Старозагорските градоустройства – без ясна визия и план

От властта не бива да се очаква много. От нея не се изисква да открива локомотива или да разбива ядрото на атома, а да решава проблемите на гражданите. Да ги решава, не да ги създава! Старозагорската власт това и прави, даже някои знаят и за кои граждани работи. Поименно. За някои хора обаче, действията по неуморното решаване на проблемите изглежда странно, неуместно, а понякога и напълно нелогично. Дори, има и такива мрънкачи, които смятат че властта въобще не е наясно какво прави. И имат известни основания да изказват такива богохулни мнения, макар всяка власт, както се знае, е от Бога дадена. Не трябва да й се противиш, може само да я обичаш и подкрепяш безрезервно...

Въпреки всичко, тъй като има свобода на словото, то в това най-вече има свобода, тук ще се спрем на позицията на тъй наречените мрънкачи, щото официалните позиция на властите е ясна, тя е повтаряна, потретена и мултиплицирана във всички местни и национални медии.

КЗК спря конкурса за избор на проект на многофункционална спортна зала, в новия парк, заради конфликт на интереси на един от участниците. В този случай администрацията, разбира се, не била виновна. Ако победителят не обжалвал, общината щяла да прекрати конкурса и да назначи нов. Тук интересното е след като един от участниците в конкурса не е спазил правилата, защо за победител не се обяви вторият, след като при него няма конфликт на интереси?

Залата трябваше да мине на първа скорост, по специален режим, защото била жизнено необходима. За спортните клубове, за града, който я заслужавал. Затова и всички спортни клубове застанаха зад кмета.

Тук възниква нов въпрос, който би трябвало да е първи. Кога в Стара Загора са се провеждали мероприятия с около 5000 зрители? Колко такива има годишно, за да се сметне дали могат да се възвърнат разходите? Иначе, общината вече имала отпуснати 14,5 млн. лева държавни пари. С още малко самоучастие и залата ще стане за чудо и приказ.

Имаше един кмет, доктор при това, който се опита да направи града рок-столица. При безплатните концерти на световни групи се събраха около три хиляди души на стадиона. Изявата на „Скорпионс” се провали и върнаха парите от билетите, като се оправдаха с лошото време. Е, щом известните германски рокаджии не успяха да напълнят стадиона, какви мероприятия ще събират и то редовно зрители в новата зала? Лошият пример на подобни зали в други български градове показват, че такива обекти трупат само загуби.

Една проста справка за дейността на сега съществуващите зали в Стара Загора е показателна за голямата разлика между приходите и разходите им, загубите са стотици хиляди левове годишно. Може би управата иска да ги закръгли на милион?

Местната власт в последните години е в пълно градоустройствено безсилие. Например събориха сградата на стария общински съвет, който всъщност е историческа сграда, в която е било дружеството за електрификация на града и дюкяните, от чиито наеми се финансирали училищните настоятелства преди 1944-а. Но тогава управниците мислили по по-друг начин. Не като сега...

Добре, събориха сградата, какво да направим на това място. Най-добре би било, там да няма нищо, поне да се отвори малко пространство в центъра на презастроения град. Но не, решиха, че там ще се извиси осемметрова статуя на хан Тервел. Речено, но несторено...архитекти се изсмяха, че то на толкоз тясно място, монумента няма да има добра визия. Мислиха, мъдруваха, решиха пак да вдигнат сграда, естествено модерна и никак невписваща се в околната архитектура. Мина конкурса, после зарязаха идеята, за да стигнат пак до същата мисъл и да подготвят нов конкурс за сграда, също многофункционална, по публично-частно партньорски почин. Че защо тогава бутнаха стария съвет, който всъщност е историческата доходна сграда? Ако е била опасна, това е друг въпрос, но никой не е споменал за проблеми с конструкцията й.

Държавната власт също много помага с идеи, а и ресурси. Например, отрезвителя е предаден безвъзмездно и на негово място ще правят паркинг, т.е. просто ще изравнят терена. В квартала няма проблем с паркирането, но все пак е нещо. Виж бившото АГ, там въпроса какво да правят сградата остава с пълна сила. Това е също историческа сграда и роден дом на десетки хиляди старозагорци, и бивша Съдебна палата. Ето тук може да се развърти с пълна сила градостроителния импулс на заралийските управници.

С нетърпения гражданите тръпнат да видят и новите инвеститори в икономическа зона „Загоре”. Там, според мечтите на управата, ще дойдат високотехнологични компании, които ще имат голям приход, работниците им ще са с високи заплати и така ще помогнат за икономическия просперитет в града. Досега обаче инвеститорите са само двама, и то местни фирми. Единият е известна търговска верига, която ще изгради нови складове, наречени за по-авторитетно логистичен център. Другата фирма е индустриална, но пък не високотехнологична и също местна.

Иначе в града, за няколко мандата се ремонтира всичко, което можеше да се ремонтира – областна управа, парк Аязмото, центъра, сега станционната градина, стария театър, зоопарка и стария театър. Даже през 2012 се ремонтира и паметникът на подп. Калитин, който нямаше никаква нужда от ремонт. На поставените плочи, се допуснаха много фактологични грешки. Всъщност, относно новата фактология, в нея няма нищо вярно. И това си остана така, до ден днешен. Значи става дума за стил на работа, за система, а не за отделни грешки.

Властта не иска много от гражданите, само да им се похвали, като им даде пълната възможност да се съгласят с всички нейни планове, които, разбира се, се правят само зя тяхно добро, и да я обичат. Но не трябва да забравяме и мрънкачите, те са малката част, която ни кара да мислим, че не живеем в други едни времена.