Странният юбилей на Аязмото

 

Старозагорското Аязмо е „зелената корона” на града, благодарение на личните усилия, воля и инат на първия старозагорски метрополит дядо Методий. Тази година стават 130 години от основаването на парка. Това би било повод за гордост и радост, но... Аязмото в последно време е повод за спорове, недоволство и странни решения...

Преди няколко години паркът беше реновиран, вложиха се милиони, основно в беседки, табелки, видеонаблюдение, пренаредиха се сечените плочи, даже два пъти, а наследството на дядо Методий беше оградено повече от година, с ограничен достъп за заралии. Както и да е, преглътнахме го. Е, малка част от бюджета на проекта отидоха и до най-необходимата дейност за парка – за обновяване на неговата растителност. Скромно! Иначе би било съвсем срамно, да се изпълнява този проект...

Още тогава, се чуха гласове, че не може да се прави ремонт, ако няма приет Подробен устройствен план за територията, т. нар. ПУП. Ама кой да му дири керез? Управата си работеше, както обикновено, без да дава обяснения. А пустият му ПУП все няма време да се приеме, защото... Аязмото е на всички старозагорци, но мнозина от големците искат да се заселят, възможно най-близо до него, а ако може и в самия парк. Аристокрацията винаги е живяла на „Акропола” - на най-високото място в града... Каква аристокрация ще попита някой, па всички плебеи ли сме?

Да речем, на повечето граждани не им пука, па и нищо не им говори ПУП. Обаче има и такива, дето вгорчават животеца на местната управа, не че нещо могат да им развалят аурата, но пък питат – кога ще се направи регулацията на района, както е редно – с конкурс, публично и прозрачно? Питат от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев”, понякога питат и журналисти, а и други граждани. Но отговор няма! Има изложби и чествания на юбилии, демек, да има поводи за хвалба.

Делото на митрополит Методий щеше, по планове от преди 2018-та, да бъде увековечено в нов музей, който да разказва историята на старозагорските митрополити и на създаването и развитието на парка през годините. За това бе дарена и сградата на бившия ресторант, който трябваше да приюти музея. Същата сграда, дето първо бе приватизирана и после откупена от общината. Съвсем логична и изгодна сделка. Намери се и ново предназначение на сградата, чиято конструкция се оказа съвсем запазена. Обаче годините си минават, а музеят все го няма. Има само западнала сграда, с предпазна ограда и всеки разхождащ се през красивия парк може да се снима пред тази грозна гледка. За контраст!

Да речем, вземат, че наистина построят музея. Каква история ще разказват в него? Че паркът съществува, като едно неочаквано наследство, чиито потомци днес го ползват, без да го стопанисват както се полага.