„Шекспировият избраник“ показва театъра като огледало на живота

„Шекспировият избраник“ (изд. Изида, превод Таня Попова) е новият за българския читател роман на сръбския писател Милош Латинович, познат у нас с книгата си „Сто дни дъжд”.

Режисьорът Иван Старович получава покана да постави пиеса на Шекспир в провинциален град в областта Банат. Той избира „Бурята“. На фона на подготовката на тази пиеса се развива действието в романа „Шекспировият избраник“ – книгата, с която Милош Латинович се утвърждава като един от интересните съвременни сръбски автори, писател със запомнящ се постмодернистичен стил. Тя му носи номинация за най-голямата литературна награда в Сърбия – НИН-овата.

В своя творчески път Старович е подложен на драматични сблъсъци с личности от различни епохи, професионални предизвикателства, конфликти между изкуството и живота на фона на световната криза, на ценностната система и разпадането на обществените норми, на държавата и на собственото му семейство. Кой ще спечели накрая? Какви са шансовете на Старович да избегне поражението и да съхрани себе си?

В характерния за автора стил са вплетени съдбите на други герои, които са живели в различни епохи и на различни места по света. Техните житейски истории и борби си приличат по едно – всички те упорито търсят смисъла на собственото си съществуване. Героите са обединени от страстта си към театъра и изкуството, но всеки си има свои вътрешни конфликти. Любовни терзания, пътешествия и доброволни или принудителни миграции съпътстват преживяванията на всеки един от тях. Фантастичното и ирационалното, виденията и сънищата се преплитат с реалността, а сблъсъците между минало и настояще, желания и възможности, разум и страст се разрешават със съзнанието, че всичко на този свят е преходно, освен следите, които остават в изкуството и творческия дух. По такъв начин авторът ни напомня, че в заобикалящата ни действителност има едно устойчиво нещо, а то е кръговратът на времето.

Роден през 1963 година в Кикинда, Милош Латинович е завършил политически науки в Белградския университет. Автор е на шест сборника с разкази, шест романа, две книги с есета и десет драматургични произведения, три от които са поставени в Народния театър в Кикинда. Носител е на наградата на Дружеството на писателите на Войводина за романа си „Палач в рая” (2008), за сбирката си поезия и проза „Звезди и острови” е получил наградата „Стефан Пешич” (2012), за „Сто дни дъжд” – престижната „Златен слънчоглед” (2013), а за най-новия си роман „Етапите на нощта“ – наградата „Лаза Костич“ (2020). Директор е на международния театрален фестивал Битеф.

Кукленият театър готви приказни поздрави за децата и нови спектакли

Покрай карантината и коронавируса, културата на местна и национална почва почти изчезна. Почти, но не съвсем. Старозагорският куклен театър отново доказа, че е най-живата, инициативна и активна културна институция в града и че него вирус не го лови, нито мори.

За 1 юни – Деня на детето, куклените герои готвят специални приказни поздрави за малчуганите. Техните родители само трябва да изпратят имената на малчуганите и да посочат кой от изброените герои да поздрави тяхното чедо. Възможните варианти са следните:

Алиса 
Червената шапчица 
Пипи Дългото чорапче
Малката русалка
Трите прасенца
Котаракът с чизми
Жабокът-принц

Заявката се прави на е-mail: childrensday_dkt_stz@abv.bg, до 27 май. Видеопоздравите пристигат на празника. Офертата важи не само за жителите на Стара Загора.

Старозагорския куклен театър първи направи онлайн представления, като чрез нета можеха да се видят много от култовите представления от прочутите издания на „Пиеро“, които са истинско културно събитие не само за Стара Загора. Ръководството обмисля и възстановяването на живите представления на сцена, разбира се, при стриктното спазване на предвидените мерки за безопасност.

Стефан Вълдобрев представя своята „Книга за песните“

Актьор, музикант, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени”, един от най-многоликите и талантливи артисти в България, заралията Стефан Вълдобрев, празнува своя 50-годишен юбилей на 20 май. Годишнината си той ще отбележи заедно с издателство Книгомания, като тогава на пазара излиза неговата „Книга за песните”.

Изданието от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки и ще се появи в книжарниците на 15 май. Дотогава най-нетърпеливите последователи на артиста могат да закупят изданието онлайн и да бъдат сред първите, получили автограф.

„Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните”, обобщава намеренията си авторът. Редактор на изданието е писателят и драматург Яна Борисова, а дизайнер – Тодор Манолов. Фотографиите са дело на Павел Червенков.

Уви, условията на извънредно положение в страната осуетиха подготвяния от Стефан Вълдобрев необичаен концерт-премиера в Зала 1 на НДК през месец май, разбира се, с участието на „Обичайните заподозрени” и много нови „специално запоздозрени” - актьори, музиканти, колеги, приятели, гости и герои от книгата.

„Книга за песните” е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста може да се създаде хит.

„Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми образование, това е моят занаят. Създавам песни, защото не мога да не го правя. Моделът, който ме е формирал е рокендрол с китари, идеи и послание...“

Не на последно място в тези 41 истории е и нишката на благодарност, която минава между редовете – към личностите, които са го подкрепяли в професионалния му път, и за споделенето творчество. В този дълъг списък, попадат личности като: Крикор Азарян, Тодор Колев, Галин Стоев, Георги Господинов, Камен Донев, Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, Стунджи Янкулов, Мирослав Иванов, Мая Бежанска, Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любо Дилов-син, Иво Папазов-Ибряма... Също групите „Уикеда“, „Анимационерите“ и „Стейн”, Благовест и Светослав Аргирови и много други

Специална глава в „Книга за песните” е отделена на Лили Иванова и съвместната им работа от последните над 15 години и как се появяват на бял свят песните „Този миг”, „Обичай ме”, „Дали?” и „Севдана”.

„Когато си на двайсет, мислиш за „големите“ неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги“, изповядва се актьорът-певец.

Първата негова песен, която се появява в национален ефир, е „Май”, когато вече е студент в НАТФИЗ.

Песента-емблема на 90-те години, която му донася популярност, е „Обичам те, мила” – „мелодия за връзка ключове и гребенче”, определя я Вълдобрев. „Тази песен беше плод на една актьорска шега, един витизчийски порив за изява, за медийност, за популярност”. Тя е от времето, когато се чувства „допингиран с театър”. От страниците в книгата споделя как се включва Мая Бежанска в този проект и каква е тайната на успешното и запомнящо се звучене на песента.

Следват разплитането на още загадки: какво е общото между песента „Рай” и Шекспир; как „Едно” ознаменува най-радостното събитие: скоро ще се роди дъщерята Мария; как от три акорда и един-единствен мотив се стига до „Вълк”... та чак до създаването в движение на хита: „По-полека”, и много други.

През цялото време, макар да е „Книга на песните”, в изданието намират място и киното, и театърът: Стефан Вълдобрев разказва за ролите си, за еуфорията си от получаването на първата главна роля във филм („Изпепеляване”, 2004), за театралните турнета из страната.

„Книга за песните” е литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. Надяваме се, че след прочитането й публиката ще изпита онова особено чувство, което кара кожата да настръхне – игличките, заради които всеки талантлив артист като Стефан Вълдобрев живее, споделят издателите.

„Кучето е здраво“ е остроумна приказка за КГБ и живота в система на покорство

Тази история за гротескния живот в Съветския съюз се превръща в един от хитовете в днешната датска литература.

Разочарование, болка, недоимък, мигове на радост и сълзи – с това са белязани спомените на Соня Вестерхолт. Тя израства в Ленинград, днешния Санкт Петербург, и още на младини привлича вниманието на властимащите, като поставя под въпрос тоталитарната идеология.

На крехката възраст от 21 години тя вече е загубила първото си дете, развела се е, но отново среща любовта в лицето на датски студент, Оле – любов, която е наблюдавана зорко от КГБ и има дълготрайни последици.

Бракът на Соня с датчанина я прави обект на наблюдение от страна на КГБ. Но страхът трябва да се преодолее, любовта трябва да победи. Разрешават й да замине за Дания, но ако сътрудничи и доносничи на КГБ. Предател ли е тази жена? Страхува ли се да се опълчи и противопостави? Как ще премине „желязната завеса“ и какво ще е наказанието й от страна на КГБ? Раздялата с Родината и близките е мъчителна, но необратима. Това е време на тоталитаризъм, система на покорство и всеки, отклонил се от „правилния“ път, трябва да бъде наказан.

„Кучето е здраво“ е като приказка, в която има мъка, огорчение и страдание, сълзи на щастие, вяра в доброто и победата, но приказка с красив и щастлив край.

Остроумна и печална книга, описваща с хумор и самоирония абсурдите в едно тоталитарно общество, добре познато и в България, и пълна с препратки към редица произведения на киното и руската литература, към пасажи от творби на Пушкин, Булгаков и братя Стругацки, включва и живи описания на известни места и личности, сред които и Бродски. Книга с универсални послания, независимо дали читателят живее на Изток, или на Запад.

 „Затрогващи, навеждащи на размисъл и често абсурдно хумористични разкази, описващи 25 години живот в СССР. Невероятно важна и въздействаща книга за живота в условията на диктатура. „Кучето е здраво“ запознава читателя с всекидневието в Съветския съюз и същевременно е предупреждение за тоталитарните тенденции и системен терор във всяко едно общество“

Йорген Йохенсен, Berlingske

 „Забавна, печална и брутално настойчива. Безумното, непонятното и налудничавото в Съветския съюз Соня описва с чудесен хладен, приглушен хумор (…) Прочетете книгата, плачете и се смейте заедно с нея!“

Клаус Мекленборг, Kristeligt Dagblad

За авторката

 Соня Вестерхолт е родена в Талин и израсла в Ленинград, в държава, която вече не съществува – Съветския съюз. Омъжва се за датчанин и през 1970 г. се премества да живее в Дания.

Отначало работи на конвейер в пивоварната фабрика на „Карлсберг“, след което в продължение на десет години преподава руски език в Копенхагенския университет. Тя открива първата в Скандинавия галерия за оригинални плакати, а след нея и още една. Постъпва в Датското висше училище за филмова и телевизионна продукция и го завършва през 1989 г.

Работи в датските телевизии TV2 и DRTV като режисьор и продуцент. Открива и собствена фирма Vesterholt Film & TV. Снима над 30 документални филма като продуцент и режисьор. Част от тях са копродукции на редица държави. Член е на журитата на не един международен кинофестивал.

През 1989 г. инициира фестивала за документално кино от страните от балтийския регионBalticum Film & TV Festival в Дания.

Настоящата книга авторката разказва на датски език на Брита Сьоренсен, която, както и повечето датчани, е знаела малко за живота в Съветския съюз. Творбата излиза в Дания през 2011 г. и има досега четири издания. По нея е написана пиесата монолог „Кучето е здраво“, която CPH-Cultureопределя като „най-добрата датска пиеса на 2014 г.“.