Добрият учител

Казват колегите, че децата били тъпи, лоши и незнам какви още. Ама не е така! Може и професията ни да не е от най-добрите, но поне покрай младите и ние се чувстваме…млади. Мен, например, ме кръстиха Фюрера. Защото съм от малкото учители, в нашето, уж елитно училище, който се навива да ги води на екскурзия. В този случай трябва да си много нащрек. Защото учениците имат само две идеи – да се напият и да се омешат по стаите. Пък основната задача на водача е – колкото деца закара на екскурзия, толкова да върне, и то живи и здрави.

Още в началото колежката много се колебаеше, дали да се включи в екскурзията. Щото щели да ни прокуросат за любовници. „Какво ти пука? - рекох й, те и без това вече ни смятат за такива, нали сме най-младите.” Тя доста се постресна, ама после се нави.

Преди да тръгнем ми се оплака. „Понякога изпадам в много конфузни ситуации. И винаги се сещам как е трябвало да реагирам, но със закъснение. Стои една от най-търсените мацки на стола, с една къса поличка и качила крак връз крак, разкрачена като…Аз и викам - не отива на една млада госпожица да заема такава некрасива поза! Пък тя ми отговаря – че какво ми е на позата. Пък аз не съм госпожица! Ами каква си, питам аз. И тя ми отговаря – пичка! Направо онемях. Евала на колегата по физическо. Него го видях в сходна ситуация. Един от най-пъпчивите пубери му вика: „Г`усине, що ний ше бягаме 400 метра, а пичките 200?” Пък колегата го закова: „Е щом си от пичките, бягай 200!”

Пътувахме в автобуса кротичко, щото всички си чоплеха телефоните. Настанихме се в хотела и всичко уж беше наред… След по-малко от час се започна. Първо се обади Адриана. Имала бъбречна криза. Попитахме я друг път имала ли е такъв проблем и има ли лекарства. Имала и вече ги взела, обаче решила веднага да се обади, боляло я. Обясняваме, че няма лекарство, което да действа на момента. Такова нещо има само в рекламите. През това време идват други – Антон, Ачо, Калоян и Стефка. Изгонили ги от басейна. И нищо не били направили. Криси и Вики после ни докладваха, правили са. Скачали със засилка още от вратата и персоналът ги изгонил. Както и да е, водим ги на исторически забележителности. Аз преподавам история, но прекрасно зная, че учениците рядко се интересуват от нещата извън собствените им персони. Освен това хората, които са умрели отдавна, а такива са историческите герои, хич не попадат в тази таргет-група. По принцип освен двойки по история, трябва да им напиша и двойки по география, защото не правят разлика между твърде различни географски обекти, но нямам това право. Например между Тасмания и Тесалия,Австрия и Австралия. Така цар Иван Асен ІІ присъединява Тасмания, а Франц-Йозеф е австралийския император, според скъпите ми възпитаници. Понякога се получават пък труднообясними куриози. Тъй като изречението започваше с: „Макар Франко да сътрудничел с фашистката коалиция, той не въвлякъл Испания във Втората световна война…” Скъпите учениците четат механично и в писмените си работи масово диктаторът на Испания бе именуван Макар Франко!!! Доста време ми трябваше да направя това логично заключение.

Историческият обект обаче им хареса, нали го бях проучил старателно. С гида сме стари приятели от университета и той им разказа покъртителна история с любов, насилие и неочаквана развръзка, точно по техения вкус. Пешо обаче се прояви и издълба с ножче името си на стената в средновековната църква. На другия ден имаше надпис, че ученическите посещения на обекта временно се прекратяват. А имаше нова група от Велинград, много добри деца. Те останаха без да видят средновековната крепост и църква.

Вечерта нашите бяха на дискотека и въпреки усилията на колежката, не успя да ме придума да ги приберем рано. По добре да се напият, отколкото да беснеят по стаите. Внимавах да не изпаднат в безпомощно състояние, но Пешо заспал и го принесли в асансьора. С един стар господин се насочихме към елеватора и когато се отвориха вратите, гледам - Пешо спи вътре. Възрастният човек го попита най-културно – „За къде си бе момче?” Пешо се опули, отвори едното си помътнено око и му рече: „За Соофиияя!”  То наистина после екскурзията продължи към столицата. На всичкото отгоре не видях, че аверчетата му снимат случката с телефоните си. Разбира се, качиха клипчето и в нета. Оттогава лафа „за къде си” и отговора: за Сооофия” – стана хит в училището.

Сега пак искат да ги водя на екскурзия, но никой от колегите, включително и моята „любовница”, не искат да си вземат такава беля на главата. Навих се само аз, но поставих и едно условия – да предават мобилните си телефони при писмените изпити. Сега правят пищови, и това е много положителен напредък - Qui scribit, bis legit – който пише, два пъти чете!!! Мъдростта на тази римска сентенция има прекрасно педагогическо приложение. Затова историята всъщност си има и много прагматични приложения.

Лукавиян