Тереза Боучкова (р. 1957), една от най-популярните писателки
на Чехия, пристига в България, за да представи своята книга, истински феномен в
читателския интерес - „Годината на петела” (преводът е на Красимир Проданов,
изданието - на „Персей“, в поредица, съфинансирана от програма Творческа
Европа).
Любопитното е, че майка й е родена в София, а бабата и
дядото на писателката живеят тук до 1947 г. Тереза е дъщеря на един от
най-големите живи писатели дисиденти на Чехия - Павел Кохоут, а след развода с
него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.
Ще има две основни събития с участието на писателката: днес,
на 17 октомври в Чешкия център в София, а ден преди това, на 16-и – в
Художествената галерия в Пещера.
Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите.
Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи
накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на
романа „Годината на петела” и всъщност негова авторка, всичко е малко
по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ.
Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца.
Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка
и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към неочаквана равносметка – за
живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти,
за многото разочарования.
Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ
да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която
се ражда само усмивка.
Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия,
„Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на
самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели
разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното,
майсторски.
Книгата излиза през 2008-а, като дотогава авторката е
направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята
на Павел Кохоут. А точно баща ѝ е живата легенда на чешкото
дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му тръгва и Тереза.
Подписвайки „Харта 77” – най-известната антикомунистическа инициатива в онази
епоха, тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края
на 70-те, време, когато смяната на режима изглежда просто невъзможна. Любопитен
факт е, че баща ѝ е прогонен в чужбина и остава дълги години в Австрия.
А дъщеря му продължава да страда от издевателствата на властите срещу нея, като
в същото време опитва да създаде семейство. Забранено ѝ е да учи,
прехранва се като чистачка…
Логично, като резултат и от стреса, не може да има собствени
деца. Тогава със съпруга си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по
чудо им се ражда и техен собствен син.
Именно всички тези събития и житейски препятствия са в
основата на „Годината на петела”. Както казахме, книгата се радва на невероятен
читателски успех, но изненадващо, не получава никакви литературни награди.
Въпреки това оценките се сипят в огромно количество. Критиката анализира
написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за личния
живот на авторката. А книгата изобилства от интригуващи и направо пикантни
намеци, от които жълтата преса направо е във възторг.
Дали героят диседент Павел Кохоут е толкова безгрешен?
И дали наистина майката на Тереза е имала интимна връзка с
големия Хавел?
Какво означава да осиновиш ромски деца?
Книгата и в това е уникална – тя премества все по-навътре, в
личното пространство на автора, онази тънка линия между фикция и биографични
факти. Написана под формата на дневник, всъщност е изпълнена с живо
повествование – и когато градусите скочат прекомерно много, ги охлажда ясна
философска мисъл или кратка отбивка в някое пражко кино. Така романът се
сдобива с очертания на киносценарий, придобива космополитност, превръща се в
произведение и на визуалната култура. А в центъра му все така остава
нереализираната жена, жертвала себе си за политическа кауза, от която другите
се облагодетелстват, за деца, които дори не е родила…
Конфликтът тлее и избухва, но никога повърхностно, никога по
линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране,
за социализиране на онова, което иска да се откъсне от цялото, да изяви непригодността
си. Така „Годината на петела” се превръща в нагледна лекция за невъзможността
на ромското приобщаване, за абсурдността на самата идея това да се случи.
„Годината на петела” неочаквано води и към България
Но това е само загатнато, просто един от цветовете в романа,
който се чете със смях и през сълзи, защото разтъжава, вдъхновява, депресира и
ентусиазира – истински празник на една богата душевност, изливаща се пред нас в
своето изобилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.
Прозрения от Тереза Боучкова
· Спомних
си много живо как живеехме ние до 89-а: убийствена безнадеждност.
· Силната
творба се ражда от потребността да изкажеш своите тревоги, своите мисли, които
иначе биха ви погубили. Пишете!
· Най-добре
ще е да заспя и да проспя всичко. Целия живот. Само че не мога да спя.
· Трябва.
Трябва да изпиша всичко от себе си, че да ми олекне.
· Да
се страхуваш предварително – това се равнява на загуба!
· Знам,
че трябва да се смея.