Стара Загора започва подготовка на своята кандидатура за Европейска столица на културата за 2032 г. Процедурата започва през следващата година. Искаме да се подготвим по най-добрия начин и ще направим необходимото – рекоха от общината. Към инициативата съм раздвоен! От една страна ще се сбъдне отколешна мечта на управляващите в последните години – да станем столичани в повече. Отдруга страна – защо ни е? Вярно пара ще се похарчи, ще има културни събития, култура има в този град, ама ние и без друго няколко пъти в годината сме си, поне според местната пропаганда, важни и столични... Примерно, ето предстои джазфеста. Тогава сме столица на джаза. Журналистите ще напишат – Станахме столица на джаза! По това време е и „Златната липа”, тогава ще сме столица на киното. Наесен пък е биреният фестивал и тогава, съвсем естествено, сме столица на бирата...Съвсем наскоро, на 15 февруари, пък е първия празник на свинските ушички, традиционно заралийско ястие, според организаторите. Защо пък да не станем ежегодна и столица на свинските ушички, а казват, че там щяло да има и бахур, осмянка и други вкуснотии. Зам.-кметицата по културата се позасегна, когато писах, че празника на ушичките се подкрепя от общинския отдел „Култура”. Въпреки че писах само коментар в мрежата. Че какво лошо има, не става ли въпрос за култура на храненето, пък е и местна традиция, нека и отделът да го подкрепи, лошо няма.
А такива празници по заралийските села, на тиквата, на райската ябълка, на
змеевския пелин, на ореха и какво ли не, навремето измисли Николинка Горова,
общинска фея и разказвачка на Приказки под липите. Не е честно областният град,
също да няма свой празник. Това ще покаже, че общинското ръководство не дели
селищата в общината на малки и големи! Всеки има право на празник!
Така разсъждавайки, стигам до извода, че по-скоро е добре
и да станем европейска столица на културата, па макар и за една година. Само
че, трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците. Такива неизбежно ще
дойдат. По това време градът може тържествено да отбележи 8032-та година от
създаването му, по ерата на Христо Танев, бележит хералдик и езотерик. За тази
скрита част от градската история, европейците и досега не подозират. Може да
вдигнем най-сетне и паметника на Центъра на Вселената, да знаят, къде са
попаднали. Както и нестаналите проекти като новата многофункционална спортна
зала, щото физкултурата е част от културата, паметниците на Кирил и Методий, и
на Тервел, както и втората връзка към магистрала Тракия, и да възстановим
Летището, щото европейските гости да долитат директно в този най-древен и
същевременно модерен градски център. Да гледат и да завиждат...
Без връзка се сещам за един стар виц, ще го добавя, пък
каквото ще да става: Един човек влязъл в купето на вагона и попитал другите
пасажери за къде пътуват...
-От София, нашата столица, за Варна, нашата морска
столица.
-От София, нашата столица, за Русе, нашата речна столица.
-От София, нашата столица, за Велико Търново, нашата
стара столица.
Човекът се почесъл по главата и рекъл: Брей, май съм
объркал влака! Аз съм за провинцията...
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар