„Защита при нападение с нож” – практична книга за самоотбрана

През последните години хладното оръжие преживява истински ренесанс. То е евтино и лесно достъпно, върху него няма ограничения за притежаване. В същото магазинче, от което си взимате вестниците, можете да купите и джобен нож, с дизайн, правен специално за скрито носене и бърза употреба. И всичко това – на цената на няколко чаши кафе. Заедно с това особена популярност и разпространение набират школи, специализирани в употребата на къси метални остриета – основно преподаващи филипински бойни изкуства. Характерни за тях са техниките за близък бой, създадени да нанасят максимални поражения. Атаките не са праволинейни или кръгови в една плоскост, а по сложни траектории в няколко плоскости, с последователна промяна на посоката на удара и множество бързи повторения. Острието не е опасно само когато атакува, но и когато се изтегля обратно за следващ удар. Попаднало в тялото на противника, по обратния си път то нанася фатални поражения, а ако е било спряно или отклонено, без да е поставено под правилен контрол, прибирайки го назад за нова атака, работещият с него нанася травми на ръцете на противника. Тези техники не изместват характерните за Европа похвати и стратегии за работа с хладно оръжие, а се наслагват върху тях, увеличавайки методите за нападение. Сами по себе си, този тип атаки не са нещо ново. В бойните изкуства – както в китайското Кунг Фу, така и японското Джу Джуцу – съществува разнообразен арсенал, предназначен да противодейства на тези нападения. Но със загубването на актуалността и значението на хладните оръжия тези техники на противодействие са оставяни на заден план поради това, че най-честите прояви на физическа агресия не са включвали подобни атаки. Съществуващата традиция е опростена и почти забравена - стигна се дотам да се прави разграничение между бойни изкуства и самоотбрана. С възраждането на модата на хладното оръжие виждаме последиците от омаловажаването на този тип заплахи. Често явление е да се отрича каквато и да е невъоръжена защита, внушавайки се, че нападнатият с хладно оръжие е обречен. Друга тенденция е инструктори, незапознати с особеностите на противодействие срещу хладно оръжие механично да адаптират за въоръжено нападение техники, предназначени за защита при невъоръжена атака, без да се отчитат разликите в характера на единия и другия вид заплаха.
Избраните в този сборник техники са характерни както за японското Джу Джуцу, така и за вътрешните (меки) стилове на Кунг Фу и използват едни и същи принципи на дистанция и начален контрол на нападението. Без значение от начина на нападение или избраната техника за неутрализиране на нападателя , тези принципи са винаги едни и същи и не бива да бъдат пренебрегвани.