Привличането на чужди инвестиции винаги се определя като
един от лостовете за силна икономика. Какво обаче се получава? Стотици дела са
завели родни производители срещу "Карфур" и "Пикадили".
Причината е, че двете вериги са завлекли доставчиците си с милиони левове. Това
заявиха пред "Стандарт" от Съюз "Произведено в България".
"Карфур" бави разплащанията за получените стоки от 3 г. „Задълженията
й надвишават 20 млн. лева. "Пикадили" също започна да ни разиграва”,
съобщи Пламен Грозданов, шеф на "Произведено в България". Той е
категоричен, че е крайно време държавата да се намеси. "Предполагам, че
тези фирми дължат огромни суми и на НАП", заяви шефът на съюза. Според
промените в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните търговците са
длъжни да се разплащат с доставчиците в срок от 1 месец.
"Пикадили" и "Карфур" дължат милиони
левове, на някои от доставчиците не са плащали с години. Много членове на съюза
са с просрочени плащания в големи размери. Някои имат да вземат над 100 хил.
лв. "Това затруднява дейността на малките и средни предприятия, защото
влияе на паричните им потоци, на възможности да произвеждат, да плащат заплати
на служители си и да разширяват производството си", коментира Пламен Грозданов.
Още преди 3 години френската търговска верига "Карфур" (Carrefour),
която се представлява у нас от гръцката компания "Маринопулос"
(Marinopoulos Group), е спряла да се разплаща със своите доставчици в България.
През май 2015 г. Съюз "Произведено в България" огласи на
пресконференция, че български производители не могат да получат с години парите
си от "четвъртата по големина верига "Карфур", чиито задължения
към доставчици надвишавали 20 млн. лв. По думите на Грозданов, откакто
"Пикадили" имат нещо общо с "Карфур", и те са започнали да
бавят разплащанията към контрагентите си. Справка в Търговския регистър сочи,
че на 14 май 2015 г. цялото имущество на "Пикадили" е заложено в
Инвестбанк срещу кредит в общ размер до 11 811 009,18 евро. Този заем веригата
е използвала, за да се разплати временно с доставчиците си, на които също като
"Карфур" дължи пари, но явно сумата не е била достатъчна.
Най-големите опасения на родните производители са, че двете
фирми ще фалират и те няма да получат парите си.
В средата на 2015 г. бяха приети промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните, получили популярност като Закон за търговските вериги, който да спре своеволията на големите хипермаркети и да защити българските производители. Една от тези промени е въвеждането на 30-дневен срок за разплащане на търговските вериги към доставчиците им. В Закона за храните обаче е пропусната разпоредба за санкция при неспазване на този срок, както и контролиращ орган. Посочва се само, че всяка клауза в търговските договори, уговаряща нещо над този срок, ще бъде нищожна.
"Не се спазват договорите, а държавата стои и гледа. Предполагам, че тези фирми дължат огромни суми и на НАП. Пълно безобразие е да се търпи подобно положение! Те източват българските производители", заяви Грозданов.
Засегнатите компании прибягват до единствената в момента възможност да се защитят - да заведат дела. По данни на Съюз "Произведено в България" те вече са стотици. Делата обаче ще се точат с години, без да е сигурен резултатът. Освен това производителите се опасяват, че ако търговски вериги фалират, няма да могат да си вземат парите.
В средата на 2015 г. бяха приети промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните, получили популярност като Закон за търговските вериги, който да спре своеволията на големите хипермаркети и да защити българските производители. Една от тези промени е въвеждането на 30-дневен срок за разплащане на търговските вериги към доставчиците им. В Закона за храните обаче е пропусната разпоредба за санкция при неспазване на този срок, както и контролиращ орган. Посочва се само, че всяка клауза в търговските договори, уговаряща нещо над този срок, ще бъде нищожна.
"Не се спазват договорите, а държавата стои и гледа. Предполагам, че тези фирми дължат огромни суми и на НАП. Пълно безобразие е да се търпи подобно положение! Те източват българските производители", заяви Грозданов.
Засегнатите компании прибягват до единствената в момента възможност да се защитят - да заведат дела. По данни на Съюз "Произведено в България" те вече са стотици. Делата обаче ще се точат с години, без да е сигурен резултатът. Освен това производителите се опасяват, че ако търговски вериги фалират, няма да могат да си вземат парите.
Провалено сливане за милиони
Миналата година се заговори за сделка между собствениците на "Пикадили" и гръцката Marinopoulos Group, притежател на франчайз правата на Carrefour. Но още през юли 2015 г. двете фирми обявиха официално, че прекратяват сливането си. Сделката, която беше обявена през ноември 2014 г., трябваше да бъде на стойност 46 млн. лв. Тогава стана ясно, че собствениците на двете вериги супермаркети "Пикадили" и "Карфур" в България - компаниите "АП Март" АД и "КМБ България" АД, са внесли в Комисията за защита на конкуренцията искане да бъде одобрено тяхното сливане. Според Пламен Грозданов, изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България", истинската причина двете компании да замразят сливането си е фактът, че собствениците на гръцката компания "Маринопулос" (Marinopoulos Group), които имат франчайз права върху "Карфур", така и не са внесли определената сума, с която е трябвало да се оздрави дружеството и да се разплатят с клиентите си.
След като сливането така и не се случи, "Пикадили"
затвори една голяма част от своите магазини в страната, а "Карфур" е
почти с празни щандове и липса на клиенти. Ето защо не е изключен и фалит на
двете фирми.
Как работят големите вериги
Търговските вериги премахват голяма част от таксите, които събираха доскоро, но пък намират друг начин да ни извиват ръцете, оплакват се доставчиците. Със законовите промени от средата на 2015 г. хипермаркетите вече не могат да събират такси, срещу които няма услуга. Така отпаднаха сумите, които те събират от производителите за "рожден ден" или откриване на нов обект. В същото време обаче веригите постоянно налагат допълнителни отстъпки, които понякога надхвърлят 50% от цената на доставката, твърдят контрагентите им. Родни производители се оплакват, че търговци като "Пикадили", "Карфур" и "Билла" държат и изключително високи цени за стелажите на български стоки.
Положителна законова промяна, чийто ефект тепърва предстои
да видим, е, че изискването в договорите между търговските вериги и техните
доставчици да не се съдържат забрани или ограничения в предлагането на стоки
или услуги на по-добри търговски условия на трети лица. Договорите също така
няма да могат да се изменят едностранно, освен ако това е изрично предвидено в
самия документ. Санкциите, предвидени за неспазване на въведените нови
изисквания, са в размер до 10% от годишния оборот на дадена стока във всички
обекти на дадената верига в страната.
Преследват търговци за злоупотреба с по-силна позиция
От началото на 2016-а Комисията за защита на конкуренцията вече има разширени функции - да преследва компании, които злоупотребяват с по-силна позиция при договаряне. Тази нова разпоредба в Закона за защита на конкуренцията бе въведена с цел да защити българските производители, които се намират именно в такава позиция спрямо големите търговски вериги. Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда интересите на по-слабата страна, гласи законът. Недобросъвестни са действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения. В качеството си на "по-силна позиция" попадат предприятията с общ годишен оборот над 50 млн. лева. Те се задължават да представят за одобрение пред КЗК типови договори или общи условия, а после да ги публикуват на своите интернет страници. "Вече е в сила новият устройствен правилник за дейността на КЗК, в който са включени тези нови изисквания. Очакваме да започне представянето на типовите договори", заявиха от КЗК. След което търговските вериги ще трябва да предоговорят контрактите си с доставчиците според одобрените типови договори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар