Издадоха „Византийското хилядолетие” на български

За пръв път на български език излиза книгата „Византийското хилядолетие” на Ханс-Георг Бек, издадена в Германия през 1978 година. „Византийското хилядолетие" се смята за един от фундаменталните научни трудове в областта на византинистиката. Практически е невъзможно да се пише по въпроси, свързани с Византия, без да бъде цитирано произведението на Бек, което е издавано многократно в Германия и на всички световни езици. Ако има определение за научен бестселър, то „Византийското хилядолетие" отговаря в пълна степен на тази дефиниция.

Авторът Ханс-Георг Бек (1910 – 1999) е бил ръководител на катедрата по византинистика и новогръцка филология на университета в Мюнхен, на който пост той наследява друг един легендарен и познат на българската публика учен – Франц Дьолгер. „Византийското хилядолетие" Бек написва на основата на своите лекции и упражнения пред студенти. Избраните теми, както самият той казва, отговарят на личните му предпочитания, които се простират от проблемите на държавата и конституцията, през литературата, богословието, монашеството и вярата до социалната структура и представата за история на обществото във Византия. Освен, че, този труд запълва някои празнини във византинистиката, издаването му на български език определено запълва една огромна досегашна празнина в литературата, ползвана от българските изследователи на византийската история.

Авторските права за издаването на „Византийското хилядолетие" на български език са осигурени от спонсора „Кварцверке" ГмбХ, германското дружество, което от 2014 г. е едноличен собственик на „Каолин".

Георги Янев разобличи в книга поругаването на Паметника на опълченците

На 15 декември в къща-музей „Гео Милев” литераторът Георги Янев представи книгата си „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце”. За разлика от другите негови творби, тя е документално-публицистична и касае една история, която започва през 2012-а и продължава до наши дни. В нея той разобличава своите опоненти – един самозван Академик, кметът на най-добрия град за живеене, един председател, който бе повишен на заместник-председател, шеф на фондация и партиен лидер и още широк кръг политици, езотерици и окултисти, които определят политиката в сферата на културата и физкултурата в Стара Загора. Споменатите наблягат повече на физкултурата.

В центъра на сюжета е поругаването на паметника на Трета опълченска дружина, или по-известен като паметника на подп. Калитин. Преди шест години, по инициатива на абсолютно неизвестния Любомир Вълков, към съществуващия монумент се добавят плочи с имената на загиналите защитници на Самарското знаме в боевета при Стара Загора. Перестройката се прави без да се търси съдействие на специалистите от музея, а обектът е паметник на културата, и отделно – военен паметник. На 15-та плоча, инициаторите не пропускат да поставят имената на организицаите, които участват в това патриотарско начинание. Даже прибавят, за авторитет, и такива организации, които нямат нищо общо със заверата. Освен това, те допускат и груби фактологични грешки – бъркат датата на откриването на паметника, бъркат и годината, бъркат и дарителите, всъщност… в текстовете им няма нищо вярно. Но така е, когато чучката е писател и не чете…

Авторът на книгата Георги Янев и тогавашният директор на музея доц. д-р Светла Димитрова реагират, същото прави и и доц. д-р Георги Вълчев. Заради позицията им и тримата са „разобличени” от страниците на най-тиражирания старозагорски вестник, без да им се даде право да защитят позицията си. Чудно, но всички политически лидери в Стара Загора, застават на станата на любителите-историци, които претендират да са последна инстанция при определянето на ИСТИНАТА! Уж в името на запазване на историята, а всъщност, променяйки я според собствените си виждания. Светла и Георги Вълчев са прогонени от Стара Загора, а на Георги Янев не му се дава възможност да представи своите аргументи…Така се появяват репортажите със затъкната уста!

Паметникът на Трета опълченска дружина се изгражда дълго. За него средства дават предимно старозагорци, но и много други българи. Мястото е купено от заралии-опълченци още в края на 19 век. Създава се Смесена комисия, от Поборническо опълченско дружество „Шипка” и Доброволческо дружество „Сливница”. Почетен председател на комисията е тогавашния владика Павел, председател е опълченецът Стефан Чореев, а през 20-те години на миналия век секретар става бащата на Гео Милев - Милю Касабов. Благодарение на последния в дарителската сметка за кратко време се събират 600 000 лева. Премиерът Александър Цанков и военния министър генерал Вълков се намесват, като казват, че комисията не може да строи сама и делото е обсебено отгоре… Първоначалният проект за издигането на паметник-мавзолей е преработен, защото парите не стигат. Въпреки всички перипетии, паметникът е открит на 1 август 1927-а от тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев. Монументът се достроява през следващата година, а парка се оформя в края на 30-те години, с активното участие на Борис Касабов, брат на Гео. Това е накратко историята. На 15-та плоча, откриването е записано на 19 август 1928-а?!?

Строителите на монумента не са сметнали за необходимо да запишат имената си до героите. Новите политици и бизнесмени, воглаве с „великия” Любо Вълков, смятат това за напълно логично. Вълков поругава и друг един паметник в същия парк, този на Николай Алексеевич, и пак без да пита никой, той променя текста. Перестройката на големия паметник пък е направена преди да е взето решение от Общинския съвет. Нарушенията е трудно да се изброят, но Георги Янев проследява всички безобразия. Най-интересното е, че кметът Тодоров в интервю, което е включено в книгата, признава с половин уста, че 15-та плоча трябва да се махне или поне, да се преработи. Това не е станало и до ден днешен! А догодина е 140-годишнината от Освобождението на България…

„Строителите на истинската историята” са възнаградени и от руска страна, където намират съидейници в лицето на „световноизвестната” писателка-графоманка Светлана Савицкая (да не се бърка с втората жена космонавт). Тя награждава поругателите с ордени на килограм, които са днешния еквивалент, по-точно ерзац, на ордена Герой на труда на СССР. Затова и книгата на Георги Янев е посветена на Героите на труда на несъществуващия съюз. Писателницата осигурява някакви пари от Русия, но няма отчет колко са и кой ги е получил. Авторът припомня, че Милю Касабов отчита всяка стотинка, включително и от страниците на специално издаван вестник – „19 юлий 1877”. Светлана не остава необезвъзмездена за усилията си. По мотиви на Любомир Вълков, който се води и редактор на специалната и творба „Балканът”, тя получава възможността да напише „документално-художествената епопея”, според рекламата на книгата. Изданието на български е финансирано от общината, а изпълнението е на едно партийно издателство…Епохалната творба разказва за любовта между заралийката Живка и турчина Джемал, той я спасява, срещат се с доктор Пирогов, женят се във Варна, стават атеисти…Най-накрая Живка разбира, че е потомка княгиня от рода на хан Крум (защо не на Тервел), чиято баба била женена също за турчин през 9 век…Джемал, прекръстен на Иван пък участва във възстановяването на Стара Загора…Коментарите са излишни!

Интересното в репортажите на Янев са включени и дискусиите към отделните й части, които са писани след споделянето им във Фейсбук, т.е. мнозина са помогнали за написването. От опонентите на Георги Янев има много малко участници, вероятно защото се страхуват да представят своите аргументи, а може би - нямат такива! Същите бяха поканени и на представянето на 15 декември, но не дойдоха…

Лично за мен, най-интересен факт е един текст от Светла Димитрова, която описва първоизточника на всички безобразия, случващи се в културния живот на града. Там е описан катарзиса на един виден историк, който прегръща идеята на езотерика-окултист Христо Танев за ерата на Зеления водолей и достолепния 8000-годишен град Стара Загора. Любо Вълков е просто един от многобройните му последователи. Оттогава тръгват маса безумни идеи. По тази логика: 100-годишнината на футбола в града се превърна в вековен юбилей на ФК „Берое”, сега се планира 8-метров паметник на хан Тервел в центъра, вместо паметници на прочутите старозагорски поети, както бе идеята на арх. Петър Бакърджиев и Петер Митев. По тази логика и Христо Стоичков е включен в книгата за шампионите на Стара Загора, а през октомври го обявиха за Почетен гражданин, вкарвайки предложението за него в последния момент. Поне да беше дошъл да си вземе наградата…Ама това отношение не дразни старозагорските управници. Който обаче не е съгласен с безобразията е предател, помияр, соросоид и т.н.

Чудно е, че дори да приемем, че Светла и двамата Георгиевци са пречили да се разкрие цялото достолепие (по думите на Хр. Танев) на Стара Загора, защо няма резултати от адептите, разкрили цялата истина и красота за „старозагорската древност”. Къде са милионите туристи, които са петимни да видят най-стария град в света, къде са инвестициите, които ще довлече след себе си големия поток от любители на истинската история? Няма ги, и няма да ги има! Защото за самочувствие може да сме и най-добрия за живеене град, център на вселената и на 8000 години, с най-прозрачното управлението и т.н., но дори и да построим и преустроим всички паметници според „правилните разбирания” зад тях пак ще избие огромните комплекси за малоценност и див волунтаризъм. Това няма как да бъде добра реклама на Стара Загора и може да предизвика само присмех…

Георги Янев е труден човек, който го познава ще потвърди думите ми. За съжаление, повечето заралии предпочитат да са лесни. Какво означава за тях някакъв си паметник. Проблемът е, че скоро много неща ще бъдат направени по образ и подобие според вижданията на невежите историци-любители и окултисти. За тях не е достатъчно да си измислят титли, да влизат в клубове и масонски ложи, да водят партии и фондации, те искат и да ги…харесваме и аплодираме! Искат твърде много!

Димитър СЛАВОВ

Митрополит Киприан дирижира Коледния концерт в операта

Държавна опера Стара Загора представя на 23 декември от 20 часа Коледен концерт. Диригент е Старозагорският Митрополит Киприан, солисти Елена Баръмова, Маргарита Карагьозова, с участието на Смесен хор „ Родина“ с диригент Емил Минев, Смесен хор „ Петко Стайнов“ с диригент Младен Станев, Камерен оркестър на Държавна опера Стара Загора.

В програмата ще прозвучат: Ортодоксални песнопения /Тропар за Рождество Христово – музика С.А.Дегтярев, Тебе поем – музика Добри Христов, Богородице Дево, радуйся – музика С.Рахманинов/, във втората част ще бъде изпълнена Миса Криола /Misa Criolla/ от Ариел Рамирес / Ariel Ramirez/, Части: Kyrie , Gloria, Credo, Sanctus, Agnus Dei. В третата част на концерта ще се насладите на Коледна музика - Sanctus- музика Габриел Форе, Panis Angelicus – музика Цезар Франк, солис Пролет Пенчева и Ave Maria- музика Джулио Качини.

Повече за композитора на „Миса Криола“ Ариел Рамирес

(4      септември 1921 - 18 февруари 2010 г.) - аржентински композитор, пианист и диригент. Неговата най-ярка отличителна характеристика е използването в творчеството  му на  аржентинската фолклорна музика Това се  отбелязва в неговите "култови" музикални композиции.

Ариел Рамирес е роден в Санта Фе, Аржентина. Неговият баща е бил учител и е очаквал сина му да продължи тази кариера.Но работата му като учител  продължава само два дни поради "дисциплинарни проблеми".  Първата голяма „любов“ на Рамирес е тангото, преди да открие очарованието  на аржентинския фолклор.  Започва да учи пиано в Санта Фе и скоро става очарован от музиката на гаучотата и креолите в планините. След това продължава образованието си в Кордоба, където се запознава с големия аржентински народен певец и автор на песни Атахуалпа Юпанки, който оказва изключително влияние върху него.

По предложение на Юпанки, Рамирес посещава Североизточната част на Аржентина и задълбочава изследванията си в традиционните ритми на Южна Америка. Той прекарва дълго  време и в Мендоса ,и в  Буенос Айрес. В същото време продължава академичните си изследвания като композитор в Националната музикална консерватория в Буенос Айрес. През 1946 г. прави своя първи запис с RCA.До 1956 г. той вече има двадесет записи с RCA -Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Мерцедес Соса са някои от творците, които  изпълняват негови композиции.

Рамирес продължава да учи класическа музика в Мадрид, Рим и най-вече във Виена, от 1950 до 1954 г.Връщайки се  обратно в Аржентина, той събира над 400 народни и национални популярни песни и основава Асоциация за фолклор  Ариел Рамирес.

Миса Криола

През 1964 год. Ариел Рамирес създава Миса Криола,с което поставя началото на поредица от големи музикални произведения, всички създадени в сътрудничество с писателя Феликс Луна. Най-популярни от тях остават

„ Миса Криола“ и „Алфонсина и морето“.

„ Миса Криола“ е самобитна творба-меса, но не по латинския канон.Пее се на испански, а лично Рамирес е поискал специално разрешение от висшите църковни сановници в Аржентина, за да вплете латиноамерикански ритми и мотиви.

В исторически план, малко след Втория Ватикански събор вече е разрешено използването на местен език в католическите църкви.

 The Washington Post пише:“Misa Criolla“ е "считана за  зашеметяващо  художествено постижение, комбинирайки  испански текст с местни инструменти и ритми." Това довежда до небивали продажби  на албумите, в милионен тираж по целия свят.

Тази Меса е за  мъж или жена солисти, хор и традиционни инструменти. Основава се на фолклорни жанрове: като chacarera, carnavalito и Estilo Pampeano, с характерни за Андите влияния и инструменти.Първият запис на Миса Криола е  през 1965 г. от Philips Records, Произведението не се е изпълнявало до  1967 г,когато в  Дюселдорф, Германия, по време на посещение на папа Павел VI, Ариел Рамирес представя Миса Криола.

 Други забележителни записи включват соловите гласове на Георгиус /Джордж/ Даларас (1989), Хосе Карерас (1990) и Мерцедес Соса (1999). Пласидо Доминго записва Кирие с Доминик Милър на китара (2003). На 12 декември 2014 г., на празника на Дева Мария от Гуадалупе, Миса Криола е изпълнена в  базиликата Свети Петър, Рим, по покана на  Папа Франциск. Солист е Патриша Соса като сопран ,а диригент Факундо Рамирес, син на композитора който е направил първото си представление в базиликата "Свети Петър" точно преди петдесет години.

Представят изложба на наградените в Балканското квадринале на живописта’2016

На 22 декември от 18 в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита Изложба на наградените участници в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ‘ 2016”.

Експозицията включва 35 живописни творби на Валентин Дончевски, Валентина Лапчева, Веселин Симеонов, Веско Велев, Любен Малчев, Марин Маринов /1942-2017/, Росен Тошев  и Светлана Косева.

За първи път през 2017 година наградените 8 автори от четвъртото Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, което се проведе през декември 2016 г., ще направят обща изложба. Голямата награда на журито на последното квадринале, в което с 220 платна участваха 160 художници от 10 държави, не бе присъдена.

Наградата на Община Стара Загорабе връчена на старозагорския художник Валентин Дончевски за творбата му „Комета над Копринка“. Наградата на Общински съвет – Стара Загора отиде при художника Росен Тончев за платното “Легенда за една българска роза”. С награди на болница “Тракия Парк”, ВиК Стара Загора и фирма „Градус“ бяха отличени Веско Велев, Светлана Косева и Веселин Симеонов.

За пръв път журито присъди приз за дарителство на Марин Маринов. Отличие беше присъдено за пръв път и на млад автор – 24-годишния Любен Малчев. Наградата на ХГ Стара Загора получи казанлъчанката Валентина Лапчева.

Близо 800 са показаните досега творби в четирите издания на квадриналето. Пръв носител на Голямата награда през 2004 г. е Цветан Колев, Юри Буков , през 2008 г. и пловдивчанинът Никола Певичаров през 2012 г.

Дядо Коледа идва в Операта със „Снежанка и седемте джуджета“

Балетът на Държавна опера-Стара Загора заедно с децата от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ ще представят в навечерието на Коледните празници “Снежанка и седемте джуджета” от Александър Йосифов. Приказният балет по едноименната приказка на Братя Грим ще оживее на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 22 декември (петък) от 19 ч. и на 23 декември (събота) от 16 часа.

Жизнерадостната музика на балетния спектакъл “Снежанка и седемте джуджета” е на композитора проф. Александър Йосифов, написал многобройни мюзикъли за деца по сюжетите на най-популярните приказки. Хореографията е на примабалерината и художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова. Декорите и костюмите са предоставени от Държавна опера-Русе. Ярките костюми, издържани в концепцията на “Уолт Дисни”, са дело на Първолета Чавдарова-Летиция, а сценографията е на Иван Токаджиев.

Пъстроцветни картини в комбинация с многообразие от танцови техники и с много настроение разказват любимата на малки и големи  приказка. Хореографът Силвия Томова използва виртуозно стилни театрални и танцови похвати – влага типична за хореографския си почерк неповторима чувственост и лирика и подсилва контраста в изобразяването на колоритните приказни персонажи с доза хумор и ирония, граничещ с гротеската.

На 22 декември Анелия Димитрова и Фиорди Лоха ще бъдат Снежанка и нейния любим Принц. В ролята на Кралицата – Ромина Славова, Вещицата ще бъде Веса Тонова, Александър Желев – слугата Пези, Ловецът – Светлин Стоянов.

На 23 декември в ролята на Снежанка зрителите ще видят японската балерина Нанако Имай. Италианецът Салваторе Лаудани ще бъде Принцът. В ролята на Кралицата - Харука Суга от Япония, а нейният слуга Пези – отново Александър Желев. Вещицата ще бъде Кремена Костова, Ловецът – Станко Танев.

Седемте джуджета в двете представления ще бъдат Ивайло Янев, Франческо Бориело, Стефан Топалов, Ивелин Христакиев, Радост Младенова, Пенка Димитрова, Юлиана Коева.

Участват още солистите и кордебалета на Държавна опера – Стара Загора, децата от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“.  

Дядо Коледа очаква децата на сцената

Само за родители!

Заедно със спектаклите на балета „Снежанка и седемте джуджета“,  Държавна опера-Стара Загора ще поднесе още едно приказно преживяване на своите най-малки почитатели. След представленията, Дядо Коледа ще дойде на сцената заедно със Снежанка. Джуджетата ще раздадат подаръци, които ще бъдат изнесени от тяхната къщичка-работилница. Родителите, които искат да изненадат допълнително своето дете, могат да оставят опакован и надписан подарък на касата на операта с датата на посещение на спектакъла на балета „Снежанка и седемте джуджета“. Срокът е до 22 декември – 17 часа.

Мариян Димитров стана спортист за 2017-а в Стара Загора

Третият в света и в Европа тази година, републиканският шампион по бойно самбо Мариян Димитров от Спортен клуб по борба „Берое”, бе обявен на тържествена церемония снощи за Спортист на 2017 г. в Стара Загора. Това стана в Старозагорската опера пред десетки спортни ветерани, донесли спортна слава на Стара Загора през годините, и стотици приятели на спорта.

За “Най-перспективен състезател на 2017 г.” бе определена Мария Делчева от Спортен клуб “Бадминтон”. През годината тя стана шампион на Държавния индивидуален шампионат за девойки под 19 г., зае 1-во място на Държавния отборен шампионат в своята възрастова група.

Отбор на Стара Загора за 2017 г. стана Баскетболен клуб „Берое” – мъже. Тимът е носител на Купата и Суперкупата на България, на Купата на Балканската лига и втори в Националната баскетболна лига. Отличени бяха и останалите спортисти, попаднали в топ десятката.

Почетени бяха и юбилярите – борецът Станчо Колев (80 години) и алпинистът Костас Канидис (60 години).

Същата вечер бе представена и книгата „Шампионите разказват”. В нея са включени по азбучен ред спортните асове: акробатика – Марияна Макулова, Мариян Михалев, Пенка Ненова, Роза Пенчева; бадминтон – Владимир Шишков, Нанко Чорчопов, Петя Неделчева, Ради Димитров, Слънчезар Цанков; баскетбол – Васил Кифев, Здравко Боев, Ирина Губа; борба – Мариян Недков, Никола Динев, Петър Манев, Стоян Добрев, Христо Маринов, Явор Янакиев; ендуро – Жоро Хаджиев; корабомоделизъм – Евгени Генов; лека атлетика- Емилия Драгиева, Красимира Чахова, Мирела Демирева; спортна стрелба – Аница Вълкова-Паничкова, Симеон Симеонов; футбол – Евгени Янчовски, Иво Иванов, Петко Петков, Пламен Липенски, Теньо Минчев, Христо Стоичков. Последният няма много общо със Стара Загора, освен че след футболното си шоу стана почетен заралия през октомври. Авторският колектив, заяви че това е само първа част, ще следват продължения. Така завърши кампанията „Стара Загора – европейски град на спорта”. 

Операта „Бохеми“ – затрогващата приказка за Голямата Любов отново е на старозагорска сцена

На 16 декември от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее отново шедьовърът на Джакомо Пучини – операта „Бохеми“. Спектакъла ще дирижира Алберто Веронезе /Италия/. Световно признатият румънски художник Каталин Йонеску-Арборе е автор на оригиналната сценография, решена в кинематографичен ракурс. Утвърдената българска дизайнерка Цветанка Петкова-Стойнова облича героите в красиви костюми адекватни на епохата и в синхрон с цялостната атмосфера на драматичната история за любовта. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, който многократно е работил в България и в чужбина с творческия екип. Огнян Драганов поставя за втори път „Бохеми“ в своята кариера. Зрителите ще станат свидетели на интересно сценографско и режисьорско решение, в което „максимално се използва сценичната техника - въртяща сцена, движещи се платформи, издигащи се платформи, наклони- подход, който променя разказа в самата опера като сменя и местата на действието.

Творческият екип  не може да избяга прекалено много от драматургически заложеното действие, тъй като самият текст и ремарките на Пучини са много стриктни“ – споделя режисьорът.В главните роли са привлечени водещи оперни изпълнители, които вече успешно градят своята кариера в страната и в чужбина – Елена Баръмова, Бойко Цветанов, Руси Ников, Ивайло Джуров, Теодор Петков, Елена Петрова, Александър Марулев и др, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора , деца от вокалната студия ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера-Стара Загора.

Операта „Бохеми“ е написана по либретото на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, които са либретисти и на голяма част от оперите на Пучини. Либретото е базирано на новелите „Сцени из живота на бохемите“ от Анри Мюрже. Във второ и трето действие има сериозна намеса на либретистите, докато в първо и четвърто действие авторите се придържат  предимно към съдържанието на новелите. Писането на либретото продължава повече от две години, тъй като Пучини е непрекъснато недоволен от работата на либретистите и връща неколкократно написаното за преработка.

Пучини завършва „Бохеми“ за осем месеца. Гениалният композитор е обсебен от своите герои: „Когато започнах да описвам смъртта на Мими и ми хрумнаха мрачните акорди, свирейки ги, ме обзе такова вълнение, че трябваше да стана и сам в тишината на нощта неудържимо заплаках.“

Първото представление на „Бохеми“ се състои на 1 февруари 1896 година в Торино. Диригент е Артуро Тосканини. Операта бързо става изключително популярна в цяла Италия, а скоро и в цяла Европа.

В България, „Бохеми“ е изпълнена за пръв път през 1922 година в Софийската опера под диригентството на Маестро Георги Атанасов. На сцената на Старозагорската опера е представена за първи път на 3 юни 1950 г. Следват премиери през 1959, 1964, 1976, 1987, 1993 г. Последната премиера е на 10 февруари 2000

Откриха 45-я Панаир на книгата

45-ият Панаир на книгата и 5-ият Софийски международен литературен фестивал започват от днес на шест етажа в НДК и ще продължат до 17 декември. Откриването бе в 11 часа с участието на Софийския духов оркестър с диригент Юли Дамянов. 200 издателства от страната и чужбина представят премиерни и хитови заглавия на форума, стартирал през 1967-а, когато София става петият град в Европа, домакин на събитие от подобен мащаб. Изключително наситена е съпътстващата програма, десетки са представянията на нови заглавия, не по-малко са срещите с български и европейски автори.

Софийският международен литературен фестивал отново има своя фокус - творби на страните от Вишеградската четворка. От Полша идват Кая Малановска, Кшищов Варга, Еугениуш Ткачишин-Дицки, от Словакия - Михал Хворецки, Яна Беньова, Петер Били, от Унгария - Виктор Хорват, Ласло Мартон, Дьорд Драгоман, от Чехия - Михал Айваз, Ива Прохазкова, Милош Урбан. Над 60 писатели от България домакинстват разговорите, посветени на важни обществени теми. Сред участниците от страната ни са Ани Илков, Владимир Зарев, Владимир Левчев, Ангел Игов, Захари Карабашлиев, Момчил Николов, Милен Русков, Владимир Полеганов, Елица Георгиева, Петър Крумов, Иван Димитров, Кристин Димитрова, Оля Стоянова. Днес от 18 часа на сцената на Фестивала на Мраморно фоайе (етаж 2) ще се проведе официалното откриване със „Среща на поколенията", в която Ани Илков, Владимир Зарев и Владимир Левчев представят част от дебютантите на 2017-а: Антон Стайков, Боян Крачолов, Десислава Николова, Марианна Георгиева. Модератор е Тодора Радева.

Премиерите днес започват със „София или Началото на всички истории" от Рафик Шами, наричан „най-успешният сирийски автор в света". Той живее в Германия, пише на немски и е преведен на повече от 30 езика. Не само ориенталската поетичност буди възхищение в този великолепен роман, в който любовта е основната движеща сила – той се чете като репортаж от пътуване, простиращо се от следвоенните години в Сирия до началото на Арабската пролет. Петър Пунчев представя „Вие сте тук!", Венцислав Божинов - „С аромат на тютюн". Автографи днес ще раздават Владимир Зарев, Бойка Асиова, Димана Йорданова, Горан Петрович, който идва в София с киноновелата си „Под тавана, който се лющи". Кристофър Бъкстон, един от най-добрите преводачи на българска литература на английски, е в НДК със „Завръщане" и „Далече от Дунава". Бъкстон е съставител и преводач на Антология на българската поезия на английски език (2016), както и автор на текстове за Димчо Дебелянов. Неговият превод на част от "Възвишение" на Милен Русков беше представен в Европейския съюз и авторът получи наградата на ЕС за 2014-а. Бъкстон е превел или редактирал на английски „На изток от рая" на Изабела Шопова, „Бъди ми приятел" на Юлия Спиридонова и „Мисия Лондон" на Алек Попов. Силвия Томова пък излиза с романа „Грохот".

Утре от 14 часа ще има пиратско книжно парти за всички приключенци от 8 до 11, за да изработят свои карти на скрито съкровище.

Новите женски гласове в португалската литература в български прочит са в романите „Моето опяване" на Дулсе Мария Кардозо и „Непотребният живот на Жозе Омейн" на Марлене Фераш.

„Клубът на българските писателки" отбелязва три години от възстановяването си. Заповядайте на представяне на сборниците с разкази от Светлана Дичева „Разкази от черен шоколад", "Като пристигнеш, обади се" от Кристин Димитрова, „Рафаел" от Леа Коен, "Зверски кротка" от Амелия Личева, „Словозографии" от Катя Зографова.
Среща с автограф ще има и с Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и с Люси Рикспуун, доктор по клинична психология - "Писмо до сестра ми" се чете на един дъх.

Свои книги ще подписват Николай Терзийски, автор на романа „Отлъчване" и на блога с разкази и есета „Терзилъци", Недялко Славов - новото белетристично явление в съвременната национална литература, поетесата от "тежката кавалерия" Божана Апостолова. За феновете на балканските факти и случки е „Сърбите сред европейските народи" от Сима М. Чиркович - първата история на съседите, която излиза на български език. "Романите на Любен Петков – 20 години по-късно" е с участието на приятели и близки на писателя, чиито книги са превеждани на над 10 езика. „Моят приятел Любен Петков досега споделяше съдбата на много от колегите
си – той не се наслади на признание, равностойно на таланта му и на твърде значимото му творчество. Дано втората поява на романите му най-сетне да пречупи тази тъжна закономерност. Ако знаехте какъв тих, светъл и твърд като кремък човек е Любен Петков и колко много ни е казал в книгите си, щяхте да разберете за какво говоря. Той вероятно не се интересува и от признанието. Но ние, българските читатели, му го дължим", казва Деян Енев. Димитър Бочев ще подписва книги, Катя Кремзер представя поетичната си „Пясъчна роза", а Марек Биенчик - „Психиатрична болница „Творки" - уникален разказ за края на Втората световна война. Радостина А. Ангелова замесва късчета история с актьорската съдба на Роза Попова в „Афиши в огледалото". Киното пък е в „Всичко е любов!" от Боян Папазов. Новото издание е с четири сценария – „Всичко е любов", „Летало", „Дом за нежни души",
„Една жена на 33". В романа „Дора и Минотавъра" от Славенка Дракулич, представен и с участието на преводачката Ася Тихинова-Йованович, оживява голямата и потресаваща любов на прочутата фотографка Дора Макар към егоцентричния и гениален Пабло Пикасо.

Автографи ще раздава норвежкият писател Ян Уве Екеберг, автор на една от най-забележителните исторически саги на ХХI век: "Времето на меча", „Кралеубийците" и „Светият олтар". Сравнявана с „Рицарят тамплиер" на Ян Гиу и „Устоите на земята" на Кен Фолет, тя разказва по подобен начин за размирния XII век, изпълнен с борби за престола. Гастролът е по повод 25-годишнината на специалността „Скандинавистика" в Софийския университет „Свети Климент Охридски".

В НДК ще има и топла работилничка за коледни картички, в която могат да се включат малките сръчковци от 4 до 10. Докато майсторят своите честитки, децата ще научат повече за коледните обичаи у нас и по света.
Ангел Игов представя новия си роман „Фини прахови частици". „Прецизна интелектуална проза с усет към детайла, уловила драмата на поколението от 80-те, закърмено с радиацията на една катастрофирала утопия. От отровния чернобилски дъжд, до мръсните политически игри на днешния ден, Ангел Игов изследва симптомите на заразяването, проникнало отвъд пределите на физическия свят в тъканта на междучовешките отношения", казва Алек Попов. Добромир Банев ще подписва „Аз съм в другото такси" - книга за любовта, за всичките й форми, превъплъщения и предизвикателства. Боряна Дукова ще зарадва фенките си с "Трилъри по женски".

Стефан Цанев ще възроди магията на "Анини приказки". „Приказките са най-древният литературен жанр. Всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят – измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите. В децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме с реалността.„Анини приказки" са моят опит за съпротива срещу баналната реалност – опит да възкреся детето в себе си. Дай, Боже – и в някой друг", казва Стефан Цанев. Рисунките на Климент Денчев в десетото издание на „Анини приказки" са взети от първото саморъчно издание (1973), предназначено лично за Анна, дъщерята на Стефан Цанев и Доротея Тончева, по случай нейния 8-и рожден ден.

Срещи ще има и с крайно нашумелите Ивинела Самуилова и Милен Русков. Деян Енев е в афиша със сборника с разкази „Дърводелецът" - текстовете приличат на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. Деян е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри „една действителност като носителка на образи и идеи,
характерни за определена епоха", пишат критиците. Астрологът на "Стандарт" Даниела Евстатиева представя „Астро-лунен календар за 2018 г." Организатор на Панаира и Фестивала е Асоциация „Българска книга".

Нумизматична изложба представя нови разкрития за готите и Берое

Днес (12 декември 2017 г.), в 17:30 ч. на II експозиционно ниво в Регионалния исторически музей – Стара Загора се открива нумизматична изложба, която представя най-новите научни постижения, свързани с изследванията за готите и Берое.

За пръв път се показват части от 5 съкровища с монети, денари и антониани от средата на III-ти век, открити в околностите на старозагорските села Свобода, Сладък кладенец, Михайлово, Самуилово, Братя Даскалови и Казанка. На територията на Августа Траяна/Берое са открити общо 15  монетни съкровища, чието местонамиране маркира пътищата на готските нашествия в Тракия в средата на III-ти век.

Според монетните находки се предполага, че готите са нападнали Тракия преминавайки през Прохода на Републиката в Стара планина и след това са преминали  през Новозагорския проход в Средна гора. След опустошенията покрай Берое и във Филипопол са се изтеглили през прохода Пъстрово - Средногорово в Средна гора и след това през Шипченския проход в Стара планина са се отправили към  Абритус.

Акцент в изложбата е фотокопие на ценен палимпсест, подарен в XVI-ти век на Виенската национална библиотека, в който е споменат Берое с нови данни за събитията от 250 г. В манускрипта се споменава за построяване на укрепление с отбранителна цел край Берое. Възможно е това да е укреплението при с. Землен, за което има данни, че е ползвано и през IV-ти век за отбрана от готите, считат специалистите от РИМ – Стара Загора.    

Текстът на палимпсеста е идентифициран с труда на Дексип от Атина „Скитика”. Публикуван е от д-р Яна Грускова от Братиславския университет, сътрудник в Австрийската академия на науките и Гунтер Мартин (университета в Цюрих).    Внимание в изложбата е отделено и на Аспар, алано-готски благородник, отличен с най-високите византийски военни отличия, който е имал резиденция в Берое. За спасяването на Берое от хуните, градската управа му издига бронзова статуя, от която е запазен мраморният постамент под нея (сега експониран в музея в Стара Загора).

„Царицата на чардаша“ - една неостаряваща класика за любовта

На 13 и 28 декември от 19 часа на сцената на старозагорската операта представят последната реализация на оперетата на оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман. Режисьор е Николай Априлов /негова е и адаптацията на либретото на Ищван Бекефи и Дешо Келер/, диригент Владимир Бошнаков, сценография и костюми  Радина Близнакова  и Лилия Бабунова , хореография Татяна Янева.  В главните роли ще видите Николай Априлов, Диана Найденова, Георги Султанов, Николай Моцов, Камелия Стойчева, Нели Нечева,  Яница Нешева, Георги Динев, Велин Михайлов, Шмилена Султанова, Елена Петрова, Евгений Арабаджиев, Игнат Желев, Симеон Симеонов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев и др.,оркестър,хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

Когато ни е тъжно, без значение дали е от времето или от годините, които отминават, искаме радост – експлозия от музика, танци и красота. А когато ни е хубаво – искаме да празнуваме – с песни, вино и красиви жени! Всичко това можем да намерим във вечната творба на Имре Калман – „Царицата на чардаша“. И още – изящество, финес, елегантност. Това е времето на дългите рокли, учтивите кавалери, нежния шепот и дълбока страст. Това не е нашето време. Годината е 1912. Мястото е Будапеща и Виена. Силва Вареску, Едвин, контеса Щаси, княз Леополд, генерал Ронсдорф, Цецилия (разбира се!), както и граф Бони и Фери Бачи – ще ви въвлекат в една на пръв поглед много позната история. Млад мъж е влюбен лудо във вариететна актриса. Майка му, която също е била такава, не желае тази любов да продължи и прави всичко възможно да ги раздели. От всичко това се завихрят урагани от емоции, съмнения и страсти докато в един миг всички прегради към тяхното щастие падат.

Премиерата на „Царицата на чардаша“ е на 17 ноември 1915 във виенския „Йохан Щраус – театър“. Успехът бил триумфален! Днес е трудно да си представим реакцията на зрителите, когато този единствен по рода си водопад от шлагери се изсипва върху тях изведнъж! Въпреки неласкавите оценки на виенската преса, която е възмутена от острата сатира срещу аристокрацията, спектакълът не слиза от сцена в продължение на две години. Всяка вечер тълпа виенчани щурмуват касата на театъра и сякаш пламенните любовни дуети на Силва и Едвин заглушават топовните гърмежи на Първата световна война.

Първата постановка на „Царицата на чардаша“ в Стара Загора е била на 6 март 1958 година с диригент Илия Илиев и режисьор Георги Петров. Следващата премиера е след 30 години – на 16 юни 1988 година отново с режисьор Георги Петров и диригент Красимир Къшев. През 2006 година на 16 април е предпоследната премиера. Режисьор е Бойко Илиев, диригент Красимир Къшев, хореограф Алида Бонева , хормайстори Богдана Попова и Младен Станев.

Тази оперета е наистина един „прекрасен сън“. Трябва всеки да я чуе и види поне веднъж в живота си. Танц за духа и феерия от чувства. Невероятните вокални изпълнения, красивия декор и брилянтния оркестър представят една вечно неостаряваща и жива Царица на чардаша!

ВиК вече издава и елекронни фактури

От декември сайта на Дружеството http://wik-stz.com/bg/ ,абонатите могат да направят регистрация за получаване на електронна фактура, информираха от Водоснабдяване и канализация-Стара Загора.

Дружеството осигурява питейно водоснабдяване, отвеждането и пречистването на отпадни води на селищата в Старозагорска област. Поддържа и експлоатира водоснабдителните системи на 202 населени места с население 370 962 жители /99.65% от населението/.

Производствените процеси в основните му дейности са в значителна степен автоматизирани чрез внедрена телесигнализация и диспечеризация. При подмяна на външни водопроводи и реконструкцията на вътрешните водопроводни мрежи успешно се влагат тръби от полиетилен висока плътност и стъклопласт.

Дружеството подава вода на 5 780 промишлени и обществени абонати и 185 000 абоната от населението.

„Дъвки за балончета” вече е в киносалоните

От днес (8 декември) всички желаещи могат да видят новия български филм „Дъвка за балончета”, който излиза на 55 кино екрана в 27 града в България. Специални прожекции и срещи с екипа ще има и в Пловдив и Бургас – съответно на 11 и 18 декември.

Над 600 гости – представители на кино гилдията и популярни личности се събраха за премиерата на новия български филм “Дъвка за балончета” на 5 декември в София. Лентата с Теодора Духовникова и Иван Юруков в главните роли успя да разсмее и да разплаче публиката. Най-много овации събраха децата-актьори Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов. Специална изненада за гостите беше и ънплъгд изпънението на група “Остава”, чието парче “Стоп” е част от саундтрака на лентата.

“Дъвка за балончета” е филм, който ни връща към магията на първата любов и детството през 80-те години на миналия век.
“Това е филм за нашето поколение, за първата любов, за първото докосване. Той е много искрен, много нежен и вярваме, че хората ще го харесат. Това е нашият филм в тази толкова хубава година за българското кино”, казаха изпълнителите на главните роли Иван Юруков и Теодора Духовникова преди прожекцията.

Освен любовна история, лентата разказва за децата на 80-те години, които пораснаха с Некерман, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Действието се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание.

Зад сценария на “Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза” преди броени дни, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали. Режисьор е Станислав Тодоров – Роги, а зад камерата е Владимир Михайлов. Във филма ще видим и актьорите Малин Кръстев, Диана Димитрова, Валентин Ганев, Жорета Николова, Цветан Даскалов, Димитър Живков, Искра Донова и Борис Георгиев.

Модерен лапароскопски метод коригира пропадането на тазовите органи при жени

Акушер-гинеколозите на Болница „Тракия“ д-р Стефан Бузалов и д-р Пламен Янев прилагат един от най-модерните лапороскопски методи за корекция при пролапс (пропадане) на тазовите органи – сакроколпопексия. Методиката е „златен стандарт“ при лечението на това заболяване в Европа и по света. При сакроколпопексията по лапароскопски път в таза се прикрепва специално синтетично платно, което коригира положението на пропадналите органи.

Подобно лапароскопско решение на проблеми при пролапс на тазови органи двамата лекари прилагат от 2012 г. по методиката на швейцарския лекар Жан Бернар Дюбюисон. „Швейцарската“ методика обаче позволява поставянето на синтетично платно само при пропадане на органи в предната част на таза – матка, влагалище, пикочен мехур, но не и в задната му част, където досега лекарите решаваха проблемите при пролапс на правото черво чрез хирургична пластика. За разлика от методиката на д-р Дюбюисон, чрез сакроколпопексията се поставя синтетично платно, което коригира пролапса на органите във всички отдели на гениталиите.

Пролапсът на тазовите органи – матка, влагалище, пикочен мехур, право черво и др., се получава най-вече при жени в менопауза. Това е времето, в което приключва менструалната функция и се изчерпва яйчниковия резерв, обяснява д-р Бузалов. Най-честите причини, които водят до пролапс на тазовите органи, са тежки раждания по вагинален път на бебета с тегло над 3,800 – 4,00 кг. Причина може да бъде използването на форцепс или на други вагинални оперативни интервенции по време на раждането. Основна причина е също вродената слабост на поддържащия апарат на матката. Затова извършването на тежка физическа работа трябва да се избягва от жени. Спорадичната кашлица, предизвикана от тютюнопушене или от хронично белодробно заболяване, както и хроничният запек могат да бъдат подбуждащи и допринасящи фактори, водещи до пролапс на тазовите органи. Отпускането им нарушава качеството на живот на жените, създавайки им редица неудобства. Макар и рядко, пролапс на тазовите органи може да се прояви и при по-млади жени. Най-младата пациентка на д-р Бузалов и д-р Янев е едва 35-годишна жена.

Класическият начин за лечение на пролапс е чрез пластика на пропадналите органи чрез влагалищна операция. Този метод обаче има редица недостатъци, сред които скъсяване на влагалището и нарушаване на сексуалната функция на жената, както и опасност от повторно пропадане на органите. При класическия метод най-често се налага матката да бъде отстранена чрез влагалищна хистеректомия.

Едно от предимствата на сакроколпопексията е, че позволява органите да бъдат съхранени. Хирургът прониква в коремната кухина през 4 миниатюрни разреза, като извършва корекцията чрез видеоконтрол.

От 2012 година досега екипът на д-р Бузалов и д-р Пламен Янев е извършил над 260 лапароскопски операции за поставяне на синтетично платно, предимно по метода на швейцарския професор д-р Жан Бернар Дюбюисон. От няколко месеца двамата успешно прилагат и сакроколпопексия. „Това е една от най-сложните лапароскопски интервенции, която попада в най-високата - IV-та група по трудност лапароскопски операции“, казва д-р Бузалов. Методиката изисква отлично познаване на анатомията на тазовото дъно и добър опит в лапароскопските операции. Д-р Бузалов и д-р Янев са преминали индивидуален специализиран обучителен курс по сакроколпопексия в Университетската болница Дексеус в Барселона. Курсът беше изключително полезен от практическа гледна точка, казват двамата лекари.

Сакроколпоплексията има противопоказания при някои пациенти. При тях обикновено корекцията на пролапса се извършва по метода на проф. Дюбюисон.

Новото шоу на FLEXX BALLET е вдъхновено от България

Само след броени дни, на прага на Коледа, ще можем да видим най-вълнуващия грандиозен танцов спектакъл на руски балет на Балканите и в Европа – новото шоу на признатите за феномен в Русия и Китай FLEXX BALLET. На 16 декември Варна посреща балета в зала 1 на Фестивалния и Конгресен Център от 20 ч. Още от 15-ти през нощта технически екип започва изграждането на сцената. Част от декорите пристигат дни по-рано от Шанхай и Москва. Спектакълът за България е изготвен специално за българската публика, няма аналог никъде по света. FLEXX BALLET гостува миналата година в зала 1 на НДК в София, хората се влюбиха в него и балетът хареса безумно много българските фенове. През годината хореографите създадоха нов проект, вдъхновен от България. FLEXX BALLET иска да се докосне по-близо до българската култура и вече се говори за бъдещи танцови училища в България с ментори от Москва и Китай, професионални танцьори от балета.

Предстои едноседмична подготовка за големия спектакъл. След Варна турнето продължава на 17-ти в Бургас, в Държавна опера от 20 ч, 20-ти в Стара Загора, в Държавна опера от 20 ч. и 21-и в Габрово, в зала Орловец от 19 ч.

Сцената е изключително капризна, тъй като се закачат над 100 осветителни тела и специални мрежи, които създават 3D ефекта по време на танц. Костюмите в спектакъла доизграждат неподправения имидж на FLEXX BALLET, те са проектирани индивидуално за всяко шоу и за всеки танц. Нямат аналог никъде по света. Един от костюмите се състои от над 3000 малки огледалца, които отразяват светлината по изумителен начин по време на балетния соло танц. Предстои една приказна Коледа с най-грандиозното танцово шоу през 2017-та.

Билети можете да намерите на касите на ФКЦ Варна, Държавна Опера Бургас, Държавна Опера Стара Загора, зала „Орловец“ Габрово, бензиностанции OMV, Office 1, Orange, Usit Colours и онлайн на Ticketpro.bg. 

Ян Уве Екеберг е специален гост на Панаира на книгата

Специален гост на Панаира на книгата в НДК, който ще се проведе от 12 до 17 декември, е норвежкият писател Ян Уве Екеберг, автор на нашумяващата вече и у нас историческа трилогия „Времето на меча“ (издание на „Персей“). Критиците я сравняват с „Рицарят тамплиер” на Ян Гиу и „Устоите на земята“ на Кен Фолет, тъй като в нея също така увлекателно и въздействащо се разказва за същата епоха – размирният XII век, изпълнен с борби за престола. Трилогията, която е базирана върху уникалните норвежки саги, се състои от три романа - „Времето на меча”, „Кралеубийците” и „Светият олтар”, който излиза сега.

Ян Уве Екеберг в продължение на повече от трийсет години е водещ на новините на един от най-гледаните норвежки телевизионни канали – ТВ2. Автор е на няколко биографични книги, но именно трилогията „Времето на меча“ му спечелва място сред елита на норвежката литература. Тя е последвана от „Последният крал на викингите“.

Писателят пристига у нас и по повод 25-годишнината на специалността „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Той ще има среща със студенти и преподаватели в университета. На 14 декември от 18 ч. ще дава автографи в НДК, на щанда на издателите си от „Персей“ (№ 211, втори етаж), а на 16 декември от 17 ч. ще бъде срещата разговор с Ян Уве Екеберг – събитие, което е част от културната програма на Панаира на книгата.

Трите романа са сюжетно самостоятелни и разказват за героя от средновековните скандинавски саги Сигюр Лавар. Той е роб, разделен още невръстен от майка си и израснал като слуга и приятел на сина на норвежкия крал.  Благодарение на смелостта, таланта и интелекта си Сигюр се превръща в респектиращ военен лидер, а тайната на произхода му е, че самият той е незаконен син на краля.

Действието отвежда читателя не само на различни места в Норвегия, но също така и в Швеция, Дания, Русия и Свещената римска империя, за да създаде жива представа за средновековна Европа.

В „Светият олтар“ изгрява звездата на Хокон (IV) Хоконсон, норвежкия еквивалент на българския цар Симеон I. Изтощен от безбройните кръвопролитни войни и дълбоко разтърсен от загубата на най-обичните си същества, Сигюр  Лавар се е установил в Новгород, тогавашната столица на Русия. Но спокойствието му е нарушено, защото пристигат тревожни новини. В Норвегия кралят е починал и Хокон, неговият племенник, е най-близко до трона по кръвна линия. Но момчето няма военна сила и е в непосредствена опасност, защото коварният ярл Скюле е готов на всичко, за да получи абсолютната власт. Затова и старите приятели и съюзници на Сигюр призовават легендарния воин да се завърне в родната си земя и да ги поведе в този критичен момент.

Въпреки силните си колебания и страха да не се превърне в предишния кръвожаден войн, той решава да изпълни своя дълг към рода си и да защити правата на младия престолонаследник. Така Сигюр се превръща в ключова фигура в битката за възкачването на Хокон на трона, както и в откриването на най-свещената реликва в царството, изчезнала при необясними обстоятелства, а именно останките на крал Улав Светия. Причината за това е, че Хокон не би могъл да бъде провъзгласен за истински крал, докато не се закълне върху ковчега на светия крал, а вражеските сили се опитват всячески да му попречат да го стори. Сигюр е единственият, който с мъдростта си и военния си опит може да доведе тази почти безнадеждна мисия до успешен край.

Ян Уве Екеберг влага изключителна прецизност в детайлите не само когато се отнасят до историческите събития, но и до културата, вярванията, религията и начина на живот в тази епоха. А сюжетите и образите, които създава, остават в съзнанието на читателя със своята яркост, пълнокръвност и многопластовост.

Виенски салон в операта на 9-ти

На 9 декември от 17 часа във Фоайето на Операта Държавна опера Стара Загора представя Виенски салон.

Виена е музика. Виена е мирис на кафе. Виена е място за срещи с изкуството.Във виенските кафенета човек може да прекара цял ден. Тук можеш да четеш книга, да се готвиш за лекции, тук са и вестниците на деня, с които можеш да запълниш времето си, ако нямаш специални срещи.

Кафенетата във Виена са място с много история, хубава обстановка, вкусотии, препратки към императрица Сиси, литературни кръгове, художници, революционери, Фройд…  

 Виенските кафенета са си спечелили славата с приятните напитки, вкусните торти и най-вече интелектуалните кръгове, които ги посещават. Всяко топ заведение си има своите знатни клиенти, които са били редовни посетители. В повечето случаи са художници, писатели, архитекти, учени. Те са били и любимо място на висшата класа в австрийската столица.  

От октомври 2011 година културата на пиене на кафе в кафенетата във Виена е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалните културни наследства.  

Само на 9 декември от 17 часа, във виенския салон в Операта може да слушате музика  от виенски композитори в изпълнение на Ангел Василев –цигулка и Ерна Пушева-пиано, да пиете виенско кафе,поднесено от домакините, и се насладите на  любовната лирика на поета Йордан Пеев, изпълнена лично от автора.

Йордан Пеев е роден през 1968 г. в Стара Загора. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. През 1990 г., в съавторство с Пламен Дойнов, публикува поетичния сборник „Сълзите на гнева“, в който неговите стихове са обединени в раздела „Каруцата на ветровете“. Известно време като журналист в радио „Веселина“, а след това и в Радио Стара Загора. През 2014 г. е издаден сборникът му „Когато смъртта ми прогледне“, а през 2016 г. сборникът „Стъклена кожа“. През 2015 г. са публикувани книгите му „Пощальонът“ и „Последният Адам“.

Удостоен е с награди от различни конкурси – втора награда от конкурса „Веселин Ханчев“, награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ 2014 г., награда от поетичния конкурс „Срещу вятъра“, единодушен носител на приза както на публиката, така и според оценката на авторитетното жури на наградата за поезия на четвъртото издание на националния конкурс „Усин Керим“ (2016). През юни 2017 г. поделя с Иван Тенев и Александър Петров втора награда в конкурса Славейкова награда (първа награда не се присъжда/.

Член е на Съюза на българските писатели.

Билети по 20 лева за шоуто на FLEXX BALLET

За първи път тази година Стара Загора посреща най-грандиозното шоу за 2017-та – FLEXX BALLET. На 20 декември от 20 часа в Държавна Опера зрителите ще видят едно шоу на световно ниво, обиколило Русия, Китай и почти цяла Европа. От днес пускат промо места от 20 лв. за спекталите от цялото турне! Няма по-вълнуващ Коледен подарък от споделената хубава емоция. В шоуто предстои да видим най-доброто от руската танцова школа, както и елементи от древни китайски танци. Хореографията включва спиращи дъха екстремни съчетания, 3D визуални ефекти и всичко това оформено в пиеси, като част от една голяма история за любовта, омразата и цялата палитра от човешки емоции. FLEXX BALLET пристигат само след десет дни и ще ни заредят с истинския дух на Коледа, с красотата и любовта, които едно голямо семейство, каквото са те, носи.

Коледната промоция стартира от днес! – анонсират организатори.

Билетите можете да намерите на касите на Държавна Опера Стара Загора, бензиностанции ОМВ и Офис 1, както и онлайн на Ticketpro.bg.

зрачно и ясно за всеки.

УПИ 2 и УПИ 3 стават излишни за пенсия

Предстои изчисляването на парите за старост да става не след висене по гишета и събирането на куп документи, а само на основата на данните в Регистъра на осигурените лица, каза в студиото на БНТ социалният министър Бисер Петков.
Той допълни, че и сега заявлението за отпускане на пенсия може да се подава по електронен път.  Догодина отпада и ангажираността на работодателите да издават удостоверенията, известни като УПИ 2 и 3 за времето след 2000 година. Така вече ще се ползват данните в Регистъра на осигурените лица.
Той потвърди, че от началото на 2019 година няма да се вземат под внимание трите години доход преди 1997 година при изчисляване на пенсията. Досега този доход се осигуряваше с документи на хартия.
„Така от началото на 2019 година пенсията ще се изчислява само от осигурителните вноски след 1997 година, за което има данни в регистъра на НОИ“, допълни министърът.
Според него, така ще се улесни подаването на документи за пенсия, което ще може да става изцяло по интернет, а и ще се направи отпускането на пари за старост прозрачно и ясно за всеки. 

Утре е публичното обсъждане за оградата във Второ основно училище

Проблемите с подпорната стена и наклонената ограда на Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ ще обсъдят на среща организирана от Община Стара Загора и Второ основно училище, родители и граждани на 5 декември. Тя ще се проведе от 17.30 часа в зала „Петко Славейков“ в местната администрация.

В Констативен протокол от 11 юли на Kомисия, назначена със заповед на Кмета на Община Стара Загора, са направени следните констатации:

По южната граница на имота на ІІ основно училище „П.Р.Славейков има ограда с подпорна стена с височина от 1,20 до 2,00 метра, върху която има ажурна част. Оградата е наклонена към тротоара и има пукнатини, с което представлява заплаха за минувачи и учащи. В южния участък е и главният вход към двора и училището. Пукнатините са получени от корените на 9 дървета, засадени преди около 40 години в близост до оградата, което не отговаря на изискванията за отстояния на дървета от регулационна граница на имот. За растителността в имота има изготвено експертно становище и фитосанитарна оценка за състоянието на съществуващата растителност.

На основание направените констатации и съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, Комисията предлага: да се извърши изсичането на 9 броя дървета и премахване на корените им; да се възложи проект и да се изгради нова ограда с подпорна стена по южната граница на имота на училището.

Към момента е възложен проект за „Подпорна стена и ограда по южната граница на ІІ основно училище „П.Р.Славейков“ в УПИ І-3317 за училище, кв. 9102, по плана на гр. Стара Загора“, който е внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата, тъй като II OУ “П. Р. Славейков“ е паметник на културно-историческото наследство от местно значение и попада в обхвата на археологически резерват „Августа Траяна“.

Божидар Рахнев е концертмайстор на „Алчина” на 7 декември

Божидар Рахнев, възпитаник на НУМСИ“Христина Морфова“ и сега студент втори  курс специалност цигулна в Националната музикална академиа“Проф.Панчо Владигеров“ ще бъде концертмайстор на оркестъра на 7 декември в постановката на операта „Алчина“. Постановката е копродукция на Музикален и художествен частен университет – Виена и НМА.

През 2014 г. и вече щатен музикант в Операта на Стара Загора, Божидар бе тогава най-младият сред колегите си в България. Роден е на 9 юли 1997 г. и свири на цигулка от шестгодишен. В оркестъра мястото му беше до цигуларката Стефка Караиванова, която бе негов учител  в Музикалното училище. От миналата година Божидар е в класа на проф.Йосиф Родионов в НМА. Преди броени дни Божидар Рахнев бе един от  солистите в камерна зала "България", където се състоя концертът "Да живее цигулката". В концерта бяха представени любими майсторски пиеси от проф. Йосиф Радионов и негови възпитаници-виртуози.

Какво ще видите и слушате на 7 декември от 19 часа в Операта?

АЛЧИНА е опера в три действия от Георг Фридрих Хендел по епичната поема Бесният Орландо на Лудовико Ариосто, диригент Нийлс Мус, режисьор Хелена Щурм, в главните роли: АЛЧИНА (магьосница) - Ксин Уанг, МОРГАНА (сестра на Алчина) - Наталия Степаняк, РУДЖЕРО (рицар,годеник на Брадаманте) - Газал Казамисфех, БРАДАМАНТЕ (годеница на Руджеро) - София Алмазова-Маархоф, ОРОНТЕ (генерал на Алчина и любовник на Моргана) - Сава Тиконов, МЕЛИСО (господар на Брадаманте) - Тай Тажигулов, ОБЕРТО (дете) - Айрън Унардатир, ЧЕМБАЛО - Мартин Гедеон, ЛЮТНЯ - Дана Мемиоглу

Оркестър и хор на Проф. П. Владигеров с диригент Нийлс Мус /Австрия/.

Операта Алчина е последният голям оперен успех на Хендел. Премиерата й е през 1735 г. в Ковънт Гардън. Подобно на много други творби тук участват пет персонажа, свързани с една сантиментална верига: Оронте обича Моргана, която обича Руджеро, който обича Алчина. В хода на работата си Хендел добавя още един герой. Това е едно дете – Оберто, дошло да освободи своя баща, когото магьосницата е превърнала в лъв.

Ролята на Алчина била написана специално за ломбардското сопрано Анна Страда дел По, която била единствена певица, която останала вярна на Хендел, след като останал без трупа. Алчина била подаръкът за нейната вярност. Може би и затова тя се различава от всички останали магьосници на Хендел – Армида, Медея и Мелиса,които изразяват страстта си с омраза и крясъци. Точно обратното - Алчина никога не показва яда си. Алчина на Хендел е по-скоро една уморена вълшебница.Уморена от острова си, който е една пустиня, уморена от мъжете, които не може да си забрани да покорява, уморена от собствените си вълшебства. Така, както в приказката Красавицата и звяра, но наопаки – ако Руджеро й засвидетелства истинска любов, то вълшебната й пръчица би се счупила, жената би надделяла над вълшебницата.

Въпреки изключителния успех на новата опера - 18 представления през сезона, впечатляващо цифра за онези години, и още 5 през следващия, както и другите опери на Хендел –Алчина потъва в забрава за почти два века.