На 15 декември в къща-музей „Гео Милев” литераторът Георги
Янев представи книгата си „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани
ръце”. За разлика от другите негови творби, тя е документално-публицистична и
касае една история, която започва през 2012-а и продължава до наши дни. В нея
той разобличава своите опоненти – един самозван Академик, кметът на най-добрия
град за живеене, един председател, който бе повишен на заместник-председател,
шеф на фондация и партиен лидер и още широк кръг политици, езотерици и
окултисти, които определят политиката в сферата на културата и физкултурата в
Стара Загора. Споменатите наблягат повече на физкултурата.
В центъра на сюжета е поругаването на паметника на Трета
опълченска дружина, или по-известен като паметника на подп. Калитин. Преди шест
години, по инициатива на абсолютно неизвестния Любомир Вълков, към съществуващия
монумент се добавят плочи с имената на загиналите защитници на Самарското знаме
в боевета при Стара Загора. Перестройката се прави без да се търси съдействие
на специалистите от музея, а обектът е паметник на културата, и отделно –
военен паметник. На 15-та плоча, инициаторите не пропускат да поставят имената
на организицаите, които участват в това патриотарско начинание. Даже прибавят,
за авторитет, и такива организации, които нямат нищо общо със заверата. Освен
това, те допускат и груби фактологични грешки – бъркат датата на откриването на
паметника, бъркат и годината, бъркат и дарителите, всъщност… в текстовете им
няма нищо вярно. Но така е, когато чучката е писател и не чете…
Авторът на книгата Георги Янев и тогавашният директор на
музея доц. д-р Светла Димитрова реагират, същото прави и и доц. д-р Георги
Вълчев. Заради позицията им и тримата са „разобличени” от страниците на
най-тиражирания старозагорски вестник, без да им се даде право да защитят
позицията си. Чудно, но всички политически лидери в Стара Загора, застават на
станата на любителите-историци, които претендират да са последна инстанция при
определянето на ИСТИНАТА! Уж в името на запазване на историята, а всъщност,
променяйки я според собствените си виждания. Светла и Георги Вълчев са прогонени
от Стара Загора, а на Георги Янев не му се дава възможност да представи своите
аргументи…Така се появяват репортажите със затъкната уста!
Паметникът на Трета опълченска дружина се изгражда дълго. За
него средства дават предимно старозагорци, но и много други българи. Мястото е
купено от заралии-опълченци още в края на 19 век. Създава се Смесена комисия,
от Поборническо опълченско дружество „Шипка” и Доброволческо дружество
„Сливница”. Почетен председател на комисията е тогавашния владика Павел, председател
е опълченецът Стефан Чореев, а през 20-те години на миналия век секретар става
бащата на Гео Милев - Милю Касабов. Благодарение на последния в дарителската
сметка за кратко време се събират 600 000 лева. Премиерът Александър Цанков и
военния министър генерал Вълков се намесват, като казват, че комисията не може
да строи сама и делото е обсебено отгоре… Първоначалният проект за издигането
на паметник-мавзолей е преработен, защото парите не стигат. Въпреки всички
перипетии, паметникът е открит на 1 август 1927-а от тогавашният
министър-председател Андрей Ляпчев. Монументът се достроява през следващата
година, а парка се оформя в края на 30-те години, с активното участие на Борис
Касабов, брат на Гео. Това е накратко историята. На 15-та плоча, откриването е
записано на 19 август 1928-а?!?
Строителите на монумента не са сметнали за необходимо да
запишат имената си до героите. Новите политици и бизнесмени, воглаве с
„великия” Любо Вълков, смятат това за напълно логично. Вълков поругава и друг
един паметник в същия парк, този на Николай Алексеевич, и пак без да пита
никой, той променя текста. Перестройката на големия паметник пък е направена
преди да е взето решение от Общинския съвет. Нарушенията е трудно да се
изброят, но Георги Янев проследява всички безобразия. Най-интересното е, че
кметът Тодоров в интервю, което е включено в книгата, признава с половин уста,
че 15-та плоча трябва да се махне или поне, да се преработи. Това не е станало
и до ден днешен! А догодина е 140-годишнината от Освобождението на България…
„Строителите на истинската историята” са възнаградени и от
руска страна, където намират съидейници в лицето на „световноизвестната”
писателка-графоманка Светлана Савицкая (да не се бърка с втората жена
космонавт). Тя награждава поругателите с ордени на килограм, които са днешния
еквивалент, по-точно ерзац, на ордена Герой на труда на СССР. Затова и книгата
на Георги Янев е посветена на Героите на труда на несъществуващия съюз.
Писателницата осигурява някакви пари от Русия, но няма отчет колко са и кой ги
е получил. Авторът припомня, че Милю Касабов отчита всяка стотинка, включително
и от страниците на специално издаван вестник – „19 юлий 1877”. Светлана не
остава необезвъзмездена за усилията си. По мотиви на Любомир Вълков, който се
води и редактор на специалната и творба „Балканът”, тя получава възможността да
напише „документално-художествената епопея”, според рекламата на книгата.
Изданието на български е финансирано от общината, а изпълнението е на едно
партийно издателство…Епохалната творба разказва за любовта между заралийката
Живка и турчина Джемал, той я спасява, срещат се с доктор Пирогов, женят се във
Варна, стават атеисти…Най-накрая Живка разбира, че е потомка княгиня от рода на
хан Крум (защо не на Тервел), чиято баба била женена също за турчин през 9
век…Джемал, прекръстен на Иван пък участва във възстановяването на Стара
Загора…Коментарите са излишни!
Интересното в репортажите на Янев са включени и дискусиите
към отделните й части, които са писани след споделянето им във Фейсбук, т.е. мнозина
са помогнали за написването. От опонентите на Георги Янев има много малко
участници, вероятно защото се страхуват да представят своите аргументи, а може
би - нямат такива! Същите бяха поканени и на представянето на 15 декември, но
не дойдоха…
Лично за мен, най-интересен факт е един текст от Светла
Димитрова, която описва първоизточника на всички безобразия, случващи се в
културния живот на града. Там е описан катарзиса на един виден историк, който
прегръща идеята на езотерика-окултист Христо Танев за ерата на Зеления водолей
и достолепния 8000-годишен град Стара Загора. Любо Вълков е просто един от
многобройните му последователи. Оттогава тръгват маса безумни идеи. По тази
логика: 100-годишнината на футбола в града се превърна в вековен юбилей на ФК
„Берое”, сега се планира 8-метров паметник на хан Тервел в центъра, вместо
паметници на прочутите старозагорски поети, както бе идеята на арх. Петър
Бакърджиев и Петер Митев. По тази логика и Христо Стоичков е включен в книгата
за шампионите на Стара Загора, а през октомври го обявиха за Почетен гражданин,
вкарвайки предложението за него в последния момент. Поне да беше дошъл да си
вземе наградата…Ама това отношение не дразни старозагорските управници. Който
обаче не е съгласен с безобразията е предател, помияр, соросоид и т.н.
Чудно е, че дори да приемем, че Светла и двамата Георгиевци
са пречили да се разкрие цялото достолепие (по думите на Хр. Танев) на Стара
Загора, защо няма резултати от адептите, разкрили цялата истина и красота за „старозагорската
древност”. Къде са милионите туристи, които са петимни да видят най-стария град
в света, къде са инвестициите, които ще довлече след себе си големия поток от
любители на истинската история? Няма ги, и няма да ги има! Защото за
самочувствие може да сме и най-добрия за живеене град, център на вселената и на
8000 години, с най-прозрачното управлението и т.н., но дори и да построим и
преустроим всички паметници според „правилните разбирания” зад тях пак ще избие
огромните комплекси за малоценност и див волунтаризъм. Това няма как да бъде
добра реклама на Стара Загора и може да предизвика само присмех…
Георги Янев е труден човек, който го познава ще потвърди
думите ми. За съжаление, повечето заралии предпочитат да са лесни. Какво
означава за тях някакъв си паметник. Проблемът е, че скоро много неща ще бъдат
направени по образ и подобие според вижданията на невежите историци-любители и
окултисти. За тях не е достатъчно да си измислят титли, да влизат в клубове и
масонски ложи, да водят партии и фондации, те искат и да ги…харесваме и
аплодираме! Искат твърде много!
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар