Музеят се изложи на изложба

Ден след Никулден в Регионалния исторически музей в Стара Загора бе представена експозиция, показваща почти всички български банкноти от ХХ век. Събитието бе отразено в доста медии, както обикновено само със суперлативи. Всъщност, подобна изложба, наречена, неизвестно защо „Нумизматичен салон” се правила за 15 път, един вид традиция. Така казаха при откриването. А пропуски и недомислици, явно пак по традиция, имаше доста на брой. Защо „Нумизматичен салон”? – след като нумизматиката е наука за монетите, а за банкнотите се нарича бонистика? Това е такъв незначителен детайл, че не си струва да се засяга. Но... уважаваната кураторка на експозицията, докторът на историческите науки Мариана Минкова, която е и завеждаща отдел „Нумизматика” в музея, няколко пъти разказва за някой си Александър Стамболов и за банкнотите, които за първи път се печатали в България по негово време. Това е направа като вица за оня студент, дето след много мъки получил тройка, ама решил да попита накрая преподавателя – защо в учебника един и същ човек – веднъж го пишат Стамболов, веднъж Стамболийски? В музейната колекция явно липсват някои от най-ценните български банкноти, например първата, която била отпечатана през 1885 година в Петербург. Тя и други липсващи бонове бяха представени с принтове. Лично аз, познавам няколко колекционера от града и региона, които ги имат и с удоволствие биха ги предоставили за изложбата. Нещо повече, точно по този начин, преди години бе направена изложба в банката, която се намира в непосредствена близост до музея. Можеха да попитат банкерите, как се прави такава изложба, и то с оригинални банкноти. На 7 декември, в сградата на музея бяха показани и фотоси на старите банки – Популярната, Юнион и т.н. Не всички сгради съществуват в момента. Някои се разпознават веднага – например БНБ – в сградата на бившата Художествена галерия, в Дръмса пък е била Популярната банка. Други обаче не се разпознават, а за тях трябваше да има повече информация. В Стара Загора, например, след земетресението през 20-те години, има запазена снимка на банка, която се помещава временно в барака. И този фотос е качен в една от групите, специализирани с материали за миналото на Стара Загора. Можеха да им се обадят, ама не, те не са им на нивото, пък и дали са чували за Александър Стамболов? Накрая, казаха, че музея си е поставил много амбициозни задачи за следващата година. Браво, амбициите са хубаво нещо, но трябва да бъдат подплатени и с малко повечко професионализъм, поне на средно ниво...А за културата, явно ще продължим да пишем само хубави работи. Но хубавото, както се казва, се вижда само отдалеч, отблизо излизат, меко казано, някои несавършенства. Затова не мога да се включа в общия бравурен хор. Там бях, сам видях! Димитър Славов

Софи Дол разказва за убиеца на майка си

Френската писателка и актриса Софи Дол ще пристигне в България, за да представи книгата си „В голямата обществена пералня“ (издание на „Персей“). Тя участва в Софийския международен литературен фестивал, който се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието, в което ще вземе участие, е на 9 декември от 19, в Мраморното фоайе, заедно с други награждавани автори. В спечелилия Наградата за литература на Европейския съюз роман „В голямата обществена пералня“ писателката разказва историята на убийството на майка си и срещата с нейния убиец. Независимо от темата, читателят ще се срещне не с потискаща творба, а с изящно написан роман за двусмислието на желанието за прошка. Преводач е Румен Руменов. Събитията са показани от две гледни точки – на писателката и на убиеца, който е излязъл от затвора, след като доживотната ми присъда е отменена. Писателката участва в телевизионно предаване по повод издаването на първата си книга. Тя не подозира, че образът й от екрана ще разстрои един градинар в малкото градче Ножан льо Ротру. Излежал присъдата си за престъпление, извършено преди 30 години, той води спокоен живот. Но сега отново ще трябва да се изправи пред собствените си избори и грешки. Защото писателката е дъщеря на жената, която той е убил, и след пет дни тя ще дойде в местната книжарница, за да популяризира книгата си. В напрегната и болезнена атмосфера, докато той чака да се изправи срещу това, от което се страхува, но от което не може да избяга, започва обратното броене за този самотен човек... История, в която всеки герой търси емоционално възстановяване след поемане на отговорност за действията си. Роман за трудното достигане до прошката – не само към другите, но и към себе си. Софи Дол е преживяла още една лична трагедия, която я подтиква да пише. Тя е сполетяна и от смъртта на дъщеря си Камий. На майчината й болка е посветен първият й роман, „Камий, моето вдъхновение“, спечелил награда за най-добър дебют.

В петък показват докъде е стигнала реставрацията на паметника на Бузлуджа

В петък, на 9 декември, за пръв път официално ще бъдат отворени вратите на паметника на Бузлуджа. С това ще бъдат представени резултатите от реализирания проект „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп“ на монумента, финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“. За тази цел, тази година проектът получи финансова подкрепа в размер на 388 000 лева. Представянето ще бъде само за представители на държавните институции, дарители, екипа и медии. Официално отваряне за широката публика ще бъде през следващата година, информират от фондацията. Специално за събитието в България ще бъдат членовете на настоятелството на неправителствената организация: - професор Йорг Хаспел, председател на борда на Немската фондация за опазване на паметниците, бивш директор (в продължение на 28 години) на Института по опазване на паметниците в Берлин - архитект Греъм Бел, член на борда на Европа Ностра, директор на „Култура Тръст“ Великобритания и на „Унгарската фондация Ренесанс“ - професор Томас Данцл, ръководител на катедра Реставрация в Техническия университет в Мюнхен, бивш директор (10 години) на Института по опазване на паметниците в Саксония-Анхалт и във Виена.

Изложба на стари банкноти откриват в старозагорския музей

Защо в небето над Стара Загора са хвърчали банкноти на 1 май 1928 година, а банковите служители са затискали с телата си милиони левове на този ден? Как са изглеждали българските банкноти в миналото? Как са изглеждали сградите на банките и касовите апарати в Стара Загора през първата половина на XX век? Тези и други любопитни факти може да научите, ако посетите изложбата „Български банкноти от миналото”, която се открива на 7.12.2022 г. от 17.30 ч. в Малка изложбена зала на РИМ-Стара Загора. Изложбата представя хронологично български банкноти емитирани от края на XIX в. до края на XX в. Акцентира се върху банкноти характерни за съответните периоди от историческото развитие на страната – Княжество България 1878-1908 г., Царство България 1908-1946 г., Народна Република България 1946-1990 г. и Република България от 1990 г. Представени са копия на първите български банкноти 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург през 1885 година. Най-ранната оригинална банкнота в изложбата е 10 лв. от 1890 г., отпечатана в Лондон. Художествено издържани са ранните банкноти, „орловки”, в обращение от 1904 до 1924 г. За пръв път приживе ликът на цар Борис III e отпечатан през 1924 г. върху емисията банкноти, известна като „Ботевка”. Заради фалшифициране, те са иззети от държавата, което ги прави особено ценни. Внезапната смърт на монарха осутетява подготвяната емисия през 1943 г. и вместо неговия портрет, е поставен този на 6-годишния му наследник Симеон II. Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други. През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България. Полюбувайте се на красивите български банкноти и запечатайте лика си в специално изготвения образец на банкнота от 100 златни лева от 1917 г. В изложбата са експонирани банкноти, снимки, документи и вещи от отделите „Нумизматика”, „Етнография” и „Нова история”.

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Ако филмовата поредица „Матрицата“ ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят“ на финландката Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство. Финландската писателка ще участва в Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието с нейно участие е на 9 декември от 19:00 ч. в Мраморното фоайе заедно с други награждавани автори. Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета. Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко. „Раят“ е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни. „Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна.“ – пише вестник „Турун Саномат“. Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).

Представят на старозагорска сцена балетът „Ана Каренина” на хореографа Лео Муич

Спектакълът „Ана Каренина“ на водещия хореограф Лео Муич гостува на сцената на Опера Стара Загора на 10-ти декември от 19 часа. Гост-солисти на Международната балетна трупа на Опера Пловдив са премиер солистите на Софийска опера и балет - Марта Петкова и Никола Хаджитанев, и Гилерме Алвеш - премиер-балетист на Хърватски народен театър, Загреб. Значителна роля в „Ана Каренина“ е отредена и на оркестъра на Пловдивската опера, който интерпретира гениалната музика на Чайковски под палката на маестро Диан Чобанов. Солист на оркестъра е виртуозната цигуларка Лия Петрова. Въпреки познанството си с Толстой, Чайковски никога не е създал музика по негови романи. Музикалната партитура на балетния спектакъл включва части от Симфонии Nо 5 и Nо 6 и Концерт за цигулка и оркестър. Лео Муич е поставил свои хореографии в Американския балетен театър, Парижката опера, Щатсбалет Берлин, Национален театър Токио, Националните театри в Унгария, Словения, Хърватия и Сърбия. Той разказва „Ана Каренина“ чрез изразните средства на неокласическия балет с изразена чистота и индивидуалност на израза. Балетната трупа на Опера Пловдив представи премиерата на „Ана Каренина“ в рамките на фестивала Opera Open 2022, гостува на Фестивала „Сцена на вековете“ на крепостта Царевец и ще открие официално Новогодишния музикален фестивал в НДК в средата на декември. Билети за гастрола на „Ана КАренина“ в Стара Загора се продават на касата на Операта и мрежата на Ивентим.

Наондел“ - „Хиляда и една нощ“, преобразена в модерно фентъзи

Потопете се в света на „Хиляда и една нощ“ с изключителния фентъзи роман „Наондел“ от Мария Турчаниноф (изд. Изида). В него има магия, любов и вълшебства, но и брутална жестокост и страдания, които карат читателя да копнее злото да получи полагащото му се наказание. Кабира е най-голямата дъщеря на богат велможа и пазителка на чудотворен извор, властващ над живота и смъртта. Искан, син на везира, е красив, но егоцентричен млад мъж, готов на всичко, за да получи това, което иска. И той може да го получи чрез извора. Затова скроява жесток план, за да го заграби. От много поколения насам най-голямата дъщеря използва, пази и се грижи за извора. Искан убива семейството на Кабира, жени се за нея, за да заграби извора и я изолира от света. Ако заченатите от него деца са момичета, той ги убива. Трите момчета, които Кабира ражда, веднага са отделени от нея и отгледани от майка му. Искан иска да ги превърне във военачалници, които да превзема съседните земи. Така с помощта на силите, които му дава изворът, той покорява на волята си земи и народи, от които взима за харема си робини и наложници. Сред тях има жени, надарени със способности и познания, от които също иска да се възползва. Такива са познаващата билките и енергиите на земята Гарай, тъкачката на сънища Орсеола, която прозира стремежите и делата на Искан, речната жена воин Сулани… Кабира тайно ражда дъщеря, която отглежда сама и я представя на Искан като син. Тя става любимец на баща си, особено когато тримата му синове умират във военен поход. Кабира и други жени от харема на Искан трябва да преодолеят недоверието си една към друга и да обединят силите си, за да му се противопоставят. Защото считат, че не е редно да злоупотребяваш по този начин със силата на земята, да властваш своеволно върху живота и смъртта, да премахнеш момичетата от цял един род и семейство, сякаш не струват нищо, да поквариш и извратиш това, което би трябвало да се използва за добро… Романът е сюжетно самостоятелна книга от идейната трилогия „Хрониките на Червеното абатство“, една от най-забележителните в Скандинавския север, спечелила много награди и читатели, преведена на 28 езика. Ако познатата и у нас „Мареси“ от същата поредица (двете книги не са свързани) е заявка за свеж полъх в жанра, „Наондел“ оставя у читателя усещането, че има досег с литературен шедьовър. „Наондел“ притежава и мощен съвременен феминистки заряд, който го превръща в Библия на феминизма. Вече е хит в много страни, а в Полша жените излизат с книгата в ръце на демонстрации срещу решение на правителството за забрана на абортите, което има връзка с една от главните теми в романа, пресъздадена по изключително незабравим и разтърсващ начин. Така книгата заживява свой живот и надскача създаваното досега в този жанр. Като се добави и това, че е невероятно четивна, напрегната и увлекателна, това е един безспорен хит, който ще бъде оценен от всеки читател, независимо от жанровите му предпочитания.

Хартиената коалиция – обичайната амбивалентност

Политиката не почива на никакви принципи! Така е у нас. Може да се каже с една дума – амбивалентност. Това е двойствено отношение към събитие, към което субекта изпитва противоречиви чувства. Характерно е при шизофренията. Тази политическа патология е отколешно явление, но ясно се вижда в напъните на някои партии да върнат хартиената бюлетина. То маса политици от „Хартиената коалиция“ се разходиха по телевизионните студиа, за да обясняват, как избирателите имали право да избират – дали да дадат машинен вот или да гласуват с хартиена бюлетина. То много хора искат да гласуват и онлайн, но не можело…В САЩ, например, гласуват и по пощата. Защо не възприемем и тази практика, която между другото, създаде много проблеми по време на последните президентски избори в Щатите? Основната теза на „хартиените“ е, че голяма част от избирателите не гласували именно заради машините. Ако бяха попитали хора, които са били в комисиите в последните, начесто провеждани вотове, те почти единодушно ще кажат, че машините значително улесниха процеса. Първо протоколите се попълват по-лесно. Второ – няма сгрешени бюлетини. Трето, хората тъкмо свикнаха с този вид вот и сега, ново двайсе…. Които членове на СИК си спомнят кошмара от смесеното гласуване, могат с дни да разказват за тоталното погазване на всички правила от членовете на секционните комисии, безбройните поправки, които се направиха в последния момент, насосването на резултата, за да се приемат протоколите, само и само тази мъка да свърши най-сетне… Не изглежда читава и тезата, че видите ли, някой манипулирал флашките, машините и т.н. Не е известна нито една жалба, която да е била доказана, освен объркването на софтуера в Търновско, където се наложи да се гласува с хартиени бюлетини. Никак не е издържа и твърдението, че по-старите хора и малцинствата не можели да гласуват с машините. В хипермаркетите всички се справят с тегленето на плодовете и зеленчуците, където се иска много повече внимание – да се маркира на кантара, например, точния сорт домати…На банкоматите също всички се справят с тегленето на пенсии и социални помощи. Хайде, да не сме максималисти, почти всички, с много малки изключения. То и легендите за манипулации издишат, тъй като не „мадуристите“, а именно ГЕРБ взе най-много гласове на последните избори. „Червените“ пък са най-непоследователни – първо искаха машини, а сега – хартия. Интересното е, ако сега се приемат предложението за връщането на смесения избор, какви промени в резултатите ще имат гербери и социалисти? И не на последно място – това предложение на „хартиените“ показва тяхната напълно нелогична, но обичайна непоследователност – веднъж тъй, веднъж иначе – а похарчените средства нямат никакво значение. Освен това, за машините се дадоха няколко милиона лева. Първо 30 милиона, после още. Експериментите продължават, защото похарчените пари са обществени, т.е. ничии, но се харчат само с политически решения. А истината е, че не избирателите са виновни, че не отиват масово до урните, а именно такива политически решения, ги отблъскват от тях. Има опасност на следващия вот не само избирателите да са малко, но и да няма достатъчно мераклии за членове на комисиите. Поне голяма част от тези, дето вече са сърбали тази попара, едва ли ще се хванат пак на същото хоро…

Мобилна карта показва временната организация на движението в Стара Загора

Във връзка с изпълнявания от „Водоснабдяване и канализация“ – Стара Загора мащабен ремонт по обновяване на ВиК мрежата, на сайта на Община Стара Загора, раздел „Устройство на територията“, е достъпна карта, показваща на жителите и гостите на града временната организация на движение - https://www.starazagora.bg/bg/vremenna-organizatsiya-na-dvizhenieto Инициативата на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров и ръководителя на проекта за „Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на гр. Стара Загора“ инж. Пеньо Пейков цели да улесни и обезопаси шофирането в районите, в които текат строително-монтажните работи. На картата се виждат маркирани не само ремонтите по подмяна на ВиК мрежата, но и тези, които се изпълняват по рехабилитация на пътното платно. Дадена е информация и за обходните маршрути.

Романът „Няма далечни места“ носи магията на Италия

Двама мъже трябва да спасят ренесансови шедьоври сред вихъра на Втората световна война в изключителния роман „Няма далечни места“ от италианския писател Франко Фаджани. Романът излезе на български в превод на Ваньо Попов и издание на „Книги за всички“. Април 1944 г. Професор Филипо Кавалканти е изпратен от Рим в Южен Тирол, за да провери пратка с произведения на изкуството, която ще отпътува за Германия. Професорът е обран, но скоро отново се натъква на крадеца – Куинтино, беден младеж, заточен в Южен Тирол и принуден да работи като автомонтьор за германците. Заради несигурната ситуация в страната и опасността, която ги заплашва, те решават да избягат заедно и да върнат обратно в Рим произведенията на изкуството, сред които има картини на велики ренесансови художници. Недоверието между двамата толкова различни мъже бавно прераства в уважение, когато практическите умения на Куинтино и мъдростта на Кавалканти им помагат да оцелеят при сблъсъка с фашисти, престъпници и партизани. Но дори и в Рим ценният товар не е в безопасност… Красивите италиански пейзажи, събудени от идването на пролетта, и реалните исторически факти, свързани със заграбването на културни ценности от германците, са фонът на тази вълнуваща история за стойността на приятелството. „Деликатен и дълбок роман с размисли върху големите проблеми на човешкото съществуване.“ – Такава е оценката на литературния критик Луиджи Рипамонти за Corriere della Sera. Носител на няколко литературни награди, Франко Фаджани е създал истински шедьовър, който е стаил в себе си магията на Италия. Фаджани живее в Милано. Работил е като репортер в най-горещите райони на света. С романа си „Поддържането на сетивата“ (Fazi Editore, 2018) той не само печели наградите Premio Parco Majella 2018, Premio Letterario Città delle Fiaccole 2018 и Be Kind Award 2019, но става известен и обичан от читателите в Италия. С „Пазителят на Черешовия хълм“ (Fazi Editore, 2019) той спечели наградата на Римските библиотеки за 2019 г. и наградата il Premio Selezione Bancarella за 2020 г. Всичките му книги са публикувани и в Холандия, където получават възторжените оценки едновременно на критиката и публиката.

Пак за старозагорската гара, май ще е готова през април

Гарата в Стара Загора може да е цялата в зелено, но вместо до средата на ноември, ремонтът ще продължи поне до април 2023 година. Това стана ясно наскоро и това е характерно за почти всички ремонти в областния град, въпреки че тук ангажимента е на дъргавата, а не на общината. Старозагорската гара няма да отвори врати в средата на месец ноември, както обещаха преди време ръководителят на проекта и изпълнителят на ремонта. Новият пусков срок е отложен за април догодина, съобщава Радио Стара Загора. Оправданията са многократно по-високите цени на материалите спрямо първоначалните разчети, забавянето на доставката им, както и липсата на работна ръка заради отложени плащания. „Хората, които трябва да работят, ако не получат възнагражденията си, просто спират да идват, а оттам ние изпитваме затруднения с обекта. Не сме спирали работа, но работихме с много по-малко персонал“, обясни ръководителят на фирмата-изпълнител Любен Коджаиванов . Заради забавянето на фирмата са наложени санкции- 94 хиляди лева през октомври, предстои нова санкция от около 150 хиляди лева. „Ще продължаваме в същия дух докато не приключи окончателно работата по обекта“, категоричен е ръководителят на проекта от страна на НКЖИ арх. Александър Туджаров. Стойността на договора за строителство на емблематичната старозагорска гара е за близо 9 милиона 730 хиляди лева. Първоначално, откриването на ремонтираната жп гара беше заявено за октомври миналата година. По-късно датата беше променена за средата на месец май, но усложнения по проекта я отложиха с близо 3 месеца по-късно. Естествено виновни са Ковид пандемията и войната в Украйна, коеито преместиха пусковия срок в средата на ноември. Сега чакаме лентата да я прережат идната пролет.

Престъпник надхитря полицията в „Погледът на пропастта“

Със заглавие, вдъхновено от Ницше, „Погледът на пропастта“ (изд. „Изида“, превод Евгения Кръстева) от майстора на скандинавския трилър Йорген Бреке е заплетен криминален роман с няколко изненадващи финала, които го превръщат във виртуозен шедьовър. Университетският професор и изследовател на религиите Бьорн Соваж е жестоко убит, а на местопрестъплението е открита неговата студентка Фредрике – пияна и дрогирана, в безпаметно състояние, с окървавен нож в ръка. Тя е основният заподозрян, но скоро се появяват доказателства, които тласкат полицията в друга посока. Полицейският инспектор Уд Сингсакер (постоянен герой в трилърите на Йорген Бреке) поема разследването и разкрива мрежа от страсти – изневери, алчност, обсебеност от езически религиозни ритуали. Открити са доказателства и престъпникът попада в ръцете на закона. Случаят е разрешен. Седем години по-късно обаче, отивайки на почивка в планината, Уд Сингсакер и съпругата му Фелиша Стоун откриват труп, който подлага на съмнение резултатите от разследването на убийството на проф. Соваж. Обратите следват един след друг… Млади хора търсят себе си, по едни или други причини сменят самоличността си, но преследват химерните си мечти. Някои от тях – без да подбират средствата. И когато това е съчетано с изключителен интелект, последиците са ужасяващи за жертвите им. Редом до Уд Сингсакер е съпругата му – бившата американска полицайка Фелиша Стоун. Двамата минават през различни етапи на връзката си, но са плътно един до друг в ситуации, в които човешки животи са заложени на карта.

Интеграцията на градския транспорт в Стара Загора

Градският транспорт в много градове се промени значително в последните години, чрез тъй наречените проекти за интегриран градски транспорт. Стара Загора не направи изключение и също реализира такъв проект, който си има много етапи. Той е скъп, иновативен, трябва да осигури комфорт на пасажерите, и ако е възможно да бъде рентабилен, но... Проблемите са в детайлите! Първоначално бяха закупени нови автобуси и тролейбуси. Изборът за марка бе предрешен, тъй като те се купуват ан блок с други големи градове, т.е. проектът се движи „отгоре”, а общините нямат много право на избор. Добри или лоши, машините ги докараха, вапцаха ги в зелено, тук всички са почитатели на цвета на Св. Патрик, и воала – ето една добра придобивка за заралии. Спирките също ги обновиха, според интегрираните планове за транспорта. Сложиха им козирки, красиви, но нефункционални. Украсиха ги с постери на „хилядолетната” Стара Загора, демек – туристи, чака ме ви, добре сте ни дошли. Вярно, козирките на сппирките не пазят нито от слънцето, нито от дъжда, но да не вързваме кусури! Електронни табла показват графика, а в самите автобуси се обявява всяка спирка, съвсем по европейски. Дотук всичко е добре, ако не бе системата за самотаксуване, която пак е модерна, иновативна и т.н., разбира се, в интерес на гражданите. Никой обаче не иска да отговори на въпроса – като от толкова години имаме система на самотаксуване, какво правят кондуктурите в повечето превозни средства на градския транспорт. Вярно, не искаме хора да остават без работа, но не е ли абсурдно – хем да се хвалим със система за самотаксуване, хем тя да не работи? Ами и за нея са дадени много пари! На два пъти от транспортната фирма правят опит по две линии да няма кондуктури и в момента експериментът продължава. Обаче, приходите по споменатите линии, със сигурност са паднали. По няколко причини. Колко е цената на билета? Въпреки иновативността, машините за белети искат точно пари, ресто не връщат...Ако платиш с дебитна или кредитна карта, ще ти вземат и пари за транзакцията, защото повечето банки имат такава практика. Така билетчето няма да е 1,5 лева, а към него ще се добавят и още 15-20 стотинки. Но най-важната причина за неефективността на системата за самотаксуване е, че връзката с машинките в автобусите се губи, твърде често. Превозвачът не е виновен, общината също има малка вина, защото изпълнителите на транспортната интеграция са били определени от много по, да речем, отговорно място... Последните цени на тарифите са от началото на октомври. Освен билета от 1,5 лева има и други опции. Някои от тях са логични, а други не. Например 1,6 лева струва неограничено пътуване с възможност от прикачвания, но в рамките на 30 минути. В час пик, за толкова време, трудно може да смениш две градски линии. При същоте условия може да се пътува за час или 120 минути, съответно за 2 и 2,5 лева. В това помвече има смисъл, но защо липсва неограничен билет за цял ден? В столицата такъв струва 4 лева и е много удобен. Електронни карти намаляват цената на градския транспорт до 1,4 и 1,3 лева при покупката от, 10 до 100 електронни билета, които трябва да се използват до 6 месеца от тяхното закупуване. А истината е, че каквото и да се прави, пасажерите в градския транспорт няма да се увеличат. Той се ползва само от крайните квартали, и то предимно от младежите, които още не са си купили коли. В старата градска част, най-добре е, човек да се предвижва пеша, заради трафика и проблема с паркирането. Голямата новина е, че скоро, Стара Загора ще има и електробуси. Такива в Казанлък има отдавна, но там общинския проект бе вързан с други общини, от друг калибър. Електробусите също няма да рентабилни, но поне ще са екологични. Това не е малко... Димитър Славов

„Наемникът на императора“ е третата книга за Харалд Хардрад

Най-епичната романна поредица за викингите – „Последният викингски крал“ от Ян-Уве Екеберг, вече излиза в България. Всяка от книгите е със самостоятелен сюжет. Свързва ги най-великият норвежки крал – Харалд Хардради, чиято слава се разнася в цяла Европа през XI век. Наследник на престола, след като брат му е убит, той е принуден да отиде в изгнание, прочува се с войнските си качества в Русия, става част от личната гвардия на византийския император и като такъв, побеждава българския цар Петър Делян, след което се връща в Норвегия, където става крал, а по-късно предявява претенции и към трона на Англия. „Наемникът на императора“ е третият роман от поредицата за безстрашния воин. Наемник на византийския император, Харалд води битки в района на Средиземно море, за да отвоюва важни сицилиански градове от сарацините и да ги върне под византийска власт. С него е Михаил – осиновеният син на императрица Зоя, който е убеден, че един ден византийският престол ще му принадлежи. Само благодарение на смелостта и бързата мисъл на Харалд, който стои начело на варяжката гвардия, военният поход в Сицилия пожънва успех. След кървавите битки Харалд трябва да съпроводи надменния Михаил до вражеската територия на свещения град Йерусалим, за да се помолят на Божи гроб за опрощаване на греховете. Междувременно в Константинопол се води поредната ожесточена борба за власт. Императрица Зоя е предадена от чичото на Михаил – Константин, и е изпратена в манастир, където е охранявана от отмъстителна игуменка. Самият Харалд, въпреки вярната си служба и факта, че на няколко пъти спасява живота на безразсъдния Михаил, също е лишен от пълномощията си, превръща се в пленник на доскорошните си съюзници и го очаква сигурна смърт. Дали безстрашният воин ще се остави да бъде победен, или ще отмъсти жестоко на предателите, за да се пребори за осъществяването на най-съкровената си мечта? Екеберг стъпва здраво върху основата на реални събития и герои. Книгите му потвърждават огромните му познания по история и голямата способност да разказва. Те са невероятен, вълнуващ, завладяващ и драматичен разказ за викингите и техния последен крал. Преведени са на много езици, печелят положителни отзиви и симпатиите на голяма читателска аудитория.

Четири филма от Синелибри показват в Стара Загора

От 8 до 30 октомври в столицата ще се проведе осмо издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Част от филмите показват и в шест града в страната – Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Велико Търново. Тазгодишното издание на феста е посветено на 100 години от смъртта на Марсел Пруст, един най-ярките представители на литературния модернизъм. 60 заглавия на най-сполучливите филмови адаптации по литературни произведения ще видят зрителите в София. В Стара Загора четири филма ще бъдат показани в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ на 8 и 15 октомври. 8 ОКТОМВРИ 16:00 ч. Колибрито (Италия, Франция 2022), драма, 126 мин. Анонс: Създаден по мотиви от международния бестселър на Сандро Веронези, носител на награда „Стрега“ 2020, филмът проследява историята на Марко Карера от 70-те години на миналия век до близкото бъдеще и множеството връзки, белязали пътя му. Животът на Марко Карера, по прякор „Колибрито“, е съпътстван от фатални съвпадения, загуби и всепоглъщаща любов. На морето Марко среща Луиза Латес, красиво и необикновено момиче. Любов, която ще остане неосъществена и няма да угасне никога. От друга страна, брачният живот на Марко се развива в Рим, където са съпругата му Марина и дъщеря им Адел… „Колибрито“ е разказ за изконната сила на живота, за мощта на илюзиите и спомените, за упоритата вътрешна съпротива срещу всичко онова, което ни се струва неустойчиво. 18:30 ч. Лимонов сладкиш с маково семе (Испания, Люксембург 2021), драма, 118 мин. Анонс: В малко селище на остров Майорка сестрите Анна и Марина, които са били разделени като тийнейджърки, се срещат отново, за да продадат пекарна, оставена им в наследство от мистериозна жена. Двете сестри са водили съвсем различен начин на живот. Анна е напуснала острова и се е омъжила за човек, когото вече не обича. Марина е пътувала по света като лекар към неправителствена организация. Докато разбулват тайните, свързани с тяхната енигматична благодетелка, двете сестри ще се сблъскат със стари семейни драми и ще се опитат да наваксат пропуснатото време. 15 ОКТОМВРИ 16:00 ч. Изчезване (Франция 2021),мистерия, криминална драма, романс, 88 мин. Анонс: Все още преследвана от миналото си на експерт криминалист, французойката Алис Лони пристига в Сеул, за да представи своята дейност. Там тя среща Джин-хо, детектив, който я моли за помощ във връзка с разплитането на едно убийство. Въвлечена в трафик на данни, Алис е принудена да се изправи срещу страховете си. 18:30 ч. Супергерои (Италия 2021), комедия, драма, романс, 122 мин. Анонс: Паоло Дженовезе разказва една красива и донякъде трагикомична любовна история посредством артистична дисекция на двойката. Анна е карикатурист – импулсивна по природа, с неконформистки дух, а Марко е преподавател по физика, който е убеден, че за всеки проблем си има формула. Обвързани без ясна причина, на моменти двамата приличат на супергерои… Изглежда, любовните двойки трябва да притежават суперсили, за да съхранят чувствата си цял живот.

Втората книга на Дейвид Ървинг, преведена на български - разкрива премълчаните истини за Нюрнбергския процес

Последната битка на Втората световна война се води не на бойното поле, а в голямата зала на Съдебната палата в Нюрнберг. В този град националсоциалистическото движение демонстрира своята мощ чрез ежегодните партийни конгреси и именно по тази причина Съюзниците нанасят последния си смъртоносен удар върху капитулиралия враг точно там. С ненадминато майсторство британският историк Дейвид Ървинг ни описва предисторията, провеждането и задкулисните игри на Нюрнбергския процес, в който четирите големи победителки - САЩ, СССР,Великобритания и Франция са изправили на подсъдимата скамейка двадесет и четирима от най-високопоставените живи представители на политическото,военно и икономическо ръководство на Третия райх. С помощта наогромен брой документи, дневници и спомени на основните действащи лица в тази последна драма на ВСВ, както от страна на Съюзниците, така и на обвиняемите, Ървинг реконструира всички етапи на процеса - от зараждането на идеята за него и оформянето на правната рамка за провеждането му (Лондонското споразумение), до определянето на присъдите и тяхното изпълнение. Без да отрича и смекчава вината на част от подсъдимите или да оправдава престъпления, извършени от Германия преди и по време на войната, авторът разкрива начинът, по който победителите се опитват да прикрият собствените си престъпления и неморални действия или да изфабрикуват обвинения за несъществуващи провинения срещу подсъдимите германци, когато реалните такива не са достатъчни. Фанатичен защитник на историческата истина и обективността Дейвид Ървинг ни разказва историята на процеса на века без добри или лоши, положителни или отрицателни герои, а с многопластови личности, като за тази цел той не се поколебава да наруши някои табута на съвременната историография,наложени вследствие на все по-силно навлизащата политическа коректност в тази наука. Разрушаването на Дрезден е първата книга на Ървинг, която е преведена на български. Всички книги на автора могат да се четат и изтеглят свободно на английски от интернет.

„Фауст” – опера с кукли ще открие оперния фестивал в Стара Загора

Старозагорската опера организира изложба под мотото „Моята кукла-моят приказен свят”, която ще бъде подредена и аранжирана с експонати, предоставени от публиката. Експозицията ще бъде открита на 17 ноември във фоайето на Операта – през антракта на премиерата на оперно-кукления спектакъл на операта „Фауст” от Шарл Гуно, с която стартира 52-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Впечатляващата нова продукция на операта „Фауст”, в която на сцената отново ще се изявят оперни певци и кукли във вълшебен дует, е вторият съвместен проект на Старозагорската опера и Държавния куклен театър-Стара Загора и романтичен повод за оформянето на изложбата с кукли, след куклено-оперния "Турандот". Всеки зрител, съхранил свой свиден спомен от детството и желаещ да изложи своята любима кукла/кукли във фоайето на Старозагорската опера, ще бъде специален участник в оформянето на колекцията. Куклите пазят и разказват истории, които очакваме да споделите с нас! Куклите се приемат в Билетния център до 11 ноември включително с надпис с името на притежателя и телефонен номер за връзка. Изложбата ще бъде достъпна по време на целия фестивал от 17 ноември до 2 декември и след неговото закриване зрителите ще си получат куклените експонати обратно - канят домакините.

Отчаян баща се надпреварва с времето в „Петият сезон“

Бивш психиатър и настояща литературна звезда, Торкил Дамхауг е сред водещите автори в скандинавския трилър, наред с Том Егеланд, Ю Несбьо, Йорген Бреке и Уни Линдел. Той е двукратен носител на най-голямата награда за криминален роман в Норвегия – „Ривертон“ („Златният револвер“), спечелена от него за „Подпалвачът“ и „Петият сезон“. Новият му трилър „Петият сезон“ (издание на „Изида“, превод Евгения Кръстева) създава атмосферата на Stranger Things, но е изцяло реалистичен и повежда читателя из лабиринтите на човешкия ум. Ан, Виктор, Хелене и Николай са четирима млади приятели, които обичат да изпробват нови неща и да живеят на ръба. Подвизите им обаче невинаги завършват добре. Едно от нещата, които не е трябвало да правят, е да заключат свой съученик в мазето на изоставена фабрика в Хамердал, където преди години се е случил ужасен инцидент. Малко след това Виктор е открит мъртъв, Николай умира от свръхдоза, а Ан изчезва безследно. Сега бащата на Ан, следователят Бьорн Линдбек, трябва да направи всичко по силите си, за да намери дъщеря си, преди да е станало твърде късно. „Петият сезон“ е психологически трилър, изпълнен с неочаквани обрати и разтърсващи разкрития. Дамхауг позволява на читателя да надникне в мислите на четиримата тийнейджъри, на отчаяния баща следовател, надпреварващ се с времето, за да открие дъщеря си, и на психопат с ужасяващо минало. Какво се е случило всъщност? Кой е виновникът? И ще излезе ли наяве цялата истина? „Петият сезон“ е криминален роман с изключителни литературни качества, който може да бъде определен и като роман за опасностите от порастването, за промените в отношенията, за лъжите и измамите, за най-високите нива на лудост, за борбата за власт, неправомерните действия и злоупотребите на много нива, но и за отмъщението, подготвяно и осъществявано в продължителен период от време. Торкил Дамхауг умело изгражда атмосфера на несигурност, заплаха, страх, вълнение, престъпление и лудост. Можем също така да видим работата на полицията и йерархичните интриги в нея. И като добавим към това, огромно дело за корупция във финансовите сфери и сцени от съдебната зала, където един луд човек е оневинен и планира да повтори зверствата, които някога е извършил. „Торкил Дамхауг се завърна и е сред най-добрите.“ „Дамхауг успешно поддържа напрежението в близо 600 страници.“ „Петият сезон“ е невероятен екзистенциален трилър; напрегната драма, която може да бъде считана за една от най-добрите в Норвегия и по света.“ Такива са отзивите за романа в скандинавската преса. Торкил Дамхауг има успешна кариера на водещ норвежки психиатър, преди да се отдаде на литературната си кариера. Роден е на 1 януари 1958 г. в Лилехамер. Учи литература и антропология в Берген, а след това медицина в Осло, като специализира в психиатрията. След дълги години работа като психиатър сега той е професионален автор, един от най-добрите в литературата на престъплението, създавана така майсторски на Север. Със семейството си живее край Осло. Действието на повечето му книги се развива там, сред реалиите на норвежката столица, а зад някои от героите и събитията в книгите му стоят истински хора и случки. Дебютира в литературата през 1996 година, но световният му успех идва с появата на двата му романа „Погледът на Медуза“ и „Смърт във вода“. Критиката не се скъпи на похвали и го нарича единодушно „водещ писател в криминалния жанр”. Написал е седем романа, четири от които са абсолютни хитове, преведени на различни езици по света.

Том Егеланд се завръща с „Маската на дявола”

Обичаният норвежки писател Том Егеланд, създал оригинални сюжети, възпроизведени след това от Дан Браун, се завръща в българските книжарници с ново издание на романа си „Маската на дявола“ (изд. „Персей”). Преди 3 месеца друг роман на писателя – „Сребърниците“, беше в челото на най-продаваните книги у нас. „Маската на дявола“ е посветен на загадка, свързана с Древен Вавилон. Любимият на милиони читатели герой - професорът по археология Бьорн Белтьо, е исторически консултант в разследването на три престъпления, извършени по един и същ начин начин в период от три века. Първожреците на Древен Вавилон са притежавали дванайсет магически маски, за които се говори, че са служели като средство за контакт с отвъдния свят. Само две от тях са достигнали до наши дни. Едната се намира в Британския музей, другата е открадната от Археологическия музей в Багдад през април 2003 г. и е унищожена от ислямисти. Но се оказва, че съществува и трета. И явно с нея са свързани три сходни неразкрити убийства, извършени в Ювдал, Норвегия, в течение на три века. През 1708 г. немският проповедник Конрад Кремер е открит мъртъв под църковната камбанария в Ювдал. Около тялото му има следи от копитата на дявола и пет свещи, разположени така, че да се образува пентаграм. Понася се мълвата, че е убит от самия дявол. През 1963 г. капелан Понтиус Фелберг е изхвърлен от неизвестна сила или човек от същата тази камбанария и умира пред очите на паството си след литургия. През 2015 г. младият журналист Даниел Люке е намерен убит на същото това място, с дяволска маска на лицето. Дали някой е готов да извърши убийство, само и само да се добере до магичната вавилонска маска на смъртта, струваща днес цяло състояние? А да общуваш с мъртвите си близки, както и да контролираш сили от отвъдното – към това са се стремили хората от хилядолетия. Както и в други свои книги Том Егеланд гради сюжета си върху конкретни историческите факти. Ето реалната основа на „Маската на дявола“: Смята се, че маската на дявола (намираща се днес в Британския музей) изобразява Нергал, вавилонския бог на залезите и повелител на подземното царство, който вдъхвал повече страх, отколкото почитание. Според мнозина учени той е предшественик на еврейско-християнския образ на Сатаната. Маската заема централно място в почитането на отвъдното в много езически култове към дявола. Тя играе ролята на канал между нашия свят и отвъдното. Живите са можели да общуват с мъртвите чрез маската, но са рискували да влязат в контакт и с демони. Това общуване невинаги завършвало добре за хората, защото скоро се превръщали в този, с когото са комуникирали. През Късното средновековие бурно се развива демонологията – наука, която се занимава с изучаването на демоните, каталогизирането им според йерархията им и описване на поведението им, както и с практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях и контролирането им. Демонологията е популярна и днес в множество съвременни секти, а също и в среди, интересуващи се от психически и парапсихически сили. Според апокрифите демоните са били някога ангели, които са служели на Господ. Принцът на ангелите Сатаната се опълчил срещу Бог и привлякъл на своя страна една трета от ангелите. Господ обаче се оказал по-силен и прогонил Сатаната и привържениците му от небето, като и ограничил властта му единствено върху Земята. Оттогава хората са посещавани от невидими демони, които ги мамят или застрашават. Господ позволява тези изпитания пред хората, които могат да изгубят безсмъртната си душа или да постигнат спасението ѝ. Освен дяволската маска, важна за демонологията е магическата диаграма Sigillum Dei (Печатът на Господ), изобразяваща портал между земното царство и това на мъртвите. Тя е открита в най-значимите средновековни черни книги Liber Juratus и Clavicula Salomonis Regis (Ключът на Соломон). Всичките тези исторически и митологични факти намират място в романа „Маската на дявола”.

Изложба на Злати Златев показват в галерия “Байер”

Картини на майстора на четката доц. Злати Златев посмъртно наредиха в изложба, която бе открита в петъчната вечер в старозагорската зала "Байер". На събитието присъстваха ресорният зам.-кмет на Община Стара Загора Милена Желева, десетки художници и приятели на именития автор. Синът на твореца - Георги Златев, припомни на Стара Загора любими произведения на своя баща, но и разкри такива, който са били подготвяни преди кончината му миналата година. В изложбената зала, Милен Алагенски, председател на Представителството на Съюза на българските художници под липите, припомни на присъстващите, че е дадено предложение доц. Злати Златев да получи посмъртно званието „Почетен гражданин“ на Стара Загора. Експозицията, в памет на доц. Златев, който тази година трябваше да навърши 80 години, съдържа 49 картини и може да бъде видяна до 15 септември.

„Дронът“ – романът, който промени представите за трилъра

Романът „Дронът“ (изд. „Книги за всички“, превод Евгения Кръстева) притежава всички онези качества, което са превърнали Уни Линдел в скандинавската кримикралица – вълнуваща криминална загадка, напрежение, от което те побиват тръпки, и психологически добре изградени герои, които са повече от това, което изглеждат на пръв поглед. След изключително успешния и у нас неин роман „Знам къде живееш“ идва този нов майсторски трилър. Полицейският инспектор Мариан Дале разследва случай с убийство, който е сходен с друг отпреди пет години, когато млада жена е убита в палатка в тъмна гориста местност. Дали двете престъпления за свързани? Търсенето на истината става твърде лично за полицайката и когато стигне до нея, тя вече няма да бъде същият човек като преди. Мариан има неприятното чувство, че някой я наблюдава – на мястото на престъплението, дори и у дома й, след като решава да вземе със себе си съседче – седемгодишно момче, просто на разходка в района, където е извършено убийството. Но това е голяма грешка. Детето вижда „нещо“, което запазва за себе си. Но убиецът не знае и смята, че трябва да отвлече детето. А шестнадесетгодишната дъщеря на жертвата решава да разпъне палатка в гората, на мястото на убийството. Тя ще бъде примамка, но Мариан и полицията не знаят това. В същото време един мъж с дрон, с който следи жертвите си, се крие в сенките. Той иска да бъде като кумира си, за който е научил от архива на изоставения военен обект в близост до местопрестъплението – елитен войник от Афганистан, виновник за убийствата на жени край блатата на Кабул и разжалван за това. Защо изчезва момчето на съседите? Мариан не вижда ли дрона отвън пред прозореца й? Какво се случва с шефа на фирмата за производство на дронове, елегантно облечения Кент Робертшон? Историята се обръща наопаки. Нищо не е такова, каквото изглежда. Мариян се промъква без разрешение в забранената зона на закрития военен обект. Открива неща, които не трябва да бъдат там – страховити лекарства, стари военни доклади, които взима, ключове от бункерите. Във фабриката за дронове някой стои и я наблюдава с камера за наблюдение. Мариан се прибира и мисли, че е в безопасност у дома и че никой не знае къде живее. Но усещането, че някой я наблюдава, продължава. В надпревара с времето Мариан отново отива на престъплението сама. Тя се озовава в тъмна гора, където е момичето примамка, а в един от бункерите е затворено отвлеченото момче на съседите й. Опасният елитен войник и неговият имитатор – мъжът с дрона, се приближават от двете страни. И накрая кой е убиецът, мъж или жена? Сигналът на мобилния телефон на Мариан е слаб, ще успее ли полицейското звено да дойде навреме? Кой ще оцелее и кой ще умре? Голяма част от действието се развива в гората, в градини и дървени къщи със стени, които са живи. Природното е важна метафора в историята и тук се крие една от силните страни на Уни Линдел – умението й да вплита символика в езика и повествованието. Ако човек се върне назад и се вгледа по-внимателно в текста, след като е прочел книгата, може да види как в на пръв поглед невинни описания и ситуации има намеци за отговора на криминалната загадка. Линдел майсторски използва драматични похвати, за да създаде контрасти и потискаща атмосфера за читателя и да го разтърси, когато е най-уязвим. Промяната между гледните точки създава ритъм, движещ историята напред и залепващ читателя за книгата. Разследването включва няколко обрата и всеки един от тях е изненадващ. „Дронът“ е трилър за тъмните очи, които тайно ни наблюдават, и скритите стаи с болезнени неща, до които човек не може да допусне другите. С изключителния си психологизъм и реализъм романът „Дронът“ променя представите ни за жанра на трилъра, като изкушава и получава високи оценки дори от читатели, които рядко посягат към такъв тип книги.

Обезопасяват покрива на монумента на Бузлуджа

Почистването на отломките от покрива на паметника Бузлуджа е първата и неотменна мярка, за да се обезопаси сградата. Това ще позволи безопасното провеждане на бъдещи дейности по опазване, както и осигуряването на достъп за посетители. Причината за състоянието на покрива е демонтирането на медната ламарина от него през 90-те години. Незащитени, след три десетилетия, дървените дъски са прогнили и в насипно състояние, стъклената вата се разпрашава, а профилираната ламарина е силно корозирала и нестабилна. При силен вятър има реален риск за живота и здравето на хилядите хора, които посещават монумента отвън всяка седмица. Настоящата задача е отстраняването на тези опасни отломки. За щастие, металната носеща конструкция е все още в добро състояние и ще бъде запазена. След почистването ще е възможно подробното проучване на покривната конструкция, проектирането и изпълнението на ново покривно покритие в следващ етап. Обезопасяването на покрива се извършва от екип от професионални алпинисти. Дейностите се провеждат в рамките на проекта „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп на монумент Бузлуджа“, финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с фондация „Проект Бузлуджа“ и Община Казанлък.

Защо е лоша Русия?

Русия е лоша, а както стана известно отскоро – лоша през цялото си съществуване. Всяко друго мнение е фейк, фалшива новина и дело на хора, които получават по 4000 лева, според изявленията на една известна Лена (уф, то името ѝ прилича на руско). Българите, според доста публикации, винаги сме били поробвани от руснаците, никога освобождавани. Освобождението било пропаганда. Но в основата на разпространяващата се русофобия, българите не са причината, първопричината е какво иска „цивилизования свят“ от Русия? Русия е много голяма, вярно от времето на империята и от СССР малко се смали, но пак остава 17 милиона квадратни километра. А на тази необятна територия има големи природни богатства, има големи количества от цялата Менделеева таблица. Руснаците обаче са лоши, защото не ги споделят, и то на цени, по които Запада ги иска. Няма нито една голяма добивна компания, чийто контролен пакет да не е руски, а в много случаи, както при Газпром, компаниите са и държавни. Ето това е лошото. Русия не е сигурен доставчик на ресурси – зърно, нефт, газ, въглища , стомана, редки метали и какво ли не. Обаче…доскоро беше! Не трябва да забравяме, че доставките бяха сигурни, дори по времето на СССР. То именно тогава започнаха и по-сериозните отношения със Западна Европа. Русия стана лоша, когато започна да строи газопроводи, заобикаляйки Украйна -страната, която повсеместно, с помощта на Запада стана най-големия враг на Русия. Тогава природния газ стана окончателно оръжие в ръцете на руснаците и лично на Путин. Ако същото гориво идва от САЩ, разбира се, е най-обикновено и с носи демократична сигурност. ЕС решиха постепенно да спрат всякакви връзки с лошите руснаци. Съюзът поиска да спре всякакъв внос на горива, метали, и какво ли не. Американците пък запорираха/замразиха огромни банкови сметки на Руската федерация. Простичко казано, давайте газ, нефт и друго каквото поискаме, ние ще платим, но вие няма да можете да ползвате тези пари. Когато сме готови, ще прекъснем отношенията си напълно! Лошите руснаци обаче поискаха плащане в рубли, всъщност то пак не бе в рубли, а в договорената валута, но преводите трябваше да се направят в тези руски банки, които още не са извадени от системата за разплащане, а чрез борсата да се превалутират в рубли. Това обаче бе разтълкувано като огромно изнудване и много страни, включително и България, отказаха да плащат по тази схема. Е, лошите руснаци спряха газа. Лоши! И още как… Руснаците са лоши и защото имат прекалено голяма армия. Защо им е такава? Нали трябва да гарантират сигурността само на някакви си 17 милиона квадратни километра? Е, имат и няколко бази зад граница. Щатите имат стотици, но те не заплашват никой! Само защитават американските интереси, дори на десетки хиляди километри от САЩ. Руснаците, знае се от историята са нахлували къде ли не – в Париж, Варшава, София, а в Берлин и няколко пъти. Вярно е, но и често са се оттегляли, докато американците гостуват дори там, където не са съвсем желани…например, в Куба. И нищо не може да ги накара да си тръгнат! Руснаците преследват политическите си противници и зад границите си. То почти всички украински герои, като започнеш от Петлюра, та свършиш с Бандера, са убити – кой в Париж, кой в Мюнхен. Сега обаче руснаците толкова са се разучили, че дори с най-смъртоносния боен газ „Новичок“ не могат да убият жертвата си, в случая Скрипал. Не само лоши, но и некадърни! Руснаците не признават основни човешки права и ценности. Не искат и не искат да признаят, че свободата на неправителствените организации, които получават пари от други държави само помагат на демокрацията. Не признават и правата на хомосексуалисти, на всякакви инакомислещи, извън установените в страната им правила. Вярно, в Саудитска Арабия също има известни проблеми с тези общочовешки права, но там Запада не натиска много правителството, което дори не се избира с избори. Руснаците са лоши и защото си отстояват своя мироглед, който е различен от нашия, разбирай евроатлантическия. Въпреки, че търпимостта към различния е в основата на толерантността – основен принцип на демократичните общности. Реално, Запада има много повече общо с Русия, отколкото някои други стари и верни съюзници, но опити за разбирателство с руснаците дори не се правят. С тях се разговаря или ултимативно, или със заплаха. А историята показва, че Русия никога не се е поддавала на такъв натиск. Навремето Алфред Розенберг имал план за отслабването на Русия. Държавата да се разчлени поне на седем части. Някои от тях да се европеизират/германизират, другите да се контролират и експлоатират. Този план е актуален и до днес, защото залогът е голям – не борсова оценка на капитали, а реални природни дадености. Розенберг бил осъден като висш нацистки деец, но плановете му не са забравени и до днес. Защото… руснаците са лоши!

С роман за Хитлер млад македонец влиза в голямата литература

Младият македонски писател Михайло Свидерски написа роман, който може да заеме мястото сред най-забележителните творби на новата европейска литература. Става дума за „Последните дни на Ханс“ (изд. Персей, пр. Таня Попова). В него има загадка, която веднага сграбчва любопитството, изключителен психологизъм, в капана на който влиза читателят, и пророческа дълбочина с прозрения за невидимите кукловоди, които управляват обществото. В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му – като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, подчинил на влиянието си половината свят… Дали той няма връзка и с убийствата на хора от селото? Роман, в който загадката не се разкрива до последната страница. Препратките към конкретната историческа личност са очевидни, но все пак дали героят наистина е той, Адолф Хитлер? Читателят се оказва детектив в лабиринтите на една психологическа драма. Модерен европейски роман, който може да се нареди до произведения на Шницлер, Джойс и Улф. Неслучайно е номиниран за най-престижната македонска литературна награда – „Роман на годината“, както и за Наградата за литература на Европейския съюз. Освен с майсторски изваяно повествование романът впечатлява с болезнено актуалните си разсъждения за свободата, самотата, страховете и насилието, което поражда насилие. Публикуван за пръв път през 2018 г., „Последните дни на Ханс“ прави прозрения дори за епидемията, която обхвана света 2 години по-късно. Но по-важното е, че Михайло Свидерски е създал роман, който надскача Балканския регион и е произведение от световна класа. Свободата е жажда за покоряване…, тирания, толкова отровна, че когато те обземе, те кара да покориш света, да се изкачиш по всичките стъпала на желанията си, да ги осъществиш и тогава да се почувстваш свободен. Когато заробиш някого икономически, това е достатъчно, за да го притежаваш, още по-лесно е, когато сам си печаташ парите, тогава можеш да платиш всички сметки. От тях няма спасение, те са дяволи. Вече никой не покорява с война, този метод е остарял, да кажем, просто излезе от употреба, сега поробват душите, не телата, навлизат по-дълбоко. Поробената душа е покорна и живее в страх, постоянно я плашат, че ако им откаже вярност, ще попадне в лоши ръце, без да знае, горката, че е в ръцете на дявола. Така всяка криза е създадена първо в техните умове, а после в реалността. Аз сънувам и умирам от страх, като виждам как в тайните лаборатории на кроячите на съдбите се произвеждат опасни вируси, които се изпращат в епруветки из света, после слушам за епидемии, неизлечими болести и човек би трябвало да е прекалено наивен, за да повярва на лъжите им. Стотина души играят шах на картата на света, ето ги пред нас, виждам ги, седят и ни гледат кръвожадно.

Традиционният есенен панаир в Стара Загора ще започне на 24 септември

Традиционният есенен панаир в Стара Загора ще се проведе от 24 септември до 5 октомври. Мястото и тази година е по ул. „Иван Вазов“ – северно от ул. „Радецки“ до ул. „Хан Аспарух“ и югозападната част на парк „Загорка“. Заявления за участие в панаира ще се приемат от 8.30 часа на 29 август до 16.30 часа на 2 септември в сградата на Административно бюро „Изток“ (ул. „Ангел Кънчев“ № 70). На територията на панаира е забранена продажбата на алкохол, тютюн и тютюневи изделия, промишлени стоки (дрехи, обувки, одеяла, килими, текстилни изделия, продукти на химическата промишленост и други), птици и животни. Настаняването на търговците ще се извършва по реда на подаване на заявлението от служителите на АБ „Изток“ и от служителите на Звено „Инспекторат“ към Община Стара Загора. Монтирането на големите атракционни съоръжения ще се извършва на 21 септември, а всички останали обекти ще могат да заемат своите пространства на 23 септември. Дейностите по време на панаира ще се извършват при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки, въведени от Министерството на здравеопазването - обхватът им може да бъде променен в зависимост от развитието на епидемичната ситуация в страната, респективно в област Стара Загора.

Възстановяват старозагорския планетариум до края на годината

„С различни обществени инициативи в Стара Загора са събрани около 70 000 лева за възстановяването на планетариума. Тази сума се допълни със средства от редица проекти, които Министерството на науката и образованието обяви за подпомагане на развитието на астрономическите обсерватории и планетариуми в България. Вече сме закупили необходимата апаратура, този път американско производство, като се надявам планетариума да бъде открит до края на годината”, заяви директорът на старозагорската обсерватория Алексей Стоев. Старият планетариум, който изгоря на 24 юни 1994 година бе производство на немската фирма „Карл Цайс“ и беше с оптичен проектор. Пожарът избухна точно по времето, когато кометата Шумейкър-Леви се сблъска с Юпитер. В старите времена астролозите биха изтълкували този факт като лоша поличба (шега!). Новият планетариум е на американската фирма „Скай Пойнт“, и е дигитален. Залата в която е поставен старият планетариум не е подходяща за поставянето на новия, поради различните технологии при изграждането на купола. При новото проектиране се предвижда да се събори част от покрива на Езиковата гимназия (ГПЧЕ „Р. Ролан”), за да се изгради ново помещение с формата на паралелепипед, което ще осигури възможността в неговата вътрешност да се монтиране новия купол. „Искаше ни се, откриването да стане на 5 октомври, когато е празника на града, но това вероятно няма да стане. Сега се надяваме да сме готови до края на годината, защото самото преустройство на сградата изисква много време. Отделно Езиковата гимназия е архитектурен паметник и това прави процедурите още по-сложни” разказва Алексей Стоев. За да стане това първо трябва да се направи техническото заснимане на сградата. Има обещанието на архитектурния екип проектирането да завърши за месец. Американски инженери и техници от фирма „Спиц“, на която вече и платено, ще извършат монтирането на купола и апаратурата, както и ще обучи персонала за работата с апаратурата. Американците чакат, така да се каже „на педал”, и са готови веднага да дойдат за финалния етап на завършването.

Пясъчни динозаври посрещат туристите в Бургас

Тази година „Джурасик свят Господство“ гостува в 15-то издание на бургаския фестивал на пясъчните фигури. Нарекоха го още „Бургасик парк“ – игра на думи с името на града и „Джурасик парк“. Експозицията, която бе открита на 1 юли, е разположена в парк „Езеро“, близо до плажа, на площ от 5 декара. За направата на скулптурите са използвани 5 600 тона пясък със специални примеси, за да е устойчив на дъжд. Посещението на фестивала на пясъчните скулптури е с билети, но за децата до 7 години входът е безплатен. Работното време е от 9 до 21 часа, без почивен ден, до края на септември. Посетителите ще могат да видят 12 праисторически животни от пясък – тиранозавър, раптори, крокодил, мамут, гигантска костенурка…. Оказва се, че почти всеки е заинтригуван от предишните властелини на нашата планета, мистериозно изчезнали преди 65 милиона години. А пясъчните фигури по традиция се радват на огромен интерес, както от жителите на Бургас, така и от гостите на града.

Косовски писател представя романа си в Софийския университет на 4 юли

Романът „Записки на Червея Смолински“ среща българския читател с недостатъчно познатата у нас литература на Косово. Изданието е на „Персей“, а преводът – на Екатерина Търпоманова. Автор е 26-годишният Азем Делиу, който вече започва да трупа европейска популярност, след като първият му роман бе преведен на английски, а вторият му – номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. През юли 2022 г. писателят ще бъде на резиденция в Къща за литература и превод в София, където ще работи по написването на третия си роман. На 4 юли ще се състои премиерата на романа „Записки на Червея Смолински“ в присъствието на автора и на преводача на книгата. Събитието е от 17:30 ч. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в северното крило на Ректората, втори етаж, Нова конферентна зала. В романа „Записки на Червея Смолински“ нашумял полски писател е поканен в Прищина, столицата на Косово, където ще има събитие с негово участие. Вътре в себе си той още преживява драма, случила се с него като младеж и белязала живота му. Неочаквано писателят влиза в интимна връзка с журналистката, която е инициатор на визитата му в Косово. Започнала да пише за политика, сега тя получава сериозни заплахи за живота си... Азем Делиу (1996) е млад косовски писател, който вече получава признание и в Европа. Автор е на една стихосбирка и два романа. Френската преса го нарича „голям писател от малка страна“ и „нова звезда на европейската литература“. Албански и чуждестранни медии и критици го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел. Вторият му роман е написан по време на творческа резиденция в Познан, Полша. Това е „Записки на Червея Смолински“ (2018), който през 2020 г. е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз и е първата му книга в превод на български език. Азем Делиу смята, че свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода. Освен че е четивна, прозата на писателя се отличава с афористичност. Ето като илюстрация няколко мисли от романа „Записки на Червея Смолински“:

Тайно общество издирва безценна книга в "Братството на шлема"

Тайно братство отпреди 400 години, вдъхновено от английския лорд-канцлер и философ Франсис Бейкън. Безценна книга, отпечатана през XVII век в един-единствен екземпляр, като на страниците ѝ е кодирана тайна, към която човечеството се стреми от векове. А в наши дни – поредица от убийства в Лондон и Трондхайм, които стъписват гражданите и полицията. В романа „Братството на шлема“ (изд. „Изида“, превод Ива Н. Николова) майсторът на скандинавския трилър Йорген Бреке представя уникална криминална история, в която минало и настояще се преплитат, а читателят е в напрежение до самия финал. Насред Атлантическия океан през 1911 г., пътувайки с кораба близнак на „Титаник“, Ленард, бащата на писателя Олдъс Хъксли, опазва книгата, която е особено ценна за тайното братство, основано върху идеите на Франсис Бейкън. Години по-късно в Кеймбридж е екзекутирана любовницата на член на братството. В центъра на норвежкия град Трондхайм по време на традиционен абитуриентски празник е намерена отрязана човешка глава. Няколко дни по-късно в Лондон секретарят на Кралското научно дружество е обезглавен по подобен начин, а до трупа е намерена бележка: „Ще изгубиш шлема“. Какво е общото между убийствата и тайното братство, създадено преди 4 века? Норвежкият следовател Уд Сингсакер (постоянен герой в трилърите на Йорген Бреке) трябва да открие тази връзка. Макар че се надява на спокойни дни у дома заедно със съпругата си – бившата американска полицайка Фелиша Стоун, това няма да се случи. Един подарък от приятелката им – библиотекарката Сири Холм, вече ги е направил част от случая. Сингсакер няма избор, освен да се впусне в пътешествие през векове и континенти, където издирваната от братството безценна книга е от решаващо значение за хода на историята и многократно води до убийства и трагедии. Освен напрегнат трилър, „Братството на шлема“ е вълнуващо пътуване във времето, сблъскващо ни с общество, което мечтае за идеален свят, но не се спира пред нищо, за да постигне целите си.

Първи докторски рок фестивал провеждат на Античния форум

За първи път в Стара Загора ще се проведе двудневен Доктор рок-фест Doctor Rock с участието на групи и състави, в които свирят или пеят практикуващи медици. Концертите са на 8 и 9 юли на Античния форум, входът е свободен. Не е задължително всички музиканти да са с такова образование, но поне един от тях трябва да има такава диплома. Инициатор на събитието е очният хирург д-р Станимир Трошев, член на групата-домакин „LED SEVEN”, в която той е басист. Партньор на събитието е Община Стара Загора. Д-р Трошев пък се надява докторският фестивал да стане ежегоден. Има доста групи в страната, с членове практикуващи медици, появили се след прочутата „Медикус”, която навремето е основана от доктори - Костадин Георгиев, когото феновете познават като Коцето Калки, Илия Христов и Венцислав Везенков. Това дало мотива да се организира подобна проява. Домакините са поканили групи от цялата страна - “A.C.P.C” от град Велико Търново, известна докторска група от Пловдив, две групи от София – „Кавъри по чехли“ и „Рестарт“ и от Бургас “GP band”. Офталмологът Трошев в „LED SEVEN” се изявява заедно с инж. Диян Карашмалъков и банкерът Христо Господинов. Те са все много ангажирани хора, но винаги намират време и за репетиции. Същото се отнася и за останалите участници, от които „Кавъри по чехли” са най-младата група, докато „Рестарт” и бургаските рок-джипита вече имат много голяма популярност в своите региони. През годините д-р Трошев много пъти е доказал, че има отношение към културата. Той е и сред спонсорите на старозагорския джаз фестивал, чийто десето издание приключило преди дни.

Откриват зоопарка, два дни пускат посетителите гратис

Старозагорският зоопарк получи лиценз и на 24 юни ще бъде отворен за посетители. Любимото и емблематично място, което се намира в сърцето на най-големия парк в града – „Митрополит Методий Кусев“, ще посрещне първите си гости в петък. Входът ще бъде свободен, а работното време ще започне от 10 часа. До 26 посетителите влизат безплатно, после билетите ще са на старите цени преди ремонта, поне засега. Ремонтът на зоопарка започна през 2019 г. и приключи в началото на тази година. Обновяването на Старозагорския зоопарк се извършва по „Фонд за устойчиви градове“ (ФУГ), а стойността на проекта е почти 4 200 000 лв., от които 2 477 964 лв. са съфинансиране от „Европейския фонд за регионално развитие“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020“. Срокът за изпълнение многократно бе променян, а за изпълнението нека всеки сам си направи изводите, дали си е струвало усилията и средствата. Ремонтирани са клетките на животните, изграден е нов хабитат за мечките, изцяло са обновени административните сгради, ВиК и електроснабдителните мрежи. Новост е изграждането на обучителен център, към екипа ще има и двама аниматори, които ще водят беседи с децата. В заведението на входа ще има и търговска площ със сувенири. Официалното откриване на Зоопарк Стара Загора ще е от 11 часа на 25 юни. Водосвет за здраве ще отслужи Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан. Покана за присъствие имат представителите на местната и държавната власт, Фонда за устойчиви градове - институцията финансираща проекта за цялостното ремонтиране на зоокъта, Тракийския университет, както и на фирмата-изпълнител на дейностите, разбира се и всички приятели на Зоопарка. Посетителите ще могат да започнат своята обиколка в съботния ден още от 9 часа. Входът ще бъде безплатен на 24 и 25, а паркът ще работи до 20 часа. От неделя – 26 юни, Зоопаркът ще работи с обичайното си работно време. Билети могат да се закупуват от 8.30 до 19.30 часа. Входната такса е 2 лева за възрастни, 1 лев за посетители от 7 до 18 години и безплатно за малчугани до 7-годишна възраст, както бе и преди реконструкцията.

Джовани Додзини представя най-удрешния си роман в Пловдив

Италианският писател Джовани Додзини пристига в България, за да представи българското издание на най-успешния си роман – „И Бабукар водеше колоната“, издаден от „Персей“, в превод на Весела Лулова Цалова. Гостуването му е със съдействието на Италианския културен институт. На 14 юни от 19 ч. ще бъде премиерата на книгата в литературен клуб „Перото“ в НДК. На 15 юни писателят ще гостува във фестивала „Пловдив чете“ – събитието с него е от 17:30 ч. в къщата на Верен Стамболян, (ул. „Кирил Нектариев“ № 15, Стария Пловдив). Романът „И Бабукар водеше колоната“ е спечелил Наградата за литература на Европейския съюз през 2019 г. Бабукар, Узман, Яя и Роберт са четирима мигранти, поискали убежище в Италия. Пристигнали са, след като са преминали половината от Африка и Средиземноморието. Те висят между надеждата, че искането им ще бъде прието, и страха да бъдат отхвърлени. Някои очакват първото си изслушване пред Териториалната комисия, други са минали през съда на първа инстанция, трети пък са получили субсидиарна защита и за известно време могат да продължат напред без особено безпокойство. В една от седмиците, за уикенда, те решават да се качат на влак, който ще ги откара от Перуджа до Адриатическо море. Целта им е да стигнат до плажа на Фалконара Маритима, а пътуването им е белязано от срещи, от фикс идеите на всеки един и от несигурността им с чуждия за тях италиански език. Докато единият въздиша по момичето, което харесва, а другият е обсебен от местна певица, добре сложените млади африканци привличат женските погледи и са вкарани в изкушение. Но ги сполетяват глоби, тревоги къде ще пренощуват, финал на Европейското първенство по футбол, свади, разправии с карабинери… Това са два дни, в които четиримата приятели вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия. „И Бабукар водеше колоната” е приказка без поука, която се занимава с въпроса за миграцията. Романът разказва без реторика какво се случва с хората, след като преплуват морето, говори за трудния път на интеграцията, за жаждата им да живеят нормално, както и всичко онова, което тази нормалност съдържа: страхове, желания, гняв, носталгия… И накрая книгата достига до онова особено поетично въздействие, което имат само истинските неща в живота и литературата. Джовани Додзини е роден в Перуджа (1978), където живее и до днес. Работи като журналист и преводач. От 2014 г. е член на организационния комитет на Encuentro - фестивал, който има за цел да популяризира испанската литература в Умбрия. Автор е на четири книги. Музиката е негова страст, като често се определя като „неуспяла рок звезда“.

Премиера на „Есмералда, Парижката Света Богородица“ на Античния форум

Хитовият мюзикъл „Есмералда, Парижката Света Богородица“ е премиерното заглавие на Старозагорската опера. Той ще се играе на 30 юни и 2 юли – на сцената на Античния форум в областния град. Интернационален състав подготвя спектакъла, а сюжетът е добре известен от великия роман на Виктор Юго. Автор на музиката е Рикардо Кочанте. Юго пише книгата си за да запази оцелелите готически сгради във френската столица, които в първата половина на 19 век масово ги разрушават. Благодарение на този литературен шедьовър, един от символите на Париж остава и до днес. Сюжетът пък провокира творческите пориви на множество драматурзи, режисьори и сценаристи, много са сценичните версии и филмите, които са направени за добре познатите герои – Фроло, Квазимодо, Есмералда, капитан Феб… Логично се появява и мюзикъл по темата. Още при първото представяне през 1998 година в Париж, той предизвиква фурор. След година вече е вписан в Книгата на Гинес заради интереса, който предизвиква. Продажбите му на DVD носители изпреварват тези на блокбастъри като „Батман“ и „Игра на тронове“. В България за първи път го прави екипът на Варненската опера, премиерата е през август, непосредствено преди големия празник Голяма Богородица, преди две години. На старозагорска сцена диригент на хита ще бъде Владимир Бошнаков, режисьор е Виолета Горчева, хореографията – на италианския маестро Марио Пиаца, асистент хореограф е Людовик Парти, сценографията е костюмите са дело на Денис Иванов. В главните роли – на Есмералда и Фроло ще се превъплътят Тереза Бракалова и Денис Иванов. Участват още Михаела Филева, Никола Моцов, Борис Таков и други. В спектакълът ще се включат и хористите, голям симфоничен оркестър и дори рок група.

Оркестърът на двореца Шьонбрун - Виена изнася Гала в София

Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена се връща в България с концерт под открито небе. Гала вечерта е посветена на творчеството на австрийската музикална династия Щраус. Събитието ще се проведе на 8 август на площад "Св. Александър Невски" и се осъществява с подкрепата на Столична община. То е и част от Календара на културните събития на София. Началният час на концерта е 20:30 ч. В продължение на два часа и половина 24 музиканти и 2-ма солисти ще потопят публиката в музикалния свят на фамилия Щраус. Специално светлинно-визуално шоу ще допълни магията под звездите. В антракта между двете концертни части присъстващите ще имат възможност да се насладят на чаша Sekt или освежаваща напитка. За коледните празници през 2021г. Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена изнесе два Коледни концерта в България - София (Зала 1, НДК) и Пловдив (зала С. И. Л. А. ). Концертите преминаха при препълнени зали и силно очарована публика. Това е и мотивацията през лятото на 2022г. оркестърът да се завърне в България с обогатена и значително по-широко обхватна програма за концерт под открито небе, изцяло съставена около произведенията на династията Щраус. Коледните концерти на оркестъра през декември 2021г., в България, бяха организирани в концепцията на най-известния в света и обичан от любителите на класическата музика Новогодишен концерт на Виенската Филхармония. Планираният летен концерт в България е в концепцията на второто най-значимо събитие за Виенската филхармония – летния концерт под открито небе, който се провежда в пъстрите градини на забележителния дворец Шьонбрун. Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена има дългогодишен опит в работата с изпълнители на оперетна музика и неслучайно точно той, вече над 25 години е привилегирован да свири в един от най-красивите и романтични замъци в света. https://www.youtube.com/watch?v=4pu-nmqkcyA Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена има интернационален състав. Сформиран е през 90-те години на миналия век. Замислен като туристическа атракция в началото, той бързо натрупва популярност. През годините прави успешни гастроли в Швеция, Финландия, Дания, Япония, Китай, Германия, Испания, Русия, Южна Америка и Дубай, където е посрещнат възторжено от местната публика. Репертоарът на Оркестъра включва произведения на В. А. Моцарт, династията на Щраус и техни съвременници. Верен е на виенския музикален стил и интерпретирането на композиторите на виенската класика, поради което няма конкуренция в австрийската столица. Билети могат да се закупят и в мрежите на Ticketportal.bg , Eventim.bg и https://bit.ly/3MtTkpL . При невъзможност за провеждане на събитието, парите на всички, които са закупили билети, ще бъдат възстановени.