Ако
италианските деца израстват с Лукчо и Пинокио, българските – с Ян Бибиян,
македонските от половин век се забавляват с лудориите и остроумията на Зоки
Поки. Книгата на Оливера Николова се е превърнала в модерна класика и от
десетилетия се изучава в македонските училища. Преведена е на повече от 20
езика.
„Зоки
Поки“ излиза на български в превод на Таня Попова, с илюстрации от Светлана
Стоянова и издание на „Изида“ и е също толкова забавна и поучителна като
толкова обичания детски роман „Вафлено сърце“ на Мария Пар, издаден от същото
издателство и станал любим на много български деца.
В
„Зоки Поки“ има много лудории и смехории, пакости и щуротии… Кой ги сътворява?
Остроумният, досетлив и хитър Зоран, когото неговата съседка и приятелка Лидия
нарича Зоки Поки. Щурите идеи бързо го връхлитат и той моментално ги превръща в
действие. Не по-малко забавен е котаракът му Фигаро, който е готов да рискува
да си поиграе дори и с оса. Към приятелите на Зоки ще прибавим и тъжния петел,
който живее в таванската стая, Сламеното мече и… не на последно място – бабата,
с която го свързва безгранична обич и привързаност, както и неговите родители.
Първата
дама на македонската литература Оливера Николова (спечелила с книгите си за
деца и възрастни всички най-големи литературни награди в страната си) разказва
изключително забавно, увлекателно и най-вече – на езика на децата.
„Зоки
Поки“ е и наръчник за родителите, които искат да възпитат правилно децата си,
без насилие, а с думи и пример за поведение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар