В
зората на XX век понятието „музикално творчество” все още се отъждествява с
професионалните композиторски школи, родили ренесансовата полифония, оперната,
инструменталната и симфоничната култура през последните три столетия.
Все
пак музикалната панорама на двайстото столетие вече започва да обхваща и
популярни жанрове, които е невъзможно все така да бъдат пренебрегвани с
аристократично високомерие, като тези жанрове генерират своеобразна симбиоза
между непозната източна екзотика и непоклатимо наложилия се западен модел,
между които попада и България. Точно тази еклектика е обект на анализ в
енциклопедичното изследване „Когато Западът среща Изтока” на известния
музикален критик и историк Владимир Гаджев.
За
да осъзнаем процесите, които се случват днес на световната музикална трибуна,
трябва да разберем какво е довело до съвременните жанрове и стилове, както и до
смесването им. Обяснението е скрито не чак толкова далеч във времето: към края
на миналия век в света протичаше глобален процес на културна интеграция, който
продължава и досега и в който винаги надменният Запад, заченал по думите на
Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия ресурсен
потенциал на Изтока... и го включи в своя културен, производствен и търговски
интерес, обхождайки в търсене на „суровинни източници“ огромната територия от
Сибир до Антиподите и от Гибралтар до Япония.
Изтокът
от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с
готовност на творческото предизвикателство. В този процес географски междинната
България получи своя голям шанс и именно българският принос в него е обект на
анализ, оценка и дефиниране в книгата „Когато Западът среща Изтока“.
Авторът
Владимир Гаджев ни запознава с колоритната световна музика – от фолк към етно
джаз и уърлд мюзик. Из страниците на книгата му ще открием различни събития и истории,
формирали и продължаващи да формират мело-обликът ни.
Ще
научим как Теодосий Спасов с „Джаз линия” дебютира в София на Младежката джаз
сцена, как народната певица Янка Рупкина се срещна с рок легендата Джордж
Харисън, как през 1987 г. Джо Бойд отвори широк път на българския музикален
фолклор към публиката и специалистите на Запад, как през 1956 г. Хари
Белафонте популяризира карибската фолклорна разновидност калипсо.
От
книгата ще узнаем още как фамозният източен композитор, музикант и гуру Рави Шанкар
фокусира вниманието към дълбините на индийското традиционно изкуство.
Гаджев
е един от най-изтъкнатите джазови критици, журналисти и преподаватели по
история на джаза, а също и на поп и рокмузиката в Националното музикално
училище „Любомир Пипков” в София. През 2000 г. бе отпечатана за разпространение
в цял свят неговата „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по
света” (c художник Антон Радевски).
През
2004 г. се появи книгата му „Love Supreme: Веселин Николов и неговите Бели,
зелени и червени”. През 2010 г. видя бял свят капиталният му труд „Джазът в
България и българите в джаза”. Година по-късно се появи и неговото фестивално
изследване „Седемте изкушения на Златният Орфей”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар