„Шекспировият избраник“ показва театъра като огледало на живота

„Шекспировият избраник“ (изд. Изида, превод Таня Попова) е новият за българския читател роман на сръбския писател Милош Латинович, познат у нас с книгата си „Сто дни дъжд”.

Режисьорът Иван Старович получава покана да постави пиеса на Шекспир в провинциален град в областта Банат. Той избира „Бурята“. На фона на подготовката на тази пиеса се развива действието в романа „Шекспировият избраник“ – книгата, с която Милош Латинович се утвърждава като един от интересните съвременни сръбски автори, писател със запомнящ се постмодернистичен стил. Тя му носи номинация за най-голямата литературна награда в Сърбия – НИН-овата.

В своя творчески път Старович е подложен на драматични сблъсъци с личности от различни епохи, професионални предизвикателства, конфликти между изкуството и живота на фона на световната криза, на ценностната система и разпадането на обществените норми, на държавата и на собственото му семейство. Кой ще спечели накрая? Какви са шансовете на Старович да избегне поражението и да съхрани себе си?

В характерния за автора стил са вплетени съдбите на други герои, които са живели в различни епохи и на различни места по света. Техните житейски истории и борби си приличат по едно – всички те упорито търсят смисъла на собственото си съществуване. Героите са обединени от страстта си към театъра и изкуството, но всеки си има свои вътрешни конфликти. Любовни терзания, пътешествия и доброволни или принудителни миграции съпътстват преживяванията на всеки един от тях. Фантастичното и ирационалното, виденията и сънищата се преплитат с реалността, а сблъсъците между минало и настояще, желания и възможности, разум и страст се разрешават със съзнанието, че всичко на този свят е преходно, освен следите, които остават в изкуството и творческия дух. По такъв начин авторът ни напомня, че в заобикалящата ни действителност има едно устойчиво нещо, а то е кръговратът на времето.

Роден през 1963 година в Кикинда, Милош Латинович е завършил политически науки в Белградския университет. Автор е на шест сборника с разкази, шест романа, две книги с есета и десет драматургични произведения, три от които са поставени в Народния театър в Кикинда. Носител е на наградата на Дружеството на писателите на Войводина за романа си „Палач в рая” (2008), за сбирката си поезия и проза „Звезди и острови” е получил наградата „Стефан Пешич” (2012), за „Сто дни дъжд” – престижната „Златен слънчоглед” (2013), а за най-новия си роман „Етапите на нощта“ – наградата „Лаза Костич“ (2020). Директор е на международния театрален фестивал Битеф.