Звезден състав в новата постановка на „Турандот“ на 6 март

Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини ще бъде представен на 6 март от 19 часа на сцената на операта, този път с обновен звезден състав. Спектакълът беляза висок връх в репертоарните търсения на Държавна опера-Стара Загора. Постановъчният екип на „Турандот“ бе заслужено отличен  с годишната награда „Стара Загора“ за 2018 г. и бе номиниран за престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Радио „Класик ФМ“.

На 6 март старозагорци и гостите на града ще имат възможността за първи път да аплодират в ролята на Калаф румънският тенор Даниел Макдал /познат на публиката в Стара Загора от премиерния спектакъл на операта „Африканката“ Дж.Майербер/.

В ролята на Турандот  ще пее оперната примадона Цветелина Василева. Певицата, титулована ласкаво като един от най-красивите български оперни  гласове,  спечели овациите на старозагорци на премиерата на приказната „Турандот“ в ролята на Лиу, а през ноември 2018 година се представи зашеметяващо и в това свое амплоа /с този спектакъл стартира оперния сезон 2018/2019 на Старозагорската опера/.

Образът на принцеса Турандот откри преди няколко години нови хоризонти в кариерата на Цветелина Василева.

Тя  направи своя великолепен дебют в Wichita Grand Opera, САЩ, гостува с голям успех на оперния фестивал в Сплит, Хърватия. През януари 2018-а Цветелина Василева бе Турандот в далечен Шанхай в суперпродукцията на „Турандот“,  с която се отбеляза 20-та годишнина на Шанхайската опера.

През август 2018-а Цветелина Василева отново е Турандот в едноименната продукция на пучиниевия фестивал - Торе дел Лаго, представена на сцената на замъка Олавинлина на престижния оперен фестивал в Савонлина, Финландия. И в Шанхай, и в Савонлина очарователното сопрано си партнира с блестящия Амади Лага в ролята на Калаф.  

В ролята на Лиу за първи път на старозагорска сцена е сопраното от Франция – Фабиен Конрад с бляскава международна кариера, а в ролята на Тимур зрителите ще се насладят отново на изкуството на именития български бас Юлиан Константинов. Участват още солистите Александър Марулев, Георги Динев, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Симеон Симеонов, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, артисти от Държавен куклен театър-Стара Загора, децата от вокалната студия на ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Спектакъла ще дирижира Владимир Бошнаков.

За първи път в историята на оперното изкуство в България на 29 март 2018 година на сцената на Държавна опера-Стара Загора бе представено голямо оперно заглавие с кукли. Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини се осъществи от двата водещи културни института в Града на липите - Държавна опера-Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора. На 13 юли 2018 година този спектакъл гостува с огромен успех и на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. 

Балетни шедьоври представят в гала спектакъл в старозагорската опера

На 26 февруари /сряда/ от 19 ч., старозагорската оперна сцена представят на гала спектакъла КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТНИ ШЕДЬОВРИ. Той е съвместна продукция на Балетите на Пловдивския и Старозагорския оперни театри.

В програмата са включени фрагменти от „Спящата красавица", „Лешникотрошачката", „Пепеляшка", „Дон Кихот", „Шопениана", „Диана и Актеон" и др., съвременни танцови миниатюри Събитието е посветено на 70 години от създаването на професионална балетна трупа в Стара Загора.

Балетът в Стара Загора

Историята на балета на Старозагорската опера започва още със създаването на най-стария  извънстоличен оперен театър през 1925 година. За рождена година на балета се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“. В продължение на 70 години Балетът в Стара Загора преминава през своите върхове и спадове, за да преживее своето възраждане през последните години.

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана” от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище.

Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна” от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста”, „Риголето”, „Кармен”. Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея” от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия” (1951). В периода 1952-1955 г. Асен Манолов поставя „Бахчисарайски фонтан”, „Съперници”, „Покана за танц” и „Болеро”. Малко по-късно Теодорина Стойчева реализира балета „Кърджалии” от Иван Димов.

С назначаването на Неделчо Изов за постоянен балетмайстор и увеличаването на броя на трупата за нуждите на новата модерна сграда на Операта (1971 г.) стават възможни реализациите на по-мащабни класически заглавия - „Копелия” (1971) с постановчик Димитър Ценов, „Бахчисарайски фонтан” от Борис Асафиев (1972) - дипломна работа на една от най-ярките фигури на съвременната хореографияв България Маргарита Арнаудова, поставила още „Абраксас” (1975), „Сътворението на света” (1974), „Пепеляшка” и „Жар птица” (1979), триптиха „Нощта срешу Еньовден”, „Равноденствие” и „Нощ на голия връх” (1983). Сред гостуващите хореографи се откроява грузинския артист и балетмайстор Вахтанг Чабукиани, поставил „Лауренсия” (1976) и „Дон Кихот” (1984). Ръководителят на балета на Берлинската телевизия Герхард Петцолд насочва репертоара и в посока на танцовата джаз-техника. Под негово ръководство се реализират три балетни миниатюри: „Рапсодия в синьо”, „Болеро” и „Моряци на брега” (1987). С балетната трупа работи и Игор Чернишов от Оперния театър в Куйбишев (дн. Самара), поставил балета „Ангара” (1987) от съвременния руски композитор Андрей Ешлай и по либрето на Юрий Григорович. След 1991 г., заради опожарената оперна сграда възможностите за развитие на балетната трупа са силно ограничени. Пенка Филипова (1996 – 2003) насочва репертоара към съвременните музикални стилове. Предпочитанията са към свободна пластика. Алида Бонева[1] (2003 – 2016) попълва балетната трупа с млади изпълнители от балетните школи в града и от сформирания балетен клас в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Хр. Морфова”. През този период се открояват постановките „Чудният свят на Шехеразада” (2004), „Болеро” (2006), „Пепеляшка” (2016) и адаптация по „Лешникотрошачката” (2009) с гост-постановчик Боряна Сечанова.

С привличането на Силвия Томова за художествен ръководител на старозагорския балет (2016) се оформя талантлива и силно мотивирана многонационална трупа с балетни артисти от България, Италия, Полша, Албания, Гърция, Португалия, Канада, Испания, Великобритания, Япония, Тайван, Никарагуа, Мексико. Всяка следваща постановка е свидетелство за израстването на артистите и празник, феерия от багри, тържество на красота и хармония за изпълнители и публика. Репертоарът е обогатен със заглавия от различни танцови и музикални стилове „Делвата” (2016), „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината”, „Лебедово езеро”, „Снежанка и седемте джуджета” (2017); „Зимна балетна приказка”, „Фантастичното дюкянче”, „Нестинарка” и „Дон Кихот” (2018/2019), „Лешникотрошачката“, „Гето“, съвременните танцови спектакли "Танц при изгрев слънце", "Лотос", "Следващият", "Антигона" (2019). На 5 декември ще се състои премиерата на балета „Шопениана“ по хореографията на Михаил Фокин. Не по-малко впечатляващи са изявите на Балета в оперните и оперетни спектакли и мюзикли със специално подготвени хореографски номера и балетни платна, каквито не всеки оперен театър може да си позволи. Важно е да се отбележи ярката танцова хореография на Силвия Томова с участието на цялата балетна трупа в  спектакъла на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, както и в неоромантичната опера „Сиси-душата на императрицата“ по хореография на Йоана Влагули. Звезди от световния балетен афиш гостуват в спектакли на старозагорската балетна трупа - солистите на Мариинския театър Татяна Ткаченко и Иван Оскорбин в „Лебедово езеро“ /ФОБИ 2017/, на 15 октомври балетният сезон 2019/2020 бе открит със спектакъла на балета „Лебедово езеро“ с участието на звездата на балета на Виенската Щатсопер Денис Черевичко. На 17 декември звездните солисти Яна Саленко и Мариан Валтер /Щатсбалет-Берлин/ ще се представят в главните роли в спектакъла на балета „Дон Кихот“ на сцената на зала 1 на НДК.

Две опери представят диригенти от майсторския клас на Деян Савич

От 10 до 21 февруари Държавна опера-Стара Загора отново е домакин на Майсторския клас по оперно дирижиране под ръководството на сръбския диригент Деян Савич.

Организацията и провеждането на майсторски класове на изтъкнати певци, музиканти и балетмайстори е неизменна част от репертоарната политика на театъра. Тази година Старозагорската опера отваря гостоприемно врати за  млади диригенти от Китай, Франция, Великобритания, Испания, Румъния, Швейцария. Дългогодишният главен диригент и генерален директор на Белградската опера Маестро Деян Савич ще работи с  талантливите музиканти и ще ги подготви за техния професионален дебют в камерни и оперни заглавия от репертоара на Старозагорската опера.

Интензивната програма на курса започна на 10  февруари.

„Палячи“ и „Замъкът на херцога Синята брада“ /премиера/ - са на 21 февруари. Осемте млади диригенти  - участници в Майсторския клас на Деян Савич : Хзе Лиу – Китай, Шутонг Ли -  Китай, Арно Перие – Франция, Гай Дейвис – Великобритания, Хосе Карлос – Испания, Франсиско Флорес – Испания, Матей Поп – Румъния, Андрин Холчи – Швейцария, са носители на многобройни международни отличия.

На 21 февруари спектакъла на операта „Палячи“ от Р.Леонкавало ще дирижират Гай Дейвис, Шутонг Ли, Арно Перие, а „Замъкът на херцога Синята брада“ -  Шутонг Ли, Матей Поп, Арно Перие. Симона Кодева – носителка на специалната награда на Веселина Кацарова от последния й Майсторски клас-2019, ще дебютира в ролята на Неда. В останалите роли зрителите ще видят Александър Крунев, Георги Динев, Ивайло Йовчев и др.

Във втората част на вечерта на 21 февруари, зрителите ще присъстват и на премиера –ще прозвучи операта на Бела Барток „Замъкът на херцога Синята брада“. Солисти Петя Петрова и Александър Крунев.

„Замъкът на херцога Синята брада“ (на унгарски: A kékszakállú herceg vára) е опера на унгарския композитор Бела Барток по либрето на Бела Балаж, базирано на приказката „Синята брада“ от Шарл Перо. Операта е в само едно действие с продължителност малко повече от час и две действащи лица – Синята брада и съпругата му Юдит. Композирана през 1911 година е редактирана неколкократно през следващите години, тя е поставена за първи път на 24 май 1918 година в Кралската опера в Будапеща, а в България: 10 февруари 1975, София.

Сюжетът

Място и време на действие: замъкът на херцога Синята брада, Средните векове.

Херцог Синята брада въвежда новата си съпруга в мрачна зала на неговия замък. Юдит е изоставила заради любимия мъж родителите си, братята и годеника си. Тя не се страхува от страшните истории, които хората разказват за херцога. Юдит е влюбена и е готова на всичко за Синята брада. В залата девойката вижда седем железни врати и иска да знае какво се крие зад тях. Мъжът й я предупреждава: “По-добре не искай това. Вратите крият страшни тайни!”. Накрая той отстъпва пред молбите й. Зад първата врата се оказва стая за изтезания, зад втората – оръжеен склад, зад третата - сандъци със съкровища, зад четвъртата - разкошна тайна градина, зад петата се виждат владенията на херцога.

Мрачната зала става все по-светла. Синята брада предлага всички свои земи, богатства и съкровища на Юдит, само я моли за едно – да се откаже от желанието си да види последните две стаи. Но любопитството на младата му съпруга е огромно и той отстъпва. Зад шестата врата Юдит вижда неподвижно езеро от сълзи. Тя започва да разпитва мъжа си за предишните му жени и с тревога поглежда към седмата врата. Досещайки се, че отговорът за семейния живот на Синята брада се крие там, Юдит настоява за седмия ключ. Синята брада отваря последната врата и оттам излизат трите му предишни жени, облечени в скъпи мантии и с корони на главите. Всичките си богатства херцогът е получил от техните зестри. Първата си жена той е срещнал една утрин – затова сега на нея принадлежи всяко негово утро. Втората съпруга е срещнал по пладне – и сега на нея принадлежи всяко негово пладне. Срещата с третата жена се е случила една вечер - сега й принадлежи всяка негова вечер. За Юдит остават всички нощи на херцога... и диамантена корона. Девойката потреперва от ужас. Тя моли Синята брада за пощада, но херцогът я намята със скъпа мантия, слага й корона на главата и Юдит, приведена от тежестта на скъпоценностите, тръгва след другите три жени и влиза в седмата стая. Вратата се затваря, мракът отново се спуска над замъка. Настъпва нощта, която за Юдит ще бъде вечна.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В основата на сюжета на тази опера е залегнала легенда от френски произход. Тя е пресъздадена и от големия френски разказвач и любим писател на децата от целия свят Шарл Перо в сборника „Приказките на майка ми гъската“. В преразказаната от Перо легенда рицарят Раул убива своите шест жени, защото са си позволили да надникнат в една заключена стая и с това са нарушили забраната на рицаря. Този сюжет е преминал и в други народи. В Унгария има народна баладаq близка на френската, в която се разказва за барона съблазнител, който убил своите три жени и след това подлъгал най-известната красавица.

Легендата за Синята брада е използувана от много творци в областта на различни видове изкуство. Още през седемдесетте години на миналия век Жак Офенбах написва оперетата „Синята брада“, получила широка популярност, която се играе и сега. Големият белгийски поет-символист и драматург Морис Метерлинг през 1904 г. завършва драмата си „Ариана и Синята брада“. Само три години след това върху това заглавие написва едноименната си опера френският композитор Пол Дюка (1865–1935). По-късно композиторът Емил Резничек ще напише опера „Рицарят Синята брада“, която се изнася през 1920 г. и се задържа твърде дълго в репертоара на театрите.

Младият унгарски поет, драматург и режисьор Бела Балаж (1884–1949) написва поемата си „Замъкът на херцога Синята брада“ през 1910 г. и я посвещава на двамата си приятели Бела Барток и Золтан Кодай. Поемата на Балаж всъщност представлява нов вариант на трагедията на Морис Метерлинг, като авторът е вмъкнал и нови елементи от унгарската народна балада

Сюжетът на поемата харесва на Бела Барток преди всичко с поетичността си и силната драматичност. Композиторът написва музиката си само за няколко месеца. Обаче ръководството на Будапещенската опера отказва да включи в репертоара творбата на Барток. Няколко години по-късно, след големия успех на първия балет на Бела Барток „Дървеният принц“ през 1917 г., оперното ръководство решава да постави и „Замъкът на херцога Синята брада“. Така седем години след завършването й операта се изнася за първи път в Будапеща на 24 май 1918 г. под диригентството на италианеца Еджисто Танго. След премиерата Бела Барток отбелязва: „След успеха на операта ми, отношението на унгарската публика към моята музика се промени рязко“.

МУЗИКА

1911 година е забележителна в творческото развитие на Бела Барток. През тази година 30-годишният композитор създава две от най-ценните си творби — операта „Замъкът на херцога Синята брада“ и „Алегро барбаро“ (Варварско алегро

)Освободил се от преживените влияния на младежките си години, в тях и особено в операта си Бела Барток показва изключителна творческа самобитност. Със своята опера „Замъкът на херцога Синята брада“ Барток разкри пред оперното, а чрез двата си балета — „Дървеният принц“ и „Чудесният мандарин“ и пред балетното творчество нови пътища на развитие. Музиката на неговата опера е написана с изключително високо професионално майсторство е със смели и новаторски изразни средства. Тази музика е с дълбоко национален характер, притежава бляскава колоритност и вълнуваща емоционална сила. В операта на Барток се откриват нови стилистични черти, по-особени идейно-естетически концепции и съвършена организация на музикалния материал.

„Замъкът на херцога Синята брада“ не е написана в традиционна оперна форма, а в инструментална. Всъщност тя представлява голямо рондо, състоящо се от въведение (пролог), седем епизода и кода (епилог). В краткия пролог на фона на мрачното симфонично въведение четец произнася началните строфи на поемата на Бела Балаж. Музика и текст, единни по настроение, въвеждат слушателя в атмосферата на предстоящото развитие на действието. Следва изложението на седемте епизода, също отговарящи по дух и характер на седемте тайни на херцога. В музиката преобладава мрачният характер, но има и просветления. Няколко лайтмотива обединяват музикалното развитие. Един от основните е този на кръвта, който е поверен на медните духови инструменти. В първата част на операта преобладаващ е поетичният образ на Юдит, в който на преден план изпъкват силната любов и женствеността. Във втората половина на творбата доминира образът на херцога. Той представлява олицетворение на мъжествеността, но изявена в своята най-груба и най-жестока форма.

Наистина в музиката преобладават мрачните краски, но в нея се открояват и редица лирични моменти. Те донасят голямо разнообразие в цялата опера и емоционална многобагреност в седемте епизода. Трябва да се отбележи също така, че в музиката ясно се чувствува духът на унгарската народна песен. Творчески преосмислени, в нея сполучливо са използувани баладичните мелодии на пустата. Най-светли и наситени с лирика са четвъртият и петият епизод: „Вълшебната градина“ и „Владенията на херцога“. С особено силна драматичност, стигаща до трагедийност, са изпълнени шестият и седмият. Всичко това Барток постига при строго придържане към духа на творбата на Бела Балаж, като дори използува поемата без никакви изменения на текста.

Вокалните партии на двете действуващи лица са изградени в остра и силно начупена мелодична линия. Те представляват наситен със силна експресия психологичен диалог. В речитативите, написани с голяма пластичност и гъвкавост, се чувствува особено ясно характера на унгарските повествувателни народни песни. Разглеждайки творбата, изследователят на Бартоковото творчество, унгарският музиковед Бенце Саболчи изтъква, че композиторът „рисува в алегорична форма съвременната му действителност (годините непосредствено преди Първата световна война) и потапя зрителите в поезията на далечното минало…“

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

„TRE SORELLE“ е новата премиера на Кукления театър

На 19 февруари от 19,30 часа представят новата премиера  „TRE SORELLE“ на Държавен куклен театър Стара Загора. Режисьор е Славчо Маленов, сценограф Васил Рокоманов, кукли и костюми Силва Бъчварова, музика Владимир Джамбазов.
В ролите: НЕРА – Биляна Райнова; БИАНКА – Елица Стоянова; РОЗА – Латина Беровска; МАРКО – Станислав Матев, ЙОЙО – Калоян Георгиев;  ДАМЯН – Кирил Антонов.

Пиесата е дело на сръбския автор Стеван Копривица и е една изключително интересна интерпретация по мотиви на едноименна легенда от 15 век – време, по което крайбрежието на Черна Гора и Далмация, е част от Венецианската република.
Сюжетът пресъздава живота на три девойки – Нера, Бианка и Роза, живеещи в малка затворена общност, в която всички човешки желания и свободи са ограничени от средновековните канони и ревността на брат им – Марко. Единственият им мераклия там е градският луд Йойо. Трите прекарват младостта си в очакване да се появи отнякъде подходящ жених. Загадъчната поява на Дамян – капитан на кораба „Диаболо“, събужда във всяка от тях надежди. И трите се влюбват в странния непознат, което отключва дълбоко скривани фантазии, страсти и копнежи.                                                             

Глен Хюз също се включва във фестивала Midalidare Rock

Глен Хюз, легендарният глас на Deep Purple, идва отново в България, с групата си The Dead Daisies. Концертът е на 19 юли в рамките на фестивала Midalidare Rock край чирпанското село Могилово, съобщиха организаторите. Второто издание на феста е посветено на 10-годишнината от откриването на винарната.

Първото издание на Midаlidare Roсk in the Wine Valley бе в средата на юни 2017-а, благодарение на бизнесмена с казахстански паспорт Евгений Юсупов, собственик на винарския комплекс „Мидалидаре”. За организацията тогава много помогна и кметълът Цонко Цонев. Над 7000 рокаджии се събраха да видят и чуят групата на Удо Диркшнайдер, бивш фронтмен на ACCEPT,  Gotthard, плюс W.A.S.P. и Доро Пеш.

Тази година към Роб Халфорд и компания, които ще излязат на сцената на 19-ти, ще се присъединят Running Wild, които идват за първи път в България и Within Temptation. 

Събитието ще се състои на 17, 18 и 19 юли. Глен Хюз, заедно с китаристите Дъг Алдрич и Ред Феникс, и барабанистът Дийн Кастроново, ще свирят преди Judas Priest.

Глен Хюз, заедно с китаристите Дъг Алдрич и Ред Феникс, и барабанистът Дийн Кастроново, ще свирят преди Judas Priest.

„Обожавам живите изпълнения и моментът е сега, казва Глен Хюз. Нямам търпение да тръгнем на турне с Daisies и да свирим на колкото се може повече сцени по целия свят. Работата по новия албум също беше уникална и искам колкото се може по скоро хората да го чуят”.
Новият и все още неозаглавен проект на The Dead Daisies се очаква да излезе в края на май, преди началото на турнето. Албумът е записан във Франция, в студио La Fabrique от продуцента Бен Грос.

Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите

Нова книга събира малко познати исторически факти изследователят на Апостола и дългогодишен директор на историческия музей в Ловеч – Иван Лалев

Книгата „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ (изд. Персей“) събира реалните факти за живота и дейността на Апостола на свободата. Немалко от тях се оказват неизвестни, а други се публикуват за пръв път. Авторът - Иван Лалев, е историк, музеен специалист и директор (от 1991 до 2013 г.) на Регионалния исторически музей в Ловеч. От десетилетия той изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски. Той е този, който пръв постави въпросите, свързани с влиянието на масонството, причините за залавянето на Апостола и предателството на поп Кръстю.

В книгата си Лалев се отнася към личността на Левски с респект и уважение, като към най-ярката личност от епохата на Българското възраждане. Книгата е по-скоро диспут с поколенията историци, които си позволиха да превърнат спомена в исторически факт, съмненията – в доказателства, легендите – в опорни точки, като това размива контурите на Васил Левски като реална историческа личност с важно място и значение в българската история.

В дирене на историческата истина и осланяйки се само на историческите свидетелства Иван Лалев отговаря на такива важни въпроси като: Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв ловешкият свещенослужител Кръстю Никифоров, докато тихомълком е омаловажена ролята на истинския предател, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните факти относно изграждането на революционните комитети? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за предателството на поп Кръстю? Резултат ли е Априлското въстание от дейността на Левски или подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола? Има ли масонството влияние върху националноосвободителното ни движение? Какви са отношенията между Левски и революционната емиграция във Влашко, както и между него и вътрешните дейци? Как организацията се срива след няколко убийства и разкрития на турските власти? Как неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести? Не са останали встрани и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и международния отзвук на съдебния процес от края на 1872 и началото на 1873 г.

Тезата на автора е, че основният историк – изследовател на личността на делото на Апостола, проф. Унджиев, като и неговите последователи, след като е направил цяла поредица грешни изводи и заключения, генерира цялостна картина, доста привлекателна, но малко научна, за живота и делото на Апостола.

Книгата поставя за пореден път въпроса за влиянието на масонството върху нашето националноосвободително движение. Внимателното вникване в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и основния документ на БРЦК - Нареда на работниците за освобождението на българския народ, разкрива някои общи положения.

Книгата няма за цел да проследи хронологически живота и революционното дело на Апостола на българската свобода. Не си поставя и задачата под каквато и да било форма да посегне върху изградения образ на националния ни герой. Целта й е да бъде сменена методиката на научното дирене, да се опрем на фактите и документите, а споменът да допълва, да дообогатява основната информация.

Публикувани са и някои документи за другата, скриваната страна на предполагаемото, но недоказано предателство на поп Кръстю Никифоров, за отношенията между Левски и революционната емиграция във Влашко, както и между него и дейците във вътрешността на страната. Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските власти.

Любопитни неизвестни факти и снимки в книгата разказват за фалшивите печати, с помощта на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от подозрение страната.

„Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ е книга, която исторически уплътнява образа на Апостола с неизвестни факти, но и с дължимото уважение към личността и делото му.

Хореографът Андрей Босов готви премиера на балета „Спящата красавица”

От 3 февруари, в първия ден след зимната ваканция, балетът на Държавна опера-Стара Загора започна интензивни репетиции за премиерата на „Спящата красавица“.

Хореограф на постановката е Андрей Босов, който вече е в Стара Загора. Премиерата е на 29 април /Международен ден на танца/ и ще е кулминация в събитията, посветени на 70 лета от създаването на професионална балетна трупа в Града на липите.

Андрей Босов е роден през 1953 г. в Санкт Петербург. Възпитаник е на  престижното училище „А. Ваганова“. Носител е на наградите от Конкурс за млади изпълнители, Санкт Петербург (1978) и за хореография на Всесъюзен конкурс, Москва, Русия (1984).

От 1972 г. се присъединява към балетната трупа на Мариинския (Киров) театър в родния си град. Специализираната критика оценява елегантността, чара и  дълбоко осмислената му актьорска игра. Затова неслучайно легендарният Михаил Баришников, малко преди да напусне като невъзвращенец Съветския съюз, избира Босов да участва в балета „Блудният син“  през 1974 г.

В периода 1983-1988 г. завършва специалността „Хореография и балетмайстор“ в Институт „Луначарски“, Москва при Владимир Василиев (единственият носител на Голямата награда „Варна“ в историята на Варненския международен балетен конкурс) и Екатерина Максимова.

Успоредно с това преподава класически и дуетни танци в училището „Ваганова“. През 1987 г. създава трупа за камерен балет в Мариинския театър. Наред със собствените си постановки,  проявява силен интерес и към други руски съвременни хореографи: Михаил Фокин, Леонид Якобсон. През 1987, 1990 и 1992 г. реализира няколко големи турнета в САЩ. След последното от тях  се пенсионира и остава да работи в Америка. Там в периода 1992 – 1995 г. е артистичен директор на „Център за изпълнителски изкуства“, Уотървил, щата Мейн. През 1996 – 2013 г. основава и ръководи като артистичен директор, Балетен театър „Босов“, Питсфилд, щата Мейн.

От 2014 до 2019 г. е професор във Факултета по Хореография, Университет „Херцен“, Санкт Петербург. Доцент е и на Консерваторията в Санкт Петербург. От 2019 г. преподава и в Руската балетна академия „Ваганова“ и Руска балетна академия „Айфман“.

Реализирал е постановките „Маскарад“ от Вапиров, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1983), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1984), Балет „Киров“, Санкт Петербург (1991), Балетен театър в Бъркли, Мейн (2002), „Пет песни за Матилда Везендонк“ от Вагнер, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1985), Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук (1992), „Болеро“ от Равел, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1986), Балетът в Портланд, Мейн (1993), Балетен театър в Бъркли, Мейн (1998), „Картини от една изложба“ от Мусоргски, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1987), Балетът в Портланд, Мейн (1994), „Нощ на голия връх“ от Мусоргски, Опера „Киров“, Санкт Петербург (1990), „Снежна буря“ от Свиридов,           Балет „Киров“, Санкт Петербург“ (1991), „Закачливи частушки“ от Шчедрин и Шостакович Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1992), „История на войника“ от Стравински,  Музикалното общество в Мейн, Мейн (1993), „Четирите годишни времена“ от Вивалди, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1994), „Лешникотрошачката“ от Чайковски, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1995).

Най-много постановки е реализирал в Балетен театър в Бъркли, Мейн:  „Кармина Бурана“ от Орф (1996), „Класическа симфония“ от Прокофиев (1996), „Робинзон“ (1997), „Няколко бални танца“ от Дюпре (1996), „Пепеляшка“ от Прокофиев (1997),  “Циркът” по Шостакович (1998), „Този див, див запад“ от Копланд  (1999), „Молитва“ от Пeрт (2000), „Копелия“ от Делиб (2000), „Алиса в страната на чудесата“ от Росини, Верди, Балетен театър в Бъркли, Мейн (2001), „Дон Кихот“ от Минкус (2002), „Моят приятел Шопен“ от Шопен (2003), „Корсар“ от Адам, Делиб, Дриго (2003), „Унгарски танци“ от Брамс, Дворжак (2004),            „Шехерезада“ от Римски-Корсаков (2005), „Червените обувки“ от Офенбах, Понкиели  (2007).

„Американските преподаватели се грижат за стилистичните особености на различните училища: Чекетти, Ваганова, Баланчин“, споделя Босов. - Опитвам се да дам на учениците универсално образование, така че да могат да работят във всеки театър. Работя с тях върху големи класически балети, „Корсар”, „Спящата красавица”. Подготвям ги и за изпълнението на моите спектакли, всяка година пускаме 4-5 нови програми, затова моето училище се нарича БАЛЕТЕН ТЕАТЪР. "

Неговите ученици се отличават с безупречен стил на изпълнение (независимо от степента на талант на всеки от тях). 

Оперетата „Царицата на чардаша“ отново на старозагорска сцена

Бляскавата оперета „Царицата на чардаша“ е отново на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 7 февруари от 19 часа. Тази оперета е наистина един „прекрасен сън“.

Режисьор на тази последна реализация на оперетата на оперетите „Царицата на чардаша“ от

Имре Калман е Николай Априлов /негова е и адаптацията на либретото на Ищван Бекефи и

Дешо Келер/, сценография и костюми Радина Близнакова и Лилия Бабунова , хореография

Татяна Янева. В главната роля на Силвия Вареску ще видите Елена Петрова - очарователната

млада солистка на Държавна опера-Стара Загора, в ролята на Едвин е Николай Моцов,Граф

Бони е Велин Михайлов, участват още Диана Найденова, Николай Априлов, Евгений

Арабаджиев, Симеон Симеонов, Игнат Желев, Любомир Петков, оркестър,хор и балет на

Държавна опера Стара Загора.

Когато ни е тъжно, без значение дали е от времето или от годините, които отминават, искаме

радост – експлозия от музика, танци и красота. А когато ни е хубаво – искаме да празнуваме – с песни, вино и красиви жени! Всичко това можем да намерим във вечната творба на Имре

Калман – „Царицата на чардаша“. И още – изящество, финес, елегантност. Това е времето на

дългите рокли, учтивите кавалери, нежния шепот и дълбока страст. Това не е нашето време.

Годината е 1912. Мястото е Будапеща и Виена. Силва Вареску, Едвин, контеса Щаси, княз

Леополд, генерал Ронсдорф, Цецилия (разбира се!), както и граф Бони и Фери Бачи – ще ви

въвлекат в една на пръв поглед много позната история. Млад мъж е влюбен лудо във

вариететна актриса. Майка му, която също е била такава, не желае тази любов да продължи и

прави всичко възможно да ги раздели. От всичко това се завихрят урагани от емоции,

съмнения и страсти докато в един миг всички прегради към тяхното щастие падат.

Премиерата на „Царицата на чардаша“ е на 17 ноември 1915 във виенския „Йохан Щраус –

театър“. Успехът бил триумфален! Днес е трудно да си представим реакцията на зрителите,

когато този единствен по рода си водопад от шлагери се изсипва върху тях изведнъж! Въпреки

неласкавите оценки на виенската преса, която е възмутена от острата сатира срещу

аристокрацията, спектакълът не слиза от сцена в продължение на две години. Всяка вечер

тълпа виенчани щурмуват касата на театъра и сякаш пламенните любовни дуети на Силва и

Едвин заглушават топовните гърмежи на Първата световна война.

Първата постановка на „Царицата на чардаша“ в Стара Загора е била на 6 март 1958 година с

диригент Илия Илиев и режисьор Георги Петров. Следващата премиера е след 30 години – на

16 юни 1988 година отново с режисьор Георги Петров и диригент Красимир Къшев. През 2006

година на 16 април е предпоследната премиера. Режисьор е Бойко Илиев, диригент Красимир

Къшев, хореограф Алида Бонева , хормайстори Богдана Попова и Младен Станев.

Тази оперета е наистина един „прекрасен сън“. Трябва всеки да я чуе и види поне веднъж в

живота си. Танц за духа и феерия от чувства. Невероятните вокални изпълнения, красивия

декор и брилянтния оркестър представят една вечно неостаряваща и жива Царица на чардаша!

„ …странно нещо е любовта е …“ ! Оперета!