Балет „Арарабеск”
представя своя спектакъл „Сидхарта“ на сцената на Държавна опера Стара Загора
на 6 февруари от 19 часа, а също и в Бургас и Пловдив. В програмата на 50-ия
юбилеен сезон на Балет „Арабеск“, която е замислена като един обзор на
тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на
трупата през годините, важно място заема направлението танцов-театър. Като
негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова.
Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на
творчеството на хореографа на Балет „Арабеск“ – Мила Искренова.
Спектакълът „Сидхарта”
предизвика много мнения, някои крайно противоречиви.... Това означава, че
силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да
реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл „изгаря чувствата”.
Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни
прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла,
изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно
визуално изживяване.
Спектакълът на Мила Искренова представя европейското
разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език
между двете различни цивилизации
хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в музиката, танцовия език и образността.
Затова, ако искате да
се провокирате от спектакъла
„Сидхарта“, вгледайте се и открийте кодовете – те ще ви обяснят, лично на вас,
защото само вие ще сте разгадали кодовете по „вашия“ начин. И това е основната
цел – да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.
„СИДХАРТА” е танцово-театрален спектакъл по мотиви от
философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите
увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на
Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно
пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“.
Изискната сценография и костюмите са на
Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.
„Сидхарта“ хвърля
духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на
една невероятно поетична медитация.
Много години по-късно
от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе.
Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман
Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е
продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е
бил самият той; защо е отишъл в Индия и
след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на
Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от
германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от
процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо
и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се
занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в
една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до
оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати
интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.Всички тези открития, споделя Мила
Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода,
че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа
за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според
авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за
хуманизма ще надделеят. „Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в
който е писана повестта, толкова
наподобява днешното време така тревожно
и заредено в същото време, когато търсим
стабилни основи, които ни се изплъзват.Затова Мила се насочва точно сега към
Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар