Стара Загора е стар град, според управата най-стария в света – на 8000 години! Така пише даже на рекламните постери по автобусните спирки. Паметта на управниците обаче изневерява, те си мислят, че градът е това, което те си представят. Това е основната причина за безобразията, недомислиците и странните решения от последните десетина години, зад които прозират едни големи комплекси. Те не са на заралии, а на тези, които определят развитието на града през споменатия период, независимо от партийната им окраска.
Това най-ясно се вижда от промяната и
строителството на паметници, което е непосредствено свързано с градската памет.
В края на миналата година, приеха решение
да се построи паметник на светците-равноапостоли Кирил и Методий. Проектът не е
лош, конкурсът вече мина, но въпросът е какъв е мотива. И това бе обяснено –
заради общоевропейското дело на двамата братя. Демек, не искаме нещо
провинциално, целим се високо в модерните общоевропейски ценности, каквото и да
означава това...Като несбъднатият проект за монумент на Тервел – осемметров и
на кон, той също е европейски спасител от арабите, според някои източници, и за
първи път включил Стара Загора в границите на България. Докато за Тервел, все
пак се търсеше и някаква заралийска връзка в мотивацията, за Кирил и Методий
такава липсва. Освен знака - Азът на българите, дето се кипри на
старозагорското знаме, благодарение на окултните виждания на покойния художник
Христо Танев. Друго няма, градът никога не е бил известен книжовен център или
нещо, свързано с развитие на българската средновековна култура. Поне засега
няма такива данни.
Но градът е свързан много с българската
и световната култура и неслучайно е наречен Градът на поетите. Затова арх.
Петър Бакърджиев и Петер Митев имаха идея да се направят скулптури на тези
славни поети и писатели (Гео Милев, Иван
Хаджихристов, Иван Мирчев, Николай Лилиев, Веселин
Ханчев, Кирил Христов, Димитър Подвързачов...) Уникален замисъл, примерно –
двамата Иванчовци разговарят помежду си, Гео чете, Лилиев е седнал на една от
пейките... и всичко това от сградата на Общината до Дръмса. Но кои са тези
двамата – Петър и Петер, че да дават съвети? Управата измисли друго! Направи
Архитектурно-естетическа композиция „Водно огледало Поетите на Стара Загора”.
На месингови листи написаха няколко стиха и ги сложиха в едно плитко басейнче
на главния булевард. Първо металът потъмня и не се четеше, после и потопените
във водата табели изчезнаха, в края на миналата година. Дали за да ги запазят
през зимата, или да ги почистят, никой не казва? То и заралии не обърнаха много
внимание на този факт, но то пък общинарите също не съобщиха какво правят с
тази композиция, която никога не е била архитектурна, а сега вече изгуби и
естетиката си, оставайки само следа от композиция...
Впрочем табелките са любим начин за
отбелязване на паметни личности и събития за заралийската управа. В
Станционната градина има две пейки с табелки, с имената на голямата звезда на
Берое - Петко Петков и на атрактивния някога фен на зеленобелите – Чонката.
Димитър Чонов все пак изкара края на живота си по градските пейки, но Петко
Петков е почетен гражданин – това ли заслужава? Къде е паметникът му, който уж
всички се кълняха, че ще вдигнат до стадиона под Аязмото?
Паметникът на Трета опълченска дружина
пък го обградиха с табелки, т.е. с плочи, което си е табели, но по-мащабни. И
то със съдействието и на Руското посолство, с което напълно го окепазиха. И не
само, написаха куп фактологически грешки, но от инат или от немърливост и тъпотия, не са ги
оправили до днес.
На мъчително дълго ремонтираната гара пък се кипри надпис, че комплексът е напревен 1982-ра, ремонтиран през 2023-та. Все едно преди това не е имало гара. С други думи - всичко започва от днес. А Старозагорската гара е една от най-старите в страната и мнозина още помнят прекрасната й архитектура, преди да бъде построена новата модерна сграда.
На входовете на града вече има нови
надписи, красиви, но само с едно – Стара Загора. Демек, тук сте, няма добре
дошли, няма приятен път... Старозагорската управа е от горди хора, ако някой е
дошъл, да знае къде е попаднал, да не са го канили, я!
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар