Посрещнете Хелоуин с „Голяма книга на духовете“

Вярвате ли в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци? Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Автор е един от най-обичаните писатели – Том Егеланд, а изданието – на „Персей“. Разкошният том е с цветни илюстрации, дело на художника Мариус Ренберг.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на повече от 25 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „Тринадесетият апостол“ и др. 

В навечерието на Коледа у нас ще се появи и най-новият му роман „Кодексът“.

На 22 ноември откриват 50-я юбилеен Фестивал на оперното и балетно изкуство

Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – Стара Загора тази година 2019 ще отбележи своето половин вековно издание. Първият специализиран форум за опера и балет в България е създаден през 1967 година като Декемврийски музикални вечери, а от 1973 година е преименуван като Фестивал на оперното и балетното изкуство. От 1974 до 1989 година в неговите рамки се провежда Националния преглед на оперното и балетното изкуство. Обществените промени след 1989 г. и пожарът през 1991 г. довеждат до три прекъсвания на фестивала през 1990, 2010 и 2013 година.

50-то издание на Фестивала, организирано от Старозагорската опера и Община Стара Загора,  ще се проведе от 22 ноември до 7 декември, 2019 г. Програмата на фестивала тази година впечатлява със селекцията на уникални спектакли на рядко изпълнявани оперни произведения, оперни и балетни премиери, отбелязването на знакови за музикалния живот на България и света годишнини, забележително международно участие, атрактивни съпътстващи събития, изложби и срещи с публиката.

Официалното откриване на Фестивала на оперното и балетното изкуство е на 22 ноември с премиерата на грандиозната опера „Африканката“ от Джакомо Майербер. Спектакълът е копродукция на Старозагорската опера с Дойче Опер – Берлин. Режисьор на постановката е Вера Немирова – едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа. В досегашната история на българския оперен театър «Африканката» не е поставяна у нас. Т. нар. «голяма опера» - утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20-40-те години на 19 век, достига своя своеобразен връх в творчеството на Майербер. Техническите параметри на сцената на Държавна опера – Стара Загора позволяват да се осъществи адаптация на създадената сценография и оборудване за спектакъла. В реализацията на проекта, освен Вера Немирова, участва и част от постановъчния екип на Дойче Опер. Спектакъла ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. В ролята на Васко да Гама гостува румънският тенор Даниел Магдал, който е в солистичния състав на спектакъла на Дойче опер през 2015.

Специално внимание е отделено на 50-годишната сценична дейност на оперната прима Стефка Минева. На 30 ноември в нейна чест, под диригентството на Владимир Бошнаков, ще пеят Цветелина Василева, Мария Белчева, Беса Лугичи, Татяна Шиварова, Саня Анастасия, Калуди Калудов, Веселин Михайлов, Нико Исаков и Александър Крунев. Среща на публиката отблизо със Стефка Минева ще се състои непосредствено преди празничния концерт. На срещата с публиката ще бъдат прожектирани уникални избрани кадри от Златния фонд на Българската национална телевизия. С поглед-равносметка е и премиерата на балетния спектакъл „Шопениана“ с посвещение на 70 годишнината от началото на балетното изкуство в Стара Загора. „Шопениана“ ще бъде поставен от примабалерината на Старозагорския балет и почетен гражданин на Стара Загора Снежана Дескова.

Още три годишнини са във фокуса на тазгодишната програма. 120 години от рождението на Панчо Владигеров ще бъде отбелязано с изложба на Къщата-музей „Панчо Владигеров“ и концерт на Академичния симфоничен оркестър на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с диригент Григор Паликаров на 29 ноември. С почит и уважение към основателя на ФОБИ – диригента Димитър Димитров (1929-1999) - ще припомни за неговия голям принос към българската музикална култура на 1 декември с прожекция на спектакъла на операта „Набуко“ от Джузепе Верди - телевизионна продукция от фонда на БНТ (1983). Специално събитие на 3 декември с представяне на книга и документален филм, е посветено на 100 годишнината от рождението на един от „строителите“ на българските оперни театри и симфонични оркестри Руслан Райчев.     

В последните си издания фестивалът поддържа и регулярно международно участие с представянето на непознати или рядко изпълнявани в България заглавия. През 2017 година Опера Нова от Белград гостува с „Орфей“ от Монтеверди. През 2018 година Националната опера и балет на Северна Македония – Скопие гостува със „Севилският бръснар“ от Росини. През тази година на фестивала ще гостуват два ансамбъла: Опера Балтик от Гданск ще представи рядко изпълняваната творба „Таис“ от Масне на 27 ноември под диригентството на бразилския диригент Жозе Мария Флоренсио. В главните роли зрителите ще видят Беса Лугичи /Косово/, Марчин Брониковски, Ивайло Михайлов. Националният оркестър на консерваториите на Италия на 28 ноември ще изпълни концертна програма, чийто акцент са фрагменти от сравнително непопулярни италиански опери. Концерта ще дирижира Алесандро Пинзаути.

Най-новият спектакъл на операта „Фалстаф“ от Верди на Държавна опера – Пловдив ще сложи финалния акорд на фестивалните дни и вечери на 7 декември под диригентството на именития български диригент Павел Балев със специалното участие на Кирил Манолов , титулован ласкаво като най-добрия Фалстаф в света и световната оперна прима Мариана Пенчева в ролята на мисис Куикли. 

Световно известният корейски балет K-Arts Dance Company гостува на 14 и 15 ноември в Стара Загора

На 14 и 15 ноември, от 19 часа аплодираната в различни точки на света корейска балетна компания K-Arts Dance Company ще представи на сцената на обновената зала на Синдикалния културен дом в Стара Загора своите две изумителни продукции: спектакъла “Love or Hate it”, създаден на базата на West Side Story и съвременния танцов спектакъл „Bow/ Between/No comment”.

Спектакълът “Love or Hate it” /Обичай или мрази/ е създаден на базата на музикалната история от мюзикъла West Side Story, популярна като „съвременната „Ромео и Жулиета“. С уважение към творбата на Стивън Сондхайм, който описва конфронтацията и конфликта между враждуващите групи с танци и пеене чрез любовта на местните и имигрантите от Уестсайт на Ню Йорк, хореографията е адаптирана и насочена към изцяло танцова интерпретация на вълнуващата любовна история от прочутия мюзикъл. Въпреки че оригиналната версия на West Side Story е създадена през 60-те години, хореографът Джухиун Джо вярва, че това е възможност да сподели красивата история, която все още е жива на съвременната публика. Музиката е на Ленард Бърнстейн, костюмите са на Бохва Сонг.

„Bow/ Between/No comment” – три съвременни танцови миниатюри по хореография на изтъкнатите корейски хореографи Мисук Джеон /Bow/ Between/ и Чанхо Шин /No comment/.

В първата танцова миниатюра зрителите ще се докоснат до традиционния корейски танц. Във фокуса е корейската хореография Bow, която разглежда поклонът -  дали е само жест на поздрав или зад него се крие по-дълбок смисъл? Корейската хореография Bow се фокусира върху широко разпространения жест в източната култура, акт, пълен с красота, показващ учтивост и уважение. Поклонът също е отражение на йерархията, тъй като ъгъла му зависи от социалното положение на човека…

Втората миниатюра по хореография на Мисук Джеон „Between“  е абстрактен израз на взаимоотношенията между двама души: „Ти и аз, един към друг. Какво правиш, къде гледаш и какво чуваш. Дори в различно пространство и време, винаги сме заедно“.

Финалът на съвременната танцова част слага „No comment“ на хореографа Чанхо Шин с философското прозрение, че много често липсата на коментар е най-верният път към истината…

K-Arts Dance Company е създадена през 1997 г. с подкрепата на Министерството на културата, спорта и туризма в Корея. Международно известната танцова компания K-Arts е развълнувала публиката по целия свят на престижни сцени като New York City Center в Ню Йорк , Кенеди Център във Вашингтон, Театър Айли Ситигруп в Ню Йорк, Театър Лабан в Лондон, Сале д'Арт Лирик в Париж, За-Коен-джи в Токио, Националния център за сценични изкуства в Пекин и Центъра за изкуства в Сеул. Компанията K-Arts всяка година обикаля, предлагайки смесен репертоар от класически, модерен и традиционен корейски танц. Танцовата компания, управлявана и поддържана изцяло от корейското правителство, се стреми да насърчава своята уникална култура и стил на танц. Над 50 танцьори, от различни танцови стилове, гастролират по цял свят всяка година. Танцьорите от Танцовата компания K-Arts са носители на множество награди на много международни балетни конкурси като Международния балетен конкурс във Варна, Гран при на Youth America, Международния балетен конкурс в Москва, Международния балетен конкурс в Хелзинки, Международния балетен конкурс на САЩ, Arabesque Russian Open Ballet Competition, Международен танцов конкурс в Рим и Международен балетен конкурс на Валентина Козлова.
Много от бившите танцьори на K-Arts Dance Company продължават да танцуват за международно известни компании като балета на Мариинския театър, балета на Парижката  опера, Американския балетен театър, Бостънския балет, Хюстънския балет, Орландо Балет, Джофри Балет, Alonzo King LINES Ballet, Холандския национален балет, Испанския национален балет, Унгарския национален балет, Финландския национален балет, Норвежкия национален балет, Румънския национален балет, Полския национален балет и Националния балет на Монако.

 Bow - видео

Елдора Трайкова представя два свои филма в библиотеката

Днес по покана на Регионална библиотека „Захарий Княжески” - Стара Загора в партньорство с АртЕриа, със съдействието на Община Стара Загора и КинеДок, ще ни гостува един от най-добрите режисьори на документално кино в България - Елдора Трайкова.

С над 40 филма зад гърба си, много от които награждавани, Елдора Трайкова освен майстор на киното е великолепен събеседник.

Ще бъдат показани две прожекции на нейни филми придружени с дискусия на днес (30.10) с начало 18 ч. в Зала 1-ви етаж в Регионална Библиотека „Захарий Княжески”.

Вход свободен!

18 ч. – 19 ч. - Прожекция на "Кеймбридж" (2015, 64')

19 ч.- 19:30 ч. - Дискусия с Елдора Трайкова

19:30ч. - 20:30 ч. - прожекция на "Миниатюра за пиано" (2018, 61')

20:30ч. – 21 ч. - Дискусия с Елдора Трайкова

Безплатни прегледи на пациенти с псориазис в София, Плевен, Стара Загора

Безплатни прегледи на пациенти с псориазис ще се проведат на 29 октомври в София, Плевен и Стара Загора. Поводът е Световният ден за борба с псориазиса (World Psoriasis Day), съобщи д-р Иван Богданов, специалист-дерматолог, председател на Фондация "Псориазис". Тази година Световният ден за борба с псориазиса ще бъде отбелязан едновременно в 3 клиники в страната. Екипите на Клиниките по кожни и венерически болести към Аджъбадем Сити Клиник Токуда болница, УМБАЛ - Плевен и УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович", Стара Загора ще преглеждат безплатно пациенти с псориазис на този ден. Прегледите са с предварително записване и ще бъдат осъществени от специалисти с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на псориазис, както следва:

- София - ДКЦ по дерматология и венерология към Аджъбадем Ситиклиник Токуда болница, ет. 3. От 9:00 до 17:00 часа, с предварително записване на тел. 024034933

- Плевен - ККВБ, УМБАЛ "Д-р Георги Странски" (ул."ген. Владимир Вазов"91, Втора клинична база) от 9:00 до 13:00 часа, с предварително записване на тел. 064886696

- Стара Загора - ККВБ, УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович", Етаж 1, Кабинет 12, с предварително записване на тел. 042698109, 0884833597

Нашите срещу вашите – така протича кампанията за вота

Настоящата кампания за местните извори протича по-вяло от обикновеното. Управниците, които се готвят да повторят големия си успех от предния вот, е нормално да се хвалят: преобразили града, привлекли стотици милиони, успешни проекти и т.н. Опозицията или поне тези, които търсят място в Общинския съвет обаче, в повечето случаи си мълчат. На повечето от тях тезите са: избирете ни, ние сме необходими, компетентни и ще помогнем за ускоряване на развитието…Демек кампанията е позитивна, място за сериозна критика няма. Именно тук е заровено кучето.

ГЕРБ надмина старото БКП в хвалбите, макар че има какво да покажат, но, избирателно, като премълчават гафовете си, които също никак не са малко. Например проекта за Аязмото – почти целия бюджет отиде за алеи, беседки и бордюри, а за самата растителност, която всъщност е най-главното в парка, бяха заделени символични средства. Вярно, позасадиха и нови дръвчета, част от тях вече са изсъхнали, а тепърва предстоели нови залесителни акции. Същото се получи и с жпнадлезът към „Кольо Ганчев”, проекта бе поизменен в движение, но с финансирането нямаше проблеми – нали с Бус-ленти или без тях, кръстовището долу-горе се оправи. Методът проба-грешка се открива и в по-стари дела на водещата партия. Например кръговото до „Билла”, където след установяването на неговата нефункционалност, се направи корекция на плана. Част от вилоалеите пък ги асфалтираха два-три пъти, последно след направата на гранитната облицовка на централния булеварт. В западната част пък те са нефункционални, защото „изядоха” тротоара, но решение се намери и това е нов принос в градското планиране, което, сигурно няма в цял свят. А то е – велоалеите ще се ползват съвместно от колоездачи и пешеходци. Задълбочаващите се проблеми с трафика пък бяха „решени” по още по-загадъчен начин. Първо бе направен план, т. нар. план Буланов, който по-късно бе преработван и преправян много пъти. Резултатът бе хаос – пътни знаци се появяваха и изчезваха, посоки на движението се сменяха и в резултат на всичко, ситуацията не се промени особено. Най-трайната промяна в тази област е разширението на „зелената зона” и вдигането на приходите от глоби, скоби и паяци. Парите пълнят общинската хазна, а нови паркинги така и не се появяват. Сега ще търсят решение за натоварения трафик с умни сфетофари, ново таксуване в градския транспорт и елекрически автобуси. Парите за това са естествено по проекти, а за следващото им поддържане, познайте откъде ще дойдат? То и обновения автобусен и тролейбусен парк вече дава фира, въпреки че колите още са в гаранция. Най-мощната партия се надява да повтори успеха си 50-1%, т.е. 26 или повече съветника и като нищо може да ги получи, въпреки че две години заралии трябваше да обикалят около центъра заради нескончаемия ремонт и едно лято нямаха достъп до Аязмото, все едно ремонтът там не можеше да се направи на отделни етапи. Многократното повтаряне на най-добрия за живеене град, най-добрия кмет и други подобни мантри ще допринесат за единението на твърдия управляващ електорат под лозунга – единство (за доброто на града, разбира се) и единоначалие. Тези хора не искат нищо друго освен Командир, макар че не всички да са били в казармата. Затова и се множат групите в социалните мрежи – подкрепяме Живко за трети мандат (засега), всеки ден негова снимка и т.н. Това е отговор на многобройните мрънкачи и непрофесионалисти (според адептите на управата), които ежедневно вадят греховете на управляващите в мрежата...

Обединените патриоти се явяват разединени на изборите, защото така им казали от партийните централи. Едните от тях подкрепят стария-нов кмет, другите имат свои кандидати, но и те го подкрепят тайно. В кампанията се изброяват родолюбивите заслуги – раздаване на знамена по празниците, прекръстването на турските топоними, обявяването на Град на бойната слава и с това, долу-горе идеите им се изчерпват. За бъдещето имат визията да прокарат програма за образована раждаемост, т.е. – тези, които са учили да получават повече средства за раждане от неграмотните. Това напомня за един разказ на Булгаков, в който, на театър се допускат само неграмотни, че да се образоват. Тук е обратното, само дето не се знае колко пари ще искат да получат умните, че да се решат да раждат...

Социалистите четири години бяха почти единствени, които се опитваха плахо да критикуват упаравата и сега, вместо да се възползват от грешките им, говорят за ускорено развитие, работни места и други общи приказки, които едва ли ще привлекат гласоподаватели, извън техния кръг. Гвоздеят в програмата им е възстановяването на летището, което е кауза пердута, и то по тяхна вина.

Има и други партии и местни коалиции, които си имат своите твърди привърженици. Те ще си вкарат колкото могат, а някои от тях имат и интересни идеи. Например арх. Беров, който е в една дясна формация, е автор на проект, поръчан от първата формация в града на ГЕРБ за подземни гаражи. За тях са необходими много средства, но ако се прокара решение, половината от близо милиона, получаван от „зелената зона” да се инвестира в това, строителството им не е невъзможно. Тази формация има и други интересни предложения, които обаче не са съвсем обяснени – проект за електронни услуги (един такъв бе провален преди повече от два мандата, за което общината бе санкционирана от ОЛАФ), по-бързи и евтини административни услуги и т.н.

Гражданите са новия силен участник, но и те са разделени като обединените патриоти. За намаляне на тяхната сила бе направена съответна маневра – партиите включиха много хора от т. нар. гражданска квота, демек – непартийци. То в някои формации не са останали и много членове, но…

Една от граждански формации се водят от вездесъщия Янко Янков, който гледа и към кметското място, без да има реални шансове. Неговата сила и слава дойде от фейсбука. Другият граждански участник е „Нашият град”, който е известен с липсата си на каквато и да е платформа, освен общото – общината да помага на дребния и среден бизнес?! Всъщност, водачът на листата вече е получил и получава такава помощ, включително и при включването му в проекта за несбъднатото електронно управление преди години.

„Ние гражданите” обединява интересни личности. Тук е Тихомир Томов, който има необходимия административен опит, а освен това, в миналото е свършил доста работа в полза на общността. Дори само предложението му за паспортизация на растителността в парк „Бедечка” през 2012-а да бе направил, това не е малко. Защото именно това бе в основата на спасяването на района от мераците на строителите. Митко Трайков пък има идеята да се направи обществен съвет (транспортни фирми, общински служители, таксиметрови шофьори и автоинструктури), които да ревизират транспортната схема. Йордан Йорданов е администратора на една от най-големите старозагорски групи в мрежата и също е доказал, че не се страхува да дискутира и търси решения по различни проблеми на града. Тези хора и други от листата нямат партийна спойка, но ще бъдат по-добър коректив в ОбС от мнозинството от партийните кандидати, ако имат успех на вота.

Има и една партия, която отскоро е участник в политиката на местно и национално ниво – „Възраждане”. Нейните кандидати са най-крични към днешната система на управление, но твърдолинейната им тактика – да не търсят партньори и подкрепа едва ли ще им донесе такъв успех, който да ги направи фактор в местния парламент, ако влязат разбира се.

Има само един въпрос около изборите, който вече има отговор. Знае се кой ще бъде кмета! Този, който е благословен от владиката и подкрепен от премиера. То и опонентите му едва ли си мислят нещо различно…След четири години младите с гордост ще могат да казват: Родих се, изучих и израстнах под мъдрото ръководство на…

Това е за нашите и вашите, дано всеки открие своите кандидати!? 

Антон Дончев ще представи „Ервехе“ на най-превеждания македонски писател Луан Старова

Най-превежданият и награждаван писател на Северна Македония – акад. Луан Старова, пристига в София за премиерата на най-съкровения си роман – „Ервехе“ (изд. „Изида“), разказващ историята на неговата майка. Събитието е на 24 октомври от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център, на ул. Оборище 7. Ще присъстват министърът на културата и посланикът на Република Северна Македония - Хусни Исмаили и Марян Гьорчев, както и посланиците на балканските държави.

Книгата ще бъде представена от акад. Антон Дончев, автора на една от най-превежданите български книги – „Време разделно“.

Луан Старова е спечелил най-големите литературни награди в Северна Македония: „Роман на годината“, „Рацинова награда”, „11 октомври“, „13 ноември“, „Григор Пърличев“ и „Стале Попов“, както и престижни международни: за най-добър чуждестранен роман, преведен във Франция, „Жан Моне” за най-добър европейски роман, „Ангелус” за най-добър роман в Централна и Източна Европа, преведен на полски (наградата, с която тези дни бе удостоен и Георги Господинов) и др.

Заредена с много любов и топлина е „Ервехе“, книга за една майка, посветила своя живот  на оцеляването на децата и семейството си. Нейната съдба е показана на фона на съдбоносните катаклизми на Балканите през ХХ век, когато границите между държавите се променят, властите се сменят, създават се и рухват империи, а цели семейства са принудени да станат емигранти, за да оцелеят. Границите на Балканите са толкова променливи, че твърде често и самата тя не може лесно да разбере къде започва и къде свършва чужбината и родната страна.

Ето какво казва за романа „Ервехе“ акад. Антон Дончев:

„Луан Старова може да се гордее, че е написал тази книга. С нея той е изпълнил частица от своя дълг към Майката, към Жената. И аз чувствам – незаслужено – че той е изпълнил и частица от моя дълг, от нашия дълг.

В дните, когато някои – и то мнозина – опитват да зацапат с кал образите на Жената и Майката, Луан Старова създаде книга, която е тяхна възхвала. Сега, когато клатят устоите на семейството, той написа: „Ще се направи най-много за света, ако всеки обича семейството си“.

Книгата на Луан Старова е като високо дърво, пуснало дълбоки корени в земята на Балканите. Тя черпи мъдрост, идеи и надежди от земята майка, която храни и отглежда огромната корона от клони и листа, обърнали лице към слънцето. Листата пазят плодовете, те зреят и дори не се виждат, но някои плодове узряват и капят на земята. Ако сте спрели под орехово дърво, ще чуете и ще видите как падат орехи. Ако сте под дъб, ще съберете желъди. Луан Старова е прострял под балканските великани своята книга-кърпа и събира първите плодове.

А не сме ли ние, балканвавилонците, от едно семейство? Синовете на една майка не са ли братя?“

Луан Старова е македонски писател от албанска националност, професор по френска литература в университета в Скопие, автор на романи, пътеписи, поезия и есеистика. Бил е посланик на Югославия в Тунис, а после и на Република Македония в Испания, Франция и Юнеско. В момента е заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Книгите му са преведени на много езици. В България са издадени книгите му „Ервехе“, „Балканвавилонци”, „Балканският ключ“, „Времето на козите“ и „Завръщането на козите“.

Кардиолози извършиха първите коронарни вътресъдови литотрипсии със звукови вълни у нас

Модерният метод, който демонстрираха специалистите на Клиниката по Кардиология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда представлява разбиване на калциевите натрупвания в съдовете, посредством звукова вълна.

Иновативната процедура се осъществява с устройство, което изпраща вълни към катетър. Те упражняват налягане върху плаките, за да се разшири съда и да се постави стент.

Двамата пациенти, които преминаха процедурата и се възстановяват, са одобрени за безкръвна смяна на аортна клапа (ТАВИ), но при тях са установени стеснения на артериите на сърцето, които налагат да се третират съдовете, преди да се постави стент. Пациентите са и високорискови - с по няколко засегнати съда, в напреднала възраст и придружаващи заболявания.

Двете коронарни вътресъдови литотрипсии бяха извършени в рамките на учебен семинар в Клиниката по кардиология на болница Токуда. Към обучителното събитие проявиха професионален интерес кардиолози от различни лечебни заведения в страната.

“Калцинозата на съдовете е част от атеросклеротичния процес и се явява предизвикателство в интервенционалното лечение на тези болни”, сподели д-р Валери Гелев и допълни, че това състояние има отношение към резултатите - “Досега са използвани различни методи за справяне с калцирането, които имат своите ограничения и за жалост - компромисна ефективност в дългосрочен план. Новият метод се прилага от началото на годината в Европа и САЩ и е обещаваща алтернатива.”, отбеляза началникът на Клиниката по кардиология.

Авангардното устройство, раздробява калция, отложен по стената на съда, чрез локално налягане, за да се разшири постепенно до необходимия размер, след което стентът да бъде имплантиран оптимално, което гарантира редукция на усложненията.

Вътресъдовата система за литотрипсия има европейска CE маркировка и е одобрена от американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) - сертификати, които се издават след сериозни изпитвания за ефективност и сигурност.

Тереза Боучкова е в България за представянето на „Годината на петела”

Тереза Боучкова (р. 1957), една от най-популярните писателки на Чехия, пристига в България, за да представи своята книга, истински феномен в читателския интерес - „Годината на петела” (преводът е на Красимир Проданов, изданието - на „Персей“, в поредица, съфинансирана от програма Творческа Европа).

Любопитното е, че майка й е родена в София, а бабата и дядото на писателката живеят тук до 1947 г. Тереза е дъщеря на един от най-големите живи писатели дисиденти на Чехия - Павел Кохоут, а след развода с него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.

Ще има две основни събития с участието на писателката: днес, на 17 октомври в Чешкия център в София, а ден преди това, на 16-и – в Художествената галерия в Пещера.

Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на романа „Годината на петела” и всъщност негова авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ. Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.

Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.

Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия, „Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното, майсторски.

Книгата излиза през 2008-а, като дотогава авторката е направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му тръгва и Тереза. Подписвайки „Харта 77” – най-известната антикомунистическа инициатива в онази епоха, тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края на 70-те, време, когато смяната на режима изглежда просто невъзможна. Любопитен факт е, че баща ѝ е прогонен в чужбина и остава дълги години в Австрия. А дъщеря му продължава да страда от издевателствата на властите срещу нея, като в същото време опитва да създаде семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка…

Логично, като резултат и от стреса, не може да има собствени деца. Тогава със съпруга си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по чудо им се ражда и техен собствен син.

Именно всички тези събития и житейски препятствия са в основата на „Годината на петела”. Както казахме, книгата се радва на невероятен читателски успех, но изненадващо, не получава никакви литературни награди. Въпреки това оценките се сипят в огромно количество. Критиката анализира написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за личния живот на авторката. А книгата изобилства от интригуващи и направо пикантни намеци, от които жълтата преса направо е във възторг.

Дали героят диседент Павел Кохоут е толкова безгрешен?

И дали наистина майката на Тереза е имала интимна връзка с големия Хавел?

Какво означава да осиновиш ромски деца?

