Изложба за 125-та годишнина от рождението на Димитър Гюдженов в старозагорската галерия

В Художествената галерия в Стара Загора е експонирана изложба, посветена на 125-та годишнина от рождението на забележителния майстор на четката Димитър Гюдженов /1891-1979/.

В експозицията са включени 25 живописни творби на художника от фондовете на Художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, София, Сливен, Разград, Пазарджик, Габрово, Националната галерия, Регионалния исторически музей в Пазарджик и Музей „Литературна Стара Загора”.

Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея победи и царе, епохи на строителство и духовен разцвет, робство и въстания, митове, обряди и бит, величие и страдание се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет. Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра.

Близо девет десетилетия неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ. От “Кубрат и синовете му“ през “Цар Симеон Велики“ до “ Ботевата чета слиза на българския бряг“. Димитър Гюдженов пресъздаде в стотици произведения най-забележителните събития в развитието на нацията ни и успя да разкрие същностните страни от духа на българина.

Изложбата, която ще бъде открита на 15 април /петък/ от 18 ч., се посвещава на 125-та годишнина от рождението му. С нея родният му град, организаторите, и художествените  галерии в София, Пловдив, Бургас, Сливен, Габрово, Разград, Пазарджик  и Стара Загора изразяват почитта си към таланта на художника и неговата роля в българското изкуство.

            Димитър Гюдженов е роден на 26 януари 1891 год., в Стара Загора. Син е на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви. За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год. През 1910-а заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. През 1913-а заминава за Париж, където два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон. През 1914-а помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър.

С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги. Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-късно и към щаба на армията. На фронта, създава първите си батални композиции “Обоз на път“/1916/, “Дъжд на фронта “ /1916/, “През Морава“/1917/ и т.н. Платната, рисувани по време на Балканската и Първата световна войни, му печелят популярност още преди завръщането от фронта. След войните Гюдженов навлиза в историческия жанр вече като утвърден художник. В края на 1925 година той завършва картината “Кубрат и синовете му “, с което окончателно утвърждава ориентацията си към историческия жанр. Следват “Български хан прави жертвоприношение“, “Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България“, “Изгарянето на българския богомил Василий“ и т.н. Творбите му бързо влизат в страниците на учебници, календари, списания, научни пособия и т.н. Изключителна популярност още тогава получават картините “Цар Симеон“, “Княз Борис като монах“,“ Княз Борис приема учениците на Кирил и Методий“,“Хан Крум побеждава византийците“ и десетки други.

В края на 40-те години вниманието му е насочено предимно към българското национално освободително движение. Тогава Гюдженов рисува “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“, “Боят при Драва-Соболч” и “Посрещането на ген. Гурко в София“. През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан,Велико Търново и други. Негови са и част от фреските в южното крило на катедралния храм “Св. Димитър“ в Стара Загора.

Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.