В две части издават мемоарите на последния фюрер – гросадмирал Дьониц

Мемоарната литература се радва на истински разцвет, след като много от спомените на германските стратези излизат на български.  Сред тях са спомени на висши командири, асове-летци, танкисти, подводничари и диверсанти от вермахта.

Десет години командващ германския подводен флот, двадесет дни последен държавен глава на Третия райх. В тези рамки се вмества кариерата на гросадмирал Карл Дьониц – един от най-изявените военачалници през Втората световна война. През 1935 година нищо не предвещава, че този обикновен морски офицер, който дори не е член на Националсоциалистическата партия, ще наследи Хитлер начело на Третия райх. Точно тогава фрегатенкапитен Карл Дьониц става командир на първата оперативна флотилия от възродения германски подводен флот. На 1 септември 1939 година неговите 57 подводници започват жестока битка с двете морски суперсили – Великобритания и САЩ. До 1943 година „вълчите глутници“ на адмирал Дьониц безмилостно потопяват съюзническите кораби и везните на успеха клонят на тяхна страна. Драматичната битка за Атлантика изправя Великобритания пред катастрофа. Самият британски премиер Чърчил признава в спомените си: „Единственото, което истински ме е плашило през войната, бяха германските подводници.“Първата книга от мемоарите на Карл Дьониц обхваща кариерата му до този повратен момент.

Мемоарите на гросадмирала излизат с оригиналното си заглавие „10 години и 20 дни”. Дните са неговото фюрерство, Хитлер, го сочи за свой заместник в завещанието си.

В Нюрнберг Дьониц получава 10-годишна присъда, която излежава в затвора Щпандау. Освободен е на 1 октомври 1956-а, след което живее в малкото селце Аумюле. Умира на Бъдни вечер през 1980 година.

Интересът към спомените на германските пълкводци е обясним. Преди три десетилетия достъпни бяха само спомените на Жуков, Конев, Рокосовски и т.н. Чудно е, че в книжарниците липсват мамоари, написани от американски и британски пълководци.