„Господ съществува, името ѝ е Петруния”
на Теона Митевска спечели тазгодишната филмова награда ЛУКС за европейско кино.
Лентата я показаха в няколко български града, включително и снощи, в
старозагорското кино „Арена”. Това бе субсидирано представяне, което цели да
популяризира филмите от стария континент, като публиката почти напълни салона,
въпреки че пропуските бяха безплатни.
Това е втори македонски филм, който гледам след „Пънкът не е
мъртъв”, представен преди години на София Филм Фест. Втората лента е
копродукция на комшиите с други страни – Франция, Белгия, Словения и Хърватия,
но действието се развива в Македония, което го прави доста по близък и
разбираем за българската публика. Особеностите на северомакедоския език пък,
който е напълно разбираем за нас, направи още по-приятно и забавно
повествованието. Защото барам, на български е търся, вредна е работна, а дечко
е гадже, приятел.
Главната героиня Петруния е на 36 години, но никога не е
работила, макар че е завършила история с отличен успех. Нейната майка и търси
работа, но никой не иска да я вземе, защото е дебела и дори не става за сексуална
злоупотреба, както се отнася работодателят с най-близката й приятелка. Обезверена
тя случайно попада на йордановденския ритуал по хвърлянето на кръста и го
хваща. Мъжете реагират като неандерталци и я наричат целия арсенал от
ругателства, защото им е откраднала светио
кръст, който, по традиция може да се фата
само от мъже. Петруния си тръгва, но подвигът и е заснет с телефон и качен в
Ютюб. Полицията започва да я издирва, по настояване на попа, а разгневените
мъже искат да се саморазправят с нея. Защитава я само една репортерка, която
смята че с това ще направи най-силната си новина и ще се прочуе. По-късно в
нейна защита застават родителите й, други хора и дори един от полицейските
служители.
Тя е привикана в полицията, където се чудят как да вземат
кръста, защото тя не е направила престъпление. След много перипетии тя го връща
на попа, защото вече не и трябва.
Посланието на филма е, че мъжкаркото, балканско общество не
иска да приеме равноправието на половете, но и то бавно и полека се променя.
Най-интересни за мен бяха интервютата на репортерката с обикновените жители на
Щип, градът в който се развива действието. Журналистката търси коментар за
случката с Петруния. Първата жена, на която задава въпроса, отговаря
нецензурно, а вторият интюрвиран казва: „Окрадоха държавата, а вие какво питате?
Какъв кръст, каква жена?” Звучи много познато.
Филмът е заснет майсторски и сюжетът е интересен. Не беше
казано обаче, че той е заснет по действителен случай. Ако е така, то вероятно е
просто поредната политкоректност, макар и добре направена, където мъжете, традицията
и църквата са представени в крайно негативна светлина. И ако такава е
ситуацията в Македония (наричана вече Северна), възниква въпросът – Имат ли
място тези хора в Европейския съюз или си остават в Средновековието, както споделя
една от героините във филма?
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар