжете, които мразеха жените"). В ролята на циганката мадам Симза, този филм не й дава кой знае какво поле за действие. Тя преминава набързо през действието, шумолейки с фусти, без да остави следа. Като брата на Шерлок - Майкрофт Холмс, Стивън Фрай осигурява комедийните паузи в действието.
Накратко, "Игра на сенки" става, ако не се задълбочавате твърде. Все пак Шерлок Холмс е най-адаптираният герой за всички времена. Филмите за него са над 300, като първият е сниман още в далечната 1900 г., а успешните се броят на пръсти.
Както и в първия филм, брадясал и с налудничав поглед, Робърт Дауни младши отново си партнира с Джуд Лоу. Личният живот на Уотсън (Лоу) е съсипан от кариеризма на Холмс, който този път препуска из цяла Европа в почти бондовска мисия за спасяване на света. Ако 007 съществуваше в края на XIX век, вероятно щеше да изглежда така. Но щеше да говори три пъти по-бавно и да артикулира думите по-ясно. Останалото е, каквото си го знаем от цялото творчество на Гай Ричи. Преследвания, много стрелба, експлозии и каскади - от Лондон през Париж и Германия до швейцарските Алпи, героите все много бързат за някъде, да не би случайно да отегчат зрителя.
Новите попълнения в "Шерлок Холмс: Игра на сенки" са три. Злодеят Мориарти, или Джаред Харис, е най-голямата находка на филма. Най-силните моменти на Ричи са, когато изправя един срещу друг детектива и антагониста. Нуми Рапас помним с добро от шведската адаптация на "Момичето с татуирания дракон" (съвсем скоро ни предстои да гледаме високобюджетния холивудски римейк на Дейвид Финчър под заглавие "Мъжете, които мразеха жените"). В ролята на циганката мадам Симза, този филм не й дава кой знае какво поле за действие. Тя преминава набързо през действието, шумолейки с фусти, без да остави следа. Като брата на Шерлок - Майкрофт Холмс, Стивън Фрай осигурява комедийните паузи в действието.
Накратко, "Игра на сенки" става, ако не се задълбочавате твърде. Все пак Шерлок Холмс е най-адаптираният герой за всички времена. Филмите за него са над 300, като първият е сниман още в далечната 1900 г., а успешните се броят на пръсти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар