Ивелина Радионова представи книгата си „Наричат ме България”

На 15 септември, на Алея на книгата в София, авторката на популярната повест „Алтъна“ Ивелина Радионова представи новата си книга „Наричат ме България” - на шатрата на издателите си от „Персей”.

Това е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем с корените си.

Има дати в историята на България, на които най-силно се усещаме българи. Сякаш кръвта на предците ни говори. Тогава си спомняме за Шипка, Царевец, Плиска и Преслав, Батак, Стара Загора, Клисура, Панагюрище, Милин камък и Калиакра. Именно заради това в богатия на исторически дати септември излиза тази книга, призоваваща да опазим българското на всяка цена. И нека всеки, роден на тази земя, закърмен с българско мляко, да има силата и гордостта да изрече: „Наричат ме България“!

Сега, когато живеем в икономическа, духовна и демографска криза, имаме огромна нужда от поводи за национална гордост, от завръщане към родовите си корени. Поводите ни са записани на камък и древни свитъци, втъкани са в песни и приказки.  Превърнали са се в история.

Книга история е и новата творба на Ивелина Радионова „Наричат ме България“. Отворите ли я, неусетно ще се превърнете в археолог, който винаги открива нещо безценно - без значение дали ще е красива мозайка, обеци на знатна тракийка, царски пръстен печат, парченце от ризница, мраморна статуя на владетел, питос, напълнен с жито, стъкленица с древно благоухание или златен ритон. Каним ви да стъпвате по жаравата на дните заедно с авторката. И нека всички помним, че сме част от сърцето на майчица България!

„Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо – ръце, които приспиват дете. После – планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чиито корени достигат кръвта на предците ни. Най-накрая – нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ѝ угаснала звезда и тя усеща – навярно душата на едно от децата ѝ полита високо. Сърцето ѝ спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ѝ е най-великият дар – буца рохка пръст, споена с вярата за утре. Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името ѝ древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България!“ – споделя Ивелина Радионова.