Гражданите ще могат да искат информация от трите власти по
мейла, а администрацията ще бъде длъжна да им я праща безплатно, тъй като
електронният достъп не създава разходи. Ведомствата няма да имат право да
изискват електронен подпис, бланки с печати и сканирани подписи, изходящи
номера и други реквизити, за които в момента съществува изключително
противоречива практика. Това е генералната промяна, която ще настъпи с
изменението на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), прието на първо
четене в парламента вчера.
Всички държавни органи ще бъдат задължени да публикуват актуална информация за бюджетите си, обществените поръчки, мотивите и резултатите от обществените обсъждания на проектите си, както и готовите актове. Тези данни трябва да са налични до 3 работни дни от създаването на всеки документ. Всяка институция ще е длъжна да публикува и допълнителна информация, като за целта трябва да направи списък какво ще съдържа.
Има малка положителна промяна по отношение на третите лица, които сега често не дават съгласие за публикуване на свързани с тях данни, и това връзва ръцете на администрацията. Сега липсата на реакция на третото лице ще се смята за мълчаливо съгласие. Промяната не е радикална, защото и в момента има алинея, според която не е необходимо съгласието, ако има надделяващ обществен интерес. Тази разпоредба обаче рядко се спазва.
Законопроектът урежда предоставянето на данни за повторно ползване, като регламентира и цената за предоставяне. Цената на различни видове информация трябва да падне, тъй като в поправките е залегнал принципът, че не бива да има прекомерна печалба от това. Изключение се прави само за фирмите, но и при тях важи правилото, че цената на услугата трябва да се формира от разходите за предоставянето й. Общественият сектор няма да е длъжен да представя информация за повторно ползване, ако създаването й "изисква непропорционално много усилия".
До 1 януари 2016 г. трябва да заработи интернет платформа, чрез която гражданите биха могли да пускат заявления, ако желаят. На нея се предвижда да се публикуват не само заявките, но и предоставените сведения, както и данни за заявителя. Законът не предвижда заявителите да са анонимни, което по мнение на журналисти и адвокати би било проблем.
Всички държавни органи ще бъдат задължени да публикуват актуална информация за бюджетите си, обществените поръчки, мотивите и резултатите от обществените обсъждания на проектите си, както и готовите актове. Тези данни трябва да са налични до 3 работни дни от създаването на всеки документ. Всяка институция ще е длъжна да публикува и допълнителна информация, като за целта трябва да направи списък какво ще съдържа.
Има малка положителна промяна по отношение на третите лица, които сега често не дават съгласие за публикуване на свързани с тях данни, и това връзва ръцете на администрацията. Сега липсата на реакция на третото лице ще се смята за мълчаливо съгласие. Промяната не е радикална, защото и в момента има алинея, според която не е необходимо съгласието, ако има надделяващ обществен интерес. Тази разпоредба обаче рядко се спазва.
Законопроектът урежда предоставянето на данни за повторно ползване, като регламентира и цената за предоставяне. Цената на различни видове информация трябва да падне, тъй като в поправките е залегнал принципът, че не бива да има прекомерна печалба от това. Изключение се прави само за фирмите, но и при тях важи правилото, че цената на услугата трябва да се формира от разходите за предоставянето й. Общественият сектор няма да е длъжен да представя информация за повторно ползване, ако създаването й "изисква непропорционално много усилия".
До 1 януари 2016 г. трябва да заработи интернет платформа, чрез която гражданите биха могли да пускат заявления, ако желаят. На нея се предвижда да се публикуват не само заявките, но и предоставените сведения, както и данни за заявителя. Законът не предвижда заявителите да са анонимни, което по мнение на журналисти и адвокати би било проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар