„Румънски народни приказки“ от Петре Испиреску

Ако французите имат Шарл Перо, немците – Братя Грим, а датчаните – Андерсен, много поколения румънски деца израстват с приказките на Петре Испиреску, още повече че те са не по-малко интересни и вълнуващи от творбите на прочутите му събратя по перо. Сега тези „Румънски народни приказки“ излизат за пръв път у нас, в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. Илюстрациите са дело на Светлана Стоянова.

Приказките са изключително увлекателни и ще пленят едновременно деца и родители, млади и стари. На страниците на книгата оживяват царе и царици, принцове и принцеси, смели юнаци, чудно хубави самодиви, змейове и змеици, многоглави лами, вещици, омагьосани животни и всякакви други чудати и незабравими герои. Ще се потопите в този магичен свят, където доброто винаги побеждава злото, истинската сила се крие в смелото и чисто сърце, а най-голямото богатство е любовта. Ще се запознаете с най-популярните герои от румънския фолклор – Момък Хубавец, Златокосата Иляна, Горската майка и др. Но най-вече ще се докоснете до един неизчерпаем извор на житейска мъдрост и на вечни човешки ценности. 

Петре Испиреску (1830-1887) е румънски фолклорист, писател, редактор и печатар. Той се ражда в Букурещ, в квартал „Пескъриа веке“, където баща му Георге Испиреску държи малка бръснарница. Майка му Елена Испиреску има трансилвански произход и според мълвата е била невиждана разказвачка на приказки. Испиреску израства, слушайки народните умотворения, разказвани от майка му, от клиентите на баща му и неговите помощници.

„Бал с маски” открива тазгодишния фестивал на оперното и балетното изкуство

Откриването на тазгодишното 51-во издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство ще бъде на 26 и 27 ноември с премиерата на Вердиевия оперен шедьовър “Бал с маски”. Извънредната 2020 осуети планираната премиера на спектакъла два пъти. Сега – в ситуация на безпрепятствено допускане на публика срещу „зелен сертификат” и осигурени от Държавна опера-Стара Загора условия за тестване непосредствено преди събитията, „Бал с маски” е на път най-после да ознаменува своята дългоочаквана премиера.

На сцената на Старозагорската опера отново ще си подадат ръка оперната традиция и модерността. Режисьорът Славчо Николов се отнася с респект и уважение към благодатната творческа задача за поставянето на една от най-зрелите творби на великия законодател в оперното изкуство Джузепе Верди. Последователен в търсенето на паралели със съвремието, режисьорът прави оригинална трактовка на драматургичната линия на произведението като извежда „темата за проблемите на комуникацията - връзките в отношенията между нас хората.  Всички сме свързани в този век на така нареченото „Глобално село“, но независимо от огромните комуникационни възможности, все по-рядко си говорим "лице в лице" и всеки един от нас става все по-самотен. В цялата ни глобална свързаност си живеем в свят гонейки единствено своите собствени интереси. Опитваме се да създадем визия, с която да се представим през „маска” в обществото през един профил, който не е реален за нас. Стремим се да създадем изкуствен образ пред другите, подчинен на идеята какво искаме да си мислят за нас - сам за себе си, на разстояние един от друг и без усещания и вникване в проблема на другия.” – споделя режисьорът Славчо Николов.

Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски” умишлено е пренесена в края на 19 век - в епохата,  когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.

Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика. „Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята…”

И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в  бъдещето.

За диригента Ивайло Кринчев „Бал с маски“ е шедьовър на музикалната драма и пример за нарастващата сила на Джузепе Верди, като тълкувател на човешкия характер и майстор на оркестровия колорит. В нея той успява да разчупи музикалните форми, установени от италианската опера в средата на 19-ти век, за да получи по-гъвкава и балансирана структура. Например ариите са сравнително кратки и не са строго оформени, ансамблите смесват контрастни настроения и сцените не следват непременно конвенционалните структурни модели…”

Премиерата на операта „Бал с маски” на Старозагорската опера е с посвещение на 80 годишнината на Евдокия Здравкова-Хорозова, оставила ярка следа в историята на оперните театри в Русе и Стара Загора.

В двата премиерни спектакъла зрителите ще се насладят на изкуството на блестящи солисти в главните роли. На 26 ноември в ролята на Рикардо ще се изяви тенорът Ивайло Михайлов, който е направил дебюта си в Сполето, Италия, а сега ще пее за първи път в тази роля на българска сцена.  В ролята на Амелия дебютира сопраното Русалина Мочукова.  Ролята на Ренато ще изпълни Александър Крунев, Оскар ще бъде Емилия Иванова, а мистериозната Улрика ще бъде Даниела Дякова. На 27 ноември двама румънци гостуват в новата постановка на „Бал с маски” - в ролята на Рикардо  зрителите ще видят тенора Адриан Думитру, а в ролята на Ренато баритона с международно признание Йонуц Паску. Амелия ще бъде Йоана Железчева, Оскар – Емилия Иванова, а в ролята на Улрика ще дебютира Даниела Нинева.Участват още солистите Валери Турманов, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Игнат Желев, Живко Добрев, Костадин Якшев и др., хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев, пластика Ромина Славова, концертмайстор Румен Какамъков.

„Животът на Микеланджело“ – разказан от нобелиста Ромен Ролан

Книгата на Ромен Ролан „Животът на Микеланджело“ е пиршество за духа, а великолепното издание на „Персей“ – полиграфичен шедьовър за всеки библиофил. Текстът е богато илюстриран с шедьоврите на твореца, има и специално цветно приложение.

Големият френски писател Ромен Ролан (1866-1944), носител на Нобеловата награда за литература, е посветил тази книга на ренесансовия гений Микеланджело Буонароти (1475-1564). Тя разказва за силата му да устои на премеждията на съдбата и омразата на враговете си, за вярата като част от живота му, за самотата, на която се обрича, за любовта като стремеж към красивото във всичките му прояви.

„Книгата притежава рядкото качество да е изтънчено пиршество за духа и интелекта на читателя, без да е елитарно скучна. Освен биографичен разказ за живота на великия художник, скулптор, архитект и поет, нерядко нерадостен и мрачен, изпълнен със страдания, бедност, болести и самота, тя представя титаничния дух на твореца, дал лице на една от най-бляскавите епохи в западната цивилизация. В нея е въплътен духът и мащабът на цялата епоха, създала толкова гении: наред с номиналния герой, по страниците се срещаме с фигури като Гиберти, Пиомбо, Леонардо, Браманте, Рафаело, папа Юлий ІІ... Тук е титаничният дух, но също така и „малкото” всекидневие на епохата в близък план, изпълнено с благородство, но и със завист, интриги, славолюбия... Не с мраморните монументи, познати ни от историята, а с живи хора ни среща книгата по своите страници. Специално откроени са любовните вдъхновения на гения (и от двата пола); наред с моралната безкомпромисност, не са спестени и човешките му слабости: нерешителността, страхът от смъртта... Всичко това, и в светлите, и в мрачните си краски, е предадено с ярък колорит и динамика. Съчетал едрия с близкия план, разказът е остродинамичен, увличащ и лесен за четене. Биографичният разказ – пунктуален, въпреки лаконизма (или тъкмо затова) – следва на бързи обороти, като постоянно е накъсван от близки планове: кратки, но ярки сцени, отделни реплики, диалози, откъси от различни документи, стихотворения...

Творбата е неочаквано съвременна с кинематографичния си похват: бързотечащ разказ във вид на пъстроцветен колаж от случки, извлечени от писма и спомени на съвременници. На това равнище авторът е прибягнал до едно уникално композиционно решение: Едромащабният бърз разказ в основния текст е уплътнен с един втори, паралелен разказ, който тече паралелно под линия във вид на откъси от писма, исторически извори или ерудитски уточнения, които отварят биографичния разказ към широкия план на епохата.“  - Това е мнението на проф. д.ф.н. Пламен Антов за книгата на Ромен Ролан.

Момиче пораства и се влюбва в Ню Йорк, в романа на Анна Волц

Много съвременен, улавящ пулса на днешните млади хора – такъв е романът „Сто часа нощ“ на холандската писателка Анна Волц (издание на „Изида“, превод Анета Данчева-Манолова).

Целият свят на Емилия се е срутил. Тя изтрива профилите си във Фейсбук и Туитър, взима кредитната карта на баща си и си купува самолетен билет за Ню Йорк. Намерила си е изгодна квартира в мечтания град, който е виждала само във филмите. И прелита океана.

Но действителността се оказва твърде различна от показаното във филмите. Квартирата не съществува, а парите, които е изпратила, са изчезнали без следа. Тя е непълнолетна, за да си наеме сама стая в хотел. И се получава така, че е застрашена да прекара първата си нощ в мечтания град на улицата, сред преминаващи край нея опасни хора.

Съдбата я среща с пострадалия Джим, който е ранен и има нужда от помощ, както и със Сет и Аби, майката на които е заминала по работа и те са сами вкъщи.

В същото време медиите гръмват, че през Ню Йорк ще премине ураганът Санди и може да причини ужасяващи бедствия, като постави в опасност живота на много хора…

И сред мрака на предстоящите 100 часа нощ, когато всичко потъва в мрак, няма интернет и електричество, а телефоните не работят, Емилия ще порасне, ще срещне най-добрите си приятели, а може и да се влюби…

Анна Волц (р. 1981) е един от най-превежданите холандски автори за млади читатели и носител на престижни награди – „Златното перо”, „Сребърното перо”, „Теа Бекман”, белгийската награда „Малкият Сервантес” и тази на  Фламандското детско жури. Романът „Сто часа нощ“ получава „Нинке ван Нихтум” за най-добър роман за млади читатели. Някои от произведенията на Анна Волц са филмирани и имат голям успех. Тя пише много свежо, с хубав език, нотки хумор и психологическа дълбочина. Романите й учат как да се справиш с онова чудно, загадъчно и сложно нещо, наречено живот, как да израснеш, да се изградиш и да откриеш себе си.

Как да си хем стар, хем млад, а също така и красив град

Историята е политическа наука и непрекъснато се изменя, дори и т. Нар. Обективна истина, често зависи от гледната точка. Тази промяна на ракурса към миналото и преосмислянето му, често води до там, че историята е на път да не бъде вече наука. Тя се превръща в ПиАр на настоящите управляващи, които смело зачеркват каквото не им допада или не разбират, и започвайки историята от себе си.

Примери у нас и в чужбина бол. Чест от американците не харесват генерал Ли и събарят статуята му. Така смятат, че позора на дългогодишното робство в Юга ще бъде премахнат. Едва ли, това си е история, минало, което няма как да се промени. А в Мексико махнали статуята на Колумб, на нейно място сложили, местен индиански вожд, от времето на ацтеките. Хубаво, но днес мексиканците са католици и испаноговорящи, не говорят древния си език и не пренасят човешки жертвоприношения, нито практикуват ритуален канибализъм, в който така усърдни били техните предци...

Но да се върнем н Родината! Стара Загора отколе се стреми да се превърне в най-стария град в света, на повече от 8000 години. То така си и пише на сградата на областната управа, на автобусните спирки и къде ли не, заменяйки също толкова кухите и неадекватни надписи като – „Слава на труда”, „Слава на БКП”, които старите заралии помнят. Пред общината пък се кипри – Стара Загора – красива и млада!”. Това може да измисли само гений, нещо да е хем старо, хем младо, хем красиво...

Стара Загора безспорно е стара, въпреки старанията всичко старо и ценно в града, поне откъм архитектурата да се разруши. Примерите са много. Първо събориха стария общински съвет, който всъщност е Доходната сграда отпреди 9 септември 1944 година. После дойде ред и на други емблематични сгради – Еньовата къща, Синята къща, те бяха срутени през тази година и на тяхно място се вдигат нови кооперации, разбира се, без достатъчно паркоместа и гаражи и по-възможност с първи етаж за търговски дейности, т.е. за магазини. Въобще на всяко свободно, според представите на старозагорската управа място, се вдига кооперация с магазини и жилищна част. Ама преди там били междублокови пространства, ами нищо, съседите ще се посместят, ще се сдружат повечко, нали се гледат отблизо през прозорците, то отстояния няма кой знае какви между сградите. Имало проблеми с паркирането? Чудо голямо, ще разширим „зелената зона” и готово, паркоместа пак ще се намират трудно, но пък приходи за местната хазна ще има.

Сега да погледнем как се представят някои от старите сгради, които все още не са унищожени. Ето Бухчевата къща, тя е реституирана и върната на собствениците. Поддържат я, даже параклис е построен в двора. На стената пък пише, че в нея е гостувал цар Фердинанд по време на Балканската война.

Всичко е вярно, но донякъде. Така излиза, че българският монарх е гостувал на Бухчеви. Обаче той е бил при Любенови, защото сградата е построена през 1910 г., както правилно пише в Уикипедия от Сава Любенов. Той е известен производител и търговец на спиртни напитки. Фирмата му печели много отличия от изложения у нас и в странство, през онези години. През 20-те години на ХХ век, Любенов фалира и сградата е продадена на Стоян Бухчев, който също е един от старозагорските предприемачи. С идването на комунистите на власт, къщата е национализирана. Дълго време в нея се помещава местният филиал на Съюза на българските художници. Този период Димо Бухчев, след реституцията, не пожела да го спомене в надписа, нито пък за първия собственик...Защо ли? Ами защото така ще се накърни историята на благородния род Бухчеви, ще се разбере, че царят не им е гостувал, лично, както излиза сега според изложеното на табелата. А затова, че заралийските художници имат голяма заслуга за запазването на къщата? Ами майната им, нали са били приютени незаконно, в чужда собственост. Така е, незаконно е, но според тогавашните закони е било напълно законно. Защо тогава да си спомняме нещо, което не ни е много приятно, макар и да е истина.

Затова и в една уважавана медия, наскоро прочетох, че – България се развивала бурно в началото на ХХ век. Стигнало се дотам, че сме давали заеми на Великите сили?!! 300 милиарда долара на САЩ и 150 милиарда долара на Германия...Написах им, на медията, че се надявам, това, дето са го писали, да е шега. Ама получих странен отговор, копиран и препратен отново, целия публикуван материал...Май не са се шегували!

Така обаче сме станали едновременно стар, млад и все по-красив град. Страх ме е, че тепърва ще станем и още по-красиви, и старо-млади...

Димитър СЛАВОВ   

Новоизбраните депутати в 27 МИР

В 27-ми Старозагорски многомандатен избирателен район имената на новоизбраните депутати вече са ясни. Макар социалистите, както и „Възраждане”, да имат по-добри резултати от националното представяне на партията си, те получават по един мандат. По един депутат имат още ДПС, „Демократична България” и „Има такъв народ”, които претърпяха сериозен срив и в Старозагорско, където само преди няколко месеца имаше изключително голяма избирателна подкрепа за хората на Слави. „Продължаваме промяната” и ГЕРБ-СДС си поделят по три мандата. Голяма част от депутатите са добре познати и многократно избирани в региона.

Ето и новите депутати:

ПП
Радослав Стефанов Рибарски
Атанас Димитров Михнев
Радослав Красенов Василев

ГЕРБ-СДС
Красимир Георгиев Вълчев
Маноил Минчев Манев
Илиана Петкова Жекова

БСП
Георги Янчев Гьоков

ИТН
Тихомир Гочев Тенев

ДПС
Халил Реджепов Летифов

Възраждане
Искра Михайлова Михайлова

ДБ

Атанас Владиславов Славов 

„Басни и философски трактати“ на философа Григорий Сковорода излиза на български

В навечерието на годината, в която ще бъде отбелязана 300-годишнината от рождението на най-големия и самобитен украински философ Григорий Сковорода, излизат в превод на български неговите „Басни и философски трактати“ в издание на „КВЦ“.

Григорий Сковорода (1722-1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале.
Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Там обаче влиза в конфликт с епископа заради неграмотността на духовенството в областта на изкуството. В резултат на това е уволнен. Става частен учител на сина на богат земевладелец. Поканен е да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той обаче заявява, че не желае „да увеличава броя на фарисеите“, освен това учи младежите там не на религиозни догми, а на „търсене на човека в себе си“. Отново е уволнен.
Последните 25 години от живота си проповядва възгледите си сред хората. Облечен бедно и само с най-необходимите неща и книги в чантата си, той обикаля селски колиби и богати имения, като образова хората. Славата му се разнася надалеч – едни го критикуват, други го хвалят, но всички искат да го видят. През този период написва голяма част от произведенията си.
Според легендите той сам изкопал собствения си гроб, легнал в него и заспал завинаги, облечен в чисти дрехи и сложил ръкописите под главата си. След смъртта му неговите творби се преписват, печатат и разпространяват.
Философските трактати на Сковорода са посветени на теми като самопознанието, разума и щастието на човека. Те внушават, че не всяка отрова има неприятен вкус; че не бива да тъгуваш за изгубеното и да не се радваш на останалото ти; че ако постигнеш върха, ще си на средата; че презадоволяването води до ситост, ситостта – до скука, а скуката – до духовна мъка и който страда от това, не може да се нарече здрав.
Сред литературните произведения на Сковорода най-забележителни са неговите басни („Харковски басни“), които са включени в изданието на „КВЦ“. Критиката определя творчеството му като нешлифован диамант.
Изключително трудният превод на философските тракти, които изобилстват от библейски цитати, е дело на Мариян Петров, а на басните – на Димитър Христов.

„Балет без граници“ отново е на старозагорска сцена

На 16 ноември от 19 часа в Старозагорскат опера е  второто представяне на балетния триптих от съвременни творби „Балет без граници“. Премиерните спектакли на триптиха бяха през месец юли на сцената на Античен форум „Августа Траяна“.

 В една вечер ще видите авторските спектакли на трима успели по света български хореографи Христиан Бакалов, Калоян Бояджиев и Владимир Ангелов. Обединяващото заглавие „Балет без граници” включва в себе си идеята от една страна за изкуството балет без географски бариери, а от друга – за творческата свобода в съвременния танц извън ограниченията на конкретни техники, жанрове и стилове.

 

ОДА

Хореография, сценография, костюми, осветление Христиан Бакалов

Музика: „Есенна елегия“ на Панчо Владигеров, „Vide cor meum“ на Патрик

Касиди,

„Болеро“ на Морис Равел, „Bleu Booknotes“ на Макс Рихтер

 

Picture Perfect/Съвършена картина

хореография Калоян Бояджиев (Норвегия)

Творбата, която ще представи Калоян Бояджиев е Picture Perfect. В превод това означава „Съвършена картина“.

„Всъщност това е жаргонен израз, който се използва, когато се прави фотография. Фотографираният трябва да замръзне в идеалната поза, да е усмихнат, привлекателен, сякаш позира за корица на списание. Идеята е провокирана от значението, което модерното общество отдава на външния вид и бясното желание на хората да изглеждат като супер модели. Обществото е забързано, прави си изводите за един човек от моментното впечатление, без да си прави труда да го опознае. Никой  не се интересува какъв човек си, а как изглеждаш.На това се дължи и стремежът към перфектния вид. Красотата се свежда до определен стандарт, а за мен тя е сложно понятие, нещо което не се поддава на шаблонизиране. Измежду предложените от мен заглавия, това е хореографията, на която се спря Силвия Томова. Винаги се опитвам да правя хореографии с нечетен брой танцьори и тази творба не прави изключение – участват седем изпълнители.  Музиката е електронна и минималистична, представлява колаж, който сам съм подбрал.”- споделя хореографът Калоян Бояджиев. Хореографията, която се показва в Стара Загора е първата авторска творба, с която Калоян се представя пред българска публика.

 

какаФония

от Бах до Бейби Шарк

закачлив и смущаващ анти-балет в един акт

Хореография, режисура и драматургия: Владимир Ангелов (САЩ)

Музика: колаж от барокови и класически музикални деликатеси от Йохан Себастиян Бах, Антонио Вивалди, Георг Фридрих Хендел, Волфганг Амадеус Моцарт, Людвиг ван Бетховен и Атонин Дворжак, интерпретирани и модернизирани от редица съвременни композитори. Новата балетна продукция озаглавена „какаФония“ е едноактна сюжетна комедия в стила на съвременен танц-театър. Историята се разказва за една млада жена  – кака Фония, която попада в какафония от неочаквани обстоятелства и епизоди на път за една ежедневна задача. Преминавайки през редица премеждия, тя успява да постигне скромната си цел, като междувременно научава много неща за хората с които се сблъсква, както и за самата себе си. Тя също намира нови приятели които и помагат и променят нейния мироглед за живота.

Тази нова творба е създадена специално за балетната трупа на Стара Загора, и през лятото бе нейната международна и премиера. Хореограф, режисьор и автор на оригиналното либрето и драматургия е Владимир Ангелов.

Виртуозният цигулар Светлин Русев излиза на старозагорска сцена в концерт посветен на великия Сен-Санс

На 10 ноември от 19 часа на сцената на Старозагорската опера гостува брилянтният цигулар Светлин Русев. Симфоничният концерт под диригентството на маестро Ивайло Кринчев с участието на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора е част от цикъла „Българските виртуози от световните сцени” и се посвещава на 100 години от смъртта на великия френски композитор Камий Сен-Санс. Богата програма, която включва едни от най-популярните и обичани от публиката шедьоври за цигулка и оркестър, ще зарадва почитателите на френската инструментална класика.

 Диригентът Ивайло Кринчев споделя:

„След предложението на Светлин Русев да изпълни произведения от Камий Сен-Санс по повод 100 г. от смъртта на композитора, изборът на останалата част от програмата се оформи по естествен начин с творби на най-ярките представители на френския романтизъм. Постарах се да подбера произведения, които да са контрастни и да включват образци от по-ранния период, като увертюрата ,,Римски карнавал“ от Берлиоз, до сюитата ,,Пелеас и Мелизанда“ от Габриел Форе, чиято музика се описва като своеобразен мост между романтизма и модернизма. И ако в ,,Римски карнавал“ енергичната и оркестрирана по блестящ начин музика вдъхва живот на  карнавалните сцени от площад Колона в Рим, то в ,,Пелеас и Мелизанда“ Форе безпогрешно е схванал с най-нежно вдъхновение поетичната чистота, която прониква и обгръща пиесата на Метерлинк. Повечето хора познават Жорж Бизе чрез оперите му с уникалната му способност да създава очарователни и впечатляващи мелодии. В ,,Арлезианката“ също се усеща онази привлекателност и чувствителност, която е не само феномен на оркестрацията, но и създава истинска движеща сила в музиката, която същевременно е абсолютно свързана с театралния момент в пиесата на Алфонс Доде.”

СВЕТЛИН РУСЕВ (цигулка)

След като печели Първа награда в първото издание на широко известния днес Международен конкурс Сендай през май 2001 година, харизматичният виртуоз на цигулката Светлин Русев се радва на блестяща международна кариера, свързана с много от най-големите концертни зали по света, сред които Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Сънтори Хол в Токио, Центъра за изкуства в Сеул, зала Плейел, UNESCO, Театър Шан-зЕлизе, Театър Шатле, Сите дьо ла Мюзик и Театър дьо ла Вил в Париж, зала България, зала Бела Барток в Будапеща, Алте Опер във Франкфурт, Концертхаус в Берлин, Културен център Кирчнер в Буенос Айрес, Пале дe боз ар в Брюксел и Двореца на ООН в Женева. Интензивната му концертна дейност го отвежда навсякъде по света – Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия. Редовен гост-солист е на оркестри от най-висока класа

Във връзка със заповед  No РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването

в салона на Държавна опера-Стара Загора зрителите влизат:

след представяне на зелен сертификат или отрицателен резултат от проведен до 72 часа PCR за COVID-19 или бърз антигенен тест до 48 часа преди влизане в обекта.

Държавна опера-Стара Загора е одобрена и сертифицирана като БЕЗОПАСНА СРЕДА от Центъра за изпитване и европейска сертификация /ЦИЕС/

При провеждането на концерта ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки!

 

„Ангела и Джема“ на журналиста Костадин Филипов е книга за разбирателството между хората

Истории, белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показващи копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие разказва в книгата си известният тв журналист, поет и писател Костадин Филипов. Познат като водещ и редактор на централната новинарска емисия и „Темата на Нова“ на Нова телевизия, водещ на новините по ТВ7 и редактор на риалитито „Фермата“ по bTV, той е завършил Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Сега е редактор и автор на рубрика в предаването „Преди обед“ по bTV.

Героите на „Ангела и Джема“ носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най-слънчевата поляна от западния дял на величествената планина, на географската граница с Рила. Нишките на живота и личните съдби на Ангел и Джема се преплитат в многопластов сюжет. Оказва се, че два различни свята и две различни религии могат да съжителстват дълги години в мир и разбирателство под небето над Юндола. История за едно дългогодишно приятелство, благородство на сърцето, любов и човещина, както и за силата на природните стихии...

Висока оценка за книгата дава Георги Константинов:

„Навлизайки от мерената реч в белетристиката, Костадин Филипов е постигнал неочаквано много – овладял е до значителна степен прозаичния почерк: лаконични, ударни изречения, усет за съвременните реалности, които описва, небанални сюжети с неизмислени герои, експресивните природни картини, в които поетовото перо продължава да личи.

В дебютната проза на поета се чувства живият трепет на днешната съвременност – с всичките по-светли и по-тъмни щрихи в нея, със стремежа за съхранение на любовта към близки и далечни хора в едно прагматично време. В прозата му има сърдечна топлота, примери на човечност и желание за сбъднати надежди.“

Кристална лира за Хора на Старозагорската опера

КРИСТАЛНА ЛИРА получи ХОРА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – СТАРА ЗАГОРА с хормайстор Младен Станев – за премиерното за Стара Загора изпълнение на ораторията „Страсти по Матея“ по музика на Митрополит Иларион (Алфеев) на 28 август 2020 г. на Античния форум „Августа Траяна“ под диригентството на Старозагорския митрополит Киприан и за концерта „Класика и джаз от Великобритания“ от цикъла „Музика без граници“ на 12 март 2021 г.

На официалната церемония по награждаването на сцената на Софийската опера тази вечер наградата получи директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов.

Хорът на Държавна опера-Стара Загора е ярко изявена и водеща формация в състава на театъра. В исторически план хорът е основополагащото звено, което дава началото на оперния живот в Стара Загора, възпитава музикалния вкус на старозагорци, малко по-късно проправя пътя и на професионалната опера, а заедно с първите знакови хормайстори от ранга на Златан Станчев, е  инициатор за създаването на най-стария извънстоличен оперен театър. През годините хорът допринася със своите постижения за съхраняването и развитието на богатите музикални традиции на Стара Загора, неговите многобройни и многопластови изяви се радват на възхищението на публиката у нас и в чужбина.

Дори в тези тежки времена за най-многочисления като състав културен институт в Стара Загора, Хорът на Държавна опера-Стара Загора премина през изпитанията и участва с голям успех в реализацията на няколко респектиращи по мащаб спектакли: премиерата на операта „Атила“ от Джузепе Верди на Античния форум на 8 август 2020 г., в забележителния гастрол на Старозагорската опера на сцената на Зала 1 в Националния дворец на културата с „Африканката“ от Джакомо Майербер /на 6 октомври 2020 г./, официалното откриване на оперния сезон на сцената на Старозагорската опера на 6 ноември 2020г. със спектакъла на операта „Отело” от Джузепе Верди, който бе излъчен в цял свят онлайн на живо през културната платформа 7Артс.бг.

Хорът на Държавна опера-Стара Загора бе главното действащо лице в премиерното за Стара Загора изпълнение на ораторията „Страсти по Матея” по музика на Митрополит Иларион /Алфеев/ на 28 август 2020 г. на Античния форум „Августа Траяна” под диригентството на Старозагорския  митрополит Киприан.

Камерната опера „Двамата свенливци“ 

от Нино Рота на 5 и 6 ноември от 19 ч. в в Старозагорската опера носи заряда на младостта. Произведението се реализира на сцената със студенти от Национална музикална академия "Проф.Панчо Владигеров" и артисти на операта.

Аранжиментът на операта е на Виктор Крумов, Мирослав Георгиев, диригент е Мирослав Георгиев, режисьор Огнян Драганов, сценография Венцислав Петров, костюми Теодора Джамбазова.

Едноактната комична опера "Двамата свенливци" е създадена като радио продукция през 1950г. Първото ѝ изпълнение в ефир било осъществено на 15 ноември 1950г. под диригентството на Маестро Франко Ферара. Първата оперна постановка била в Лондонския Клуб -Театър "Скала" на 17 март 1952г. Последвали постановки в Театро Петруцели, Бари и Театро Доницети в Бергамо /респективно на 18.01.1971 и 23.10.1972/. Операта била написана по текст на Сузо Чекки Д'Амико под заглавието "I due timidi " (Двамата Свенливци). Действието се развива в малък квартал в периферията на един модерен град, в средата на миналия век. 

Павел Чех разказва красива коледна история

„Дяволчето“ от Павел Чех е стопляща сърцето книга, която внушава, че у всеки, дори и у най-лошия, се крие поне зрънце добро. Преводът е на Деница Проданова, а изданието с красиви цветни илюстрации - на „Персей“. Авторът - Павел Чех, поема предизвикателството да разкаже красива коледна история с герой дяволче, която внушава, че по Коледа наистина се случват чудеса, дори и най-неочаквани.

Павел Чех е обичан чешки писател и художник, спечелил най-големите награди за детска литература – „Магнезия литера“, „Златната панделка“, „Муриел“. Роден е на 5 ноември 1968 г. в Бърно. По професия е шлосер. Пет години поправя машини в Краловополския машиностроителен завод, петнайсет години работи като пожарникар. Докато колегите му тренират по време на почивките, той рисува – това е детската му любов. От 2004 г. започва да се издържа от илюстрации и писане на книги. Обича обрасли градини, звездното небе, хората с добро сърце, уханието на летните ябълки и на боровата гора, шляенето, олющените стени, ръждясалите ключове, старите кина, тайните. Опитва се да изобрази всичко това върху платното или да го опише и нарисува в книги. Така оживяват детските му мечти в приключенски истории, криволичещи улици и обрасли градини. Вдъхновен от приключенските книги на Жул Верн, Карл Май и Ярослав Фоглар, той създава по-добри светове, където не само приключенията са важни, но и честта, и приятелството.

Неговият литературен дебют е през 2001 г. именно с „Дяволчето“, където любовта и милата дума променят дявола, дошъл на Земята, за да вреди на хората. Светът на книгата показва представата на Чех за родния му Бърно, с покривите от стария град и частично измислени улици.

В прекрасната си книжка Павел Чех разказва за дяволче, изпратено на земята, за да прави лошотии – да реже просторите с пране на хората, да запушва комините им… Но среща едно нямо момиче и… се променя. Как ще използва дяволското огледало, което носи със себе си от Пъкала и което може да сбъдне само едно-единствено негово желание?

Като се има предвид, че основната част от действието на книгата се развива по време на Бъдни вечер, историята за дяволче може да прозвучи смущаващо на този фон. Но това е книга тъкмо с коледен дух и вяра в доброто у всеки.

На български ще бъдат издадени и другите най-популярни книги на Павел Чех, спечелили любовта на чешките деца – „За градината“ и „Великите приключения на Пепик Стреха“.