„Прясно боядисано“ – истински скъпоценен камък на балканската литература

Романът „Прясно боядисано“ от най-големия съвременен автор на Босна и Херцеговина, Йосип Млакич (изд. Персей, превод Таня Попова) е покъртителен психологически разказ за войната и психологически белези от нея. Очаква се авторът да гостува у нас в началото на септември.

Клара е израснала в Швеция заедно с майка си. Тя е студентка, но повечето й време е посветено на майка й, единствения й близък човек, чийто живот сега бавно гасне.

Клара е била шестгодишна, когато майка й е била принудена да бяга от войната в Босна и Херцеговина, за да я спаси. Мъчителният път на бягството обаче е оставил незалечими следи в подсъзнанието на момичето, въпреки усилията на майката да представи оцеляването в онази брутална действителност като игра, за да не травмира детето ти. Жестокостите на войната обаче са оставили трайна следа в душата й, като отпечатък на прясно боядисана стена. Покъртителен, докосващ читателя роман, носител на престижната литературна награда „Владимир Назор“.

Йосип Млакич не само е спечелил много литературни отличия с романите си, но е и един от най-уважаваните сценаристи на Балканите.

Няма нищо по-страшно от войната и по-силно от майчината любов.

Две жени. Две съдби. Два погубени живота.

Война. Бягство. Скитане. Мъчения. Лишения. Оръдия. Гърмежи. Експлозии. Трупове. Гробници.

Една тъжна и трогателна история за жена (която не се назовава с име) и шестгодишната й дъщеричка. Бягство от действителността – едно дълго и мъчително пътуване, наречено от майката „игра“, с цел да скрие истината от невръстното си дете. Игра, която трябва да играят по определени правила, за да стигнат живи и невредими до спасителния бряг (къщата на дядото в друго село). Игра, сравнена с бягството до Египет в Евангелие на Матея.

Да, спасени са. Съдбата ги отвежда в Швеция, където продължават живота си. Но спомените от миналото непрестанно ги преследват. Страшен и незаличим момент оставя отпечатък в съзнанието на героините – багерът с „огромната глава“, който копае масовия гроб, и труповете на възрастни и деца, изхвърлени там. Мъртвите тела, видени от детенцето, са представени от майката като „манекени“, които трябва да бъдат унищожени, защото вече са негодни. Картината е страшна, непоносима, разтърсваща, разкъсваща до болка сърцето. Косите на жената побеляват за часове…

Те, „манекените“, са запечатани трайно в съзнанието на невинната детска душа и са най-големият кошмар на вече порасналото момиче.

Всяко нещо оставя трайна следа като отпечатък на прясно боядисана стена.

Успява ли Клара да излезе от лабиринта на страшните привидения от войната? Всички те ще потънат ли в забрава? Ще намери ли спокойствие наранената и осквернена душа на девойката?

Действието в романа се развива бързо и динамично, сякаш се лее като вода, която трябва да отмие и отнесе най-страшните мигове и картини, заключени дълбоко и трайно в съзнанието на майката и детето.