Книгата и в това е уникална – тя премества все по-навътре, в личното пространство на автора, онази тънка линия между фикция и биографични факти. Написана под формата на дневник, всъщност е изпълнена с живо повествование – и когато градусите скочат прекомерно много, ги охлажда ясна философска мисъл или кратка отбивка в някое пражко кино. Така романът се сдобива с очертания на киносценарий, придобива космополитност, превръща се в произведение и на визуалната култура. А в центъра му все така остава нереализираната жена, жертвала себе си за политическа кауза, от която другите се облагодетелстват, за деца, които дори не е родила…

Конфликтът тлее и избухва, но никога повърхностно, никога по линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране, за социализиране на онова, което иска да се откъсне от цялото, да изяви непригодността си. Така „Годината на петела” се превръща в нагледна лекция за невъзможността на ромското приобщаване, за абсурдността на самата идея това да се случи.

„Годината на петела” неочаквано води и към България

Но това е само загатнато, просто един от цветовете в романа, който се чете със смях и през сълзи, защото разтъжава, вдъхновява, депресира и ентусиазира – истински празник на една богата душевност, изливаща се пред нас в своето изобилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.

Прозрения от Тереза Боучкова

·                Спомних си много живо как живеехме ние до 89-а: убийствена безнадеждност.

·                Силната творба се ражда от потребността да изкажеш своите тревоги, своите мисли, които иначе биха ви погубили. Пишете!

·                Най-добре ще е да заспя и да проспя всичко. Целия живот. Само че не мога да спя.

·                Трябва. Трябва да изпиша всичко от себе си, че да ми олекне.

·                Да се страхуваш предварително – това се равнява на загуба!

·                Знам, че трябва да се смея.

Излагат 40 творби на Васил Маринов в Стара Загора

На 16 октомври от 18 часа в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде представена изложбата „Васил Маринов 1879-1943“.  Та е посветена на 140 годишнината от рождението на художника. В експозицията са включени  40 негови живописни платна и рисунки от различни периоди.

Със своето творчество и организационни умения Васил Маринов е основна фигура в художествения живот на Стара Загора през първите четири десетилетия на 20-ти век. Той е обединителният център на почти всички дейности, свързани с изобразителното изкуство. Заедно с Антон Митов, Георги Евстатиев и Атанас Михов слагат началото на бъдещата градска картинна галерия. Под негово влияние започват творческия си път редица от бъдещите известни художници от региона. И ако за творческата активност на града по онова време се говори и пише много, то в основата е Васил Маринов. За разлика от редица свои съвременници и колеги, които са родени в Стара Загора и търсят признание в столицата, той остава тук и е основен организатор на всички прояви. Творчеството му е богато и органично свързано с проявите на Дружеството на южнобългарските художници. Ранните му произведения са посветени на сюжети от войните, а тези след 1917 г. - на битовия жанр и пейзажа.

В творческата биография на Васил Маринов има десетки участия в колективни изложби в Стара Загора, Пловдив, София и т.н. Организирал е седем самостоятелни експозиции. През пролетта на 1943 г. подрежда най-представителната си персонална изложба в София. Няколко месеца по-късно, бягайки от бомбардировките на столицата, заминава за Пирдоп, където на 2 август внезапно умира.

Проф. Атанас Раденски написа роман за любовта в разнообразните ѝ форми

Професор Атанас Раденски от университета Чапман в Ориндж Каунти (вероятно все още си спомняте тв сериала „Кварталът на богатите“), край Лос Анджелис, е в България за премиерата на романа си „Спасителката“ (изд. на Изида). Въпреки че не е член на никоя партия и не се занимава с политика, преди време професорът бе сред тримата, поканени от Слави Трифонов, да направят събеседване с избрани българи, заявили желание да участват в промяната на политическата система.

„Спасителката“ е вторият роман на Атанас Раденски след „На парти при президента”. Вдъхновен е от реални герои и събития. Дъщерите на автора са планински спасителки в щатите Вашингтон и Орегон. Голяма част от разказаното в настоящия му роман, „Спасителката“, се основава на реални хора и случки. Действието се развива не само в САЩ, но и в Мексико и България.

Премиерата на книгата е на 14 октомври в клуб „Журналист“ на СБЖ.

Романът разказва за любовта в разнообразните ѝ форми, за работата на планинските спасители и за отношенията родители-деца. Атанас Раденски създава герои и сюжети, които са не само единствени по рода си, но също така разбираеми и значими в глобален контекст.

Главната героиня Тони Синич припечелва от уроци по китара и помага на изпаднали в беда като планинска спасителка, докато инцидент с родителите ѝ я изправя пред необичайни предизвикателства.

Съдбата отвежда Тони във Вашингтон, Калифорния, Мексико и България, а склонността ѝ да се притичва на помощ я свързва с необикновени хора: Фред - френски готвач в Америка, Джейн - анализаторка на данни в Боинг, Арчи - невинно аутистично момче, Ева и Лора – сестри американки, Виталий – техен общ руски любовник, Христо - български свещеник-художник.

Книгата е предназначена за многобройните читатели на активна възраст, за които са актуални темите за семейството и отношенията родители-деца, наред с вечната тема за любовта.

Отзиви за романа:

"Увлекателен сюжет, стегната композиция, запленяваща интрига, срещи с уникални хора, необичайни предизвикателства, ярки художествени образи, богат и свеж език - новата книга на Атанас Раденски е съвременен роман, който грабва читателя още от първите редове и го държи в напрежение до последната страница.“ -- Венелин Митев

„Атанас Раденски с лекота ни показва сцени, пред които се смеем и от които изтръпваме от ужас. Този роман жонглира майсторски с живота и смъртта, с фин хумор и дълбока философия. Точно както трябва да се живее и умира.“ – Деница Дилова

"Беше ми много приятно да прочета този роман. За мен героите бяха много силни и с любопитство четях и често си мислех какво бих направила на тяхно място." – Мирела Занева

„Прочетох романа на един дъх. Описанията бяха дотолкова живи, че си представих всяка скала и пътека, а в Зарена почувствах даже родопския въздух!” – Виждан Кахраман

"Романът е увлекателен за четене със своите ярки и запомнящи се образи и многопластовост на действието. Виталността на героите и разказаните човешки истории създават чувство на реалност." – Калина Сиракова

„Без заглавие. Рушители и строители на България” с премиера в Стара Загора

На 14 октомври (понеделник) от 18 ч., Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, зала първи етаж, представяне на книгата „Без заглавие. Рушители и строители на България ” от Нася Кралевска-Оуенс с участието на историка проф. Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов. Руси Чанев чете текстове от книгата.
Нася Кралевска е завършила немска филология и журналистика. Специализира журналистика в Германия и Англия. Работи като редактор и превежда художествена литература. От 1985 г. живее в САЩ, омъжена за д-р Ерън Оуенс. Преподава български език в Университета на Делауер. След 1989 г. сътрудничи активно на вестниците „Про&Анти”, „Демокрация”, „21 век”, а понастоящем на „Фактор”. Автор е на книгите: „Без заглавие. Рушители и строители на България” (2001 г., 2003 г., 2006 г.), „Споделено детство” (2009 г.), „Communism versus Democracy - Bulgaria 1944-1997” (2010 г.), „Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията” (2011 г.), „Shared Childhood behind the Iron Curtain” (2016 г.) и „България под комунизъм” (2016 г., 2018 г.).
„Без заглавие. Рушители и строители на България" е документално-публицистичен разказ за две преломни десетилетия в българската история – налагането на комунистическия режим в България след 9 септември 1944 г. и опитите за неговото разграждане след 10 ноември 1989 г. Текстът на книгата е изграден въз основа на интервюта с държавници, политици, общественици и граждани, стенограми, архивни документи, аудиозаписи, дневници, книги, спомени на участници в събитията, статистически сведения.
“Без заглавие” възкресява невероятната възбуда на десетки хиляди българи от рухването на червения строй преди три десетилетия. Събужда позабравеното им опиянение от общите им действия в името на свободата. Дава отговор на мъчителния въпрос – защо много от очакванията им не се сбъднаха. Документира подводните камъни, поставени от БКП/БСП по пътя към справедливостта и тържеството на истината и на морала. Припомня перестроечната същност и лицемерието на неколцина от първите лидери на СДС. Разкрива мерките, взети от комунистите да запазят за себе си парите, влиянието, властта. Обяснява защо пътят на страната ни към правова държава се оказа трънлив, лъкатушещ, неравен.
Версия на английски език на същата книга се преподава в Американския университет в Благоевград и в редица катедри на висши учебни заведения в Съединените щати.
“Без заглавие” е издадена през 2019 г. в разширено издание от ИК РИВА по повод 75-годишнината от установяването на тоталитарния режим в България и 30-годишнина от официалния му крах. 

Два филма от „Синелибри” показват в библиотеката

Ленти от кино-литературният фестивал „Синелибри“ ще гостува в някои от големите български градове. В Стара Загора на 13 октомври, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ще бъдат показани две заглавия:

16 ч., „Загадката Анри Пик“
Франция/Канада, 2017, 117 мин., комедия, драма
Режисьор: Реми Безансон
В ролите: Фабрис Лукини, Камий Котен, Хана Шигула, Бастиан Буйон, Астрид Уетнал и др.

По едноименния роман на френския писател Давид Фоенкинос.
Някъде в Бретан един библиотекар решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите. И ето че започват да прииждат ръкописи. Сред тях млада издателка открива истински шедьовър, написан от никому неизвестния Анри Пик, майстор на пици. Странно, но вдовицата му не знае нищо за никакъв роман. Дали авторът е имал таен живот? Или става дума за мистификация? „Загадката Анри Пик“ показва как едно литературно произведение може да преобърне съществуването на своите читатели.

18:30 ч., „Казандзакис“
Гърция, 2017, 120 мин., биографичен
Режисьор: Янис Смарагдис
В ролите: Александрос Камбаксис, Одисеас Папаспильопулос, Стефанос Линеос, Тодорис Атеридис и др.

Големият гръцки писател Никос Казандзакис казва, че животът му се определя от неговите пътешествия и мечти. Филмът е вдъхновен от тези слова. В основата е автобиографичният роман „Рапорт пред Ел Греко“ и сюжетът проследява местата, които бележат развитието на писателя – островите Крит и Егина, Берлин и Виена, Русия и Франция. Гръцкият дух, закърмен от велики идеали, присъства тук с цялата си интензивност и мощ. „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен.“ Това е Казандзакис!

Със съдействието на Община Стара Загора.
Вход свободен!

Представят филма „Обичам те, Бойдин“ в Стара Загора

Премиера на игралния филм „Обичам те Бойдин“  организира Община Стара Загора на 12 октомври от 19 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. На нея ще присъстват режисьорът и продуцент Борислав Михайловски и актьорите Деян Донков, Александър Методиев и Иван Нестеров. Тук ще е и Давид Кокончев, автор на музиката във филма.

„Обичам те, Бойдин“ вече имаше световна премиера на Четиридесет и втория  филмов фестивал в Монреал, участва в Двадесет и третия София филм фест, където спечели наградата на младежкото жури за дебют, както и в Двадесет и седмия международен филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна.

Продуцент и режисьор на филма е Борислав Михайловски. Копродуценти са Александър Крумов и Александър Методиев. Главната роля се изпълнява от Деян Донков, негови партньори са Меглена Караламбова, Иван Несторов, Иван Савов и др. Музиката е дебют на Давид Кокончев.

„Желанието ни е да направим премиера на нов български дебютен филм за страната първо за старозагорската публика, която има вкус към изкуство и култура“, коментира Борислав Михайловски.

„Обичам те, Бойдин“ е филм  за съдбовния избор и равносметката, пред които се изправя всеки човек.  Рекламистът  Бойдин (Деян Донков) се включва в протестите, залели улиците на София през лятото на 2013 година. Възрастните му близки са отчуждени, дъщеря му губи доверие в него, а кариерата му се проваля... Взаимоотношенията на Бойдин с околния свят се развиват, както и със самия него. Нелека е задачата да пребори собствените си травми.

В размирното лято на 2013 година животът на Боги изглежда като поредица от житейски провали заради проблем с алкохола. И когато 92-годишният му дядо претърпява операция, Боги се отдава на грижи за живота на възрастния човек. В тези напрегнати дни на старческа деменция и спомени от детството, той успява да намери рецепта за собственото си спасение.

Рекорден брой участници в ретро парада на автомобили в Стара Загора

Рекорд записаха на връх 25-тата си годишнина организаторите на „16-ти ретро парад Стара Загора“ – Старозагорски автомобилен клуб „Ретро“. Броят на участниците достигна 172-ма, някои от тях с повече от едно историческо возило, от различни български и чуждестранни градове. Новата локация на шествието на емблематичните превозни средства бе парк „Артилерийски“, където се струпаха стотици любители на коли и мотоциклети. Там бяха връчени и седемте специално изработени дървени купи, произведения на изкуството, излезли изпод ръцете на майстор от Тревненската дърворезбарска школа. Тричленно международно жури решаваше класирането, като за първи път досега и публиката излъчи своя фаворит.

Най-старият автентичен автомобил на изложението – „Форд Т“ от 1910 година, заслужи две от наградите – за най-добро сред довоенните возила и приза на кмета на Стара Загора. При следвоенните автомобили наградата отиде при „Ролс-ройс Силвър Даун“. „Ява 559“ грабна приза за най-добър мотоциклет. Публиката удостои със своята награда американската класика „Студибейкър“. Призът за най-автентичен автомобил отиде при „Опел Рекорд Олимпия“. Организаторите връчиха своята награда на колоритна, но автентична, детска играчка „Москвич“. Наградите на победителите бяха връчени от председателя на Старозагорския клуб „Ретро“ Тончо Желязков и неговия заместник Гено Иванов, председателя на Организационния комитет за провеждане на 25-тата годишнина на клуба Ганчо Баев, както и от Николай Диков, председател на ПК по спорт и младежки дейности на Общинския съвет в града и ресорния зам.-кмет Красимира Чахова.  

За 25-те години от своето създаване клубът подари на всеки участник тематични подаръци, както и специална книга, събрала историята му през годините. 

„За провеждането на това събитие в този му формат работихме от сърце и с дръзновение. Искахме нов облик. Каквото и да прави обаче един организатор – без всички участници, без публиката – нещата не биха се получили. Сърдечни благодарности към всички ви“, каза при финала на награждаването Ганчо Баев.

Традиционно ретро автомобилите преминаха през централните улици на Стара Загора, където продължиха да събират погледи и възхищение от любителите на класическите коли. 

Слави Тенев е носител на голямата награда на Есенния салон в Стара Загора

Традиционният Есенен салон на старозагорските художници бе открит тази вечер в зала „Байер”. Той е част от събитията посветени на Деня на Стара Загора.

Стотици любители на изобразителното изкуство дойдоха, за да се насладят на творбите, представени от  местните автори.

 „В изложбата участват 62-ма творци с 93 работи, избрани от компетентно жури. Пожелавам си в нашия град да има все повече млади автори и ние да ги пазим”, каза Милен Алагенски, председател на представителството на Съюза на българските художници в Стара Загора.

Тя връчи голямата награда на Есенния салон 2019 - плакет „Тракийски конник” на скулптора Александър Козаров на художника Слави Тенев. От Община Стара Загора той получи и парична награда.

„Благодаря на всички, това е голямо признание, за мен значи много”, развълнувано сподели Слави Тенев.

140 стари коли показват на ретропарада в новия парк

Автомобил „Форд Т“, произведен през 1910 година отново ще бъде една от „черешките на тортата“ в юбилейния за старозагорския ретро-автоклуб парад, който ще се проведе за празника на града на 5 октомври.

Уникалната машина е собственост на колекционера Тодор Беляков от Поморие, на практика машината е от най-първата серия на американския производител.

Колата е позната на старозагорци от есента на 2012-а, когато взе участие в мащабната възстановка по повод 100-годишнината от обявяването на Балканската война, с нея преминаха през града актьорите, пресъздали тогава княз Фердинанд Кобурготски и синовете му Кирил и Борис.

140 автобижута ще бъдат представени от членовете на ретроавтоклуба и техни приятели от цялата страна, Сърбия и Харватска, специална книга за дейността на автоманиацията през последния четвърт век е подготвил Николай Коруделиев, който от години  проучва и описва състоянието на ретровозилата в България.

Сред гостите на парада ще бъде и председателят на асоциацията на сръбските собственици на ретроколи Небойша Джорджевич, международно жури ще оценя експонатите, обясни Ганчо Баев, председателят на инициативния комитет. „В Стара Загора ще бъде решен календара на всички клубове в България за 2020 година“, каза Ганчо Баев.

Наградите са изцяло в духа на 25-тата годишнина на старозагорския клуб. Всеки участник ще получи специална книга, събрала историята му, както и юбилеен плакет. За първи път и публиката ще има възможност да излъчи свой фаворит с гласуване на място от 10 до 14 часа.

В старозагорския ретро клуб членуват около 40 души, а председателят му Тончо Желязков е притежател на перфектно поддържан „Щаер Дамлер Пух“ от 1937 година.

Стефан Вълдобрев идва с хитовия мюзикъл „Евита”

След успеха на турнето „По-полека симфони”, актьорът и певец Стефан Вълдобрев се завръща на сцената на операта в Стара Загора с новата перла в репертоара на Опера Пловдив - мюзикълът "ЕВИТА".

Бродуейската легенда на Андрю Лойд Уебър с безсмъртния хит „Don't Cry For Me Argentina” и наградената с Оскар песен "You Must Love Me" от филма с Мадона ще гостува на 11ти ОКТОМВРИ от 19 часа на сцената на Старозагорската опера.

 Мюзикълът „Евита” се играе над 40 години на Уест Енд Лондон и Бродуей САЩ и е преведен на над 14 езика. С това той се нарежда сред най-известните мюзикъли на Андрю Лойд Уебър в световен мащаб, заедно с „Исус Христос Суперзвезда”, „Фантомът на операта” и „Котки”. Получил е три награди „Тони” - най-престижното отличие за мюзикъл в САЩ.

Диригент на „Евита” е американският възпитаник Константин Добройков, който познава спецификата на жанра от Бродуей и с голям успех подготви заглавията „Човекът от Ла Манча”, „Исус Христос Суперзвезда”, „Коса” и „Мария от Буенос Айрес”.

Стефан Вълдобрев прие предизвикателството да изпълни една от главните роли в мюзикъла - тази на Че, пресъздадена на големия екран от Антонио Бандерас. В мюзикъла героят му Че се явява основен критик, но и вътрешен глас на Ева Перон и въпреки че мнозина правят асоциации с образа на Че Гевара, то в исторически план Първата дама на Аржентина и революцонерът не са се познавали.  За ролята на Евита е поканена гласовитата пловдивчанка Юлия Йорданова, която е трупала опит като изпълнител в САЩ. Вокалните партии на президента Перон изпълнява Атанас Сребрев, а Марк Фаулър, Момчил Караиванов и Станислава Момекова изпълняват останалите централни роли.

Режисьорът Нина Найденова дълго изучава историческите факти за Ева Перон - превърнала се в мит за Аржентина, еднакво силно обичана и силно мразена. Подходът й изследва „Славата” като амбиция, мисия, оръжие, протест и фанатизъм. За постановката на Опера Пловдив Аржентинското правителство съдейства да се използват автентични фотоси и кадри от живота на Ева Перон - нейните срещи с работници,  пламенните й речи от терасата на Президентството (или Розовата къща), пилеенето на пари, пътуванията до Европа, процесиите за нейното погребение… Документалните материали умело са вплетени в сценографията чрез мултимедията на визуалния артист Никола Налбантов.

Художникът на костюмите Николина Костова - Богданова внимателно изучава гардероба на Ева Перон.  Нейната цел е чрез облеклото да пресъздаде на сцената метафора за кратката, противоречива и динамична история на Ева Дуарте от Лас Тодос, която пристига в големия град на 15 годишна възраст с една овехтяла рокличка, на 26 години се издига до Първа дама, която се облича с Диор и малко по-късно, преди да умре на 33 години, изнася последните си речи пред многохилядна тълпа от бедняци, облечена с кожено палто от визон.

Мюзикълът на Андрю Лойд Уебър е съставен само от музикални номера без говор между тях, което поставя предизвикателства на Хора и Балета на Опера Пловдив. Изпълнителите имат сценична задача бързо да се преобразяват от скърбящо население, пеещо Реквием за Евита в бунтовнически маси срещу политическата класа, от аржентинска надменна буржоазия във военна хунта. Естествено, всичко това е гарнирано със завладяващо танго, поставено от хореографа Боряна Сечанова.

*Спектакълът е на български език

*Билети се продават на касата на Опера Стара Загора

Безплатни прегледи за катаракта и рефракционни аномалии по повод 10 октомври – Световния ден на зрението

Екипът на отделението по „Очни болести“ в Болница „Тракия“ с ръководител д-р Валентин Христозов ще проведе безплатни прегледи за катаракта (очно перде)и рефракционни проблеми като късогледство, далекогледство и астигматизъм, които биха могли да се коригират чрез съвременните възможности за лечение, с които разполага здравното заведение.

Пациентите ще бъдат консултирани за предимствата на различните варианти, които дава съвременната медицина за лечение на катаракта и коригиране на рефракционните проблеми чрез поставяне на вътреочни лещи или чрез лазерна корекция на зрението при пациентите до 40-годишна възраст.

Кампанията ще се проведе на 7-ми, 8-ми, 9-ти и 11-ти октомври в офталмологичния кабинет на Болница „Тракия“ – Център.

Безплатните прегледи ще се провеждат само със записан предварително час за посочените дни на телефон 0895582913.

Музикантите от „Остава” представят биографичната си книга в Стара Загора

Култовата българска група „Остава” отбелязва 27-ата годишнина от основаването си и представя първата си биографична книга, озаглавена "аз ОСТАВА".

Първоначалната идея за биографична книга се появява преди 8-9 години от журналиста Даниел Ненчев. Преди година тя се заражда и в главата на Георги Гаврилов, който заедно с издателство Scribens реализират това предизвикателство. Елин Рахнев дава идеята за заглавието, а Даниел Ненчев се включва с няколко негови интервюта с артисти и приятели на групата. Близо 300 страници чиста наслада за феновете на групата. Интервюта с всеки от членовете, но и с близки до групата поети, артисти, приятели. Визията е на Антония Георгиева, а фотографиите са дело на Добрин Кашавелов.

 Издателство Scribens обещават да продължат с издаването на биографии на български групи от 90-те под знака Scribens Acoustics.

 В Стара Загора, този петък – 4 октомври, книгата ще бъде представена в клуб 5thAvenue (бул. „Митрополит Методи Кусев“ 20) от 19:30 ч. От издателството ще дойде Георги Гаврилов, а от група Остава : Свилен Ноев, Георги Георгиев и Даниел Петров ще направят едночасов акустичен лайв.

Билети предварително в мрежата на epayGo или на място в деня на събитието.

Изложба и две нови книги представят в библиотеката

На 3 октомври 2019 г., четвъртък, от 17 ч. в Регионална библиотека"Захарий Княжески" - Стара Загора, фоайе първи етаж - откриване на фотодокументалната изложба „...ся положи ... този основний камък за възобновление на града Стара Загора…”, посветена на 140-годишнината от възстановяването на града (5 октомври 1879 година). Автор и организатор на изложбата е Регионална библиотека „Захарий Княжески – Стара Загора, с финансовата подкрепа на Община Стара Загора. За нейното създаване са използване документи от фонда на библиотеката, на Регионалния исторически музей и библиотека „Родина” в Стара Загора, от Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив и от лични архиви.
На 13 пана на стойки с размер 200/80 см, чрез емоционални текстове и въздействащи фотографии, на основата на контраста, изложбата проследява величието на града преди опожаряването през 1878 г., през покрусата и скръбта на завръщащите се прокудени старозагорци до ентусиазма и вярата, с които се захващат за изграждането на новия град. Включени са спомени на Петър Иванов, Андрей Тошев, Атанас Илиев, Димо Казасов; факсимилета от в. Марица, издаван в Пловдив през 1878 и 1880 г.; любопитната и малко известна статия „Стара Загора – бъдеща столица” от Д. Цветков, публикувана в старозагорския в. Дума през 1929 г. Разказът завършва с възторжени думи за съвремието и бъдещето на Стара Загора.
Изложбата ще остане до 3 ноември.

Същият ден, от 18 ч. в залата на Регионалната библиотека представят на книгите „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“, автори Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров, издание на НБУ, 2019 г. Двутомникът с 660 „говорещи” къщи е написан в отговор на назрялата потребност на хората да видят и прочетат, как се е живеело в България от Освобождението до Втората световна война. Забележителни личности и техните фамилии са построили и обитавали къщи с европейска архитектура в големи и малки градове на България – 25 от тях са само побраните между кориците на двете книги.
Очеркът за Стара Загора „сваля шапка” пред изстраданото и постигнатото от града-герой, който бързо е изправил снага след двукратното си освобождаване и с далновидно архитектурно планиране добива модерен урбанистичен облик, който става сцена на житейски драми и творчески възходи. Оживяват съдбите на писатели, художници, политици, банкери, фабриканти, актьори, кметове, архитекти, лекари, учители – огромен национален потенциал, до голяма степен загубен в следвоенните събития.
„Къщите още говорят” е книга за легендите, събитията и хората на една България, която трябва да помним. За да научим повече за архитектурните образци покрай които минаваме или за да запомним знакови за българската история сгради с имената, които са ги оживявали.
Мариана Екимова-Мелнишка е известен български преводач, журналист и преподавател и пътешественик, автор на поредици пътеписи от различни краища на планетата. Благодарение на работата й като преводач българите прочетоха десетки световни и европейски произведения като „Портокал с часовников механизъм”, „Птиците умират сами”, „Момичето на френския лейтенант”, томовете за „Хари Потър” и десетки други. Разнообразяването на обучението в България я привлича към НБУ, където участва в създаването на магистърска програма „Управление на туризма” и преподава специализиран английски за ориентирани към бизнеса магистри.
Доц. д-р Александър Н. Геров е потомък на Найден Геров и на украинския имигрант Юрий Захарчук. Математик-информатик, той работи и се хабилитира в БАН, преподава в няколко български университета. С фотография се занимава още от ученик. Между архитектите, създали облика на следосвобожденска България, открива свой пра-чичо, а родствениците му Евлоги и Христо Георгиеви са подпомагали образованието на много от забележителните личности, построили и обитавали днешните къщи - архитектурни паметници.