Божидар Рахнев, възпитаник на НУМСИ“Христина Морфова“ и сега
студент втори курс специалност цигулна в Националната
музикална академиа“Проф.Панчо Владигеров“ ще бъде концертмайстор на оркестъра
на 7 декември в постановката на операта „Алчина“. Постановката е копродукция на
Музикален и художествен частен университет – Виена и НМА.
През 2014 г. и вече щатен музикант в Операта на Стара
Загора, Божидар бе тогава най-младият сред колегите си в България. Роден е на 9
юли 1997 г. и свири на цигулка от шестгодишен. В оркестъра мястото му беше до
цигуларката Стефка Караиванова, която бе негов учител в Музикалното училище. От миналата година
Божидар е в класа на проф.Йосиф Родионов в НМА. Преди броени дни Божидар Рахнев
бе един от солистите в камерна зала
"България", където се състоя концертът "Да живее
цигулката". В концерта бяха представени любими майсторски пиеси от проф.
Йосиф Радионов и негови възпитаници-виртуози.
Какво ще видите и слушате на 7 декември от 19 часа в
Операта?
АЛЧИНА е опера в три действия от Георг Фридрих Хендел по
епичната поема Бесният Орландо на Лудовико Ариосто, диригент Нийлс Мус,
режисьор Хелена Щурм, в главните роли: АЛЧИНА (магьосница) - Ксин Уанг, МОРГАНА
(сестра на Алчина) - Наталия Степаняк, РУДЖЕРО (рицар,годеник на Брадаманте) -
Газал Казамисфех, БРАДАМАНТЕ (годеница на Руджеро) - София Алмазова-Маархоф,
ОРОНТЕ (генерал на Алчина и любовник на Моргана) - Сава Тиконов, МЕЛИСО
(господар на Брадаманте) - Тай Тажигулов, ОБЕРТО (дете) - Айрън Унардатир,
ЧЕМБАЛО - Мартин Гедеон, ЛЮТНЯ - Дана Мемиоглу
Оркестър и хор на Проф. П. Владигеров с диригент Нийлс Мус
/Австрия/.
Операта Алчина е последният голям оперен успех на Хендел.
Премиерата й е през 1735 г. в Ковънт Гардън. Подобно на много други творби тук
участват пет персонажа, свързани с една сантиментална верига: Оронте обича
Моргана, която обича Руджеро, който обича Алчина. В хода на работата си Хендел
добавя още един герой. Това е едно дете – Оберто, дошло да освободи своя баща,
когото магьосницата е превърнала в лъв.
Ролята на Алчина била написана специално за ломбардското
сопрано Анна Страда дел По, която била единствена певица, която останала вярна
на Хендел, след като останал без трупа. Алчина била подаръкът за нейната
вярност. Може би и затова тя се различава от всички останали магьосници на
Хендел – Армида, Медея и Мелиса,които изразяват страстта си с омраза и крясъци.
Точно обратното - Алчина никога не показва яда си. Алчина на Хендел е по-скоро
една уморена вълшебница.Уморена от острова си, който е една пустиня, уморена от
мъжете, които не може да си забрани да покорява, уморена от собствените си
вълшебства. Така, както в приказката Красавицата и звяра, но наопаки – ако
Руджеро й засвидетелства истинска любов, то вълшебната й пръчица би се счупила,
жената би надделяла над вълшебницата.
Въпреки изключителния успех на новата опера - 18
представления през сезона, впечатляващо цифра за онези години, и още 5 през
следващия, както и другите опери на Хендел –Алчина потъва в забрава за почти
два века.
Няма коментари:
Публикуване на коментар