Тазгодишният македонски носител на Наградата за литература на Европейския съюз Петър Андоновски и доайените Луан Старова и Димитър Башевски са едни от най-ярките представители на днешната македонска литература. Три техни забележителни книги се появиха в български издания.
С богатия си психологизъм и новаторски начин
на повествуване романът „Тялото, в което трябва да се живее“ от Петър
Андоновски (изд. Персей) стана една от предпочитаните книги сред младите
читатели в Северна Македония и спечели най-голямата награда в страната – „Роман
на годината“. А за следващата си книга – „Страх от варвари“, талантливият
македонец получи Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г.
На Бригита, шестдесетгодишна съдийка, е възложено
най-тежкото дело за тридесетгодишния й стаж в съда. На подсъдимата скамейка
трябва да застане два пъти по-млад от нея мъж, изнасилил и убил приятелката си.
Справедливото решение трябва да бъде взето от Бригита. Но тя е човек, който
никога не е бил силен. Липсва й решителност и смелост, винаги е наблюдавала
нещата в живота, без да участва в тях, била е сама, без семейство, без
деца. Ще има ли край това дело, ще бъде ли произнесена очакваната присъда?
Нима е права Бригита, че в края на своята кариера се вижда на мястото на
подсъдимия? Ще продължи ли нейният живот в същото тяло? Човек може ли да излезе
от рамката, която му е наложена, и да промени както себе си, така и света, в
който живее? Какво не достига понякога, за да се случи промяната, която всеки
желае?
Сюжетът на романа "Кръг" на Димитър
Башевски (изд. Изида) има много входове и изходи. Всички водят навън, но
всъщност са връщане назад. Отварят се в младостта и се затварят в старостта.
Едно пътуване към себе си, житейска равносметка на върховете и паденията,
неизживените копнежи, любовта и страстта – своеобразно чистилище. Романът
е търсене на смисъла и разума в живота, на вътрешния мир, който превръща
бълнуването в реалност и нощните кошмари в действителност. Авторът е избрал да
мине през това вътрешно пречистване или покаяние посредством едно пътуване с
влак, който минава през всички негови житейски перипетии, колебания, угризения
на съвестта и несбъднати мечти. Негови спътници в пътуването са собствената му
съвест (господинът в купето) и събирателният образ на жените до него (обвинител
и следовател за грешките му в отношенията с жените). В края на пътуването той
затваря жизнения кръг, завръщайки се там, където е роден, за да потърси място
за вечния си покой. Четивен, драматичен на места, богат по съдържание и
необичаен като стил на поднасяне, романът просто повежда читателя в това
пътуване равносметка.
Димитър Башевски (р. 1943) е носител на най-големите
литературни награди на Македония – „11 октомври“, „Рациново признание“, „Ванчо
Николески“, „13 ноември“, „Роман на годината“. Превеждан е на английски, чешки,
гръцки, румънски, сръбски и албански. Влиза в антологиите на македонската
поезия и проза.
Луан Старова, македонският академик и блестящ
писател, който е познат на българския читател с романите си от балканската сага
за изгнаническото му семейство, този път в романа си „Посланикът на държавата,
която няма да съществува“ ни отвежда по-далече – към южните брегове на
Средиземно море, където е изпратен като посланик на Югославия в Тунис. Освен
това е акредитиран като посланик и към Организацията за освобождение на
Палестина, а по-късно и към създаващата се държава Палестина.
Въпреки не кой знае колко голямото разстояние до
Северна Африка авторът предлага на читателите интересна история, убягнала на
обществото ни, за освобождаването на Тунис от френската колониална зависимост и
управлението на първия президент на страната – Хабиб Бургиба, почти неизвестно
име у нас, но значимо в Движението на необвързаните държави, начело с
Югославия.
Още по-интересни са срещите на посланика Старова с
емблематичната за палестинците и противоречиво оценявана по света личност –
Ясер Арафат.