Апетитната гозба на „бузлуджанската чиния”

 

Монументът на Бузлуджа бе построен през 80-те години на миналия век, увековечавайки онази партия с главно П. Средства за градежа не се жалиха, а 15 милиона лева бяха значителна сума в онези години. После дойде разрухата и недолюбваният вече идеологически паметник бе разграбен и оставен на произвола на съдбата...

Разбира се, можеха да го съборят, както стана с мавзолея на Димитров, обаче това изискваше много сили и средства. Мислеха да го дадат и на БСП, като наследничка на БКП, но и червените, въпреки многото милионери в редиците си, не го поискаха истински. Тогава се появи младата архитектка Дора Иванова и направи „Фондация Бузлуджа”, която организира неколкокрантно фестивали на старопланинския връх. Защото монументът, според редица данни предизвиква интерес, и въпреки сегашното си състояние, и въпреки липсата на достъп до вътрешността му, привличал около 50 000 посетители годишно. Той бил един от най-популярните паметници на дисонантното културно наследство в света, т.е. наследство което се посреща противоречиво от обществото. Дора докара специалисти от чужбина, самата тя е завършила образованието си в Германия и спечели проекти и финансиране - от американската фондация „Гети” и от фонд „Култура”. Затова успя да укрепи останалите мозайки, направи и други неща за запазването на обекта. Тогава други видяха, че „бузлуджанската чиния” може да предложи „апетитна манджа”. Идеята бе, обекта да бъде обезопасен и отворен от фондацията, но...

Първо областният управител, каза че обектът не е готов за посетители и е опасен. Добави, че фондацията злоупотребява със средства, а за тазгодишния фестивал разбрал от социалните мрежи. Чудна работа, областният е кадър на МВР, а преди да вземе поста, бе заместник-областен управител. Пък какво знае? Нищо!

През есента неочаквано кметицата на Казанлък обяви, че ще се проведе референдум, на който жителите на общината трябва да гласуват дали местната власт да поиска от държавата 10 години да управлява паметника на Бузлуджа. За това имало и предвидени 7 милиона лева – за укрепване, за покрива, за консервация. Уточнено бе, че парите са европейски и няма да ощетят бюджета, ама туризма щял много да спечели. Допитването се проведе на 17 ноември. Над 93 % от гласувалите 12 000 жители на общината казаха „Да”, но за да се признае допитването, по закон трябва да гласуват 40 на сто от имащите право на глас, които са над 60 000 души. Резултатът беше предизвестен, защото дори на последните парламентарни избори, в Казанлъшко гласуваха под 40% от избирателите. Сега казват, че въпросът можело да бъде решен от Общинския съвет. Защо тогава бяха похарчени 102 000 лева за референдума. Ми общи пари, защо да не се похарчат. А 7 милиона не са за изпускане. Местният туризъм как ще спечели от това, за това още няма план, но планираните милиони е хубаво да се усвоят, тово си е „апетитна гозба”. Нали?