Как да си хем стар, хем млад, а също така и красив град

Историята е политическа наука и непрекъснато се изменя, дори и т. Нар. Обективна истина, често зависи от гледната точка. Тази промяна на ракурса към миналото и преосмислянето му, често води до там, че историята е на път да не бъде вече наука. Тя се превръща в ПиАр на настоящите управляващи, които смело зачеркват каквото не им допада или не разбират, и започвайки историята от себе си.

Примери у нас и в чужбина бол. Чест от американците не харесват генерал Ли и събарят статуята му. Така смятат, че позора на дългогодишното робство в Юга ще бъде премахнат. Едва ли, това си е история, минало, което няма как да се промени. А в Мексико махнали статуята на Колумб, на нейно място сложили, местен индиански вожд, от времето на ацтеките. Хубаво, но днес мексиканците са католици и испаноговорящи, не говорят древния си език и не пренасят човешки жертвоприношения, нито практикуват ритуален канибализъм, в който така усърдни били техните предци...

Но да се върнем н Родината! Стара Загора отколе се стреми да се превърне в най-стария град в света, на повече от 8000 години. То така си и пише на сградата на областната управа, на автобусните спирки и къде ли не, заменяйки също толкова кухите и неадекватни надписи като – „Слава на труда”, „Слава на БКП”, които старите заралии помнят. Пред общината пък се кипри – Стара Загора – красива и млада!”. Това може да измисли само гений, нещо да е хем старо, хем младо, хем красиво...

Стара Загора безспорно е стара, въпреки старанията всичко старо и ценно в града, поне откъм архитектурата да се разруши. Примерите са много. Първо събориха стария общински съвет, който всъщност е Доходната сграда отпреди 9 септември 1944 година. После дойде ред и на други емблематични сгради – Еньовата къща, Синята къща, те бяха срутени през тази година и на тяхно място се вдигат нови кооперации, разбира се, без достатъчно паркоместа и гаражи и по-възможност с първи етаж за търговски дейности, т.е. за магазини. Въобще на всяко свободно, според представите на старозагорската управа място, се вдига кооперация с магазини и жилищна част. Ама преди там били междублокови пространства, ами нищо, съседите ще се посместят, ще се сдружат повечко, нали се гледат отблизо през прозорците, то отстояния няма кой знае какви между сградите. Имало проблеми с паркирането? Чудо голямо, ще разширим „зелената зона” и готово, паркоместа пак ще се намират трудно, но пък приходи за местната хазна ще има.

Сега да погледнем как се представят някои от старите сгради, които все още не са унищожени. Ето Бухчевата къща, тя е реституирана и върната на собствениците. Поддържат я, даже параклис е построен в двора. На стената пък пише, че в нея е гостувал цар Фердинанд по време на Балканската война.

Всичко е вярно, но донякъде. Така излиза, че българският монарх е гостувал на Бухчеви. Обаче той е бил при Любенови, защото сградата е построена през 1910 г., както правилно пише в Уикипедия от Сава Любенов. Той е известен производител и търговец на спиртни напитки. Фирмата му печели много отличия от изложения у нас и в странство, през онези години. През 20-те години на ХХ век, Любенов фалира и сградата е продадена на Стоян Бухчев, който също е един от старозагорските предприемачи. С идването на комунистите на власт, къщата е национализирана. Дълго време в нея се помещава местният филиал на Съюза на българските художници. Този период Димо Бухчев, след реституцията, не пожела да го спомене в надписа, нито пък за първия собственик...Защо ли? Ами защото така ще се накърни историята на благородния род Бухчеви, ще се разбере, че царят не им е гостувал, лично, както излиза сега според изложеното на табелата. А затова, че заралийските художници имат голяма заслуга за запазването на къщата? Ами майната им, нали са били приютени незаконно, в чужда собственост. Така е, незаконно е, но според тогавашните закони е било напълно законно. Защо тогава да си спомняме нещо, което не ни е много приятно, макар и да е истина.

Затова и в една уважавана медия, наскоро прочетох, че – България се развивала бурно в началото на ХХ век. Стигнало се дотам, че сме давали заеми на Великите сили?!! 300 милиарда долара на САЩ и 150 милиарда долара на Германия...Написах им, на медията, че се надявам, това, дето са го писали, да е шега. Ама получих странен отговор, копиран и препратен отново, целия публикуван материал...Май не са се шегували!

Така обаче сме станали едновременно стар, млад и все по-красив град. Страх ме е, че тепърва ще станем и още по-красиви, и старо-млади...

Димитър СЛАВОВ