Как не/се прави проект – за новия живот и миналото

Споровете за новата многофункционална зала приключват, кой ли не излезе за да защити нуждата от нея за старозагорци. Явно народът го иска, а това е гласът Божий. За да не стане грешка, следващите редове нямат нищо общо с милата дискусия за бъдещата зала...

Съвсем наблизо, на трийсетина километра, през 2013-а година бе открит археологически парк „Нов живот за миналото”. За него са похарчени над 4 милиона лева, като три четвърти са осигурени по европроект, а останалите - от радневската общинска хазна. Допълнително бе закупена техника, за да се правят илюминации, тип звук и светлина, каквито има на Царевец.

Проектът бе започнат при мандата на покойния кмет Нончо Воденичаров и довършен при неговия наследник. Идеята бе, чрез възстановки на някои от най-интересните археологически обекти в района, миньорският град да се превърне в известна туристическа дестинация. Изчислено бе, че при 17 000 туристи ежегодно, от парка ще има добър икономически ефект за общинската икономика. При тази ситуация обектът можеше да генерира пряко около 100 000 лева от билети, отделно туристите щяха да похарчат и някой друг лев и при посещението си в Раднево.

Всички тези намерения и разчети бяха много добри, но – посетителите, се оказаха не 17 000 годишно, дори не 1700, а много, много по-малко. Разходите пък многократно надхвърлят мижавите постъпления. Местни зевзеци изчислиха, че „Новият живот” ще се изплати след около два века!!!

Вярно, през изминалите години, в парка се снимаха няколко младоженци, имаше кино на открито, детски празник, един спектакъл и демонстрации на Бага-тур и... това бе всичко. Сегашната градска управа още се чуди какво да прави с археологическия парк, със сигурност проектът може да стане много атрактивен, ако от цялата страна се организират посещения как не трябва да се прави проект...

Да новият живот започва с добри намерения, но миналото има значение, само ако старият ни опит ни помогне да не повтаряме грешките си...