Четири номинации за „Икар” за Старозагорския куклен театър

Четири номинации за наградата „Икар 2000” има Държавния куклен театър в Стара Загора.
Комисията, определила номинациите за драматичен театър: проф. Снежина Танковска (режисьор и педагог), доц. Мария Диманова (сценограф и педагог), д-р Ина Божидарова (театровед), д-р Албена Тагарева (театровед), Пламен Манасиев (актьор), Мария Касимова – Моасе (журналист), Славчо Николов (композитор), Спас Спасов (консултант).

„Последният човек” на Държавен куклен театър - Стара Загора с режисьор Веселка Кунчева е отличен с три номинации за „Икар”в категориите:
-Сценография - Мариета Голомехова
-Майсторско техническо осъществяване
-Авторска музика - Христо Намлиев и Милица Гладнишка

Комисията, която взе решение за номинациите в категориите за Куклено изкуство е в състав: : Георги Спасов – актьор , Жени Лачева – сценограф, Ирослав Петков – актьор.

"Меко казано" от Валери Петров на Държавен куклен театър - Стара Загора с режисьор Цвети Пеняшки е отличен с номинация „Икар” в категория:
Индивидуални постижения в кукленото изкуство - Милен Апостолов за музика.

„Макс и Мориц” отново на старозагорската оперна сцена

Диригентът и преподавател в НУМСИ „Христина Морфова” Красимир Къшев възстановява една от любимите постановки за деца на Държавна опера-Стара Загора – „Макс и Мориц“ от проф.Александър Йосифов. Спектакълът е отново на сцената на Операта на 4 февруари, специално за учениците от ІV ОУ“Кирил Христов“.

С премиерата на 14 април 2014-а на „Макс и Мориц“, оперета за деца, Държавна опера-Стара Загора отбеляза 50 години творчески път на проф.

Александър Йосифов - почетен гражданин на Стара Загора от 2000 г., автор на две произведения, написани специално за Операта в Стара Загора – оперите за деца „Тошко Африкански“ и „Робинзон Крузо“. На сцената тук са поставяни неговите „Д-р Охболи“, „Вълкът и седемте козлета“, „Чудните приключения на Пинокио“, „Патиланци“ – за малките зрители. И още - операта „Хан Крум Ювиги“ и „Завръщане при началото“-опера-оратория.

Режисьор на „Макс и Мориц“ е проф.Румен Нейков /директор на Операта в Стара Загора в периода 1994-1998 г./. Забавната операта по либретото на Банчо Банов е поставена в Града на липите през 1995 г. от Огнян Драганов. Сценограф и автор на костюмите на „Макс и Мориц“ е Антония Попова, участват и възпитаници на Детско юношеска школа за опера и балет.

В главните роли в спектакъла ще видите талантливи ученици от НУМСИ“Христина Морфова: Полина Пчеларова и Виктор Иванов в ролята на Макс. Гергана Тодорова и Кристиян Данчев в ролята на Мориц, Йордан Петев в ролята на Учителя по музика и Димитър Драгиев в ролята на Учителя по рисуване. Бивши възпитаници на Музикалното училище, сега студенти в НАТФИЗ – Иван Петров и Маргарита Лъчезарова ще видим в ролите на писателя Буш и на Грета /съдържателка на ресторант/. В спектакъла участват още и студенти от НМА „Проф.Панчо Владигеров“ от класа по оперна режисура на Огнян Драганов – Габриела Русева /Грета/ - бивша възпитаничка на НУМСИ, Ана Балджиева /Макс/, Мария Магдалена Недкова /Мориц/, Стоян Буюклиев /Учител по музика/. В спектакъла участват солисти на Държавна опера-Стара Загора – Нина Димитрова /Грета/, Иван Кабамитов /Писателя Буш/, Петър Янкулов и Евген Сурмиевич /Бок/, Игнат Желев /Хлебаря/. Участват и деца от ДЮСОБ“Маргаритки“ и ученици от балетните класове на НУМСИ“Христина Морфова“ с преподавател Кремена Костова.

Автор и илюстратор на литературното произведение „Макс и Мориц“ е писателят-хуморист Вилхем Буш (1832-1908). През 1858 г. Буш публикувал своите първи карикатури, но известен го правят хумористичните истории за Макс и Мориц, които се появяват през 1865 г. и досега имат огромен световен успех, а на български са преведени за първи път от Елин Пелин. Историята за Макс и Мориц са всъщност 7 забавните пакости на двамата „хулигани” Макс и Мориц в стихове. Допълнени и дописани в оперетата,  пакостите напомнят за времето, когато децата играеха навън, а не пред компютрите. Комично и забавно, представлението завладява публиката и оставя желанието в малките зрители да се  забавляват, както някога техните родители. Естествено, оставя и поуката, че може да си палав, но всичко трябва да си има мярка и трябва винаги и много да се внимава. 

„Сигурни знаци за твоята смърт” е новото заглавие на ИК „Изида”

Със своята забележителна проницателност относно противоречивата човешка природа и с безспорния си литературен талант Торкил Дамхауг се утвърди като един от най-харесваните и продавани скандинавски криминални автори. Той е двукратен носител на най-голямата награда за криминална литература в Норвегия – „Ривертон“. „Сигурни знаци за твоята смърт“ идва в България след изключително добре приетите трилъри „Подпалвачът“, „Погледът на Медуза“ и „Смърт във вода“, чиито тиражи бяха изчерпани бързо.

Главният герой - Сигурд Удс, е преуспял млад мъж, който е силно привлечен от красивата Катя. Тя обаче упорито крие миналото си, до момента, в който Сигурд я вижда с будещия съмнения босненец Ибро Хаканович. Обхванат от ревност, той го проследява, сбива се с него и го наранява сериозно. Приет в болница, няколко часа по-късно Ибро е открит в шкаф в сутерена с прерязано гърло. Следва втори смъртен случай, който подозрително наподобява първия. Санитарят Араш, беглец от Иран, присъства и на двете местопрестъпления и се превръща в основен заподозрян. Но дали наистина вината е негова?

Бившият съдебен патолог Дженифър Плотеруд, майката на Сигурд, е помолена да се включи в разследването на двете престъпления и да съдейства на криминолозите. Тя дори не подозира до каква степен ще бъде въвлечена в последвалите събития. Макар че личният й живот е достатъчно объркан след раздялата със съпруга й и обтегнатите отношения със синовете й Сигурд и Трюм, тя ще трябва да направи тежки избори и жертви в името на най-близките си хора, може би дори ще бъде принудена да прекрачи моралните си задръжки, за да защити семейството си. Особено след като Дженифър разбира, че Катя, приятелката на Сигурд, по някакъв начин е замесена в цялата история, което поставя сина й в неминуема опасност.

Катя най-сетне се опитва да се довери на Сигурд и той действително се оказва въвлечен в нещо, което може да му коства живота.

Нишките на сюжета се разпростират в неподозирани посоки – от съвременен Осло към войните в бивша Югославия през 90-те, към престъпните банди на суровия квартал „Розенгорд“ в шведския град Малмьо и дори към тежките условия и всекидневните мъчения, които търпят много от жителите на Иран.

Романът е комплексна и многопластова картина на неразгадаемата човешка психика и различните фактори, които ни превръщат в това, което сме.

Военен биг бенд-Стара Загора и Оркестъра на операта представят „Sting the Opera”

Великолепната музика на Стинг в симфоничен аранжимент ще бъде представен в един специален концерт на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора и Военния биг-бенд  с диригент кап. Цветомир Василев. Солист е известният джаз-изпълнител Петър Салчев. Премиерата на „Sting the Opera” е на 31 януари от 19:00 часа, а поради големия интерес към концерта ще бъде повторен на 1 февруари от 19 часа.

В концерта „Sting the Opera” /буквално „ужили Операта“/ ще чуем едни от най-популярните  пеcни на британската музикална легенда Стинг cpед които, pазбиpа cе, „Еnglіѕhman in Nеw Yоrk”, „Fіеldѕ of Gоld”, „Ѕhаре of Му Hеart”, „Еvеrу Breath You Take”, „Roхanne”, „Russians”, „If I Ever Lose My Faith in You”, „Mооn over Bourbon Street” и дp. Аранжиментите са на Дейвид Хартли, Мишел Льогран, Роб Матис, Винс Мендоса, Стивън Меркурио, Бил Рос и Никола Тескари.

Петър Салчев е роден през 1969 год. в град Пловдив.Интересът му към музиката започва от юношеска възраст и е насочен към класическата китара. През 1990 год. започва неговата вокална кариера, като работи и сътрудничи с "Бели, Зелени и Червени" - една от най-популярните и утвърдени джазови формации в България.През 1994 год. печели наградата за най добър млад изпълнител от “Младежка Джаз Среща” Пловдив. През 1994 год. продължава вокално-музикалното си образование в поп-джаз факултета на ДМА „Панчо Владигеров“, в класа на доц. Георги Кордов. През 1997 год. печели стипендия за магистърска програма в Бостънската Консерватория.Участник със собствени проекти във всички престижни джаз форуми в България.

През 2009 год. гръцката компания Анокато издава и проекта му с Костас Магинас – TheCall.

От 2005 г. е асистент по Пеене в АМТИИ Пловдив.

Осъществява редица записи за Българската Национална Телевизия и Радио, солист на Бигбенда на Националното радио, Бигбенд Пловдив, работи с Ангел Заберски-син, Живко Петров, Христо Йоцов, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Асен Дойкин, Милчо Левиев, Петър Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Оливер Йосифовски, Костас Магинас, Мариус Поп, Дорина Маркова, Борис Тонков, Ташко Ташев, Ана Димова. Концертира на сцените на всички джаз-фестивали в България. Изнася концерти в Англия, Германия, Австрия, Дания, Съединените Американски Щати, Турция, Гърция и Румъния.

Петър Салчев бе солист с Военния биг бенд  в шестото издание на Джаз форум-Стара Загора, когато направиха съвместен концерт с Крейг Бейли, дългогодишен водач и солист на оркестъра на легендарния Рей Чарлс (на една от снимките).

Стинг е единствената световна звезда, чиято любов към България продължава 23 години. За това време той е гостувал у нас 6 пъти, изнесъл е 7 концерта в различни локации пред около 50 000 зрители. Музикалният талант на Стинг варира между мелодичен поп и ню уейв, през джазови композиции, подобни на парчетата в The Dream of the Blue Turtles, класическа ренесансова музика в албума Songs from the Labyrinth, в който си партнира с босненския виртуоз на лютня Един Карамазов, и дори интерпретации на традиционни коледни мелодии в If on a Winter's Night... (гледайте прекрасното му концертно изпълнение в катедралата на Дърам).

През 2003 г. е награден с рицарски орден от кралица Елизабет II. През 2014 г. Белият дом го дарява с наградата на центъра "Кенеди", връчвана за особено заслуги в областта на изкуството.

През 2000 г. е въведен в Залата на славата на Холивуд. През 2006 г. е класиран на 62-ро място сред най-добрите живи изпълнители. VH1 го поставя на 63-то място сред стоте най-добри рок изпълнители. Списание Q го нарежда под №80 в класацията си за най-добрите изпълнители на XX век. Общо за цялата си кариера - заедно с The Police и соловите му изпълнения, Стинг е продал над 100 млн. копия.

 Гордън Матю Томас Съмнър, както е пълното име на Стинг /в превод – Жило/, е роден през 1951 година в Уолсенд, Великобритания.В средата на 70-те година става популярен като лидер на групата „The Police“, а от 1984 г. прави самостоятелна кариера. Първата самостоятелна работа на Стинг е саундтрака към филма от 1982 "Brimstone and Treacle".Член е на залата на славата на рока и има звезда на Холивудската алея на славата за постиженията и приноса си в областта на музиката.В своята богата визитка има 16 награди "Грами", три награди "Брит" и още редица музикални отличия.

Дотолкова е свикнал с псевдонима си Стинг, че в интервю преди години признава, че не би се обърнал на улицата, ако някой го извика с рожденото му име Гордън.

Билeтитe за 31 януари и 1 февруари са в пpодажба на касите на Операта. Проектът се реализира в партньорство на Държавна опера-Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада.

„Прокълнатият“ – романът, спечелил двете големи награди за криминална литература

Дали всяка грешка е равносилна на смъртен грях? Дали всяко прегрешение трябва да получи наказание? Тези въпроси изникват при четенето на романа „Прокълнатият“ от Курт Ауст. Книгата е носител на двете най-големи награди за криминална литература в Скандинавия – „Златният пистолет“ (или „Ривертон“, Норвегия) и „Стъкленият ключ“ (за най-добър роман в скандинавските страни). Авторът пък си спечели много читатели у нас с романите си „Невидимото братство“ и „Алхимия на отмъщението“. Курт Ауст е сред най-големите  майстори в криминалния жанр наред с Том Егеланд, Ю Несбьо и Томас Енгер. В неговите исторически криминални романи главни герои са датският професор Томас Буберг и младият му асистент, норвежецът Петер Хортен. Техните взаимоотношения и изключителна наблюдателност напомнят много на Шерлок Холмс и доктор Уотсън.

Началото на XVIII век Петер Хортен се завръща в родната Норвегия (намираща се тогава под властта на датската корона) заедно с папския пратеник – нунций Микеланджело дей Конти, който желае да обиколи страната и да се запознае с местните нрави. Петер е натоварен лично от краля на Дания със задачата да бъде преводач на нунция, както и да отговаря за неговата безопасност и спокойното му завръщане в Копенхаген.

Но Петер осъзнава, че мисията му няма да протече безпроблемно, след като двама души, с които нунций Дей Конти се среща скришом, умират при загадъчни обстоятелства.

Дали убиецът е самият папски пратеник, или някой, който иска да го злепостави? Дали зад привидните благовидни цели на нунция не се крие опасна конспирация? Наред с тези въпроси и с разследването на двата смъртни случая, криещо много опасности, Петер се изправя и срещу собственото си забулено в тайни минало. Кой всъщност е той? Кои са родителите му и защо не знае нищо за тях?

По вълнуващ начин Курт Ауст преплита темите за греха и опрощението, за любовта и страданието, за престъплението и наказанието, за честта и достойнството в този криминално-исторически роман.

Млада жена на 30 години по чудо беше спасена след тежко сърдечно усложнение на парагрипен вирус

Младата жена постъпва в Университетска болница Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център със силно увредено сърце, отслабена сърдечна помпена функция и с много затруднено дишане. От пет болници отказват да я приемат поради невъзможност да се справят. Няколко дни преди това 30-годишната жена получава настинка и цялата картина се влошава - все по-трудно дишане и все по-силна умора. Следват обиколки, от лекар на лекар, от болница на болница, без ефект и без нито едно изписано лекарство.

След като е прегледана от кардиолог, пациентката спешно е хоспитализирана. Мобилизирани са няколко отделения, тъй като състоянието й е крайно критично. Поради нарушената функция на сърцето и неговото уголемяване, е нарушена нормалната функция на митралната клапа. Тя не се затваря добре и това влошава функцията и на белите дробове. Обсъжда се възможност за подпомагане дейността на сърцето, наречена ЕКМО. С нейна помощ се оставя сърцето да почине, а насищането на кръвта с кислород и циркулацията и се поддържа със специална помпа и оксигенатор.

„Стъпка по стъпка положението на момичето беше овладяно благодарение на усилията на колегите от различните специалности. Специално на д-р Ани Африканова и д-р Николай Маринов от моя екип, които бяха неотлъчно с пациентката денонощно. Критична беше тяхната намеса и съм щастлива, че всички заедно допринесохме за спасяването на още един човешки живот.“, коментира доц. Яна Симова, завеждащ отделението по Кардиология Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ.

Момичето прекарва 4 дни в сърдечна реанимация. Не се налага изкуствено заместване на сърцето. Благодарение на безбройните микробиологични изследвания, е открит причинителят - прогресиращ  миокардит и сърдечна недостатъчност поради тежко сърдечно усложнение на парагрипен вирус. 

Седмица по-късно пациентката е изписана и се чувства добре. Възстановяване ще е дълъг процес и през следващите седмици жената ще остане под наблюдение на кардиолозите в Сърдечно-съдов център.

Eлена Петрова с дебют в ролята на Мими в „Бохеми”

На 23 януари от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее отново шедьовърът на Джакомо Пучини – операта „Бохеми“ .

Спектакъла ще дирижира Нобуаки Нагата /Япония/. Световно признатият румънски художник Каталин Йонеску-Арборе е автор на оригиналната сценография, решена в кинематографичен ракурс. Утвърдената българска дизайнерка Цветанка Петкова-Стойнова облича героите в красиви костюми, адекватни на епохата и в синхрон с цялостната атмосфера на драматичната история за любовта. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, който многократно е работил в България и в чужбина с този творчески екип. Огнян Драганов поставя за втори път „Бохеми“ в своята кариера. Зрителите ще станат свидетели на интересно сценографско и режисьорско решение, в което максимално се използва сценичната техника - въртяща сцена, движещи се платформи, издигащи се платформи, наклони- подход, който променя разказа в самата опера като сменя и местата на действието.

Творческият екип  не може да избяга прекалено много от драматургически заложеното действие, тъй като самият текст и ремарките на Пучини са много стриктни“ – споделя режисьорът. В ролята на Мими е дебютът на младата и много талантлива Елена Петрова, а Шан Хуанг /Китай/ е в ролята на Рудолфо. В останалите роли ще видите Иван Кабамитова, Теодор Петков, Пламен Кумпиков, Деси Стефанова, Александър Марулев и др., оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, деца от вокалната студия при Детско-юношеска студия за опера и балет при Държавна опера-Стара Загора.

Елена Петрова е родена през 1994 г. в Сливен. Завършва Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, но се насочва към оперното изкуство след дългогодишното музициране под палката на Маестро Методий Григоров в детски хор „Дружна песен“ и смесен хор „Добри Чинтулов“, Сливен. Завършва Национална Музикална Академия „Проф.Панчо Владигеров“ в класа по класическо пеене на проф. Жасмина Костова.

Още като студентка участва в редица концерти като авторския концерт на проф. Георги Костов с диригент Деян Павлов, съвместен концерт на Национална Музикална Академия и Софийска филхармония с диригент Славил Димитров, "Нещо на сериозно, нещо на шега и изобщо като нищо на света“ с диригент Левон Манукян , „Една вечер в операта“- съвместен концерт-спектакъл на НМА и Държавна опера Стара Загора с режисьор Огнян Драганов и диригент Ивайло Кринчев.

Дебют на професионалната сцена прави през октомври 2016 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора в ролята на Метела от оперетата на Жак Офенбах „Парижки живот“ с режисьор проф.д-р Румен Нейков и диригент Димитър Косев. През 2017 г. играе в още три продукции на Държавна опера -Стара Загора: в съвременната камерна опера от Георгос Минас “Пламъци в платната на нощта“-световна премиера ; „Вълшебната флейта“в ролята на Втора дама и „Бохеми“ в ролята на Мюзета.

В репертоара и като солист в Държавна опера-Стара Загора влизат водещи роли в оперетите „Царицата на чардаша“ и „Херцогинята от Чикаго“, в „Хубавата Елена“ /опера-буфа/.

Елена Петрова участва и в атрактивния концерт  „Queen- шоуто продължава“ с диригент Димитър Косев и е соло-изпълнител в танцовия спектакъл „ГЕТО“ по музика клезмер и на Горан Брегович.

През април 2016-а печели Специалната награда в Академичен конкурс „Проф. Илия Йосифов“. През септември 2019-а получава специалната награда на Маестра Веселина Кацарова от Майсторския и клас в Стара Загора – участие в главна роля в постановка на Опера Стара Загора.

Книгата „Непознатият Яворов” представят на честванията в Чирпан

Традиционните Яворови януарски дни в Чирпан започват на 13 януари. 

От 17 часа зам.-председателят на фондация „Яворов“ Георги Зъбчев ще запали огъня на Яворов, който ще бъде пренесен от шест талантливи чирпански деца.
Час по-късно започва тържествената Яворова вечер във Военен клуб Чирпан и премиерата на книгата „Непознатият Яворов“ на доц. д-р на историческите науки Милкана Бошнакова. Мирела Иванова, Виолета Христова, Ана Цанкова, Костадин Филипов и македонският поет Михайло Свидерски ще участват в поетичното четене.

Сред събитията през следващите два дни са премиера на сборник с отличени конкурсни творби „В часа на  синята мъгла“ и обявяване на резултатите от два национални конкурса – литературен и за рисунка. На 15 януари от 18:00 часа във Военния клуб е постановката на ДКТ „Васил Друмев“ „Нирвана“.

19 Яворови оригинала са откупени от колекционер и вече са в родния град на поета Чирпан. Стихотворения, къс от знаме, писма и други документи от 1912 година са притежание на Фондация

Миналата година колекционерът Христо Павлов предложил оригиналните документи за експертна оценка, но поискал и да ги продаде за сумата от 100 000 лева. В разговор с представители на фондация „Яворов“, колекционерът се съгласил да ги продаде за 27 000 лева.

„Непознатият Яворов”

След повече от 100 години да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети – Пейо К. Яворов, е истинско събитие. Собственост на частно лице, те бяха подложени на експертна оценка и автентичността им бе потвърдена.

Сега те стават достояние за всички българи с книгата „Непознатият Яворов“, издание на „Персей“ и фондация „Пейо Яворов“. Интересът към книгата е изключителен и в момента не спират да се събират много заявки както в издателството, така и в книжарниците. Такъв интерес като че ли може да събуди само поет и личност като Яворов. Преди години точно изд. „Персей“ разказа чрез личните откровения (и вечни стихове) на Яворов, Дора Габе, Мина и Лора за техните взаимоотношения в книгата  „Не бой се и ела“, която претърпя много издания и още е налична в книжарниците.

„Непознатият Яворов“ разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.

Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.

Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки.

Представени са всички документи – като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент.

Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.

Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм в теб, Родино!

Дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име!

Това са стихове, които вероятно един ден ще се изучават и в училище, защото в тях има и нещо от Яворовата равносметка на живота му като човек и творец.

Случки от панса с неочакван край

Първи панс (съкратено от пансион) не е като Втори. Той е основата на студентския град в Търновската Магнаура. Там стаите са две, с три легла, обща баня и тоалетна, почти като в хотел…Първото ми по-сериозно пребиваване там бе като нелегален. По време на сесиятата реших, че по добре ще попия знания с помощта на приятел и се преселих за около месец при Мичка (попската дъщеря). Тя живееше заедно с Рони (Вероника) и Анка Пушката, която учеше немска филология. Анка бе кръстена Пушката, от нейния любим Генчо, дето всички ги кръщаваше някак си. Той измисли и Мичка, щото се римувало с…птичка. Пушката, разбира се, живееше при Генчо. В другата стая имаше още две моми. Третата…и тя при либето си.

Тръгнах към панса в един горещ летен ден. Не щеш ли, посредата на пътя, точно там, дето нямаше дървета…върху мен се изсипа пороен дъжд. Пристигнах в конака без да има нито едно сухо място по мен. Пристигайки, прострях всичките си мокри дрехи на радиатора и се мушнах под завивките, гол като първия човек. Момичетата ги нямаше. Неусетно съм заспал, а в това време Анка влезе в стаята, но заедно с майка си. Това беше доста неудобно, първо, защото вече се събуждах, а и бях в леглото й, което знаех че е свободно. Тя пък дошла в нейната стая, защото й било неудобно да я заведе в стаята на Генчо. Все пак, държеше на реномето си на непорочна девойка. Двете тихо си приказваха, но на мен ми бе неудобно да ги подслушвам и затова леко си взех дрехите, облякох се под завивките, поздравих ги и им пожелах хубав ден и излязох. В коридора вече чух как майка й казва: ми вие тука на бардак сте го обърнали…” Не дочаках отговора. После много се смяхме, защото, както се казва – не бе това, което му идва на човек в ума при такава ситуация. Сесията изкарах при Мичка и останалите грации. Чудно си поживях – едната сутрин прави чая, другата препечените филийки, третата ми пуска музика, Мичка ми чете темите. Затова и изпитите си взех много успешно.

На следващата година вече бях законен жител на панса. На втория етаж живееха три габровлийки – Къдрокосата Рени, Торси и Гоева Велина. Тричките често си ходеха до родното Габрово и се връщаха с пълни сакове. И тъй като бяха момичета с добри сърца и засмени лица, много техни почитатели ги чакаха пред стаята. Ми храна носиха девойките, вие какво си помислихте? Най-редовни бяха най-гладните – Митьо Купона, Гробелар, Фори, ама ходехме отвреме навреме и аз и Ачо Майната. Защото ставаше голяма веселба. Например, идват си те, пък нищо не слагат на масата. Митьо дава знак с очи на другите и почва да си хапе ръката. Те го питат защо се хапе, а той, защото нямало какво да яде. Номерът обаче не минава. Гоева я боляла главата и не иска да пържи дроб, въпреки уверенията на Купона, че най-добре минава главата на тази жена, която пържи дроб, от миризмата де…

Гоева си хареса един младеж от Втори панс, един такъв с очилца – Пенчо. Не знам защо обаче тя го кръсти Мухи. Той не подозираше за нейното съществуване, ако и да са се срещали в района, а тя по цели нощи виеше като капитолийската вълчица – Мухи, Мууухиии…Зорко наблюдаваше прозореца му отсреща – „Мухи още не се е прибрал, Мухи вече си е в стаята и т.н. Всички искахме да й помогнем и й казвахме – ами отиди при него, той ще те разбере, но не. От толкова наблюдение на любовни мъки чак спрях да ходя при габровлийките, щото това напрежение бе непоносимо за мен, макар и да не ме касаеше пряко. Веднъж не издържах, винаги съм давал добри съвети на другите, и и казах: „Знаеш ли, пий ракия, иди и му разкажи за своите светли чувства”. Не очаквах, че тя ще приеме съвета ми толкова присърце. Същата вечер, подпийналата Гоева отишла с блеснали очи при него. Мухи живееше в единочка (стая за един) във Втори панс и му рекла: „Мухи, много те обичам и тази вечер при тебе ще остана!” Пенчо само наместил очилцата и казал – „Добре”. Така се зароди една трайна и здрава връзка. Веднъж обаче Митьо Купона се напил много яко във Втори панс и изведнъж почуствал, че няма сили да се прибере в Първи. Видял Гоева, че се прибира в бърлогата на Мухи и я помолил, най-приятелски, да полегне за малко при нея (в стаята има само едно легло), пък като си почине, пак ще поеме по дългия път към Първия блок. Като добра приятелка Велина се съгласила. По някое време се върнал подпийналия Пенчо, който бил смаян от гледката. „Какво става тука” – попитал той. Стрестнатата Гоева взела да се обяснява – „Мухи, чакай да ти обясня, не е това, което си мислиш?” „Спокойно – рекъл Пенчо – аз съм либертак!” През това време се разбудил и Митьо Купона, вече събрал сили, а и пак му се допило. Двамата с Пенчо отишли да си допият и Велина така си останала самичка…  

София МЕНАР Филм отново гостува в Стара Загора

От 14 до 26 януари 2020 г. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ показват ленти от селекция на  София МЕНАР Филм Фест (8 +1 прожекции) с фокус Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им.
Билет за една прожекция: 5 лв. - 3лв за ученици и пенсионери

MENAR PASS за 8 прожекции + 1 извънредна прожекция: 30лв.

ПРОГРАМА

14 януари 2020 г. (вторник), 18:30 ч. - Откриване, зала първи етаж

„На края на света“ (Yomeddine)

Египет (2018) 97 мин.
Режисьор: Абу Бакр Шауки
В ролите: Ради Гамал, Ахмед Абделхавез, Осама Абдала
Един отхвърлен от обществото добряк, едно остроумно хлапе и едно уморено магаре тръгват на дълго пътешествие из прашните египетски пътища в търсене на нещо, което никога не са срещали, но цял живот копнеят за него.
Трогателната история на Бешай и Обама докосна зрителите и критиката по целия свят и спечели десетки награди, включително от фестивалите в Кан, Валядолид и Филаделфия. Освен че беше номиниран за „Златна палма” в Кан, дебютът на Абу Бакр Шауки беше избран да представи Египет и в надпреварата за чуждоезичен „Оскар”.

16 януари 2020 г. (четвъртък), 18:30 ч., зала първи етаж
„Капан“ (Trap)

Турция (2019) 84 мин.

Режисьор: Сеид Чолак

Сценарист: Сеид Чолак, Гювен Адъгюзел

С: Онур Дилбер, Серкан Алтънташ, Ясемин Гиргин, Мюнибе Милет

„Каквото вземеш от природата, и тя си го взима от теб“. Монотонното ежедневие на петима рибари от малък остров насред планинското езеро Бейшехир тече според закона на природата. С идването на зимата, водата в езерото замръзва и от планината слиза вълк. Хищникът е минал по леда и е на острова. Сега всички се страхуват за живота си. Страхът и чувството за самосъхранение отприщват дивия звяр у човека и извикват у него невиждани сили.

18 януари 2020г. (събота), зала първи етаж

14:00 ч. – „Домино“ (Domino)

Иран (2019) 86 мин.

Режисьор: Лале Барзегяр

Сценарист: Лале Барзегяр

С: Соня Санджари, Араш Афиф, Кейван Мохамади

Ялда се опитва да се помири със съпруга си, защото се страхува от мнението на околните. Когато и двамата решават, че повече не могат да живеят заедно и трябва да се разделят, Ялда е принудена да се върне при родителите си. Те обаче не са готови да приемат факта, че дъщеря им е разведена и решават да скрият това от останалите роднини. Положението на Ялда се усложнява допълнително, когато в живота й се появява нова сродна душа.

16:00 ч. – „Сазът: Ключ към сърцето“ (Saz: The Key of Trust)

Германия-Турция (2018) 90 мин.

Режисьор: Стефан Тално

Сценарист: Стефан Тално

Петра е от малкото европейски музиканти, които свирят на саз. За нея той е най-скъпият, но най-потаен инструмент, мост, който свързва континенти, векове и култури, за да стигне и до нейното сърце. В търсене на родното място, тя тръгва по следите му: из закътани балкански селца, през шумния Истанбул, към мразовития Кавказ, чак до град Хорасан в Иран, на 10 хиляди километра от дома й в Берлин. Навсякъде по пътя си тя среща музиканти и иска от тях само едно: да й изсвирят песен със своя саз.

21 януари 2020 г. (вторник), 18:30 ч., зала първи етаж

„Приказният замък“ (The Castle of Dreams)

Иран (2019) 86 мин.

Режисьор: Реза Миркарими

Сценаристи: Мохамад Давуди, Мохсен Гараи

С: Хамед Бехдад, Жила Шахи, Азаде Нобахари, Нюша Алипур

Джалал трябва да се погрижи за двете си деца, след като научава за смъртта на съпругата си, с която отдавна са разделени. Мъжът има връзка с друга жена и не си представя двете хлапета да живеят при него. Самите деца предпочитат да останат при леля си, вместо да заминат с баща си. Но чичо им отказва да се грижи за тях и настоява Джалал да поеме отговорност за децата си.

23 януари 2020г. (четвъртък), зала първи етаж

18:30 ч. Късометражна програма 1

„Контакт“ (Contact)

Ливан (2019) 21 мин.

Режисьор: Самир Сиряни

Единак, живеещ близо до границата, стреля по бежанците, които се опитват да пресекат незаконно браздата. Един ден намира запис в поредната жертва и решава да го преслуша.

„Сокотра – невидимият остров“ (Socotra – The Invisible Island)

България (2019) 10 мин.     

Режисьори: Румяна Христова, Георги Кожухаров

Георги Кожухаров и Румяна Христова, достигат до едно от най-недостъпните късчета земя на планетата – остров Сокотра, Йемен.След няколко дни нелегално плаване през Арабско море, те акостират на брега на остров Сокотра, известен със своята ендемична, сюрреалистична природа. От началото на войната в Йемен, достъпът на журналисти до острова е забранен. Затова Румяна и Георги се представят за антрополози и с помощта на фалшиви писма от български университет, успяват да прекарат 12 дни на Сокотра, заснемайки и документирайки историите на местните. 

„Клане“ (Slaughter)

Иран-Ирак (2018) 13 мин.

Режисьори: Саман Хосейнпур, Ако Зандкарими

Гасем е принуден да продаде кравата си, за да преживее семейството тежката зима в планината. Но кравата изчезва.

„Брат“ (Brother)

Италия (2019) 15 мин.

Режисьор: Бепе Туфаруло

10-годишният Али и 18-годишният му брат Мохамед губят родителите си и дома си след бомбардировка в Кабул. Едва съвзели се от ужаса, сега момчетата трябва да се разделят.

„Тежко бреме“ (The Heavy Burden)

Турция (2019) 17 мин.

Режисьор: Йълмаз Йоздил

Време е старият Бозо да бъде пенсиониран и да се сбогува с туристите по улиците на Мардин. Но дядо Авдел не може да се примири, че най-доброто магаре в града ще бъде пенсионирано и той ще загуби прехраната на семейството си. На помощ идва племенникът му, който е готов да осигури нов помощник на дядо Авдел – младо магаре от Сирия.

„Въздух“ (Air)

Казахстан (2018) 14 мин.

Режисьор: Айжана Касимбек

Младо момче мечтае да стане пилот, но ежедневието му е отдадено изцяло на парализирания му дядо, чието състояние се влошава от ден на ден.

Within Temptation и Running Wild се присъединяват към Judas Priest на рокфеста в Могилово

В края на миналата година станаха ясни и трите групи хедлайнери на второто издание на Midalidare Rock in the Wine Valley, което ще се проведе от 17 до 19 юли край Чирпанското село Могилово.

Judas Priest ще отбележат 50-годишния си юбилей с голямо световно турни, което за щастие ще премине и близо до „Центъра на вселената”. За разлика от неуспешните навремето опити Стара Загора да стане един от центровете на големите рок събития, Могилово и винарна Мидалидаре демонстрират устойчивост, разум и перфектно планиране при провеждането на рокфеста в Долината на виното. Първото издание на Midаlidare Roсk in the Wine Valley бе в средата на юни 2017-а, благодарение на бизнесмена с казахстански паспорт Евгений Юсупов, собственик на винарския комплекс „Мидалидаре”. За организацията тогава много помогна и кметълът Цонко Цонев. Над 7000 рокаджии се събраха да видят и чуят групата на Удо Диркшнайдер, бивш фронтмен на ACCEPT,  Gotthard, плюс W.A.S.P. и Доро Пеш.

Тази година към Роб Халфорд и компания, които ще излязат на сцената на 19-ти ще се присъединят Running Wild, които идват за първи път в България и Within Temptation. Последната група има продадени над 3,5 милиона копия в целия свят. Добиват световната си слава със сингъла „Ice Queen“, а парчето им „All I Need“ беше част от саундтрака на сериала „Дневниците на вампира“, в който участва актрисата с български корени, Нина Добрев.

За концерта ще има видеостена, на която ще има гост вокалисти, които ще правят виртуален дует с Sharon den Adel – нещо, което до този момент не е правено у нас. В афиша ще бъдат включени и още рокаджии, чиито имена тепърва ще бъдат обявени от организаторите.

Засега тридневният билет струва 120 лева. Има и еднодневни пропуски – по 60 лева, а в деня, в който ще свирят Джудас – 80 лева. Деца до 12 години ще влизат безплатно, организиран е паркинг за 3500 коли, ще има и безплатна къмпинг зона, за притежетелите на тридневни билети. На сайта на Мидалидаре има специална секция за настаняването на тези, които предпочитат хотелите, като договорените цени ще са преференциални.