„Дон Жуан” на оперната сцена, в концертно изпълнение

На 12 февруари от 19 часа Старозагорската опера ще представи концертно изпълнение на „Дон Жуан“ - опера в две действия от В.А.Моцарт.  Диригенти са участници в Международния майсторски курс за диригенти на Маестро Деян Савич, хормайстор е Младен Станев. В главните роли ще видите утвърдени солисти на Държавна опера-Стара Загора. Дон Жуан е Валери Турманов, Лепорелло- Евгений Арабаджиев, Командор-Александър Марулев, Дона Анна-       Деси Стефанова, Дон Отавио- Николай Моцов, Дона Елвира            -Елена Баръмова. Церлина-Тереза Бракалова, Мазетто-Иван Кабамитов.

„Дон Жуан“ е върхово постижение в творчеството на Моцарт, който надскача границите, за да създаде шедьовър на драматичната опера. Можем лесно да се досетим, че макар и несъзнателно от самия Моцарт, в тази прекрасна опера е дълбоко скрита и донякъде политическа тема. Централният персонаж е развратник, но и забележителен мъж, на когото скрито се възхищаваме, докато той върви срещу съдбата си и срещу всички, които биха искали да го променят, когато отива в Ада във финалната сцена на операта.

История на създаването на „Дон Жуан“:

През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у своя приятел и горещ почитател граф Тун. (Големият успех на „Сватбата на Фигаро“, пожънат в чешката столица преди това, буди радостни очаквания у композитора.) Там директорът на Пражкия театър Бондини предлага на Моцарт да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Последният приема задачата и се обръща към Лоренцо да Понте, либретист в двора на австрийския император Йосиф II. Поетът доста бързо успява да съчини рибретото, като за основа на сюжета използва текста на либретото на Бартали, написано за операта на Дж. Гацанига, и през май 1787 година Моцарт започва работа над „Дон Жуан“. За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Волфганг Амадеус пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има направо изумителен успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Премиерата на „Дон Жуан“ в родната столица на автора обаче, за жалост, се приема не особено добре.

Операта „Дон Жуан“ е един от върховете в творчеството на гениалния Моцарт – всепризнато мнение. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича „драма джокоза“ („весела драма“). Драматургичното изграждане на творбата демонстрира неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на „Дон Жуан“ е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалния характер на операта. И, освен всичко останало, е едно от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.