„Опенхаймер” е чудесен филм, повече от актуален

„Опенхаймер” е чудесен филм. И е добре да се гледа. Първо, заради режисурата на Кристофър Нолан и великолепната игра на Килиън Мърфи, Робърт Дауни Джуниър, Мат Деймън и останалите.  

Но има и още една много важна причина, за да гледаме този филм. Болезнено актуален е. Действието се развива през 40-те години на миналия век, но все едно става дума за днешния ден. И тогава и сега се прави опит да бъде наложено едно единствено възприемане на света. И тогава и сега руснаците биват демонизирани. И тогава и сега всеки, който се опита за излезе извън черно-бялата матрица, извън елементарното манихейство, бива обявяван за „шпионин”. 

Агресивната посредственост винаги се обединява в опита си да смаже различието. 

Опенхаймер е велик учен, страхотен организатор, обявен е за герой на САЩ, след като неговият екип създава бомбата. Обаче когато започва да говори, че надпреварата във въоръжаването е път за никъде, когато призовава за мирни разговори с руснаците, същите тези, които са го величаели, сега го обявяват за „враг”. И правят всичко възможно, за да го съсипят. 

Тогавашните морализатори, които са смятали, че стоят на „правилната страна на историята”, по нищо не се различават от днешните. Бездарността, амбициозността и слагачеството са основните им черти. Хубавото е, че освен тях, е имало, има и ще има хора като Опинхаймер.

За разлика от тях, политиците – американски, европейски и дори японски, вече срамежливо не искат и не могат дори да споменат, кой е пуснал двете бомби над Хирошима и Нагазаки. На церемониите по случай 78-годишнината от трагичните събития всички официални лица удобно пропуснаха този исторически факт. Разбира се, не забравиха да припомнят, че днес Русия е основната заплаха за ядрен конфликт.