Книжарница „МисълтЪ” – няма грешка

Старозагорската книжарница „МисълтЪ” (намира се под Военното окръжие) се различава от всички други в града. Няма грешка, името и е неслучайно изписано така, за да привлича вниманието. Стопанинът й Борислав Атанасов има вече 18-годишен опит в бранша, като на склад разполага с над 20 000 заглавия, основно антикварни или бутикови и отдавна непреиздавани автори.

Идеята му е тук читателите да се радват на всички удобства – има кафе и читателски кът, където спокойно може да се разлисти всяка една от книгите по рафтовете. Отделно, има възможност да се прегледа и новия брой на „Литературен вестник”. За най-малките от непознатия за тях грамофон, който не е само част от интериора, често звучат приказки и песни, създавайки неповторима атмосфера. Естествено, в кафе-книжарницата изкупуват стари книги, но те трябва да са наистина ценни, няма сделка, ако просто искаш да си прочистиш библиотеката. Другата екстра е, че може да поръчаш издирването на рядка книга, която „библеодетективите” ще ти намерят по метода да „дедукцията”…

Всеки месец ще има и поне по две представяния на родни автори, чиито произведения са стойностни, но не намират място в големите книгоразпространителски вериги. Сред тях са – Сибин Майналовски, Явор Цанев, Димитър Цолов-Доктора, Николай Фенерски и много други.

Тук щастливите хора четат и пият кафе

Днес (5 ноември) от 18 и 30 часа в книжарницата представят новата стихосбирка на Иван Богданов "Самотен път"- поет, писател, издател. Основател на фондация "Буквите"
На 19 ноември, от 18 часа е презентацията на романът „1994” на Николай Фенерски.

Книгата описва една мътна и кървава епоха, когато бяхме още толкова наивни, че вярвахме на всичко. Странни години, в които протичаше пренареждането. И навън от нас и вътре в нас. Тогава още беше възможно малка страна да стане четвърта по футбол в света. Тогава още имахме шанс за революция. Тогава още си имахме Родина. Звучи твърде емоционално, но това са точните думи.

„Това е роман за пречупването. Задължителното пречупване. Без него не успяваме да стигнем доникъде. То ни прави по-яки, след него сме нови хора. Умира старият човек вътре у теб и се ражда нов на неговото място. Това е роман за едно време, което още живее у нас. Деветдесетте бяха измамни години. Това е войнишки роман, защото всички ние всеки ден трябва да се сражаваме. Научиш ли се на смирение, тогава ставаш добър боец. Предадеш ли се, тогава защо си се раждал? И не, не е любовна история, а е история за любовта, която ни придава форма и съдържание”.