„Наследена земя“ е големият скандинавски хит

Специално събитие в културната програма на Пролетния панаир на книгата (26 май – 1 юни) e посветено на романа „Наследена земя“, големия скандинавски хит, отрупан с награди и преведен на 22 езика. На 30 май от 18 ч. на сцената на културната програма преводачката Галина Узунова ще представи книгата, която излиза в издание на „Изида“. Авторката, Мария Турчаниноф, беше приела покана да гостува в България за Софийския литературния фестивал, но ситуацията със затрупаните от сняг летища й попречи да дойде. Графикът на пътуванията й е запълнен две години напред, но се надяваме да я посрещнем в България.

Като следва традицията на семейни саги като „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес, „Наследена земя“ вдъхва живот на скандинавските митове и разказва историята на хората чрез връзката им с природата – една естествено силна връзка някога, която с вековете става все по-слаба…

Мария Турчаниноф разказва 400-годишната история на едно семейство от края на 17. век до наши дни.

17 век. Войник получава от краля парче земя в знак на благодарност за вярната си служба. Сред девствени гори и блата той си построява къща и започва да обработва земята си. Най-голямото му желание е да се ожени и да има наследник, но селото е малко и няма подходящи девойки. За да разшири земеделските си площи, той започва да отводнява блатистата местност. Тогава в съня му се появява жена, която го моли да прекрати това. Една вечер, когато замръква там, от блатото идва неземно красива жена. Той преспива с нея, а тя изчезва. Напразно я търси, но след време тя сама идва при него и му дава детето им, а той се заклева да остави на мира блатото й. Отглежда сам сина си. Но когато той става млад мъж, бащата вече забравя клетвата си и се полакомява за повече земя. Синът му казва, че му се е присънила майка му, която предупреждава, че ще си го вземе, щом баща му нарушава обещанието си. И една нощ, когато двамата замръкват край блатото, синът му изчезва завинаги. Бащата умира преждевременно, самотен и огорчен. Стопанството остава празно, а гората започва да навлиза обратно в малката нива и си връща това, което ѝ е било отнето.

Следващите четири века потомците на войника ще се трудят във фермата, сред изобилие и глад, любов и война, но съдбата им ще следва ритъма на древната пустош, докато мистериозни сенки се промъкват между дърветата, а опасност дебне в коварното блато...

Подобно на водните кончета, летящи над тресавището, животите на хората блясват за кратко и след това изчезват: войникът, неспазил обещанието си, девойка, очарована от горските създания, неверен годеник, който среща годеницата си под вековните клони, земеделец със странна мания...

Дълготрайни обаче се оказват единствено дивата природа и категоричността, че където и да пуснем корени, земята ще пусне корени в нас.

Без да я назовава директно, „Наследена земя“ е роман за климатичната криза, за отговорността на човека към природата и животните. Книгата ни напомня откъде сме тръгнали и колко сме свързани със света около нас, видимия и невидимия. Корените ни са дълбоки, невъзможно е да ги прекъснем, без да застрашим собственото си съществуване.

„Наследена земя“ е спечелил Шведската литературна награда YLE (2022), наградата на финландските книжари и „Нуори Алексис“ (2023. Преведен е на 22 езика.

Романът е своеобразна почит към предците, към всички, които са ходили по тази земя преди нас, към земята, която сме наследили, и към всички същества на природата. В същото време той е предупреждение за това колко деликатна и крехка е природата. Съдържа и послание да поемем отговорност и да предадем наследството, наследената земя, на следващото поколение.

Странният юбилей на Аязмото

 

Старозагорското Аязмо е „зелената корона” на града, благодарение на личните усилия, воля и инат на първия старозагорски метрополит дядо Методий. Тази година стават 130 години от основаването на парка. Това би било повод за гордост и радост, но... Аязмото в последно време е повод за спорове, недоволство и странни решения...

Преди няколко години паркът беше реновиран, вложиха се милиони, основно в беседки, табелки, видеонаблюдение, пренаредиха се сечените плочи, даже два пъти, а наследството на дядо Методий беше оградено повече от година, с ограничен достъп за заралии. Както и да е, преглътнахме го. Е, малка част от бюджета на проекта отидоха и до най-необходимата дейност за парка – за обновяване на неговата растителност. Скромно! Иначе би било съвсем срамно, да се изпълнява този проект...

Още тогава, се чуха гласове, че не може да се прави ремонт, ако няма приет Подробен устройствен план за територията, т. нар. ПУП. Ама кой да му дири керез? Управата си работеше, както обикновено, без да дава обяснения. А пустият му ПУП все няма време да се приеме, защото... Аязмото е на всички старозагорци, но мнозина от големците искат да се заселят, възможно най-близо до него, а ако може и в самия парк. Аристокрацията винаги е живяла на „Акропола” - на най-високото място в града... Каква аристокрация ще попита някой, па всички плебеи ли сме?

Да речем, на повечето граждани не им пука, па и нищо не им говори ПУП. Обаче има и такива, дето вгорчават животеца на местната управа, не че нещо могат да им развалят аурата, но пък питат – кога ще се направи регулацията на района, както е редно – с конкурс, публично и прозрачно? Питат от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев”, понякога питат и журналисти, а и други граждани. Но отговор няма! Има изложби и чествания на юбилии, демек, да има поводи за хвалба.

Делото на митрополит Методий щеше, по планове от преди 2018-та, да бъде увековечено в нов музей, който да разказва историята на старозагорските митрополити и на създаването и развитието на парка през годините. За това бе дарена и сградата на бившия ресторант, който трябваше да приюти музея. Същата сграда, дето първо бе приватизирана и после откупена от общината. Съвсем логична и изгодна сделка. Намери се и ново предназначение на сградата, чиято конструкция се оказа съвсем запазена. Обаче годините си минават, а музеят все го няма. Има само западнала сграда, с предпазна ограда и всеки разхождащ се през красивия парк може да се снима пред тази грозна гледка. За контраст!

Да речем, вземат, че наистина построят музея. Каква история ще разказват в него? Че паркът съществува, като едно неочаквано наследство, чиито потомци днес го ползват, без да го стопанисват както се полага.

Мая Бежанска и Димитър Бененкин гостуват с „Тримата мускетари” в Стара Загора

 

На 21 май, от  19 ч.,на сцената на Старозагорската опера гостува шуменския ДКТ „Васил Друмев”,  с постановката „Тримата мускетари” - драматургична версия по романа на Александър Дюма-син.

Младият Д'Артанян копнее да се превърне в герой, а най-добрият начин да го стори е като се присъедини към мускетарите на крал Луи XIV. В Париж обаче зад бляскавата фасада на двореца се крият жестоки борби за власт, интриги и предателство. За да спаси кралството и любовта си, Д'Артанян обединява сили с легендарните Атос, Портос и Арамис срещу безскрупулния кардинал Ришельо и мистериозната и жестока Милейди де Уинтър. Малко по малко той научава, че героизмът е много повече от размахване на шпага, приятелството – много повече от наздравица, а любовта – много повече от думи.

 „Тримата мускетари” не е просто класика от задължителния списък. А история, възможна дори и днес – във време, търсещо своите герои. Това е разказ за вярност, доблест и приятелство, който отеква силно и понастоящем", споделя Христо Раянов, работил по адаптацията на текста.

Визуалната концепция на спектакъла, дело на изгряващата звезда Ванина Цандева, двукратно номинирана за награда „Икар“ за сценография и костюми, пренася зрителите в света на XVII век с модерен привкус. Декорите на постановката са едни от най-мащабните, създавани от шуменския театър в последните години. Музикалният съпровод, сътворен от Димитър Косев и Васил Маринов, в съчетание с впечатляващата хореография и сценичен бой на Александър Манджуков, допринасят също за незабравимата атмосфера.

Снимки и видео от спектакъла може да разгледате ТУК https://dktshumen.com/bg/events/plays/the-three-musketeers

 

Сценография: Ванина Цандева

Режисьор: Ивайло Ненов

Акцент в постановката е участието на актрисата Мая Бежанска като гост-звезда в ролята на Милейди – неподражаемото й сценично присъствие допълва великолепния екип от трупата на Шуменския театър. Не по-малко атрактивен е и асът от Сатиричния театър Димитър Баненкин като Кардинала.

Участват още: Веселин Христов Иванов, Димитрия Милушева, Росен Караджов, Светлин Иванов, Валентин Ченков, Калин Пачеръзки, Борислав Вълов (Ei Bo), Петар Андреев, Хенри Ескелинен, Антония Гюруди, Силвия Болярска, Ванеса Пеянкова, Нелли Таукчи, Михаела Гончева

Представлението се реализира по проект на ДКТ "ВасилДрумев" със съдействието на Министерство на културата.

Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос излязоха на български

Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.

Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки).

Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…

На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещае да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…

За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.

В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите заучат удивително актуално и днес.

С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.

Програмата на Старозагорската опера през май

Разнообразни прояви са включени в майската програма на Старозагорската опера.
На 16 май, от 19 часа на сцената ще бъде представена вердиевата опера „Травиата“. Диригент е Джефри Лоф, режисьор Франк-Бернд Готшалк.
На 17 май, от 16 часа е спектакълът на студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ „Il Vecchiettocercamoglie”/ “Старчето търси съпруга“. В него са включени откъси от оперите „Дон Паскуале”, „Севилският бръснар”, „Джани Скики” и „Фалстаф, които са опери с различни сюжети, но с една обща актуална тема за „Този, който търси Младостта, търси Пролетта”.
На 18 май, пак от 16 часа е второто представление на същата постановка.
На 20 май е „Истории от операта“ - един спектакъл на Оперната Студия на Старозагорската опера. Спектакълът е специално създаден в чест на 100 години Опера в Стара Загора. Госпожа Опера празнува своя рожден ден сред ноти и композитори. Идва една очарователна Кармен от едноименната опера, която е изгубила своя Тореадор и го търси отчаяно. Двете отиват за помощ при Императора от операта „Турандот”, който задава на Кармен три загадки. Ако ги отгатне, тя ще намери и своя любим…
Участва Балета на Държавна Опера-Стара Загора и деца от Детска Градина N 10 „Светлина“.
На 23 май, на оперната сцена ще се играе танцовата мистерия „Сънят на Пилат“ по романа на Булгаков – „Майсторът и Маргарита“.

На 30 май операта „Травиата“, ще бъде представена специално за юношеска публика, която ще има и интересна лектория преди началото му. Подобни спектакли ще станат традиция в програмата на Държавна опера-Стара Загора. 

Актрисата Клара Армандова представя „Танцът на делфините“

Актрисата Клара Армандова пресъздава живота си в романът „Танцът на делфините“ (издание на „Персей“). Премиерата му е на 15 май, четвъртък, от 18:30 ч., в галерията на Дом на културата "Средец".

Идеята за този силно автобиографичен роман се ражда в момент, когато младостта й си тръгва, оставяйки подире си очите на момичето, което е била...  През погледа на това момиче Клара Армандова разказва за хората, които са я научили да плува в океана на изкуството, да се изплъзва от акули и да увлича смелчаци в настъпателния и дързък танц срещу завесите на мрака. Ще видите сякаш с очите си незаслужено позабравения велик мъдрец Боян Дановски, обаятелния професор Любомир Тенев, щедрата и вдъхновяваща Невена Коканова, както и нейни връстници, редници в армията на влюбените в изкуството, нейни съученички от Английската гимназия, които й дават сили да продължи. За нея светът си остава вълшебен, изпълнен с опасни, но притегателни предизвикателства, с болка и радост, с порив към съзидание, но и с предупреждението, че от малките пукнатини може да потече опасна лава...

В центъра на книгата е човекът, с неугасващата му жажда за любов, за красота и хармония, във време, когато тези добродетели са рядкост и когато творческата природа на човека се бунтува срещу всяка догма.

Читателят ще се отправи на интригуващо пътешествие, ще се запознае с моменти от живота на знакови творци на българския театър по време на обществените преходи.

„Надявам се разказът да накара читателите да погледнат през призмата на филантропичния хумор, с който описвам сблъсъците на моето поколение с несъвършенствата на системата. Щастлива съм, че бях свидетел и участник в турбулентните времена, обхващащи периода от 1950-а до 1989-а година в България“ – споделя Клара Армандова.

„От спомените на Клара ще си направим снимка на младостта на нейното поколение – Венцислав Кисьов, Вельо Горанов, Васил Банов, както и на редица позабравени имена, служили с чест на българския театър и кино. Ще разберем за благословията, която ѝ дава самата Невена Коканова; за споделената гримьорна с неразгаданата Леда Тасева и последните ѝ думи, изречени в театъра преди тъжния ѝ край. Да, бъдете сигурни, че няма да ви се иска книгата да свършва

Биографични филми за Калас, Равел и Азнавур показват на "Златната липа"

45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще продължи до 4 юни в три зали в Стара Загора – на Старозагорската опера, на Културен център „Стара Загора“ и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Сред любопитни заглавия се открояват няколко интересни блокбастъра, представящи живота на световноизвестни музиканти и изпълнители.
Такъв е филмът „Мария“ (2024) за голямата оперна певица Мария Калас на чилийския режисьор Пабло Лараин - копродукция между Франция и САЩ. В главната роля на вълнуващата биографична драма ще гледаме Аджелина Джоли.
Филмът "Мария" проследява последните години от живота на Мария Калас (в главната роля Анджелина Джоли) в Париж, разкривайки интимния свят на голямата оперна звезда…
„Господин Азнавур“ проследява живота на незабравимия Шарл Азнавур - от трудното му детство като син на арменски имигранти в Париж до световната слава.
Биографичната драма „Болеро“ (2024) e копродукция между Франция и Белгия, режисирана от Ан Фонтен. Филмът представя историята на големия френски композитор и пианист Морис Равел, който успява да пребори творческата си криза и да се посвети на създаването на универсален шедьовър – балета „Болеро“. С филма си Ан Фонтен навлиза в интимния свят на Морис Равел, проследявайки създаването на най-известната му творба.
„Това са филми, които хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на толкова обичани популярни личности. Биографичните драми винаги са били харесвани от нашата публика и се надявам да задоволим техния интерес. За всеки режисьор е голямо предизвикателство да създава филми-биографии, защото те са като нож с две остриета, тъй като пречупват живота на тези личности през гледната точка на автора“, каза директорът на „Златната липа“ Магдалена Ралчева.
Почитателите на „Златната липа“ ще имат възможност да гледат и шедьовъра на Михаил Локшин „Майсторът и Маргарита“ (2024) – филмова адаптация, която представя нов прочит на великия роман на Михаил Булгаков.
Съчетавайки мистицизъм, любов и политическа сатира, историята преплита няколко сюжетни линии – любовта между Майстора и Маргарита, сатиричната визия за сталинистка Москва и библейските сцени с Пилат Понтийски. Впечатляващата визия на филма и брилянтното актьорско присъствие превръщат тази адаптация в епично кинематографично преживяване, което остава вярно на духа на Булгаков, представяйки го през съвременна призма.
Всеки момент на сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com ще бъде публикувана пълната филмова програма по дни и часове.
Интересни заглавия има в извънконкурсната програма на „Златната липа“ тази година. Сред тях са и 16 български игрални и документални филми, сред които „Без крила“ (2024) на Ники Илиев, комедийната драма на Бойко Боянов „Клас 90“ (2024), документалната лента на Станимир Трифонов „Мила Родино“ (2024), която разказва историята на националния ни химн, анимационният „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) на Анри Кулев и много други. За тях обаче ще ви разкажем в отделна публикация.

Музей на Бай Ганьо откриха в село Енина

На 8 май откриха музей на Бай Ганьо в казанлъшкото село Енина. Неговият създател Румен Сомов е потомък на прототипа на алековия герой Ганьо Сомов.

„Отидеш в Чехия – във всяка кръчма има фигура на Швейк, отидеш в Испания – на Дон Кихот и Санчо Панса, а ние се срамуваме от Бай Ганьо, а не трябва. Всеки един от нас носи в себе си нещо байганьовско, но също носи и черти от Алеко Константинов, неговият създател като литературен образ. Кой повече от единия, кой повече от другия, но двамата са като „ин“ и „ян“ в човека. Затова се радвам, че аз с безрезервната подкрепа на моето семейство, с помощта и съдействието на приятели, съмишленици, дарители успяхме след толкова много перипетии да направим този музей“, казва г-н Сомов.

В него са събрани, също с много търсене и издирване, автентични предмети, свързани с Бай Ганьо, като един оригинален портрет на Ганьо Сомов, първото издание на книгата „Бай Ганьо“ от 1895 г., оригинална снимка на Алеко Константинов. Тук могат да се видят още и други ценни предмети – оригиналният държавен печат на България на световното изложение в Чикаго от 1893 година, шарж на казанлъчанина Теню Пиндарев на българския щанд на това изложение, оригинални снимки на парахода, с който Алеко Константинов е пътувал до САЩ, документи, картички, монети, включително и монета от 2.5 стотинки от 1888 година и ред други прелюбопитни експонати.

Това, което Румен Сомов е успял да направи, е не само музей, а цял комплекс – тук има хоремаг със сувенири, пивница, като гостите на откриването бяха нагостени с шкембе чорба по байганьовски – изпитана рецепта лично на Румен Сомов. В комплекса всеки посетител може да разгледа музея, после да хапне от вкусните български гозби, а под чардака има и сцена за изяви на различни изпълнители. Тук се намира и единственото в музеен комплекс в България студио за татуировки. Акцентът в него, както и символ на целия комплекс, е подковата. Конската подкова като носител на късмет и щастие и препратка към прякора на Алеко Константинов – Щастливеца. В ателието ще се татуират само подкови, а в рецепцията са вградени 350 различни по големина подкови. Като мотиви подковите присъстват навсякъде в комплекса.

Павел Поппандов ще получи "Златната липа" за цялостен принос в киното

Обичаният български актьор Павел Поппандов ще бъде специалният гост на 12-ото издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“, което ще се проведе в Стара Загора от 31 май до 4 юни. Той ще получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното
За българските зрители той е един от най-разпознаваемите и талантливи актьори на нашето време – не само заради многобройните си роли в киното, телевизията и на театралната сцена, но и заради умението си да се превъплъщава както в комедийни, така и в драматични роли. Заради безспорните му актьорски качества, през 1987 година Павел Поппандов е удостоен със званието заслужил артист.
Днес Павел Поппандов продължава да се снима - както в киното, така и в български телевизионни сериали, има силно присъствие и на театралната сцена. Той е един от основателите на театър „Възраждане“.
Богатата му кариера в киното и в телевизията наброява около 100 роли. Незабравими остават превъплъщенията му в едни от най-обичаните български филми – „Оркестър без име“ (1981), „Дърво без корен“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Матриархат“ (1977), „Войната на таралежите“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Лавина“ (1981), „Куче в чекмедже“ (1982), „Човек не съм убивал“ (1983), „Мярка за неотклонение“ (1983), „Господин за един ден“ (1983), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „13-ата годеница на принца“ (1987), „Вчера“ (1988), „Адио, Рио“ (1089), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Пепел върху слънцето“ (2020), „Не затваряй очи“ (2024) и много други.
Павел Поппандов, Георги Мамалев и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години, а по-късно и едниоменното тв предаване Клуб НЛО.

Павел Поппандов ще бъде гост на церемонията по откриване на „Златната липа“ 2025 на 31 май в залата на Старозагорската опера, когато ще получи и специалната награда за цялостен принос в киното. На следващия ден – 1 юни, по традиция той ще се срещне с журналисти и свои почитатели, а след това ще засади свое дръвче в Алеята на липите край сградата на операта. 

В Годината на слона се ражда пророкът Мохамед

 Романът „Годината на слона“ от Браян Сукай (изд. „Персей“) е книга, с каквато досега българският читател не се е срещал – литературен шедьовър, с който той ще проникне дълбоко в арабския свят.

Разказвайки една разтърсваща история за баща и син, албанският писател Браян Сукай ни отвежда в епохата, която ще роди пророка Мохамед и исляма. С богатия си, изящен и уникален стил авторът извайва роман, който се помни дълго и е изграден върху основата на исторически факти и Корана.

Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.). Тогава към Мека се отправя с непобедимата си армия най-страшният завоевател по онова време, решен да изравни града със земята. Но там вътре, зад стените на града, се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син, оплетени в мрежата на обич и противопоставяне, дълг и суеверия.

Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото той не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, превръща се в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.

Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.

Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.

Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.

„Годината на слона“ е силно въздействащ роман за сблъсъка между вярата и разума, за жертвите, които бележат историята, и за неведомите сили, които решават хода на човешкия живот. На моменти книгата те кара да настръхваш или да се просълзиш, хипнотизира те и те тласка към разсъждения върху собствения ти живот.

„Златната липа“ 2025 се завръща в Стара Загора с над 50 нови европейски филма

Международният кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025 ще събере в Стара Загора за 12-ти път почитателите на седмото изкуство от 31 май до 4 юни. Филмовата програма е готова и ще бъде публикувана в сайта www.thegoldenlinden.com в следващите дни. В нея вече са селектирани над 50 нови филма от 19 страни, които са произведени през тази и миналата година, съобщи създателят и директор на „Златната липа“ Магдалена Ралчева. Голяма част от филмите са копродукции, които обединяват творческите възможности на създателите на кино съдържание в Европа.

Благодарение на подкрепата на Община Стара Загора и тази година входът за прожекциите от фестивалната програма ще бъде безплатен и напълно свободен за жителите и гостите на Стара Загора. Филмите ще се прожектират в три зали – голямата зала на Старозагорската опера, където ще се състоят и церемониите по откриване и закриване на фестивала, залата на Културен център „Стара Загора“ и залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Това ще позволи голямата част от филмите да имат повече от една прожекция.

Гости на най-очакваното киносъбитиев Стара Загора ще бъдат известни актьори, режисьори кинокритици и сценаристи от България и много европейски страни.

Филмовият маратон в Града на липите щепродължи пет дни – до 4 юни, когато на бляскава церемония международното жури ще връчи статуетките на отличените филми от конкурсната програма. А тази година те ще бъдат девет. Два от конкурсните филми са от България –филмът на Магдалена Ралчева „Сватба“ (2024) по едноименния разказ на Николай Хайтов и „Преди да забравя“ (2024) на режисьора Станислав Дончев.

„За последните 6 месеца филмът „Сватба“ получи признания и награди от много международни кинофестивали, а в България няма фестивалите на нивото на „Златната липа“ не са много. Решихме да го включим в селекцията на конкурсната програма на „Златната липа“, защото зад „Сватба“ стоя не само аз, но много други колеги, чийто труд трябва да бъде представен и оценен. Другият роден филм в конкурсната програма „Преди да забравя“ е силен разказ за загубата на паметта и за любовта на близките, които съпреживяват този проблем“, каза Магдалена Ралчева.

Голямата българска актриса Ели Скорчева ще бъде председател на петчленното международно жури, което ще оценява филмите от „Златната липа“ 2025. Миналата година Ели Скорчева получи специалната награда „Златна липа“ за цялостен принос в киното, а след това спечели и наградата за „Най-добра женска роля“ във филма на Стефан Комнадарев  „Уроците на Брага“ (2023).

За 12-ти път „Златната липа“ ще връчи награда „За цялостен принос в киното“ на свой специален гост. Досега носители на наградата са Мария Статулова (2013), ДжанкарлоДжанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2021), Георги Мамалев(2022), Любен Чаталов(2023) и Ели Скорчева през 2024 година. Кой ще бъде специалният гост на фестивала, организаторите все още не издават. Той обаче със сигурност също ще посади свое дръвче в Алеята на липите до Старозагорската опера.

Почитателите на кинофестивала в Стара Загора това лято ще имат привилегията да гледат 18 български игрални, документални и анимационни филми. „Акцентът върху българското кино винаги е бил важна част от „Златната липа“ и тази година зрителите ще видят прожекции на едни от най-значимите филми, създадени през последните две години в България“, посочи Магдалена Ралчева.

Фестивалът ще представи и богата извънконкурснапрограма. „Кинотворците от Европа отново поставят в центъра на своите търсения проблемите на съвременното общество, оцеляването на семейните ценности в сложния свят на технологиите, изследват корените на екзистенциалните терзания на съвременния човек в търсенето на отговори за смисъла на живота и какво е щастието“, каза Магдалена Ралчева.

И тази година Международният филмов фестивал „Златната липа“ подава ръка към децата и младежите с особено топло отношение към тези от тях, които са в неравностойно положение. За пореден път част от съпътстващите събития ще бъде Анимационна работилница с участието на изявени преподаватели от НАТФИЗ. За първи път анимационната работилница ще започне доста преди откриването на фестивала и ще продължи цели 10 дни – от 27 май до 4 юни. В нея по препоръки на Община Стара Загора и зам.-кмета по социалните въпроси Павлина Делчева ще бъдат включени деца в неравностойно положение, както и деца на украински бежанци от войната. Няма да има възможност за записване на деца по желание. Участниците в анимационната работилница ще създадат свой кратък филм, който ще представят по време на церемонията по награждаване на отличените филми.

„Златната липа“ ще запази традицията да връчва малко на брой, но значими награди – за най-добър актьор, за най-добра актриса, за най-добър режисьор, за най-добър филм, отличие на Съюза на българските филмови дейци и награда за цялостен принос в киното. За втори път тази година фестивалът в Стара Загора ще излъчи и Наградата на зрителите. Тя се определя с анонимно гласуване с талони, в които посетителите на фестивала могат да посочат филм от конкурсната програма, който им е харесал най-много. Миналата година наградата на публиката спечели филма „Уроците на Блага“.

„Краят на океана“ – голямото завръщане на авторката на „История на пчелите“

След забележителния успех на романа „История на пчелите“, превърнал се в международна сензация, норвежката писателка Мая Люнде ни представя неговото продължение – „Краят на океана“ (изд. Персей, превод Галина Узунова). Тази емоционално наситена и въздействаща история разкрива уязвимостта на човечеството и природата, пречупена през една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.

Люнде, която вече е утвърдена като един от най-видните застъпници за климата в световната литература, отново доказва своя талант с роман, който свързва личното и глобалното. „Краят на океана“ ни въвежда в две паралелни истории, обхващащи различни времеви линии, всяка от които носи своето изстрадано послание и ни кара да преосмислим връзката си с природата.

През 2017 г. Сигне, възрастна жена, родена в Норвегия, се отправя на самотно пътешествие по море с ветроходната си лодка „Синева“. Първо тя се завръща в родното си място в Норвегия, но го намира променено – ледникът е експлоатиран, за да може ледът в сърцевината му да се продава на богати хора от далечни краища на света, водопадите и реката са отдавна унищожени. С болка в душата и странен товар в лодката, Сигне решава да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала, но и който е отговорен за унищожаването на ледника. През целия си живот Сигне е била борец – активистка, която се противопоставя на унищожението на водопади и реки заради производството на енергия. Нейното плаване към миналото е не само физическо, но и дълбоко емоционално – борба с личните ѝ демони и непреодолима тъга заради загубите, които климатичните промени носят.

Втората времева линия ни пренася в бъдещето: през 2041 г. светът вече е различен – Южна Европа е обхваната от неумолима суша, водата е по-ценна от златото, а северът и югът на континента са раздирани от конфликти, породени от борбата за оцеляване. Сред тази мрачна действителност Давид и малката му дъщеря Лу се борят за живот, след като са изгубили връзка с останалата част от семейството си по време на опустошителен пожар. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, а съдбите на Давид и Лу постепенно се преплитат с тази на Сигне.

„Краят на океана“ е история за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Всеки от героите – упоритата и самотна Сигне, отчаяният, но любящ баща Давид, и малката, но изпълнена с живот Лу – носи в себе си част от нашето бъдеще.

Книгата е не само предупреждение за екологичните катастрофи, пред които сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Люнде изследва теми като менталната устойчивост на човека в условия на тежко физическо страдание, отговорността и въздействието на човешкия избор. Със скандинавска точност, но и емоция, която надхвърля обичайната за северните автори, Мая Люнде ни прави съпричастни към жаждата на героите – и на физическо ниво, постоянната липса на вода, напуканите устни, езикът, който като парализиран е залепнал за небцето, но и жаждата за дом, за бъдеще, за сигурен пристан, където децата да растат в безопасност.

За да създаде толкова реалистичен текст, Мая Люнде е посетила бежански лагер, видяла и почувствала е от първо лице какво е да пребиваваш на такова място, как несигурността в утрешния ден подкопава психическата устойчивост на човека.

Гладът е физическо изпитание, което е описвано, при това успешно и прецизно, от не един автор. Но неговата много по-страшна сестра, жаждата, е описана в романа „Краят на океана“ толкова въздействащо, че човек несъзнателно започва да пие вода по-често, докато чете. Безводието в Европа не лишава хората само от вода за пиене, макар че това е достатъчно страшно, но и вода за миене. Давид, един от главните герои в романа, е в безизходица, когато малката му дъщеричка Лу се разболява и повръща, а той няма вода да я измие. Тези сцени, описващи отчаянието на бащата, изобретателността, до която прибягва, за да може все пак да поддържа някаква хигиена за детето си, показват колко изострени са сетивата на Мая Люнде като човек, родител, автор.