Хаплив и циничен, Сергей Минаев поставя във „Видеоти“ въпроса изтъркана ли е любовта
Успехът на
Минаев се дължи на това, че е ултра съвременен – и като проблеми, и
като стил, и като теми. „Media Sapiens” стана наръчник за пиарите и
изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да
бъде фалирана голяма българска банка.
Действието
на най-новия му роман „Видеоти“ (издание на „Персей“, превод Ива Николова) се
развива в Москва, където главният герой Андрей Миркин е водещ на успешно
телевизионно шоу. Той живее охолно, прекарва дните си сред фенове или под
влиянието на алкохол и дрога, а нощите - по купони с момичета, чиито имена не
винаги успява да запомни до сутринта. Материалната му задоволеност обаче
го прави все по-равнодушен и циничен. За него момичетата са еднакви, шоуто му е
посредствено, Москва е негостоприемна, клубовете са скучни и вече нищо не му
носи истинска, разтърсваща емоция. Чрез този герой Минаев успява
да покаже не само опасностите на славата и парите, но и вътрешното терзание на
един млад човек, който търси смисъл в живота си.
Писателят успешно
потапя читателите в атмосферата на големия град, с бурния нощен живот и
безскрупулното отношение на медиите, чиято единствена цел е печалбата.
Бездушието на корпоративните среди стига дори дотам да пренебрегне загубата на
един човешки живот в името на високия рейтинг...
Авторът
ни представя живота зад камерите на операторите, вътрешността на една съвременна
телевизия – безскрупулните началници, търсенето на спонсори, маската на
заинтересованост, която се показва в ефир и истината под нея – абсолютната
липса на морал и господството на парите. Като част от този свят, и Андрей е
започнал малко по малко да се превръща във вИдеот. Границата между личността,
която показва пред обектива и истинското му аз, се размива все повече и повече
и той самият вече не вижда разликата.
Но
погледът на Миркин над света се преобръща, когато среща Наташа, учителка в
държавно училище, с която се запознава по време на снимки. Тя е интелигентна,
красива и независима, но изглежда напълно безразлична към него, което кара
свикналия на женско внимание водещ да я иска още повече. Макар и започвайки
като на шега, скоро връзката им се задълбочава и се превръща в истинска любов.
Тази зависимост от друго човешко същество е нещо съвсем ново за прагматичния
Андрей. Пред него стои избор – дали да се довери и да се откаже от разпуснатия
си начин на живот, за да не загуби Наташа, или да бъде свободен да живее ден за
ден. И ако избере да остане сам, ще продължи ли да харесва онова, което
е?
Хапливият
и циничен език на Сергей Минаев прави романа бързо четиво –
500-те страници се изчитат неусетно, на един дъх, защото писателят успява
да поднесе и сериозните теми с усмивка, като предава емоциите и на
четящите. През очите на героя проследяваме въздействието на истинските чувства
върху човек, който не е вярвал, че може да обича. Той преосмисля и моралните
измерения на днешния твърде материален свят. Тази история е отличен пример
за това, че промените в живота ни понякога се случват, когато най-малко ги
очакваме, и че всички планове за бъдещето могат да се преобърнат за един ден,
дори за един миг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар