Книгата „Непознатият Яворов” представят на честванията в Чирпан

Традиционните Яворови януарски дни в Чирпан започват на 13 януари. 

От 17 часа зам.-председателят на фондация „Яворов“ Георги Зъбчев ще запали огъня на Яворов, който ще бъде пренесен от шест талантливи чирпански деца.
Час по-късно започва тържествената Яворова вечер във Военен клуб Чирпан и премиерата на книгата „Непознатият Яворов“ на доц. д-р на историческите науки Милкана Бошнакова. Мирела Иванова, Виолета Христова, Ана Цанкова, Костадин Филипов и македонският поет Михайло Свидерски ще участват в поетичното четене.

Сред събитията през следващите два дни са премиера на сборник с отличени конкурсни творби „В часа на  синята мъгла“ и обявяване на резултатите от два национални конкурса – литературен и за рисунка. На 15 януари от 18:00 часа във Военния клуб е постановката на ДКТ „Васил Друмев“ „Нирвана“.

19 Яворови оригинала са откупени от колекционер и вече са в родния град на поета Чирпан. Стихотворения, къс от знаме, писма и други документи от 1912 година са притежание на Фондация

Миналата година колекционерът Христо Павлов предложил оригиналните документи за експертна оценка, но поискал и да ги продаде за сумата от 100 000 лева. В разговор с представители на фондация „Яворов“, колекционерът се съгласил да ги продаде за 27 000 лева.

„Непознатият Яворов”

След повече от 100 години да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети – Пейо К. Яворов, е истинско събитие. Собственост на частно лице, те бяха подложени на експертна оценка и автентичността им бе потвърдена.

Сега те стават достояние за всички българи с книгата „Непознатият Яворов“, издание на „Персей“ и фондация „Пейо Яворов“. Интересът към книгата е изключителен и в момента не спират да се събират много заявки както в издателството, така и в книжарниците. Такъв интерес като че ли може да събуди само поет и личност като Яворов. Преди години точно изд. „Персей“ разказа чрез личните откровения (и вечни стихове) на Яворов, Дора Габе, Мина и Лора за техните взаимоотношения в книгата  „Не бой се и ела“, която претърпя много издания и още е налична в книжарниците.

„Непознатият Яворов“ разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.

Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.

Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки.

Представени са всички документи – като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент.

Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.

Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм в теб, Родино!

Дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име!

Това са стихове, които вероятно един ден ще се изучават и в училище, защото в тях има и нещо от Яворовата равносметка на живота му като човек и творец.