Индийската гимназия

Димитко, въпреки всичко, станал учител. Учебната година била вече започнала, но при проверка било установено, че назначеният преди него кандидат в „Индийскатагимназия” не бил завършил семестриално. Закона е строг, но закон! Затова той бе извикан и назначен, в един ветровит и облачен ден, в началото на октомври.

Директорката, попитала – дали има завършена и „География“. Димитко нямал, но сприсъщата си всеотдайност, заявил че е готов да води и тези часове. Шефката не му мислила много и го назначила, въпреки явното несъответствие в квалификацията, относно определените по норматив часове. Програмата била супер, часовете събрани в четири дни – от понеделник до сряда, плюс петъка, който си е майсторски ден.

Димитко внимателно пристъпил в двора, където поотраснали циганчета се
замеряли с камъни и си подвиквали – „Хас му кар!“. В този момент той не
разбирал какво означават думите им, но постепенно понаучил езика на ромите, да знае какво си говорят, включително и за него. Споменатият израз на ромски, т.е. на цигански, не е за превод. Само ще спомена, че последната дума е точно като една друга такава, на български, с три букви, която е толкова популярна, че може даже да се види изписана по стените дори и в чужбина. Това, вероятно е древно заклинание заберекет, но в днешно време се възприема като много неприлична и хулиганска. Между другото и на български това трибуквие също започва с К.

Така започнал педагогическият път на Димитко, който се оказал твърде кратък, но пък оттогава запази голямо уважение към всички, които имаха куража и ината да работят тази възрожденска професия.

 

Още преди да стане учител той знаел, че професията е върло феминизирана. Обаче си нямал представа, какво е да работиш в толкова голям женски колектив, ако и във въпросната гимназия да имало и доста мъже. Това бе умишлено уредено от ръководството, заради честите безредици, причинени от традиционните ромски обичаи, сред които се открояваше, по онова време – кражбата на моми...

 

Всъщност гимназията не била съвсем „индийска”, по-скоро голяма част от учениците бяха потомци, според ненапълно потвърдената теория, на едни индийски племена, които се разселват постепенно в света, идвайки от своята прародина – Индия. Имало и други възпитаници, и то доста, но голяма част били изключени от други училища и идвали в това средно школо, поради липса на друга алтернатива. Прецизна селекция, с две думи...

 

Колежките не приели добре Димитко, по-скоро хич и не му говорели. Не че нещо го тревожело, но все пак, отвреме-навреме трябвало да влиза и в учителската стая, където се попълвал, по онова време, т. нар. Материална книга. В нея се записвало какви уроци си преподавал... Чак на третата седмица една от колежките го заговорила и нещата потръгнали малко. Имало такива, които непрекъснато го дебнели да го докладват на директорката, но така е когато се работи в голям екип. Скоро Димитко се сдобил не само с врагини, но и с фенки. Също така много си допаднал с колегата географ и с учителите от Катедра „Физкултура”. На всичкото отгоре бе и класен на 7а. В класа му имало само три останали момичета. Другите се били задомили, какво да чакат? От трите, две били циганки и една българка. Първите сигурно вече се водили вече стари моми, но пък били спретнати, хрисими и се учили добре. Постепенно Димитко опознал колектива, но и колектива го опознал, децата също. Естествено той се проявиб като добър колега и находчив педагог.

Катето била колежка, незавършила още ВУЗ и имала чувство за хумор и естествено се включи в компанията на най-младите и начинаещи учители. Често при шегите и закачките и все повтарял следния майтап. Катето , която била около 120 килограма живо тегло, питала често Димитко - ще се ожениш ли за мен? А той отговарял утвърдително, но с условието да завърши университет, защото всичките му роднини били висшисти... Димитко пък често я закачал, като казвал – Катерино, Катерино, недорисувана картино... Когато го питали – защо недорисувана, той отговарял, че Катето е толкова голяма, че не може да бъде нарисувана. Тя обаче не се сърдила.

Димитко имал и врагини! Неизвестно защо, една троица колежки, редовно гледали да го наковладят на директорката, която, както вече споменахме бе широко скроена дама и от нищо не и пукаше.

Веднъж, едната от тях вдигнала голям скандал на Димитко, че писал две по история на Айнур. Той бил ученик от фичерите, цигани, които се смятат за турци. Историята бе следната. Айнур е унисекс име, тъй като в турския език няма родове. Става и за момче, става и за момиче. Въпреки че има и чисто мъжки и чисто женски имена – никой турчин не се казва Айше, например. Та Айнур бил в 6 клас и учеше Възрожденска история. Ученикът бил шестокласник, но трудно четял. Затова и от него не можеше да се изисква много. Когато Димитко го изпитва, Айнур не искал да отговаря, защото в урока турците били лоши, а българите добри… Тогава Димитко му казал, че ще го пита за устройството на Османската империя, в който няма и намек за лоши турци. Айнур обаче пак нищо не знаел. Младият педагог съвсем опрости изпита, довеждайки го до един въпрос – Кой е башът в Османската империя? Айнур отговорил – Мустафа паша!!! Учителят обяснил, че Мустафа Кемал, ако става въпрос за него, е унищожил империята, а не е бил султан, както е правилния отговор. А Кемал го наричали баща на турците, като се смята за турчин, как е баща на турски? – зададал въпрос Димитко. Отговорът бил бубако или баба! И тъй като баща е АТА, а не БАБА, което е татко, Димитко написал двойка на Айнур, с добавката, че той е срам за българския, турския и циганския народ!!! Ама откъде-накъде ще му пише двойка? Щото Айнур имал двойки и по български, математика и т.н., по почти всички предмети, което бе нормално за човек, който не може да прочете повече от две изречения без да срича и после съвсем няма сили да продължи… Ама така децата се обезсърчавали и напускали училището, а по линия на делегираните бюджети намалявали парите и трябвало да се съкращават учители… Ами да се съкращават – така отговорил на колежките Димитко. Айнур не може да чете в шести клас, ами как ще е в седми, то направо диплома от университета да му дадат…

Малко след това директорката го извикала и трите злобарки-колежки го изпратили с доволни погледи. Шефката му задала два въпроса – не може ли да пише три на Айнур и дали може да напише дипломната работа на неин познат? Митко отговорил отрицателно и на двата въпроса и тя не настоявала повече. „Какво ти рече директорката, наказа ли те?“ – попитали злобарките. „Не, награди ме!“ – отвърнал Димитко. После не удовлетворил любопитството им, защо е „награден“, а ги посъветвал да питат шефката.

Най-трудният му педагогически случай обаче бил с Галин, който попаднал в 7 „а“ клас в средата на годината, след изключването си от поредното школо. Още в началото двамата се сдърпали в час, а Галин нагло приканил младият педагог да се разберат в коридора. Димитко се съгласил, въпреки че двамата били равни по килограми, а младежът дори изглеждал доста як, на всичкото отгоре бил и оставал две години и би трябвало да е в девети клас. Учителят реагирал умно и наритал Галин по стълбите, преди той да се подготви за сблъсъка. След часовете младежът го замерял с камъни отдалеч, но не го уличил, за което Димитко се заканил, че другия път ще го набие по-сериозно. Така Галинчо спрял да влиза в часовете по история, а Димитко бил привикан, този път от помощник директорът. Смятал ли да продължи да работи като учител? – Да! – Биел ли децата? – Димитко отрекъл. Когато попитал за какво става въпрос, зам. шефът казал, че обещал да не споменава откъде е сигналът. Младият педагог останал в неведение до поредната родителска среща. Тогава в стаята влязъл одърпан човечец, който се оказал бащата на Галин. Той рекъл, че синът му не ходи на училище, заради заплахата за побой от историка. Димитко се позасмял и обяснил каква е цялата одисея. Бащата проявил разбиране и обещал като се върне да пребие синковеца си, но учителят го посъветвал да не прави това. – Важното е да влиза в часовете, да се държи кротко, да получи някаква оценка и това е – мир и любов, това бил даденият съвет. Галин се върнал в часовете и работата потръгнала. Веднъж обаче Димитко видял, че Галин си играе с нож тип „пеперуда“. Попитал защо му е това оръжие, а Галин казал, че имал пререкания с по-големи роми, които по адет идват да оглеждат булки сред ученичките. Те му се заканили и той се подготвял за отпор. Тогава с много усилия Димитко взел ножа, като добавил, че когато вадиш нож ставаш или страшен, или смешен. Казал на младежа, че вероятно ще го причака група и или ще намушка някой и ще го пребият или само второто. А може и по сериозно да пострада…

След време Галин влязъл в час с посинено око. Димитко го попитал колко хора са го причакали. А те били петима и му взели маратонките. Учителят върнал ножа и отношенията с Галинчо станали приятелски. Накрая на годината, това да си остане между нас, като благодарност Галин дал на педагога, въпреки че той се дърпал, бутилка ракия, увита грижливо във вестник и сложена в найлонова торбичка.

Димитко бил поканен и на абитуриенския бал, въпреки е не преподавал на големите. Там физкултурникът направил голяма беля. Казал, за географът и Катето, като даскали от тежка категория, че е хубаво да се вземат. Първо го казал на географа, който си признал, че толкова ракия не може да изпие. След което сплетникът-учител разказал това на Катето. По пътя подпийналите учители се държали по-зле от най-лошите си възпитаници. Разменили си реплики от рода на – „Простак”, „Мръсно животно”, „Свиня” и т.н. Димитко и една друга колежка ги мирили в една друга къчма и скандалът бил потушен. В края на годината Димитко разбрал, че титулярът, но чието място бил севръща и той трябва да напусне. След много месеци телефонът му звъннъл и се обадила Катето. Тя му казала, че се е хванала на бас, че ще дойде, в един часа след полонощ в еди коя си таверна. Димитко, разбира се отказал. Тогава Катето казала, че вече има завършено висше образование... Но нашият герой пак категорично отказал.  Понякога човек не знае докъде ще го докара чувството му за хумор...

Какво няма да видим във филма за Христо Стоичков?

 

Режисьорът Мартин Макариев, самият  Христо Стоичков и Александър Сано наскоро обявиха, че ще правят филм за... най-успешния български футболист, демек за Камата. Естествено, в продукцията е замесена и Нова телевизия, а самият кастинг на участници в лентата щял да бъде... в реалити формат. Шоу да става. Със сигурност обаче е ясно какво няма да видим в бъдещата кинопродукция.

Наистина Стоичков и компания ни донесоха много радост през 1994-та, героите не са забравени, така както се помнят все още и други футболни герои преди тях – Петър Жеков, Гунди, Котков, Начко Михайлов... Па и това е единственото ни четвърто място на Световно първенство по футбол, няма никаква вероятност този успех да се повтори. Ако сме честни обаче,  трябва да споменем, че най-голямото ни футболно постижение е сребърното отличие на Олимпиадата в Мексико през 1968-ма.

В крайна сметка, след успехът на филма за Гунди – Легенда за любовта, редно е след сините фенове, да има филм  и за кумир на червените. Вярно, Гунди го изкараха жертва на ДС, въпреки че самият той е бил майор от МВР, но филмът акцентира върху сладникаво-любовния сценарий и си беше доста успешен. А и Георги Аспарухов е интелигентна и светла личност, скромността и спортменството му са безспорни. Докато Камата и като футболист бе доста буен, а като треньор и след края на спортната си кариера ще остане известен главно с голямото си его, горделивост и алчност.

Със сигурност във филма няма да има изказването му, че България не му е дала нищо, а Димитър Пенев не е никакъв треньор. За журналистите пък каза, че са лумпени. Това той чистосърдечно изпусна след като напусна поста треньор на националния отбор. Да не говорим, че му повериха представителния футболен тим, без да е ръководил дори клуб в трета дивизия. Въпреки лошите резултати, Стоичков седя на треньорското място, до момента, в който му изтече рекламния договор с една голяма банка. После се пробва като треньор на различни места по света, където постигна някакви полууспехи, които вече никой не помни.

Друго обаче се помни – огромния му стремеж към слава и пари, въпреки че лежи само на стари лаври. Така скандално стана доктор на Пловдивския университет, Почетен гражданин на Стара Загора, без да има връзка нито с науката, нито с Града на липите. Да не говорим, че почетните си титла в Зарата взе след година, въпреки угодничеството на старозагорските власти към гордия носител на Златната топка. Щял бил да бъде посланик на Стара Загора по целия свят. Единствено в един от старозагорските молове се появи магазин с марката на Стоичков, това ако може да мине за жест към заралии, но едва ли. Стоичкови магазини има и в други молове... Досега не е казал публично нито една дума за града, по какъвто и да бил повод. Иначе то не бе Кауфланд, не бяха реалити формати, само дето от чешмата не тече Стоичков.

А за публичните гостувания по общините може да се каже със сигурност – те също не са безплатни. При тях домакините трябва да приготвят няколко хиляди лева, а негова гордост Камата идва, раздава подписани топки и така помага на подрастващите да станат като него. По-добре да не стават.

Сега Камата вече говори, колко много обича България... И ще продължи да я обича, докато има полза от това...

Нови лица в „Под прикритие 6“

 

Наред с Юлиан Вергов, още нови имена се присъединяват към актьорския състав в шестия сезон на „Под прикритие“. Павел Иванов, Радина Кърджилова, Климентина Фърцова и Велина Георгиева са сред новите попълнения, чиито атрактивни персонажи ще добавят още по-голяма интрига и динамика към добре познатия свят на емблематичния криминален сериал.

„Под прикритие 6“ се очаква да бъде по-зрелищен и мащабен от всякога. Феновете ще видят завръщането на култови герои като Иво Андонов – в ролята е Захари Бахаров, Росен Гацов - Куката – в ролята е Мариан Вълев, Тишо - Големия Близнак – в ролята е Кирил Ефремов. Актрисата Йоанна Темелкова продължава историята на Ния, дъщерята на Петър Туджаров - Джаро – в ролята е Михаил Билалов.

Над 5000 изстреляни патрона само за два дни, десетки автомобили, използвани за каскади, впечатляващи сцени с 12 едновременно работещи на терен каскадьори – това са само част от любопитните факти от снимачната площадка на „Под прикритие 6“. Новият сезон се снима в различни градове и курорти в страната, сред които София, Варна, Боровец и Св. Св. Константин и Елена, като до края на годината ще обхванат още много локации.

Изпълнителен продуцент на шести сезон е Магърдич Халваджиян, креативен продуцент и сценарист е Димитър Митовски, режисьор – Виктор Божинов. Сценаристи са Ваня Николова, Борислав Захариев и Слави Ангелов, а оператори – Георги Гвоздев, Радослав Гочев и Мартин Чичов.